Номер: 98 28 ноември 2019г. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесетата година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова
в
присъствието на прокурора Веселин Якимов
Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова
КАН дело № 129 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 340/12.08.2019г., постановено
по АНД № 425/2019г., Районен съд-Разград е отменил Наказателно постановление №
37-0000034 от 18.01.2019г., издадено от началника на ОО"Автомобилна
администрация"- Разград, с което С. Ф. Х. от град Ш. е наказан с глоба от 500 лева на
основание чл. 178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Против решението е постъпила касационна жалба от
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“- Областен отдел Разград. Твърди се, че
съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Жалбоподателят претендира
за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата- С. Ф. Х. от град Ш. счита жалбата за неоснователна.
Прокурорът предлага на съда да отмени
първоинстанционния акт като постановен при неправилно приложение на материалния
закон и да потвърди издаденото наказателно постановление.
След като прецени допустимостта на жалбата
и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, съдът намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.
210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Касационната инстанция
намира, че първоинстанционният съд е формирал
неправилен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него наказателно
постановление.
По
установената фактическа обстановка няма спор. След възникнало пътно-транспортно
произшествие на 18.12.2018г. по път І-2 Разград-Шумен, в близост до разклона за
с.Самуил, контролни органи от областния отдел на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ извършили проверка на
водача Х., при която установили, че той е
управлявал състав от ППС, състоящ се от товарен автомобил от категория №3 с рег № ******** и ремарке за товарен автомобил от категория О4
с рег.№ ********. С автомобила бил извършван международен обществен
превоз на товари с превозвач „Меф лоджистик“ ЕООД по маршрут Турция- България,
съобразно заверено копие № ********* към лиценз на Общността, СЕМТ разрешително
№ 00427 и СМR. При проверката водачът не представил
удостоверение за психологическа годност. Инспекторите извършили справка в
регистъра „Психологически подбор на водачите“, при която установили, че за
водача няма издадено удостоверение за психологическа годност.
Поради това срещу водача бил съставен акт,
в който нарушението е описано по следния начин: „Водачът… извършва обществен
превоз на товари без да притежава удостоверение за психологическа годност.“
Актосъставителят е приел, че с това водачът нарушава чл.8, ал.1 от Наредба № 36
от 15.05.2006г. на МТИТС.
Въз основа на установената в акта
фактическа обстановка е издадено и атакуваното наказателно постановление. С
него водачът е наказан с глоба от 500 лева съобразно санкционната норма на чл.178в,
ал.5 от ЗДвП при идентично описание на фактическата обстановка и посочване на нарушената материалноправна
норма.
В
рамките на съдебното производство водачът Х. е представил удостоверение на
турски език, издадено от Център за психотехническа оценка „Мега“, в което е
посочено, че лицето е преминало успешно психотеста и е в добро психично състояние. Удостоверението е придружено
и с превод на български език.
В обжалвания съдебен акт, с който
атакуваното наказателно постановление е отменено, са изложени мотиви, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния, а оттам и на
процесуалните закони. Съдът е формирал извод, че жалбоподателят Х. не притежава удостоверение за психологическа годност, издадено по
съответния ред, установен в Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ. Посочил е, че извършената от турска фирма
оценка на психичното състояние на
жалбоподателя не е издадена от
компетентен български орган съобразно
изискванията на посочената по-горе наредба.
Съдът е приел, че нарушената
материалноправна норма не е посочената от административнонаказващия орган.
Според районния съд е нарушена нормата на
чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11
от 31.10.2002г. на МТС. Районният съд е приел, че съответстващата й санкционна
норма, по която е следвало да бъде наказан водача, е чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Поради това е приел, че административнонаказващият орган е приложил неправилно
материалния закон и е отменил издаденото
наказателно постановление.
Този извод на районния съд не се споделя
от касационната инстанция.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят,
български гражданин, в качеството си на водач в „Меф лоджистик“ ЕООД, на
18.12.2018г. е управлявал състав от
пътни превозни средства, с който се извършва обществен превоз на товари. Към
момента на проверката той не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност и този факт е установен чрез извършена справка в
съответния регистър. Чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания изисква при извършване на дейността обществен превоз на товари
водачите да представят удостоверение за психологическа годност.
Доколкото
Х. не е притежавал такова удостоверение, издадено
от компетентен орган и по реда на наредба № 36, актосъставителят и
административнонаказващият орган правилно са приели, че водачът е нарушил разпоредбата
на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36.
В
тази връзка касационната инстанция не споделя становището на районния съд, че в
случая е налице международен превоз и поради това е следвало да намери
приложение разпоредбата на чл.58, ал.1,
т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, който предвижда, че водачът на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната от районния съд норма
от Наредба 11 препраща към друг нормативен акт - посочената по-горе Наредба №
36 / 15.05.2006 г., по разпоредбите на която следва да се извърши преценката на
субектите на задължения, спазването на правилата за издаване на удостоверението
за психологическа годност, валидността му, респ. и неблагоприятните последици
от нарушаването на тези правила. Именно чл.8, ал.1 от Наредба 36 вменява на
дееца определено задължение – при извършване на дейността (в случая обществен
превоз на товари), той трябва да представи
удостоверение за психологическа годност. Ето защо касационната инстанция
намира, че както актосъставителят, така и административнонаказващият орган правилно
са определили и нарушената материалноправна норма и кореспондиращата й
санкционна норма- чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
За
пълнота и яснота на изложението следва да се отбележи, че действително е налице
колизия между нормите на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП и на чл. 178в, ал.
5 ЗДвП, доколкото субектите на установените с тях административни нарушения са
идентични. Двете норми обаче се намират в съотношение на обща към
специална, като специалната норма на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП изключва приложението
на общата норма на чл. чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Това е така, доколкото
нормата на чл. 93 от ЗАвтП обявява за нарушение упражняването на дейност без
валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в санкционната
норма на чл. 178в, ал.
5 ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно
- удостоверение за психологическа годност. Освен това специалната норма се
явява и по благоприятна за дееца, доколкото предвижда по-леко наказание.
Като е
приел противното и е отменил наказателното постановление като
незаконосъобразно, районният съд е постановил решението си в противоречие с
материалния закон, което налага отмяната му. Спорът е изяснен от фактическа
страна и липсват основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Във
връзка с изложените по-горе мотиви съдът намира, че при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен
при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Те съдържат
изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в постановлението пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било
извършено и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация, е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административните
нарушения.
От писмените и гласни доказателства, събрани
по делото, безспорно се установява извършването на нарушението- извършване на
обществен превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност, издадено от компетентен български орган по
установения в Наредба 36 ред. Това обстоятелство е установено по безспорен и
несъмнен начин от представената по делото справка от регистъра на тези
удостоверения.
Наложеното
наказание отговаря на предвиденото в
санкционната норма. В случая не се касае и за маловажен случай,
доколкото деянието не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, поради което и чл. 28 от ЗАНН не следва да се прилага.
Ето
защо съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
ОТМЕНЯ Решение № 340 от 12.08.2019 г.,
постановено по АНД № 425/2019г. на Районен съд-Разград и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
37-0000034 от 18.01.2019г., издадено от началника на ОО"Автомобилна
администрация"- Разград, с което С. Ф. Х. от град Ш. е наказан с глоба от 500 лева на основание чл. 178в, ал.5 от Закона за
движение по пътищата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/