Р Е Ш Е Н И
Е № 260041
гр. Пловдив, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18852 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД (с предишно наименование „Лайт
Кредит Консулт“ ЕООД), с която са предявени срещу Е.И.Н. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Гарант
Кредит Консулт“ ЕООД (с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД)
твърди, че между ответника и „Лайт Кредит” ООД е сключен договор за заем № ******,
по който била предоставена заемна сума в размер на 500 лв., която следвало да
се върне в срок от 2 месеца на равни вноски от по 262,57лв., с първа
погасителна вноска – 27.10.2016 г. и краен срок на погасяване – 27.11.2016 г.
Общата сума, която следвало да се върне била в размер на 525,14 лв. Като
обезпечение на вземането по договора за заем е сключен Договор за гаранция от
27.09.2016 г., между ищеца, в качеството му на гарант, „Лайт Кредит” ООД – като
заемодател и ответника като заемател. Съгласно посочения договор заемателят
дължал на гаранта възнаграждение в размер на 2 месечни премии, всяка от които
на стойност 44,99 лв. Към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ответникът не е заплатил нито една вноска
по заема и по договора за гаранция. С уведомление от 11.03.2019 г. до ищеца,
заемодателят „Лайт Кредит” ООД на основание чл.5 от договора за гаранция
активирал същата, като претендира заплащане на задълженията на ответника към
него в размер на 525,14 лв. Извършено е плащане от ищеца по договора за
гаранция на дата 20.03.2019 г. в размер на 525,14 лв. Ответникът дължал на
ищеца и сумата от 89,98 лв. – неплатено възнаграждение по договор за гаранция
от 27.09.2016 г. За процесните суми е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5615 по описа за 2019 г. на РС
Пловдив, IV брачен състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 4290/ 21.05.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът обосновава правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на
сторените разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Е.И.Н., чрез
назначения особен представител адв. В.Б., със становище за неоснователност на
предявените искове. Прави възражение за нищожност на сключените договор за заем
и договор за гаранция, тъй като противоречали на закона и го заобикаляли,
накърнявали добрите нрави, съдържали неравноправни клаузи и противоречали на
ЗПК. Позовава се на разпоредбата на чл.22 ЗПК, като твърди неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 ЗПК. В договора липсвало посочване
на условията за прилагане на договорения лихвен процент, както и общата дължима
сума. Поддържа, че разходите по договора за гаранция и уговореното в него
възнаграждение следвало да се включат в ГПР и общата дължима сума по кредита.
Сочи, че не ставало ясно какви компоненти се включват в размера на всяка
погасителна вноска. Прави възражение за нищожност на отделните уговорки за
договорна лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на
претендираната възнаградителна лихва надвишавал три пъти размера на законната
лихва за забава, определен с ПМС. Поддържа, че са налице неравноправни клаузи
по смисъла на чл.143 ЗЗП. Възразява срещу действителността на договора за
гаранция, като сочи, че възнаграждението по него е установено в полза на
заемодателя и постъпва в неговия патримониум. Сочи, че „Лайт Кредит“ ООД и
„Лайт Кредит Консулт“ ЕООД са имали качеството на свързани лица към момента на
възникване на правоотношението – 27.09.2016 г. Клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора не пораждала права и задължения между страните, тъй
като била недействителна като противоречаща на добрите нрави. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта и предмета на производството:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 5615 по описа за 2019 г. на
ПРС, IV бр.с., се установява, че ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по
чл.410 ГПК № 4290/
21.05.2019 г., с която в полза на
заявителя са присъдени сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В
законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които
е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на исковете:
От договор за паричен заем № ****** се установява, че между
„Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и Е.И.Н., в качеството на
заемател, е сключен договор, по силата на който заемодателят предава на
заемателя сумата в размер на 500 лв., която следвало да се върне на две месечни
погасителни вноски, първата с падеж 27.10.2016 г. Уговорена била и лихва в
размер на фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на
разходите от 48,38 %. Съгласно чл.3, ал.2 от договора процесната сума се
предава при предоставяне на обезпеченията по чл.6.
В чл.6 от договора е уговорено, че изпълнението на
задължението на заемателя по договора следва да бъде обезпечено чрез издаване
на запис на заповед и гарантиране от
трето лице, чрез сключването на договор за гаранция.
Ищцовото дружество извлича материалноправната си
легитимация да претендира процесната сума за главница от договор за гаранция,
сключен между кредитора „Лайт Кредит“ ООД, ответника – длъжник и него. Съгласно
чл.1 от договора гарантът се задължава към заемодателя, в случай че заемателят
не извършва дължимите и изискуеми плащания по заема в техния пълен размер в
продължение на шест седмици, гарантът да започне да отговоря пред заемодателя
за изплащането на задълженията на заемателя по договора за заем, като
заемодателят се задължава да предяви иска си първо срещу заемодателя, и едва
ако не бъде удовлетворен, да иска плащане от гаранта. В договора е уговорено
възнаграждение, което заемателят дължи на гаранта в размер на две ежемесечни
премии, всяка от 44,99 лв.
Видно от платежно нареждане от 20.03.2019 г. ищцовото
дружество е заплатило на заемодателя „Лайт Кредит“ сумата в размер на 525,14
лв.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответницата не е заплащала суми по процесния
договор за заем в размер на 525,14 лв., както и по договора за гаранция в
размер на 89,98 лв. Вещото лице дава заключение, че на дата 20.03.2019 г.
ищцовото дружество е заплатило на заемодателя сумата в размер на 525,14 лв. с
основание плащане по гаранция по договор 9974 Е.И.Н..
Съгласно разпоредбата на чл.74 ЗЗД този, който е изпълнил
едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в
правата на кредитора. Цитираната разпоредба регламентира регресното право на
едно трето лице, което е изпълнило чужд дълг, да встъпи в правата на
удовлетворения кредитор. За основателността на претенцията на суброгиралия се
кредитор е от значение не само наличието на правен интерес от суброгацията, но
и наличие на действително задължение, което да изпълни. Затова в случая, ищецът
следва да докаже, че между ответницата и заемодателя е сключен валиден договор за
заем от 27.09.2016 г., който е породил права и задължения за всяка от страните,
а именно – правото на заемодателят да получи заемната сума и задължението на
заемателя да я върне на падежа. Основно задължение на заемодателя по реалния
заемен договор е предаването на заемната сума на заемателя. Видно от уговорките
в договора сумата от 500 лв. следва да се предаде при предоставяне на
обезпеченията по чл.6, а именно – както запис на заповед, така и гарантиране от
трето лице, чрез сключване на договор за гаранция. По делото не се ангажираха
доказателства заемната сума да е предоставена на ответницата. Това
обстоятелство не се признава от особения представител на страната, предвид
липсата на осъществен контакт с нея, поради което и няма как да се отдели за безспорно
по делото. Отделно от това, по делото не се доказа, да са изпълнени обективните
уговорки между страните, които да породят задължението на заемодателя да
предостави заемната сума. Няма данни ответницата да е предоставила запис на
заповед за процесната сума. Доказа се да е сключен договор за гаранция с
ищцовото дружество, но доколкото клаузата на чл.6 от договор изисква
кумулативната даденост на двата вида обезпечение – както реално, така и
персонално, то съдът приема, че не е изпълнено уговореното между страните и
реално сумата по заема не е предоставена на заемателя. Поради това, макар
ответното дружество да е заплатило претенцията в размер на 525,14 лв. в полза
на заемателя, то за него липсва правен интерес от суброгиране в правата на
заемодателя по заемния договор, която предпоставка е от значение за възникване
на суброгаторното право.
Отделно от горното, съдът като взе предвид уговорките в
договора за гаранция, приема, че правото на ищеца да встъпи в правата на
заемодателя не е възникнало и на още едно, допълнително основание. Както се
посочи по-горе, предпоставка за „активиране“ на гаранцията е заемодателят първо
да насочи иска си срещу заемодателя, и едва ако не бъде удовлетворен, да иска
плащане от гаранта. По делото не се ангажираха доказателства, заемодателят да е
поискал първоначално изпълнение от страна на заемателя по договора. Има данни
единствено да е отправена покана до ищеца да изпълни задължение в размер на
525,14 лв. Добросъвестното поведение изисква третото лице да се убеди, че
следва да изпълни, като има предвид изричните уговорки, постигнати в договора
за гаранция между трите страни – кредитор, длъжник и гарант. Едва това, за него
би възникнал правният интерес да се суброгира в правата на кредитора. С оглед
ангажираните от ищеца доказателства, при негова тежест на доказване на
основание чл.154, ал.1 ГПК, същият не доказа наличието на конкретен правен
интерес от плащането на чуждото задължение. Съдебната практика последователно
приема, че за да встъпи в чуждите права, третото лице не само трябва да плати
чужд дълг, но и да има регресно право, обосновано с валиден правен интерес,
срещу длъжника. Такъв в случая не е налице, поради което искът за признаване за
установена дължимостта на сумата от 525,14 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователен е и искът за заплащане на възнаграждението
по договора за гаранция. Последният е акцесорен във връзка с договора за заем и
би породил своето действие едва при валидно възниквали права и задължения по
главния договор. Доколкото по делото не се доказа предаването на заемната сума
на заемателя, то съдът намира, че не е дължимо и възнаграждението по договора
за гаранция.
Предвид отхвърлянето на исковете на основата посочените
мотиви, съдът намира, че не е необходимо обсъждането на наведените от ответната
страна възражения за нищожност на процесния договор за заем и договор за
гаранция.
В
заключение, предвид изложените по-горе съображения, предявените искове следва
да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК има
ответникът, но доколкото не се доказа да са сторени, то не следва и да се
присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД
(с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2, представлявало от ******А. Д. А. против Е.И.Н.,
ЕГН: **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 615,12 лв. (шестстотин и петнадесет лева и дванадесет стотинки), от
която сумата от 525,14 лв. - представляваща главница по договор за заем № *****, сключен между
ответницата и „Лайт Кредит“ ООД, с краен падеж 27.11.2016 г., заплатена от
ищцовото дружество на основание договор за гаранция от 27.09.2016 г., поради
което е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, както и сумата от 89,98
лв. – възнаграждение по договор за гаранция от 27.09.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК – 10.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 4290 / 21.05.2019 г. по ч.гр.д. № 5615 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, IV брачен състав.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.