№
гр. Кърджали, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и при участието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №54 по описа на КАС за
2023 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от заместник-министърa на земеделието на
Република България, против Решение
№24/28.02.2023 г., постановено по анд №2/2023
г., по описа на Районен съд –
Момчилград. В жалбата са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът намира за необосновани изводите на районния съд, че не е доказано авторството на процесното нарушение. Сочи, че автор на противоправното деяние, изразяващо се в ползването
на земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението,
е собственикът на жилищната сграда, намираща се в ПИ, представляващ земеделска земя.
Оспорва и изводите на районния съд, че АУАН е съставен в нарушение
на чл.34 от ЗАНН, като счита, че в конкретния
случай институтът на погасителната давност е неприложим.
Иска отмяна
на оспореното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата
по изложените в същата съображения.
Ответникът
по касация – Ю.Х.М., чрез процесуалния си
представител, намира касационната
жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Излага подробни съображения за незакосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП. Претендира и деловодни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че нарушението
не е доказано по безспорен начин
и не са налице
сочените касационни основания за отмяна
на оспореното решение.
Съдът, като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, както и доказателства по
делото, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, и от лице с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение, районният съд е отменил Наказателно постановление №
307/25.10.2022 г., издадено от заместник-министъра на земеделието на Република България, с което,
на основание чл.41,
ал.1, т.
2 от Закона за опазване
на земеделските земи
/ЗОЗЗ/, на Ю.Х.М. е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение
на чл.2, ал.3,
във вр. с ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр.1-во от ППЗОЗЗ. С горното решение, Министерството на земеделието е осъдено да заплати на Ю.М. и деловодни разноски, в размер
на 400 лв.
За да постанови решението
си,
районния съд
е приел, че АУАН и НП са съставени от
компетентен орган, без допуснати процесуални нарушения.
Независимо от горното
съдът приел, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, поради това, че от събраните по делото
доказателства не се установило именно
жалбоподателката да е извършвала действия по експлоатация на ПИ или на построената в него сграда, за неземеделски нужди.
Констатирано е също, че АУАН бил съставен в нарушение на чл.
34, ал.1 от ЗАНН. Изложени са
мотиви, че от признаването
на лицето за съсобственик по давностно владение на сградата, построена върху земеделската
земя /НА № **/*** г./, до установяването на нарушението
през 2022 г., са изминали 6 години,
поради което АУАН бил съставен извън законоустановените срокове.
По горните съображения, районния съд отменил наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Решението на районния съд
е правилно.
По делото няма спор, че Ю.М.
е съсобственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, с площ 855 кв.м, представляващ земеделска
земя от 10 категория, неполивна, както и на еднофамилна жилищна
сграда /идентификатор ***.1./ с площ
83 кв.м.,
разположена в
посочения ПИ.
В случая, видно от
съдържанието на АУАН и НП, Ю.М. е наказана
за това, че в нарушение на чл.2,
ал.3 във вр. с ал.1
и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3,
ал.2 от ППЗОЗЗ, използва земеделска
земя за неземеделски
нужди, без разрешение на промяна
на предназначението й.
Съгласно
чл.2,
ал.3, вр.
с ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ, промяна на предназначението на земеделските земи се допуска само
по изключение при доказана нужда
и при условия и по ред, определени от ЗОЗЗ, тъй като земеделските
земи са обявени
за национално богатство и се използват само за земеделски цели
- за производството на растителна продукция и паша на добитък.
Според
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ, без промяна на предназначението
на земеделските земи върху тях не
може да се
извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските
земи, с изключение
на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза
за проектиране.
В
чл.41,
ал.1, т.
2 от ЗОЗЗ се предвижда наказание
глоба от 500 до 5000 лв.
за физическо лице, което използва земеделска земя за неземеделски
нужди, без разрешение за промяна на предназначението й.
Т.е., законът определя
като нарушител всяко физическо лице, което „използва“,
респ., извършва конкретно
установен акт на упражняване на фактическа власт върху земята/обекта. По аргумент от горното, собственикът на земята/имота/, за който не е доказано, че упражнява лично
фактическа власт или извършва някакви
актове спрямо собствеността си, не е субект на нарушението.
В разглеждания случай няма
данни, кой действително използва
поземления имот и находящата
се в него еднофамилна жилищна сграда, по смисъла, вложен в сочените
за нарушени норми на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. При това положение и доколкото по делото са
налице безспорни данни, че правото на собственост
върху процесния ПИ и разположената върху него сграда, не принадлежи само и единствено на наказаното лице, правилен и обоснован е изводът
на съда, че не е доказано авторството на нарушението.
В тази връзка,
неоснователни са и твърденията
на касатора, че в случая,
административнонаказателната отговорност следва
да се носи от собственика на ПИ и на построената
в него сграда.
Неоснователни
са и възраженията на касатора за спазване на сроковете
за издаване на АУАН. Съгласно по чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН
в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Началният момент, от който започва да тече тримесечният срок е този
на откриване на нарушителя, респ., когато са налице достатъчно данни за извършване
на нарушение и за самоличността на нарушителя. От приложените доказателства е видно,
че на 19.01.2022 г. в ОД „Земеделие“ – Кърджали е получено уведомление от СГКК –
Кърджали, за започнала процедура за изменение на КККР на ***, одобрена със Заповед
№ РД-18-170/04.08.2017 г. на Изпълнителния директора на АГКК, засягащо ПИ с идентификатор
***, съсобствен на Ю.М. Към уведомлението е било представено
и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № ***/*** г., издадено
в полза на Ю.М. и сънаследниците й, в което е отразена
и жилищната сграда, разположена в посочения ПИ, с НТП – нива. Както в АУАН, така
и в НП изрично е посочено, че на 19.01.2022 г. Ю.М. използва земеделска земя за
неземеделски нужди, без необходимото разрешение за промяна на предназначението й.
Следователно, нарушението и нарушителят следва да се считат за открити на
19.01.2022 г., поради което от същата е започнал да тече и тримесечният срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, за съставяне на АУАН. Такъв е бил съставен на 30.08.2022 г.,
или в извън рамките на установения в закона 3-месечен срок.
По горните съображения, касационната инстанция намира, че не са налице наведените
касационни основания за отмяна на обжалваното
решение.
При
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установи, че процесното
решение е и валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе,
същото следва да се
остави в сила.
При този изход на делото и предвид заявеното от ответната страна искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касаторът следва да
заплати на ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
за тази инстанция, договорени и изплатени съгласно ДПЗС от 22.05.2023 г.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №24/28.02.2023
г., постановено по анд №2/2023 г., по описа на Районен съд –
Момчилград.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието, с административен адрес: ***, да заплати на Ю.Х.М. от ***, ***, ЕГН
**********, деловодни разноски
в размер на 400 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.