Решение по дело №583/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 24
Дата: 20 януари 2023 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20227170700583
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

24

гр.Плевен, 20.01. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари  две хиляди двадесет и  трета  година, в състав:                                                                             Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №583  по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Делото е образувано по жалба от М.Д.А. ***, против разпореждане на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

Жалбоподателят твърди, че с разпореждане на Директора на ТП на НОИ-Плевен му се удържат финансови средства от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Твърди, че никога не е получавал разпореждане или решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което да му се удържат суми от пенсията.

Препис от жалбата e изпратена на Директора на ТП на НОИ-Плевен, за становище получава ли жалбоподателят пенсия за инвалидност поради общо заболяване или друг вид пенсия; удържат ли се суми от тази пенсия и на какво основание; ако е въз основа на акт, издаден от орган в системата на НОИ, да се представи заверено копие на този акт и преписката по неговото издаване; връчван ли е този акт на жалбоподателя и на коя дата; становище по жалбата.

В указания от съда срок Директорът на ТП на НОИ-Плевен е представил по делото няколко издадени по отношение на жалбоподателя разпореждания и решения на органи в системата на НОИ. Копия от издадените документи са изпратени на жалбоподателя, като с Разпореждане №3177/2.08.2022 год. на жалбоподателя е указано да уточни обжалва ли някой от изпратените му актове на орган в системата на НОИ; ако обжалва – кой акт, като посочи номера и датата му на издаване и издател, в какво се състои неговата незаконосъобразност и искането му до съда.

В указания срок жалбоподателят е депозирал уточнение с вх.№4605/16.08.2022 год. на л.40 от делото, в което е посочил, че обжалва следните актове:

1.Решение № 2153-14-26/25.02.2022г. на директор на ТП на НОИ - Плевен, като незаконосъобразно, немотивирано и не връчено по надлежния законов ред;

2.Разпореждане на РВ-3-14-01013731/08.10.2021г., като незаконосъобразно, неправилно и невръчено по законния ред;

3.Разпореждане № РНП-1-4-14-01066808/28.01.2022г. на ръководител  ПО като незаконосъобразно, неправилно и невръчено по надлежния ред.

Твърди, че посочените актове не са му били връчвани, а представените разписки за връчване не са получени и подписани от него или от негов близък, поради което моли да се назначи графологическа експертиза на подписите, положени върху разписките – известията за доставяне на оспорените от него разпореждания и решение. Изложил е съображения за незаконосъобразност на оспорените актове. Моли съда да ги отмени.

Съдът е изискал преписките по издаване на оспорените три акта, които са представени в съда с писмо вх.№4823/1.09.2022 год.

От преписката е установил, че с Разпореждане №РВ-3-14-01013731/08.10.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, е разпоредено М.Д.А. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 20.01.2015 г. до 14.09.2015 г. в размер на 5201,50 лв., от които 3191,26 лв. - главница и 2010,24 лв. – лихва. С Разпореждане РНП-1-4-14-01066808/28.01.2022 г. на ръководител ПО, е разпоредено М.Д.А. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 3733,54 лв., от които 2876,72 лв. - главница за периода от 25.11.2015 г. до 30.11.2021 г. и законна лихва в размер на 856.82 лв. Видно от становището, изразено от органа в самото писмо, срещу разпореждане №РВ-3-14-01013731/08.10.2021 г. и разпореждане РНП-1-4-14- 01066808/28.01.2022 г. няма подадени жалби от А.. Посочено е в писмото, че разпорежданията са изпратени до  А. по пощата с лицензиран пощенски оператор, но не са получени и са се върнали в цялост, с отбелязване като непотърсени, поради което са връчени чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ - Плевен. Настоящият състав на съда е приел, че съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпорежданията за  възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5. Според ал. 2 на чл. 117 КСО жалбите по ал. 1 се подават в писмена форма в следните срокове: "2. срещу разпорежданията по т. 2, букви "б" - „ж“ – в  14-дневен срок от получаването. По силата на чл. 117, ал. 3, изр. 1 КСО ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по тях с мотивирано решение в 1- месечен срок от получаването им. По аргумент от чл. 117, ал. 3, изр. 2 КСО последният решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган в случаите, когато не са изяснени всички обстоятелства. Съгласно чл. 118, ал. 1, изр. 1 КСО именно Решението на Директор ТП на НОИ подлежи на обжалване пред административния съд в 14- дневен срок от получаването му. При така очертаната правна рамка, законодателят е предвидил задължителен административен контрол на разпорежданията за  възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Цитираните по- горе разпоредби на КСО са специални за осигурителните спорове и дерогират общите разпоредби на АПК, в частност- разпоредбите за изборност на ред за оспорване, визирани в АПК- дали пред по- горестоящия административен орган или направо пред съда в съответствие с нормата на чл. 148 АПК. Т. е. предвидената в КСО задължителност на обжалването по административен ред на всички разпореждания по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ, и произнасянето му с мотивирано решение по чл. 117, ал. 3, изр. 1 и 3 изключва приложението на общите правила, визирани в АПК. Едва след производството по административен контрол възниква правото на съдебно оспорване, тъй като в него се издава подлежащия на съдебен контрол административен акт по чл. 118, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 117, ал. 3 КСО.

Ето защо, с Определение №1710/2.09.2022 год. - л.78-80 от делото, съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Д.А. ***, против :

1. Разпореждане №РВ-3-14-01013731/08.10.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено М.Д.А. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 20.01.2015 г. до 14.09.2015 г. в размер на 5201,50 лв., от които 3191,26 лв. - главница и 2010,24 лв. – лихва и

2.  Разпореждане РНП-1-4-14-01066808/28.01.2022 г. на ръководител ПО, с което е разпоредено М.Д.А. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 3733,54 лв., от които 2876,72 лв. - главница за периода от 25.11.2015 г. до 30.11.2021 г. и законна лихва в размер на 856.82 лв. и е  ПРЕКРАТИЛ производството по административно дело № 583  по описа на Административен съд Плевен за 2022 год. в тази част. , като е ИЗПРАТИЛ преписката на Директора на ТП на НОИ Плевен за произнасяне по жалбата на М.Д.А. ***, против :  Разпореждане №РВ-3-14-01013731/08.10.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО и   Разпореждане РНП-1-4-14-01066808/28.01.2022 г. на ръководител ПО., с мотивирано решение, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Определението в тази част не е обжалвано  и е влязло в законна сила на 15.09.2022 год., като преписката е изпратена за произнасяне на директора на ТП на НОИ –Плевен с писмо на л.104 от делото.

В останалата част, производството по жалбата против Решение № 2153-14-26/25.02.2022г. на директор на ТП на НОИ – Плевен, е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

В уточнителната жалба на л.40 от делото А. сочи, че оспореното решение е постановено в нарушение на чл.35 от АПК и чл.36, ал.1 от АПК, тъй като не са събрани всички доказателства, относими към случая, с което е нарушен основен принцип на чл.9, ал.2 от АПК. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли съда да отмени оспореното решение.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. с пълномощно на л.95 от делото, която моли съда да отхвърли жалбата  и да потвърди оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като се позовава на писмените становища, депозирани в хода на делото.

Административен съд-Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното: 

С приложеното на л.10-12 от делото заявление вх. №2112-14-94/10.02.2016 г. , М.  А. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ). Според данните в заявлението, към него  е приложил ЕР на ТЕЛК №0194/26.01.2016 г., с което на лицето са определени 80% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността 3 (три) години - до 1.01.2019 г.

С разпореждане №14/10.03.2016 г./л.13/ на ръководител ПО, на А. е отпусната лична пенсия за ИОЗ от 25.11.2015г. със срок на инвалидността до 1.01.2019 г. по чл. 74, ал. 1 от КСО. Пенсията е отпусната в минимален размер до определянето на действителен такъв.

С последващо разпореждане №42/12.07.2016 г. на ръководител ПО-л.14-15, е изменена личната пенсия за ИОЗ на  А. и същата е определена в действителен размер. Зачетеният осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (18.06.2012 г.) е 08 год. 07 мес. 27 дни, а осигурителният стаж след датата на инвалидизиране е 03 год. 04 мес. 14 дни.

С последващи разпореждания през годините пенсията на лицето е осъвременявана и индексирана.

Във връзка със сигнал  по повод повишаване на контрола при отпускането и изплащането на парични обезщетения и помощи от ДОО, е извършена проверка на осигурителя „К.“ ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ - Плевен, като констатациите са отразени в констативен протокол №КВ-5-14- 00798015/14.08.2020 г., приложен на л.115-116 от делото. В протокола е отразено, че едноличен собственик и управител на дружеството от 26.03.2010 г. е И.П. К., а дружеството е със седалище и адрес на управление - гр. Плевен, ул. „Хаджи Бенчо“ №50А. Адресът е посетен от контролен орган на ТП на НОИ, гр. Плевен, но не е открит собственик или упълномощено лице. От справка в  ГРАО е установено, че постоянен и настоящ адрес на собственика И.К.е гр. Плевен, ул. „Лозенка“ №25, ап. 26. След направена проверка е установено, че такъв адрес не съществува. В протокола е отразено още, че са провеждани многократни разговори с И.К.за периода 22.07.2020 г. - 14.08.2020 г., като лицето е твърдяло, че работи в Германия и не може да се яви в ТП на НОИ - Плевен. Управителят на дружеството И* К* е заявил, че не притежава ведомости и други счетоводни документи на дружеството, а същите се намират в М.Д.А., ЕГН **********, който е бил назначен по трудов договор в „К.“ ЕООД за периода 18.11.2013 г. - 23.11.2015 г. Изискано е и съдействие от НАП с цел установяването на упражняването на трудова дейност от осигурителя „К.“ ЕООД. От представените от НАП данни е установено, че за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2019 г. няма подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО, липсва и информация за отчет за приходи и разходи и годишен финансов отчет на дружеството за периода 2010 г. - 2019 г. Посочено е още, че не са представени доказателства за упражняване на стопанска дейност на дружеството и наетите лица по трудови правоотношения в нея за периода 2010 г. - 2020 г.

Отразено е още в констативния протокол от проверката, че видно от Регистър „Трудови договори“ , към момента на проверката в дружеството е имало непрекратени трудови договори на 6 лица, наети по трудови правоотношения и подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО до м.06/2020г. На основание чл.108, ап.1 т.4 от КСО на лицата са изпратени Задължителни предписания във връзка с чл.39, ал.1 от АПК с цел установяване на факти и обстоятелства по отношение на трудовата им заетост във фирмата да представят писмени обяснения, като посочат седалище , работно място, трудов договор, заемана длъжност, контактни данни за управителя/ счетоводител или друго упълномощено лице . Към 14.08.2020г. единствено Й. Ц.Ц. ЕГН ********** е представила копие от трудов договор, без да представи исканото й  писмено обяснение.

След като е установено, че не са представени доказателства за упражняване на стопанска дейност от дружеството и наетите лица по трудови правоотношения в него за периода 2010 г. - 2020 г., са издадени и задължителни предписания №ЗД-1-14- 00911623/20.04.2021 г. до осигурителя „*“ ЕООД, приложени на л.117-118 от делото, за заличаване на данни за наетите в дружеството лица за посочения период, сред които и  М.А.. Същите са изпращани три пъти по пощата: на седалището и адреса на управление на дружеството - гр. Плевен, ул. „Хаджи Бенчо“ №50А и на адреса на управителя на дружеството - гр. Плевен, ул. „Лозенка“ №25, ап. 26, но са се върнали с отметка „непотърсен“. След изчерпване на всички способи за връчване, задължителните предписания са връчени по реда на чл. 110. ал. 4 от КСО - чрез поставяне на съобщение на таблото в Центъра за административно обслужване в ТП на НОИ - Плевен. Съобщение №4018-14-29/26.05.2021 г. е поставено на таблото на 27.05.2021 г. и е свалено на 04.06.2021 г. и след изтичането на 14-дневния срок за обжалване е прието, че задължителните предписания са влезли в сила и е извършено служебно заличаване на данните.

На л.18 от делото е приложено писмо изх.№1052-40-52#41/12.07.2021 год. до директорите на няколко ТП на НОИ, в т.ч. поделението в гр.Плевен, че във връзка с наличие на данни в РОЛ, които следва да бъдат заличени, длъжностните лица по чл.98 от КСО в отдел „Пенсии“ следва да предприемат действия за извършване на нова преценка за правото на пенсия и/или изменение на пенсията на лица, които имат зачетен осигурителен стаж/доход, положен при осигурителя „К.“ ЕООД гр.Плевен.

С разпореждане №33/02.11.2021 г. /**********/2.11.2021 год./ пенсията на М.А. е изменена от датата на нейното отпускане - 25.11.2015 г., поради заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „К.“ ЕООД за периода 18.11.2013 г. -22.12.2015 г. съгласно констативен протокол №КП-5-14-00798015/14.08.2020 г. и съдебно решение №121/25.02.2021 г. на Административен съд Плевен. Със същото разпореждане от 02.11.2021 г. е определен месечен размер за изплащане на пенсията - 591.10 лв.

Против горното разпореждане А. е подал  жалба вх. №1012-14-32/25.01.2022 г. –л.66, и допълнение към нея с вх. №1012-14- 32#3/17.02.2022 г.-л.68, в които твърди, че  има действителен трудов стаж във фирма К. ЕООД. Всяка промяна в трудовото му правоотношение е удостоверявана от работодателя в трудовата му книжка съгласно КТ. Счита, че неправомерно са заличени подадените данни от работодателя, тъй като действително е работил, което е удостоверено в информацията, подавана в персоналния регистър. Сочи, че постановеното разпореждане №**********/02.11.2021 г. е незаконосъобразно. Допълва, че размерът на пенсията и паричното обезщетение за безработица са получени от него добросъвестно, като същите са изчислени на база трудовото му възнаграждение, независимо дали работодателят му е внасял осигуровки или не.

Въз основа на тези две жалби е постановено оспореното в настоящото производство Решение №2153-14-26/25.02.2022 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-32/25.01.2022 год. и допълнително уточнение към нея с вх.№1012-14-32#3/17.02.2022 год. и е потвърдено Разпореждане №33/02.11.2021 год. /**********/ на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен. В оспореното решение са изложени мотиви, че в ТП на НОИ - Плевен е налична информация за извършена проверка на осигурителя „К.“ ЕООД, за което е съставен констативен протокол №КВ-5-14-00798015/14.08.2020 г. от контролен орган на ТП на НОИ - Плевен, както и информация за служебно заличаване на данните в РОЛ за определени лица, назначени в осигурителя К.“ ЕООД за периода 26.03.2010г. - 21.12.2020 г., сред които и  М.А.. При извършената проверка в осигурителя „К.“ ЕООД е установено, че  едноличен собственик и управител на дружеството от 26.03.2010 г. е Иче Петров Кръстев, а дружеството е със седалище и адрес на управление - гр. Плевен, ул. „Хаджи Бенчо“ №50А. Адресът е посетен от контролен орган на ТП на НОИ, гр. Плевен, но не е открит собственик или упълномощено лице. От справка в ГРАО е установен постоянен и настоящ адрес на собственика И.К.в гр. Плевен, ул. „Лозенка“ №25, ап. 26. След направена проверка е установено, че такъв адрес не съществува. Провеждани са многократни разговори с И.К.за периода 22.07.2020 г. - 14.08.2020 г., който е твърдял, че работи в Германия и не може да се яви в ТП на НОИ - Плевен. Управителят на дружеството И.К.писмено е декларирал, че не притежава ведомости и други счетоводни документи на дружеството, а същите се намират в М.Д.А., ЕГН **********, който е бил назначен по трудов договор в „К.“ ЕООД за периода 18.11.2013 г. - 23.11.2015 г. Изискано е и съдействие от НАП с цел установяването на упражняването на трудова дейност от осигурителя „К.“ ЕООД. От представените от НАП данни е установено, че за периода Текстово поле: F1.01.2010г. - 31.12.2019 г. няма подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО, липсва и информация за отчет за приходи и разходи и годишен финансов отчет на дружеството за периода 2010 г. - 2019 г. От данните в регистър „Трудови договори“ е установено, че към момента на проверката в дружеството са установени непрекратени трудови договори на 6 лица, наети по трудови правоотношения и подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО (РОЛ) до м.06/20. На основание чл. 108, ал. 1, т. 4 от КСО на лицата са изпратени задължителни предписания във връзка с чл. 39, ал. 1 от АПК с цел установяване на факти и обстоятелства по отношение на трудовата им заетост във фирмата да представят писмени обяснения, като посочат седалище, работно място, трудов договор, заемана длъжност, контактни данни управителя/счетоводител или друго упълномощено лице. Посочено е, че за периода м. 04-2013 г. - м.05/2020 г. по Булстата на дружеството са изплатени суми от фондовете на ДОО на пет лица в размер на 24092.62 лв. Посочено е още, че не са представени доказателства за упражняване на стопанска дейност на дружеството и наетите лица по трудови правоотношения в него за периода 2010 г. - 2020 г. На 20.04.2021 г. са издадени задължителни предписания с №ЗД-1-14-00911623 до осигурителя „К.“ ЕООД за заличаване на данни в РОЛ за периода 26.03.2010 г. - 31.12.2020 г. за 21 лица, сред които н М.А.. Посочено е, че е съобразено  и решение №121/25.02.2021 г. на Административен Плевен по адм. дело №999/2020 г. Решението на АС – Плевен, постановено по повод обжалвано решение на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърден отказ за изплащане на парично обезщетение за бременност, раждане и майчинство на лицето Й* Ц* Ц*, която е назначена на трудов договор в същия осигурител - „К.“ ЕООД. С оглед заличаването на данните в РОЛ, подадени от осигурителя „К.“ ООД, с писмо изх. №1052-40-52#41/12.07.2021 г. дирекция „Пенсии“ към ЦУ на НОИ уведомяват, че следва да се предприемат действия за извършване на нова преценка за право на пенсия и/или изменение на пенсията на лица, които имат зачетен осигурителен стаж/доход, положен при този осигурител. Посочено е още в оспореното решение, че при отпускането  на 25.11.2015 год. на А. лична пенсия за ИОЗ , на жалбоподателя е зачетен стаж от осигурителя „К.“ ООД за периода 18.11.2013 год.-23.11.2015 год.  на длъжност „регионален мениджър“. Предвид извършената проверка в осигурителя и отразените констатации в констативния протокол на контролния орган при ТП на НОИ - Плевен, както и при съобразяване на указанията, дадени с писмо изх. №1052-40-52#41/12.07.2021 г. от дирекция „Пенсии“ към ЦУ на НОИ,  е извършена нова проверка на зачетеният осигурителен стаж/доход на  А., като от общо зачетеният осигурителен стаж е изключен този в осигурителя „К.“ ООД за периода 18.11.2013 г. - 23.11.2015 г. Това от своя страна е довело и до промяна в осигурителния доход и до изменение на размера на пенсията за ИОЗ, като същият се намалява и с разпореждане №33/02.11.2021 г. е опреден на 591.10 лв. Посочено е в решението, че съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа, когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. В случая органът е направил извод, че  пенсията е определена в неправилен размер поради неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „К.“ ЕООД за периода 18.11.2013 г. -22.12.2015 г., поради което правилно е постановено ново разпореждане - №33/02.11.2021 г. на ръководител ПО, с което личната пенсия за ИОЗ на н А. е изменена от датата на нейното отпускане - 25.11.2015 г. и е определена в нов размер. Това разпореждане е потвърдено с оспореното в настоящото производство решение.

По делото са приложени още: Разпореждане №РВ-3-14-01013731/08.10.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което  е разпоредено М.Д.А. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 20.01.2015 г. до 14.09.2015 год. в размер на 5201,50 лв., от които 3191,26 лв. - главница и 2010,24 лв. – лихва; Разпореждане №141-00-3218-9/11.10.2021 г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което е разпоредено М.Д.А. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 23.12.2015 г. до 22.08.2016 г. в размер на 10758,00 лв. - главница и 5873,90 лв. – лихва; Разпореждане РНП-1-4-14-01066808/28.01.2022 г. на ръководител ПО, с което е разпоредено М.Д.А. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 3733,54 лв., от които 2876,72 лв. - главница за периода от 25.11.2015 г. до 30.11.2021 г. и законна лихва в размер на 856,82 лв.

С уведомително писмо с изх. №3045-14-3#7/31.05.2022 г. на началник на отдел „Пенсии“, А. е уведомен, че с Разпореждане РНП-1-4-14-01066808/28.01.2022 г. на ръководител ПО, с което е разпоредено М.Д.А. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за периода от 25.11.2015 г. до 30.11.2021 г. Дългът не е погасен в срока за доброволно изпълнение, поради което са предприети мерки за неговото принудително събиране чрез налагане на удръжка върху пенсията по реда на чл. 85, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от 01.05.2022 г. Пояснено е, че размерът на удръжката е определен по реда на чл. 114а, ал. 3, т. 5 от КСО, съгласно който същата възлиза на 363,01 лв. Писмото е получено от съпругата на А. на 02.06.2022 г., видно от извършеното отбелязване на известието за доставяне на л.36 от делото.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

За удостоверяване на факта на връчване на оспореното решение на А., органът е представил с приложеното на л.93 от делото писмо два броя обратни разписки: 1. Плик на л.96 и обратна разписка на л.97  №ИД PS 5800 01MEDE M.  Обратната разписка е непопълнена, а на заглавната страница на пощенския плик на л.96 е извършено отбелязване „непотърсена“, отбелязана е дата на връщане на пратката 21.03 и са положени подписи на служител и проверил.; 2. Обратна разписка ИД PS 5800 01N7LE O на л.94 от делото. Според настоящия състав на съда, поначало препоръчано писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина "Непотърсено". Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има препоръчано писмо) не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Освен, че съставлява нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 1 от Закона за пощенските услуги, връщането на препоръчаното писмо задължава органа да извърши ново валидно уведомяване на адресата. Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите по причина "Непотърсено", не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя, респ. не означава, че пратката е надлежно връчена на нейния адресат. Затова правилно органът е пристъпил към повторно връчване на решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен на А., който следващ опит за връчване е удостоверен с приложената на л.94 от делото обратна разписка ИД PS 5800 01N7LE O. По данни от същата , на мястото, на което се отбелязва получателя на пратката, са посочени две от имената на жалбоподателя - М.А., но няма положен от него или от което и да било друго лице подпис на получател. Отбелязана е дата на получаване 14.04.22 год., 10,50 часа. По-надолу в разписката е посочено, че пратката е доставена от ПС ПлЦ, като в квадратчето лично е направена отметка със знак „х“. Посочено е името на доставил: В. 2, положен е подпис на проверил и печат. Съдът е изискал  данни от пощенска станция Плевен Ц относно препоръчаната кореспондентска пратка с обратна разписка ИД PS 5800 01N7LE O и съобразно данните от отговора на л.98 от делото, пратката е доставена в пощенската кутия на получателя на посочения адрес, обратната разписка и описа за доставка на пратки са подписани от пощальона, обслужващ този адрес. Следователно, налага се извод, че оспореното решение не е било доведено до знанието на неговия адресат-А., не му е било връчено лично, което е видно и от липсата на положен подпис на получателя, а е било оставено в пощенската кутия на получателя на посочената в него дата. Поради което съдът приема, че решението не е било връчено надлежно на М.А. на посочената дата 14.04.2022 год. По делото липсват данни и доказателства на коя дата А. е узнал за оспореното решение, за се прецени спазен ли е срока за обжалване на същото, поради което съдът приема, че жалбата на А. против оспореното от него решение е подадена в установения от закона срок. Тя е подадена и от надлежна страна-адресат на решението, пред компетентния съд, поради което е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл.  117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен. Правомощията на директор,  на датата на постановяване на оспореното решение, са изпълнявани от П* Д., подписал решението, съгласно Заповед №1016-40-691/10.06.2016 год. на Управителя на НОИ, находяща се на л.130 от делото. Видно е още от приложената на л.131 от делото Заповед №3757/21.02.2022 год., че на 25.02.2022 год. титулярът на длъжността Директор Г.С. е отсъствала поради ползване на платен годишен отпуск. Ето защо оспореното решение е издадено от компетентен орган- надлежно оправомощен заместник на титуляра на длъжността Директор на ТП на НОИ-Плевен.

Потвърденото с решението разпореждане №33/2.11.2021 год. /**********/ според настоящия състав на съда е нищожно като постановено от некомпетентен орган. С това разпореждане отпусната от 25.11.2015 год. пенсия за ИОЗ на А. е изменена, като е намален размерът й, на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО- по инициатива на органа– когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Съгласно чл.99 от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал. Видно е от приложеното на л.13 от делото разпореждане за първоначално отпускане на пенсия, че то е издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“, който е и компетентният орган по смисъла на чл.98, ал.1, т.1 от КСО. Налага се извод, че разпореждането за изменение на вече отпусната пенсия, се издава от ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ, или , според разписаното в нормата на чл.98, ал.1, т.1 от КСО – от други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Конкретното разпореждане №33/2.11.2021 год. /**********/, според отбелязването върху щемпела на л.21 от делото, е издадено и подписано от Б. Б., като на щемпела е отбелязано, че тя е лице, подписало се „за ръководител ПО“, като след това е посочено върху съдържанието на щемпела, че

Оправомощаването е въз основа на Заповед №РД-11-140/10.07.2013 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен. Тази заповед е приложена на л.128-129 от делото и съобразно нея, на Бисерка Батьова, в качеството й на началник сектор „Отпускане на пенсии“ в отдел „Пенсии“, е възложено да подписва разпорежданията за изменение на пенсии по чл.21 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.

Разпоредбата на чл.21 от НПОС в редакцията си към датата на издаване на оправомощителната Заповед №РД-11-140/10.07.2013 год.-ДВ, бр.33/2013 год., в сила от 9.04.2013 год., е регламентирала преизчисляване на отпуснати пенсии по реда на чл.102 от КСО, но единствено относно осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, което правомощие се е упражнявало въз основа на заявление на пенсионера. Духът и смисълът на цялата разпоредба е свързан с определяне на нов размер на пенсия, независимо дали е за ОСВ или за ИОЗ, или ИТЗПБ, при придобит допълнителен осигурителен стаж, съответно реализиран допълнителен осигурителен доход. Разпоредбата на чл.21 от НПОС в понастоящем действащата редакция-ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г, също регламентира преизчисление на пенсията  при придобит допълнителен осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, в случаите, когато това е по-благоприятно за пенсионера, като това е допустимо да се извършва служебно или по заявление на лицето, като в чл.21 са регламентирани различните хипотези на преизчисление на пенсията. Но всички тези хипотези на преизчисляване на пенсията, и в старата редакция към датата на издаване на оправомощителната заповед, и към датата на издаване на оспореното Разпореждане №33/2.11.2021 год., касаят само и единствено преизчисляване на пенсията в случаите на наличие на доказателства за допълнителен осигурителен стаж и/или осигурителен доход, аргумент в която посока е и позоваването в чл.21 от НПОС на разпоредбата на чл.102 от КСО, която също регламентира единствено преизчисляване на пенсиите, свързани с трудова дейност – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, служебно – с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията; по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Т.е. всички хипотези на преизчисляване на вече отпуснати пенсии, регламентирани в чл.21 от НПС във връзка с чл.102 от КСО, касаят преизчисление , свързано с полагане на допълнителен труд и реализиране на допълнителен доход, след като вече е отпусната пенсия. Тези хипотези на преизчисление са регламентирани с разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1 от  КСО.

Настоящото оспорено пред директора на ТП на НОИ-Плевен разпореждане №33/2.11.2021 год. е издадено обаче в хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 от КСО – по инициатива на органа, при настъпване на едно от общо пет изрично посочени в ал.1,т.2 случаи, в  конкретния такъв случая на б.“д“ -  пенсията е определена в неправилен размер. Всички тези посочени пет хипотези, между които  и тази на б.“д“, касаят настъпването на някакво извънредно, нетипично за този вид правоотношения, обстоятелство- пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й; и конкретната хипотеза, в която е изменена пенсията на А.- пенсията е определена в неправилен размер. Тези пет хипотези на чл.99, ал.1,т.2  от КСО изобщо не са обхванати от случаите на чл.21 от Наредбата за пенсиите във връзка  с чл.102 от КСО във връзка с чл.99, ал.1,т.1 от КСО. Затова и оправомощаването на Батьова с приложената на л.128 от делото заповед №РД-11-140/10.07.2013 год. да подписва разпореждания за изменение на пенсии по чл.21 от НПОС, според разбирането на настоящия състав на съда , включва единствено хипотези на служебно или по искане на заинтересованото лице изменение на пенсията при придобит допълнителен доход и стаж по чл.102 от КСО във връзка с чл.99, ал.1, г.1 във връзка с чл.98, ал.1, т.1 от КСО. Какъвто не е процесния случай на изменение на пенсията на А.. За издаване на разпореждания за изменение на вече отпусната пенсия на едно лице по инициатива на органа , когато настъпи някое измежду изброените в чл.99, ал.1, т.2 от КСО обстоятелства, длъжностното лице, на което се възложи издаването на разпореждания за изменение на пенсията в някоя от тези хипотези, следва да е оправомощено да издава разпореждания за изменение на пенсии по чл.99, ал.1, т.2 във връзка  с чл.98, ал.1, т.1 от КСО.

Затова и настоящият състав на съда счита, че разпореждане №33/2.11.2021 год., потвърдено с оспореното в настоящото производство решение, е нищожно, като издадено и подписано от лице, което не е било надлежно оправомощено да издава такива разпореждания по смисъла на чл.99, ал.1, т.2 от КСО, нито е имало самостоятелно качество на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване.

Ето защо оспореното решение следва да се отмени и да се прогласи нищожността на потвърденото с оспореното решение разпореждане, като преписката бъде изпратена за произнасяне по компетентност на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или е натоварено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт с правомощия да издава разпореждания за изменение на пенсии в хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 във връзка с чл.98, ал.1, т.1 от КСО.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 и чл.173 от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 2153-14-26/25.02.2022г. на директор на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-32/25.01.2022 год. и допълнително уточнение към нея с вх.№1012-14-32#3/17.02.2022 год. и е потвърдено Разпореждане №33/02.11.2021 год. /**********/ на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен.

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на потвърдено Разпореждане №33/02.11.2021 год. /**********/, издадено от „за  ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен“.

ИЗПРАЩА делото като преписка по компетентност на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или е натоварено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт с правомощия да издава разпореждания за изменение на пенсии в хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 във връзка с чл.98, ал.1, т.1 от КСО.

Решението може да се обжалва пред Върхове административен съд в 14 /четиринадесет/дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ :/п/