№ 864
гр. София , 28.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весислава Иванова
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Ц. Д. С. срещу определение от 6.07.2021 г. по
н.ч.д. №336/2021 г. на ОС-Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на
лицето за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, определено му по н.о.х.д. № 10808/2018г. на РС-София.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че
съдебният акт е неправилен, тъй като са налице доказателства за поправяне на
осъдения. Като такова доказателство се сочи полагания от него общественополезен
труд по време на изтърпяване на наказанието, а също и положителната характеристика
от работодателя. Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на определението
и за издаване на ново от апелативната инстанция, чрез което осъденият да бъде
условно предсрочно освободен.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт,
който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора
от НПК. Атакуваното определение е произнесено в съдебно заседание с участие на
осъдения на 6.07.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 8.07.2021г., т.е. в рамките
на 7 дневния срок на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
1
фактите с отношение към предмета на доказване. Конкретиката в тези факти е
следната:
Ц. Д. С. е осъждан на две години лишаване от свобода с присъда по н.о.х.д. №
10808/2018 г. на СРС, издадена за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал.
2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В личното досие на осъдения е приложена справка за съдимост, от която е видно,
че той е санкциониран по углавен ред още пет пъти, като едно от осъжданията отново е
за престъпление против телесната неприкосновеност.
За изпълнение на последната влязла в сила присъда осъденият е приведен в
затвора в гр. Бобов дол на 10.06.2020 г.
Към 6.07.2021г. (датата на постановяване на определението на ОС-Кюстендил)
осъденият е изтърпял, както следва: фактически - 1 година, 3 месеца и 28 дни, от които
от работа - 3 месеца и 2 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието при него към
същата дата е 8 месеца и 2 дни.
По време на престоя си в затвора със заповеди на ръководителя на ТП ДП „ФЗД“
осъденият е полагал работа като "общ работник“ в обекти на две различни фирми - ЕТ
„Р. Н.-Д. Р“ и „Маг“ ООД. От първата е освободен поради подадена декларация за
отказ от работа.
По време на целия си престой в затвора осъденият не е бил награждаван.
Наказван е еднократно със заповед № ЗО-639/05.10.2020г. с „писмено
предупреждение“ за дисциплинарно нарушение по чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС.
По негово желание и поради неразбирателство с други лишени от свобода е бил
преместен от едно спално помещение в друго.
Според доклада на ИСДВР за лицето актуалната оценка на риска при осъдения е
36 точки и тя не е коригирана спрямо първоначалното му постъпване в затвора. Като
проблемни зони при него са посочени: настоящо правонарушение, умение за мислене,
образование и обучение и междуличностни проблеми.
Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е
отрицателно. Посочено е, че осъденият не е дал убедителни доказателства за
поправянето си, няма изградени умения за търсене и намиране на алтернативни и
законосъобразни начини за разрешаване на проблемите и проявява склонност за
нарушаване на законови, правни и морални норми, което е рисков фактор при
извършване на ново правонарушение.
По сходни мотиви и с твърдението, че не е изпълнена прогресивната система на
наказанията, отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр. Бобов дол за
условното предсрочно освобождаване на осъдения.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има
възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно
отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез
2
своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.
Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо -
фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако
наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Ц.С. е
налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание. С тези изводи въззивният съд изразява съгласие и отбелязва,
че по отношение изпълнението на тази формална предпоставка между страните в
производството никога не е имало спор.
Спорният момент е дали осъденият е дал доказателства за поправянето си и за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Първият съд е отговорил отрицателно на този
въпрос. Към неговата констатация настоящият състав на САС се солидаризира по
следните съображения:
Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за
това дали осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
негово съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред, дисциплината и законността, а за отношението му към труда се съди по
това полагал ли е редовно труд и чувствал ли е труда като свое морално задължение,
когато, разбира се, за него трудът е бил обективно достъпен в затвора.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения.
По отношение на осъдения С. заключенията са, че процесът на поправяне и
превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати,
тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към личното досие на
осъдения.
От тях е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил наказван
дисциплинарно за нарушение на реда и режима в спалното помещение. Нарушението е
актуално, тъй като от момента на влизане на заповедта на сила до настоящия момент
не са изтекли сроковете по чл. 109 от ЗИНЗС за заличаване на наказанието.
Дадените от затворническа администрация становища са в посока на това, че не е
постигната устойчивост в значителна част от зоните, по които се работи с осъдения.
Отново от информацията в докладите е видно, че отношението на осъдения към
престъплението, за което е осъден, е само формално критично. Последното също е от
значение за преценката по чл. 70 от НК, доколкото процесът по поправяне на осъдения
преминава през осъзнаване и критичност и на противоправното поведение, довело до
неговото наказание.
За да прецени, че втората предпоставка по чл. 70 от НК не е изпълнена, съставът
на САС съобрази още оценката от риска от рецидив при осъдения. Спрямо
първоначалния доклад тази оценка не бележи снижение и възлиза на 39 точки, които,
3
макар и в ниските стойности, не показват каквато и да е корекция спрямо наличните
към момента на постъпване на осъдения в местата за лишаване от свобода.
Съдът се съгласява с твърденията в жалбата, че по време на престоя си в затвора
осъденият е упражнявал труд отговорно. Макар в личното досие на осъдения да няма
данни той да има „похвално писмо от работодателя“, както се твърди в жалбата,
фактът, че полага старание в работата, където не са констатирани нарушения на
трудовата дисциплина, се отбелязва и в доклада на ИСДВР. Положителното отношение
на осъдения към труда обаче не е и не може да бъде единствен показател за
последователно и целенасочено поведение, изпълняващо втората предпоставка за
условно предсрочно освобождаване.
При обсъдените данни, заключенията в докладите на пенитенциарните власти, че
в поведението на осъдения не се наблюдава значителен прогрес, не могат да бъдат
приети за несъстоятелни. Положителният поправителен процес по отношение на
осъдения не е напреднал достатъчно и корекционната работа с него не е постигнала в
пълнота всички свои цели. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че не
са налице основания за условно предсрочно освобождаване на осъдения Ц.С.. Като
законосъобразно атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 6.07.2021 г. по н.ч.д. №336/2021 г. на ОС-
Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Ц. Д. С., с ЕГН
********** за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, определено му по н.о.х.д. № 10808/2018г. на РС-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4