№ 9144
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110137368 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за сумата 1391,55 лева, представляваща дължима главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
от 17.03.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 148,43 лева, представляваща
мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 08.03.2021г.,
сумата от 45,62 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
17.03.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 7,88 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018г.
до 08.03.2021г., които суми касаят топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул.
„Нишава“ № 131, вх. А, гараж 1, аб. № 385381 и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15031/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в
която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,
1
поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на
продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за
забавено плащане.
Ответникът М. С. Т. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът твърди, че в
процесния гараж №1 има топломер, но няма монтиран радиатор. В допълнение
посочва, че от 2005г. топломерът не се използва, доколкото няма радиатор. Оспорва
дължимостта на претендираните от ищеца суми.
Третото лице помагач на страната на ищеца &. заявява становище за
основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 15031/2021г. по описа
на СРС, 81 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.
С. Т. за сумите: 1391,55 лева, представляваща дължима главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
от 17.03.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 148,43 лева, представляваща
мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 08.03.2021г.,
сумата от 45,62 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
17.03.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 7,88 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018г.
до 08.03.2021г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от ответника по
настоящото дело срещу издадената заповед, съответно в указания му срок ищецът е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените
размери, за които е издадена заповедта.
Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения,
произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за забава.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата
на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
2
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото
на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
3
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното
право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
От приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 33, том III, рег. № 2519, дело № 396/2008г. /лист 17/ се установява, че на
14.10.2008г. М. Слаовов Т. и Йорданка Михайлова Т.а дарили на дъщеря си – Мария
Михайлова Петрова своя собствен недвижим имот, представляващ гараж № 1, находящ
се в гр. София, район „Триадица“, на партерния етаж от сградата на ул. „Нишава“ №
131. В допълнение към това се установява, че дарителите са си запазили заедно и
поотделно пожизнено правото на ползване по отношение на дарения имот. Видно от
представена по делото декларация с нотариално заверен подпис от 22.12.2011г.
Йорданка Михайлова Т.а се е отказала от правото си на ползване по отношение на
процесния недвижим имот. Следва да се посочи, че с учредяване на вещно право на
ползване, собственикът реално се лишава от правата си да владее и ползва вещта.
Същевременно лицето, на което е учредено вещно право на ползване, упражнява
именно тези две правомощията на собственика – да владее и ползва вещта, поради
което и законът е презюмирал, че именно това лице потребява доставената до имота
топлинна енергия и именно то следва да е задължено да я заплаща. С оглед на
изложеното и при съобразяване на анализирания по делото доказателствен материал,
съдът намира за установено, че именно ответникът М. Т., в качеството си на вещен
ползвател, се явява клиент на топлинна енергия, респективно следва да отговаря за
задълженията за цена за потребена и доставена ТЕ към топлопреносното
4
предприятие.
Установено по делото е също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата дялово разпределение и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. София, ул.
„Нишава“ № 131, вх. В, с което етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия
в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на гореизложените аргументи се
обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия по отношение процесния обект.
За изясняване на спорните въпроси относно доставката на топлинна енергия по
отношение на процесния имот, по делото е прието заключение по изготвена съдебно-
техническа експертиза. От изводите на вещото лице се установява, че за процесния
период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни
отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните
загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е имало
индивидуален топломер и един водомер за топла вода. Експертът е посочил, че
дяловото разпределение е извършвано от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД на база
реален отчет /за сезон 2018г./2019г./ на индивидуалния топломер. За периода
2017г./2018г., поради неосигуряване на достъп топлата вода е начислявана прогнозно,
а за отоплителен сезон 2019г./2020г., също поради неосигуряване на достъп,
потребената топла вода е начислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140л./ден
за един човек. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията е
извършено в съответствие с нормативната уредба на база пълен отопляем обем на
имота – в случая 55,75 куб.м. Експертът е посочил, че техническото средство за
търговско измерване, монтирано в абонатната станция е преминало метрологични
проверки и съответства на одобрения тип.
Съгласно чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
5
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Съдът намира, че заключението по изготвената експертиза следва да бъде
кредитирано, в частта касаеща установен от вещото лице размер на дължими суми за
потребена ТЕ от страна на ответника за процесния период за сградна инсталация и
БГВ. Тези изводи на съда се обосновават с обстоятелството, че по делото е установено,
че в имота на ответника е монтиран водомер за отчитане разхода на потребление на
топла вода и такъв е констатиран при извършване на реалния отчет за отоплителен
сезон 2018г./2019г. В допълнение към това съгласно нормативната уредба /ЗЕ/, всички
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост
независимо дали техния имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат
пропорционално и такса сграда инсталация. По тази причина е ирелевантно по делото
дали в гаража има тръби или не, тъй като на ищеца е начислена пропорционална такса
за сградна инсталация, каквато има в сградата, в която гаража на ответника е
самостоятелен обект. Единственото значение има извода на експерта по техническата
експертиза, че при изчисляване на таксата за сградна инсталация е спазена
нормативната уредба.
При формиране на изводите си съдът съобразява, че по делото не се установява в
имота на ответника да има монтирани отоплителни тела, в каквато насока са и
възраженията в отговора на исковата молба. В потвърждение на този факт е
обстоятелството, че в заключението си вещото лице изготвило СТЕ е отразило, че за
част от исковия период - м.05.2018г. до м.04.2019г., за който е извършен реален отчет
на индивидуалния топломер, не е начислявана топлинна енергия за отопление на
имота. Тези изводи кореспондират и с представената по делото индивидуална справка
от фирмата извършваща дялово разпределение. Не е спорно между страните и от
заключението на вещото лице се изяснява, че за отоплителен сезон 2017г./2018г. и
2019г./2020г., ответникът не е осигурил достъп до имота, което е възпрепятствало
отчетното дружество да констатира наличието или не на радиатор, респективно
доставеното количество топлинна енергия до имота на ответника е изчислено съобр.
правилата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД 04-1 от
12.03.2020г. Същевременно при липса на данни за наличие на отоплителни тела в
имота, съдът намира, че ищцовото дружество неправилно е начислило служебно суми
за отопление на процесния имот, съответно ответникът следва да отговаря единствено
за задължения за доставена топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както
и за битова гореща вода, които при съобразяване на заключението по изготвената
техническа експертиза възлизат на сумата 753,68 лева. Горните изводи не се
разколебават включително от представените от ответната страна в хода на
производството по делото писмени доказателства, доколкото същите касаят периоди
6
извън процесния, поради което и съдът не дължи обсъждането им.
За периода м.07.2017г. – м.04.2020г. приложими към облигационните
отношения между страните са били ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
КЕВР, които са влезли в сила на 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно от 15.09.2018г., ответникът е изпаднал в забава, от която дата
следва да бъде уважен и предявеният акцесорен иск, чиято сума на основание чл. 162
ГПК съдът изчислява на 54,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2018г. до 08.03.2021г.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и
обявени по подходящ начин на клиентите.
С исковата молба ищецът претендира главница за доставена услуга за дялово
разпределение в размер на 45,62 лева за периода от м.02.2017 г. до м.04.2020 г. Съдът
като съобрази, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение, предмет
на предявения установителен иск за главница за дялово разпределение, обхваща
вземания за дялово разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2020г., намира, че
производството за периода м.02.2017г. до м.01.2018 г. вкл. е недопустимо, поради
което исковата молба следва да се върне в посочената част.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. При съобразяване на
приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. справка за задължения по
абонатен номер, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 45,62 лева,
който касае вземане за предоставена услуга дялово разпределение за периода
м.02.2018г. до м.04.2020г., в какъвто размер е предявен от ищеца.
Следва да се приеме, че ответникът не дължи обезщетение за забавено плащане,
тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че той е бил поканен
или че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като съобразно
7
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес следва да
бъде присъдена сумата 261,25 лева - разноски за държавна такса, депозит за
експертиза,такса за СУ и възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда
размер 100 лева/, а за заповедното производство сумата 44,21 лева – разноски за
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 19449/28.06.2021г. на Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б срещу М. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Нишава 131“, вх. Б, в
частта по предявения установителeн иск за дължима главница за доставена услуга за
дялово разпределение за периода м.02.2017г. до м.01.2018 г.
включително.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че М. С. Т. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Нишава 131“, вх. Б ДЪЛЖИ НА „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 753,68
лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.07.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2021г. до
окончателното й изплащане, сумата 54,59 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2018г. до 08.03.2021г. и
сумата 45,62 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 17.03.2021г. до окончателното й изплащане, които суми касаят
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Нишава“ № 131, вх. А, гараж 1, аб. №
385381 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 15031/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на
доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 1391,55
лева, иска за лихва за забава до пълния предявен размер от 148,43 лева и иска за сумата
7,88 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2018г. до 08.03.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. С. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.
8
София, ул. „Нишава 131“, вх. Б ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
сумата 261,25 лева – разноски за държавна такса, депозити и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и сумата 44,21 лева – разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта относно връщането на исковата молба
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9