Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 09.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 5166 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение № 268620 от 07.11.2020 г. по
гр.д. № 28622/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 53 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от В.В.Г. с ЕГН: **********, е адрес: ***
срещу „П.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление *** искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното
уволнение на ищеца, извършено със Заповед
№ 002/16.04.2018 г. на Управителя
на „П.“ ООД на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„търговски директор" при ответното дружество „П.“
ООД и с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата в
размер на 9 000 лв., представляваща обезщетение
за оставане
без работа вследствие на уволнението за периода от 17.04.2018
г. до 17.10.2018 г., ведно с лихва за забава от искова молба до окончателно
плащане.
С решението на основание чл. 128 КТ „П.“
ООД, ЕИК ******* е осъдено да
заплати на В.В.Г. е ЕГН ********** сумата от 619,96 лв. -
дължимо
трудово възнаграждение, дължимо за месец април 2018 г., ведно с лихва за забава
от предявяване на искова молба - 04.05.2018 г. до
окончателно плащане, като искът при квалификацията на чл.128 от КТ е отхвърлен в останалата му част - до
размера от 1 800 лв. като неоснователен.
С решението на основание чл. 224 КТ „П.“
ООД, ЕИК ******* е осъдено да
заплати на В.В.Г. с ЕГН ********** сумата от 1740 лв. - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в периода 2017-2018 г„ ведно е лихва за забава
от предявяване на искова молба - 04.05.2018 г. до окончателно плащане на
сумата.
С решението е отхвърлен предявения насрещен иск от „П.“ ООД е ЕИК: *******
срещу В.В.Г. е ЕГН: ********** за сумата от
9 638,59 лв. причинени липси на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
С решението е отхвърлен предявения насрещен иск от „П.“ ООД е ЕИК: *******
срещу В.В.Г. е ЕГН: ********** за сумата от 2 500 лв. причинени неимуществени
вреди от неизпълнение на договорното задължение за добросъвестно изпълнение на
трудовото правоотношение на основание чл. 82 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.
С решението В.В.Г. с ЕГН: ********** е
осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК „П.“ ООД с ЕИК: *******
сумата от 825,23 лв. разноски по
делото.
С решението ответникът „П.“ ООД с ЕИК: ******* е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на В.В.Г. с ЕГН: ********** сумата от 857,14 лв. разноски по делото. Недоволен от постановеното решение в ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.224 от КТ - за разликата над 1 740 лв. до сумата посочена в приетата по делото ССчЕ от 15.03.2019 г. - 2 024 лв.е останал ищецът В.В.Г., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост при твърдения, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, както и че решаващите мотиви на първостепнния съд по основните искове противоречат на решаващите мотиви на съда по насрещните искове. Поддържа се, че не са нелице посочените в уволнителната заповед фактически състави по чл.187, т.8 и т.9 от КТ. Освен това наложеното на ищеца дисциплинарно наказание - "дисциплинарно уволнение" не е съобразено с разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Искането към въззивната инстанция е да отмени първоинстанционно решение и уважи предявените искове. Претендира сторените по делото разноски пред СРС. Не претендира разноски пред въззивната инстанция.
Въззивна жалба срещу решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от ответното дружество „П.“ ООД насрещен иск с правно основание
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ срещу ищеца В.В.Г.
за сумата от 9 638,59 лв., представляваща причинени липси на и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от ответното дружество „П.“
ООД насрещен
иск
с правно основание чл. чл. 82 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД срещу ищеца В.В.Г. за сумата от 2 500 лв., представляваща
причинени неимуществени вреди от неизпълнение на договорното задължение за
добросъвестно изпълнение на трудовото правоотношение на основание чл. 82 ЗЗД
във вр. с чл. 52 ЗЗД, е депозирана от ответника, който поддържа, че при
постановяване на решението в обжалваните части СРС е приложил формалния
критерий за наличието/липсата на изричен протокол или друг документ, с който на
ищеца са му били връчени материалните активи на дружеството, доколкото за
въпросния период ищецът е бил единствен служител в ответното дружество.
Искането към въззивната инстанция е да потвърди решението, в частта, с която са
отхвърлени исковете на ищеца и уважи предявените насрещни искове.
Решението в ЧАСТТА, по иска с правно
основание чл.228 от КТ, като необжалвано от страните, е влязло в сила.
Според уредените в
чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е
допустимо.
По правилността на атакуваното
решение, СГС намира следното:
По предявените при условията на
обективно кумулативно съединение на искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ от В.В.Г., срещу
П.“ ООД.
При съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че
между тях
е съществувало
безсрочно трудово правоотношение
- видно от трудов договор № 3 от 10.02.2016 г., по силата на което ищецът е
заемал длъжността „Търговски директор“. Длъжностната си
характеристика на ищеца е връчена на датата на сключване на трудовия договор между
страните - 10.02.2016 г., което обстоятелство е удостоверено с името и подписа
му. Следователно към датата на започване на реализирането на трудовото
правоотношение ищецът е бил запознат с трудовите си функции, свързани свързани
съгласно длъжностната характеристика със задължения за контрол и съхранение на имущество, контролира и ръководи осъществяването на директни продажби на стоки, изготвяне на оферти
към клиентите, и други, ръководил екип от търговски представители, провеждал е
регулярни срещи с тях. Естеството на работата е свързано с вземане на решения,
касаещи дружеството, работа с клиенти и с документи, обхващащи цялата дейност. От гореизложеното следва, че ищецът е бил
ръководен кадър в ответното дружество, бил е натоварен с ръководни функции съгласно
длъжностната му характеристика.
Със
Заповед № 002/16.04.2018 г. на Управителя на „П.“
ООД на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е
прекратен трудовият му договор с ответното дружество на основание чл.330 ал.2
т.6 КТ. Вменено му е извършването на нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 9
от КТ.
В мотивите на уволнителната заповед е посочено, че при извършена проверка по
изпълнение на задълженията на служителя В.В.Г., ЕГН ********** и евентуални
нарушения на трудовата дисциплина и служебни задължения, с Костативен протокол от 04.04.2018 година,
съставен в хода на годишното приключване и на базата на инвентаризация на
наличните стоки към 05.08.2017г. във фирмата, са установени липси на стоки с наличности по
инвентаризация към 05.08.2017г. в размер на 8 032,16 лв. В изпълнение на
законовите изисквания за тези липси следва фирмата да ги декларира в месечната
си декларация по ДДС и да бъде заплатен данък в размер на 1 606,43 лева. Посочено
е, че служителят Г. е
материално отговорно лице, което приема стока и изписва стока, поради което в
неговите задължения и отговорност е вменено задължението за правилното отчитане
и осчетоводяване на търговски сделки, както пазенето и съхранението на
наличните стоки. Негово е било задължението за своевременно
установяване и контрол, както и внасянето на дължимите данъци. В случая се
установявало липса в размер на 8 032,16 лева и невнесен данък в размер на 1 606,43
лева, което представлявало системно неизпълнение на служебните задължения и злоупотреба с доверието на работодателя,
увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на средства. На
2-ро място е установено, е и че същият служител, който е
отговорен за правилното водене на пътни листове за служебния автомобил ДК №*******неправилно
и некоректно е водил пътните листа /водени са нередовно, записани са дати, на
които служителя е бил в платен отпуск, в почивни дни, в които той не е
работил./ Краен километраж към 31.12.2017 - 194968 и начален към 01.01.2018 -
197182 — неотчетени километри 2214, при разход 8л/100км и средна цена на
горивото 2,04 лв/л - документално необосновани разходи — 361.32 лв, които
следва да бъдат възстановени от служителя като причинена вреда на фирмата,,
което представлява системно неизпълнение на служебните задължения и злоупотреба
с доверието на работодателя, увреждане на имуществото на работодателя и
разпиляване на средства. В Заповедта на 3-то място е
изписано и че през месец декември 2016г. на един от основните клиенти на
фирмата Ф.Л.ЕООД са издадени фактури за един
и същи артикул два пъти, с което служителя е станал причина да бъде уронен
авторитета и доброто име на фирмата пред клиента и е злоупотребил с доверието
на работодателя.
В мотивите е посочено, че описаните деяния представляват нарушения по чл.
187, т.8 и т. 9 от КТ - злоупотреба
с доверието на работодателя и увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и
други средства;
Когато се оспорва законността на извършено
дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че заповедта
за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ ; след спазване на
изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ ; че наказанието е наложено в срока по чл.
194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му
е наложено дисциплинарното наказание.
Разпоредбата
на чл. 194, ал. 1 КТ установява по императивен начин два
срока за налагане на дисциплинарните наказания с пропускането на които се
погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото
на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършено нарушение. Тези
срокове се различават по начален момент и по продължителност. Краткият
двумесечен срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а
едногодишният - от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в
определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е
изтекъл двумесечния срок от откриването
на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на
нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната
отговорност на работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е
изтекъл. Въззивният състав приема, че в
случая дисциплинарното наказание е наложено в законоустановения двумесечен срок
от откриване на нарушението, поради
което правото да се наложи дисциплинарно наказание не е било погасено.
Съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ
преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения
за констатираното дисциплинарно нарушение.
При налагане на наказанието работодателят следва да съобрази всички факти и
обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т.ч. фактите сочени от
служителя, доводите му в своя защита и отношението му към извършеното. Законът
не въвежда изискване за вземането на обясненията в рамките на “дисциплинарното
производство”, нито изискване за специална форма за искане и приемане на
обясненията. Когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение,
за което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя,
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ са изпълнени – наказанието е наложено при
възможност на работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с
дисциплинарното нарушение. В случая от доказателствата по делото, се
установява, че за констатираните нарушения на трудовата дисциплина от служителя
са поискани обяснения от работодателя с Покана за даване на писмени обяснения
от 05.04.2018 г. във връзка с Констативен протокол от 04.04.2018 г. и такива обяснения
са депозирани от ищеца на 11.04.2018 г.
Дисциплинарното
наказание съгласно императивната разпоредбата на чл.195 от КТ се налага с мотивирана писмена заповед, в която
задължително се посочват нарушителят, нарушението с индивидуализиращите го
признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му и
правното му основание.
Задължението по
чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за
защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Предвид гореизложените
мотиви по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ,
решаващият въззивен състав намира, че
процесната уволнителна заповед е мотивирана съобразно изискванията на
закона – посочени са нарушителят, нарушението с всичките му обективни признаци,
както и времето на извършването му, както и законния текст, въз основа на който
е наложено наказанието (в този смисъл виж Решение № 676/12.10.2010 г. по гр.д.
№ 999/2009 г., ГК, ІV ГО на ВСК, Решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. №
1068/2009 г. ГК, ІV ГО на ВСК).
Законосъобразен е извода на СРС, че от
събраните по делото писмени доказателства се установява по безсопрен начин извършването на
описаните в т.2 и т.3 в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина по чл.
187, ал. 1, т. 8 и т.9 от КТ с техните
обективни и субективни признаци. По
делото се установява и че по длъжностна характеристика - т.3 от задължения и
отговорности - на ищеца е възложено да съхранява повереното му имущество на
ответното дружество, както и че в проверявания период е бил единствен служител
на дружеството.
Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ
от 05.09.2019 г. 3а
периода от назначаването си на 11.02.2016 г. до 31.08.2017 г., ишеца е
единствен служител в ответното дружество, който приема доставените стоки / видно
от приложените към делото документи за внос, на които получател е
ищеца/ и продава
наличните стоки, чрез съставяне на приемо-предавателни протоколи, спецификации и въз основа на тях издава фактури за продажба, в които предал
стоката е ищеца. В този период и към датата на извършената
инвентаризация, като служител,
който оформя и съставя всички първични
документи.
Предвид на изложеното от вещото лице
въззивната инстанция приема, че трудовата функция на
ищеца е била свързана със събирането, съхраняването, разходването и отчитането
на парични и материалните ценности на ответното дружество, т.е. било му е
поверено конкретно имущество, доколкото е единствен служител във фирмата за
проверявания период, по който начин работодателят установява, че фактически ищецът
е бил натоварен да извършва освен друга и
отчетническа дейност.
Съгласно заключението на ССчЕ от 05.09.2019
г. при
извършената инвентаризация на 05.08.2017 г., съгласно съставения опис, при съпоставяне
на фактическата и счетоводна наличност, са установени различия между наличностите по
отчетни
данни и намерените при инвентаризацията количества, изразяващи се в излишъци и липси
на стоки, които подробно по артикули са посочени в приложение №1 към експертизата
и в обобщен размер, те са както следва: Излишъци на стойност в общ размер на 14,795,64
лева /Приложение 1, колона 12/;Липси на
стойност в общ размер на 22,827.80
лева /Приложение 1, колона 13/; Резултат след стойностна компенсация - 8
032,16 лева липса /Приложение 1, колона 11/ Резултата от инвентаризацията е осчетоводен в Годишния
финансово-счетоводен отчет за 2017 година,
липсата от инвентаризацията е отразена в увеличение на финансовия резултат в
Годишната данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО.
Съгласно заключението на ССчЕ от 05.09.2019
г. за
извършената инвентаризация на 05.08.2018 г. е издадена Заповед за
инвентаризация и е извършена по решение на ръководителя на ответното дружество
(чл.28, ал.3 от ЗС). Фактическата проверка на наличностите е извършена от
комисията, назначена в издадената заповед, съставен е протокол за извършената инвентаризация на наличните стоки и е съставен
инвентаризационен опис, в който са описани
артикулите /код и наименование/, мярка, налично количество по счетоводни данни и количество намерено при инвентаризацията /
приложени към материалите по делото/. Изготвена е сравнителна ведомост и
Протокол от 04.04.2018 г. за
установените разлики в наличните стоки към 05.08.2017 г. от счетоводителя -
член на комисията.
Видно от
заключението на вещото лице обаче Инвентаризацията е извършена от комисията, без
присъствие на материално-отговорното лице и няма положени подписи на приложените към делото страници на
инвентаризационните описи и на изготвената
сравнителна ведомост нито от материално-отговорно
лице, нито от членовете на комисията, което съгласно изявлението на вещото лице
в съдебно заседание от 18.09.2019 г. не отговаря на нормативните изисквания, а
присъствието на материално-отговорното лице при съставянето на описите било
задължителен елемент.
В
§ 1, 5 от ДР на ЗСч., Инвентаризацията е дефинирана като
процес на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните
и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно
определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и
установяване на евентуални разлики.
Съгласно
Чл. 6, ал. 3, т.5 ЗСч., счетоводните документи задължително следва да носят име
и подпис на съставителя. Тази разпоредба кореспондира с
правилото на чл. 10 от ЗСч., според
който лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и
техническите информационни носители, носят
отговорност за достоверността на информацията в тях.
В Решение
№ 232 от 20.03.2009 г. по гр. д. № 2716/2008 г. на ВКС, ІV г. о. е прието, че съставените актове за резултатите от
инвентаризационната проверка не са годно
доказателство за установяване на факта на липсите, ако не са подписани от ответника (в случая ищеца като МОЛ)
и от съставителя им. Настоящият въззивен състав споделя мотивите в цитираното
решение на ВКС и приема, че в случая
работодателят, чиято е доказателствената тежест, не установи по
предвидения в Закона за счетоводството и др.нормативни документи липси
на стоково-материални ценности.
На основание гореизложеното съдът приема
първото визирано в уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина за
недоказано.
Досежно
второто визирано в уволнителната заповед нарушение -
неправилно и некоректно водене от ищеца на пътните листа за служебния
автомобил ДК №*******- водени нередовно, записване на дати, на които служителя
е бил в платен отпуск, в почивни дни, в които той не е работил, при извършената
проверка на пътните листа, допълнителната експертиза
от 05.09.2019 г. е установила следното
: Отчитането на изминатите
километри се осъществява чрез съставяне на „месечен пътен лист", в който по
дати се описват изминатите километри, маршрут и водач. В
месечния пътен лист за м.02.2017 г., на 13.02.17 г. ищеца е 1 ден платен
год.отпуск, а по пътен лист е пътувал до гр.Перник и е изминал 70 км.; в месечния пътен лист за м.03.2017 г., от 06.03 до 08.03.17
г. ищеца е 3 дни платен год.отпуск, а по
пътен лист- е пътувал до гр.Пловдив, Плевен, Севлиево и в София и е изминал 911 км. В същия пътен лист от 12.03. до 15.03.17 г. ищецът по
заповед и отчетени документи е командировка в Германия, а по пътен лист е пътувал до гр.Русе и в гр.София — изминати 878 км. за 13 - 15.03.2017 г.; В
месечния пътен лист за м.01.2017 г., на 10.01.2017 в пътния лист има
командировка до гр. Враца и Монтана - няма заповед за командировка за този ден;
в месечния пътен лист за м. 02.2017 г. на 17.02.2017 г. в пътния лист има
командировка до гр. Враца - няма заповед за командировка за този ден;в месечния пътен лист за м. 03.2017 г. на
17.03.2017 има заповед за командировка до гр. Враца и Монтана , в пътния
лист има пътуване до гр. Петрич; В месечния
пътен лист за м. 04.2017 г., на 12.04.2017 г. по пътен лист е извършено пътуване
до гр. Перник, а има заповед за
командировка до гр. Петрич, на 19.04.2017 по пътен лист има пътуване до
гр. Пловдив, а по заповед за командировка маршрута е до гр. Казанлък; за м.05.2017 на 18.05.2017 в пътния лист има
командировка до гр. Враца - няма заповед за командировка за този ден; За м.06.2017 на 05.06.2017 в пътния лист маршрута
е до с. Узунджово, има заповед за командировка
до гр. Враца. На 14.06.2017 има заповед за командировка до гр. Пловдив, в
пътния лист маршрута е в София. За м.07.2017 г. по пътен лист на 05.07.17 г има
пътуване до гр. Петрич, на 06.07.17 г. има пътуване до с.Узунджово, на 21.07.2017 г. има пътуване до гр. Пловдив, но
за тези дни няма издадени заповеди за командировка. На 28.07.2017 има
заповед за командировка до гр. Стара Загора, в
пътния лист километрите са нула за този ден. При преглед на месечен пътен лист
за м. 12.2017 г. с начален километраж 194 812 и изминати километри общо за месеца, в размер на 1 761 км.,
крайният километраж трябва да е 196 573, в месечния отчет е посочен краен километраж 194 968. Разликата за
м.12.2017 г. е в размер на 1 605 км., отчетени по-малко километри огтоварящи на 128.40 изчислени литри гориво при разход 8/100
км. и средна цена на горивото 2,04 лв.
- отчета е с грешен разход в размер на 261,94
лева. Същевременно, отчетените фактури за закупено гориво за м. 12.2017 г. са за 245,415 литра, а отчетения разход
на гориво по пътен лист за месеца е
140,88 литра, т.е. в служебния автомобил „Дачия Логан" остава наличност от
104,535 литра; в м.01.2018 г.
неправилно е посочен начален километраж 197 182 вместо 196 573, разлика 609 км.
Крайният извод на експерта по допълнителното
заключение на ССчЕ е, че от ищеца са издавани месечни пътни листа, но има
разминаване в дати и маршрути с издадени заповеди за ползване на
отпуск и заповеди за командировки, както и неправилно изчисляване на краен
и начален километраж.
Досежно
третото визирано в уволнителната заповед нарушение - през
месец декември 2016 г. на един от основните клиенти на фирмата Ф.Л.ЕООД ищецът
е издадл
фактури за един и същи артикул два
пъти, с което служителя е станал причина да бъде уронен авторитета и доброто
име на фирмата пред клиента и е злоупотребил с доверието на работодателя.
Вещото лице в заключението си е
установило съставяне
на две фактури в м. 12.2016 г. с получател „Ф.Л."ЕООД за продажба на една
и съща стока с различна цена на фактуриране. Във фактура №71/07.12.2016 г.
продажба на „Машина за почистване на силиконови маски" с цена 7 322,62
лв./без ДДС/ и във фактура №78/28.12.2016 г. продажба на „Центрофуга за
почистване на силиконови маски" с цена 7 250,00 лв./без ДДС/.
Съгласно чл.126 т.9 от КТ, работникът или
служителят е длъжен да бъде ''лоялен към работодателя си, като не злоупотребява
с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към
работодателя също съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ -
злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и
работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага.
Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато
без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното
си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено. В този смисъл решение №86 от 25.05.2011 г. по гр.д. №1734/2009 г., IV ГО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК. Несъмнено
в случая служителя е злоупотребил
с доверието на работодателя - нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и е осъществил състава на чл. 187, т. 9 от КТ.вр.чл.190,
ал.1, т.3 от КТ, предвиждащ
алтернативно увреждането на имуществото
на работодателя, както и разпиляването на материали,
суровини, енергия и други средства,
като дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 9 от КТ (като извършването на това
дисциплинарно нарушение не е обусловено от наличието на умисъл, то представлява
нарушение и когато е извършено при неполагане на дължимата грижа), извършвайки
в условията на системност визираното в уволнителната заповед второ, както и
третото нарушение на трудовата дисциплина подробно описани по горе.
В тази връзка уволнителната заповед е
издадена за извършение системни нарушения на трудовата дисциплина и за
злоупотреба с доверието на работодателя - на основание чл.190, т.3 и т.4 от КТ,
поради което съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за неспазване
на критериите установени в разпоредбата на чл.189 от КТ.
По изложените съображения искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, се явяват неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ.
Поради акцесорността на исковете с правно основание чл.
344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ спрямо главния иск,
същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на СРС и в упражнение на правомощията си по чл.272
от ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
С ИМ ищецът претендира на основание чл.224,
ал.1 от ответникът КТ„П.“ ООД, ЕИК ******* да бъде осъден да заплати на В.В.Г. с ЕГН **********
сумата от 1740 лв. - обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в периода 2017-2018 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска - 04.05.2018 г. до окончателно плащане на сумата.
С решението искът е уважен в предявения размер с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес. Липсва Молба на ищеца или неговия процесуален представител
за изменение на размера на иска съобразно размера на обезщететието за
неизползван платен годишен отпуск посочен в ССчЕ от 15.03.2019 г. на вещото
лице - 2 024.00 лв. Липсва и молба по чл.250 от ГПК за допълване на решението.
По
насрещния иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ.
Разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ
урежда един специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане - липса на
парични или материални ценности, довели до недостиг в имуществото на
работодателя с неустановен произход, с което е причинена вреда на работодателя,
поради проявена небрежност (вина) на отчетника.
За да възникне пълната имуществена
отговорност на работника или служителя спрямо работодателя по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ,
следва да се установят от работодателя безспорно следните обстоятелства: 1.
ответника да е бил в трудоводоговорни отношения към момента на установяване на
липсите; 2. на ответника да е възложена отчетническа функция и 3. да
са установени по предвидения в закона за счетоводството и др. нормативни
документи липси на стоково-материални ценности. Т.е в тежест на работодателя –
ищец в производството, е да установи наличието на липса, констатирана
по съответния ред когато работника, респ.служителя е изпълнявал отчетнически
функции, а в тежест на работника / респ.
служителя/ МОЛ е да опровергае презумцията че същата е причинена от него или по
негова вина. Затова залипса в пълен размер, съгласно чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря работник или служител, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности.
Съобразно изложеното по-горе (л.8) в
случая работодателят, чиято е доказателствената тежест, не установи по
предвидения в Закона за счетоводството и др.нормативни документи липси
на стоково-материални ценности, поради което съдът приема за недоказано твърдението, че от
счетоводството на дружеството са били установени липси в размер па 8 032,16 лв. и искът с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, следва да
бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на СРС и в упражнение на правомощията си по чл.272
от ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
насрещния иск с правно основание чл.82
ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.
По този иск настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за правилно поради което препраща на основание
чл.271 към мотивите на СРС. Въззивникът-ответник не релевира доводи за
неправилност, необоснованост на решението и оплаквания в тази обжалвана част и
в депозираната Въззивна жалба.
Действително според по-старата практика
на ВКС юридическите лица не могат да претърпят неимуществени вреди, защото
нямат психика, а само имущество. Разбирането, че неимуществените вреди могат да
се изразяват само в болка, страдания и негативни изживявания (каквито безспорно
юридическо лице не би могло да претърпи), е силно ограничено и е лишено от
нормативни опора, като същото становище следва да се счита за изоставено.
Напротив, от тълкуването на чл. 52 от ЗЗД следва, че под неимуществени вреди законодателят има предвид всяко засягане на защитено
от закона право, което засягане не може да бъде оценено пряко в пари. Законът
не прави разлика дали увреденото лице е физическо или юридическо.
Справедливостта изисква да бъде присъдено справедливо обезщетение за всички
негативни последици от противоправно поведение, които не се изразяват в
намаляване или пропуснато увеличение на имуществото на увредения с конкретна
парична стойност. Законосъобразен е изводът на СРС, че тази идея е заложена в
основата на чл. 52 от ЗЗД - определянето на обезщетението за неимуществените
(т.е. неоценимите в пари) вреди по справедливост от съда.
Налице е съдебна практика (както на
българските съдилища, така и на Съда на ЕС и на ЕСПЧ), която отразява разбирането, че юридическите лица могат да претърпят неимуществени
вреди. Това становище е изградено върху по-различната
трактовка на понятието занеимуществени
вреди - не болки и страдания (които безспорно няма как да се търпят от юридическо лице), а вреди,
които нямат конкретно имуществено измерение, каквото е налице при пропуснатите
ползи и претърпените загуби, когато те са причинени във връзка е накърнена
търговска репутация. Стойността на тези вреди се определя от съда по справедливост, а не чрез математически
методи. В съответствие е тази идея, в по-новата съдебна практика еднозначно се
приема, че юридическите лица имат право на обезщетение за репутационни вреди.
В
Решение №
206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. на ВКС, III ГО се приема, че „юридическите лица търпят морални вреди и
могат да претендират, съответно да им бъдат присъждани, обезщетения за същите.
Несъмнено това касае всички юридически лица без оглед на техния вид - търговци,
юридически лица с нестопанска цел, религиозни институции и т.н. “.
Обоснован е и изводът на първостепенния
съд, че за да подлежат на обезщетение обаче, безспорно ищецът следва да докаже вреди,
влошаване на маркетинговия имидж, на репутацията на търговското дружество,
което от своя страна е довело до намаляване на интереса на съконтрахентите
към него и съответно до намаляване на обема на сключваните сделки. Т.е. в
тежест на ищеца е да докаже, че противонравното деяние е довело до накърняване на
доброто име и търговската репутация на
дружеството. Ищецът
обаче не представи каквито и да било доказателства в тази насока, както в
първоинстанционното производство, така и в настоящото въззивно производство.
Нарушението, изразяващо се в издаване на
две фактури на клиента „Ф.Л.“ ЕООД за продажба на една и съща машина, не би
могло да обоснове значително и трайно отрицателно повлияване върху репутацията
на дружеството. Не се засяга съществено доброто име на юридическото лице пред
всички негови настоящи или бъдещи съдоговорители и поради тази причина не
следва да бъде обезщетявано за неимуществени вреди.
В упражнение на правомощията си по чл.271
от КТ въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение и в частта
по иска с
правно основание чл.82 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.
С оглед изхода на делото и неоснователността на двете
въззивни жалби, разноски пред настоящата инстанция не следва да бъдат
присъждани.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 268620 от 07.11.2020 г.
по гр.д. № 28622/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 53 състав, в обжалваните части, вкл.в
частта за разноските.
Решението
в ЧАСТТА, по иска с правно основание чл.228 от КТ, като необжалвано от
страните, е влязло в сила.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.