Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 27.08.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 13463 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 20.07.2020г. по гр. д. № 9652/2018г. Софийски районен съд, ГО, 127 състав,
е отхвърлен предявеният от И.Б.П. срещу “Ч.Р.Б.” АД иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
в резултат на обгаряне на дясната ръка на ищеца, показалец и среден пръст, при
взрив на електрическата кутия на захранващото табло във входа на блока, находящ
се в гр. София, ул. “********настъпило на 03.08.2017г.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца И.Б.П., в която излагат доводи за
неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа, че съдът не е отчел
заинтересоваността на разпитаните свидетели – служители на ответното дружество,
а е кредитирал същите при липса на задълбочен анализ на останалите
доказателства. Акцентира на обстоятелството, че разпитаните свидетели са именно
тези лица, които не са обезопасили таблото след извършената подмяна на
електромерите в сградата, поради което счита, че от тях не може да се очаква да
признаят своя грешка. Твърди, че не е възможно друго лице, освен извършващите
подмяна на електромерите служители на ответното дружество, да свалят предпазния
капак на таблото и да открият жиците. И това е така, тъй като от събраните по
делото доказателства се установявало по безспорен начин, че всяко докосване до
капака и жиците би довело до идентични последици с тези, които са предмет на
предявения иск. Освен това навежда
съображения, че поведението му не може да се приеме за безразсъдно, тъй като
ищецът е преценил, че няма опасност ако предприеме действия по поставяне на
капака на таблото, но без да докосва ел. инсталацията. В решението си първоинстанционният
съд не бил обсъдил и установеното обстоятелство, че липсвали каквито и да било
предупредителни знаци за опасност. Счита, че от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява наличието на причинна връзка
между бездействието на служителите на ответника и претърпените от ищеца вреди. По
тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.
Насрещната
страна “Ч.Р.Б.” АД оспорва въвзивната жалба по подробно изложени съображения.
Счита първоинстнационното решение за правилно. Поддържа релевираното
възражение, че вредите са причинени поради изключителна вина /принос/ на
пострадалия. Оспорва твърдението за извършени от негови служители противоправни
действия и бездействия. Счита, че ищецът е нарушил забраната по чл. 14, ал. 1
от Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, тъй като е извършил
незаконно въздействие върху енергийния обект /разпределителната касета/ в зоната
на сервитута му и това е единствената причина за настъпване на инцидента.
Поведението на пострадалия е и пряко нарушение на нормата на чл. 7, ал. 1 от
Наредбата за сервитути, съобразно която минималните размери на сервитутните
зони са определени на не по-малко от 1 метър около касетата/таблото пред страните без врати и не по-малко от 1, 5
метра пред страната с врата. Оспорват се и твърденията за противоправно
бездействие на служители на ответното дружество, изразяващо се според ищеца в
непредприемане на мерки за обезопасяване и контрол не енергийния обект, както и
че разпределителната касета е била оставена необезопасена. Поддържа се и
възражението, че претендираното обезщетение е в завишен размер и не отговаря на
изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По тези съображения е направено
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на обгаряне на дясната ръка
на ищеца, показалец и среден пръст, при взрив на електрическата кутия на
захранващото табло във входа на блока, находящ се в гр. София, ул. “********настъпило
на 03.08.2017г.
В
исковата молба са изложени твърдения, че през м.06.2017г. след извършени от
служители на ответника дейности по подмяна на електромерите в процесната
сграда, по неизяснени причини в ел. кутията на входа останали да стърчат
оголени кабели, като вратичката на ел. захранващото табло и предпазната му
метална кутия не били възстановени в първоначалния им вид, а предпазният капак
липсвал. На 03.08.2017г. при излизане от входа той забелязал, че предпазната
метална кутия от таблото била захвърлена на земята пред задния вход на
кооперацията. Ищецът решил да постави металния капак на предназначеното му
място с цел предпазване от евентуални инциденти. На мястото липсвали
предупредителни табели, че таблото е под ел. напрежение и представлява опасност.
Той се опитал да постави в оригинална позиция металния капак на предназначените
за това винтове, без да докосва ел. инсталацията, като още при допира на втория
винт последвал внезапен взрив с пламъци. В резултат от взрива ищецът бил
изхвърлен на земята, а дясната му ръка била обгорена, токът в цялата сграда
спрял и той се обадил на аварийната служба при ответното дружество за да
сигнализира за възникналия инцидент. За претърпените от инцидента неимуществени
вреди – болки, страдания, психически стрес, тревожност, се претендира заплащане
на обезщетение в размер на 5 000 лева.
В
отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове по
възражения, че липсва противоправно бездействие на негови служители /при заявени
фактически твърдения, че те не са премахвали предпазния капак на металната
кутия на разпределителното табло; не са бездействали при обезопасяването и
контрола на достъп до това табло/, както и възражение относно твърдяната
причинно-следствена връзка между соченото в исковата молба противоправно
бездействие и причинените вреди. Релевирал е правоизключващо възражение, че
вредите са резултат от изключителната вина /принос/ на пострадалия, който в
нарушение на нормативните правила /Наредба № 16 за сервитутите на енергийните
обекти/ относно енергийните обекти, е извършил самоволни действия върху
енергиен обект в зоната на сервитута.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин наличието
на твърдяното от ищеца противоправното поведение на служители на ответното
дружество при или по повод изпълнение на възложена от дружеството работа. Кредитирал
е показанията на разпитания свидетел К.А. – участвал при подмяната на
електромери в процесната сграда, от които се установявало, че след извършване
на тази дейност, таблото е било проверено и обезопасено. Формирал е изводи за
липса на причинна връзка между поведението на служителите на дружеството и
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Приел е, че причината за настъпване
на процесния инцидент е единствено поведението на ищеца, който се е опитал да
постави капака върху разпределителната кутия, която е била под напрежение, при
което е възникнало късо съединение, като не е било възможно инцидентът да
настъпи, ако ищецът не беше извършил тези действия. Развил е съображения, че дори
да се приеме, че служители на ответника действително са оставили таблото
необезопасено и без поставен капак, съгласно категоричното и неоспорено
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, от това състояние
на таблото не би възникнало късо съединение. Конкретното късо съединение,
вследствие на което за ищеца са настъпили вреди, е настъпило в резултат на
неговия опит да постави капака върху таблото. т.е. не действията на служители
на ответника, а действията на ищеца са причината за инцидента, тъй като от именно
от тях е настъпило късо съединение. Освен това единствено поради
необезопасяването на таблото и немонтирането на капака не би настъпило късо
съединение като типичен и закономерен резултат, без поведението на ищеца.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е нарушил забраната по чл. 14, ал. 1,
т. 6 от Наредба № 16 от 2004г. за сервитутите на енергийните обекти, съгласно
която в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос,
разпределение и преобразуване на електрическа енергия не се допускат действия
на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти, на която разпоредба се
позовава и ответникът.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като тази отговорност има
гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината
на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За
да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа,
2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45,
ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не
е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи
от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Когато
се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно или договорно
задължение за действие.
По
делото е установено, че ищецът живее в сграда, находяща се в гр. София, ул. „******На
14.06.2017г. служители на ответното дружество извършили действия по подмяна на
част от електромерите, отчитащи потребената ел. енергия от абонатите в
жилищната сграда. Не е спорно, че електромерите /средствата за търговско
измерване/ се намират в дървено табло на стената на партера на сградата, а захранващите
кабели се намирали в друго табло – разпределително табло /разпределителна
кутия/. В същото разпределително табло имало монтирана метална предпазна кутия
за захранващите кабели.
По
делото е разпитан свидетелят К.А. – техник електрически машини ниско напрежение
при ответното дружество, който е участвал при извършване на подмяна на
електромерите. От неговите показания се установява, че подмяната на
електромерите се извършила след частично изключване на напрежението и
разтоварване на изходящия предпазител на всеки електромер поотделно. Не било
необходимо в конкретния случай да се изключи напрежението в цялото електрическо
табло /напрежението в разпределителното табло/, а е било достатъчно само
частично изключване на напрежението индивидуално за всеки електромер от
изходящия предпазител, който се намирал вътре в електромерното табло. По този
начин през конкретния електромер не протичал ток и нямало пречка същият да се
подмени, независимо от обстоятелството, че електрическото табло било под
напрежение. А самото електрическо табло /разпределително табло/ е било
обезопасено от входящи високомощни предпазители и изходящи предпазители, които
са на границата на собственост. Подмяната на всички електромери била извършена
по този начин, т.е. служителите на ответното дружество не са осъществявали
въздействие върху разпределителното табло, в което се намирала и предпазната
метална кутия и захранващите кабели, тъй като това не е било необходимо за
извършване на възложената работа.
Настоящият
съдебен състав счита, че следва да кредитира показанията на свид. А., който има
непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. В
практиката на Върховния касационен съд е застъпено разбирането, че показанията
на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по
вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и
в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно
заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена
критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост,
съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени
факти или противоречия с останалите доказателства по делото. В случая свид. А. е
заинтересован от изхода на спора, доколкото именно той в качеството на служител
на ответното дружество, е извършил подмяна на електромерите в процесната
сграда, след която проверка според твърденията на ищеца, разпределителното
табло не е било обезопасено. При преценка на неговите показания по реда на чл.
172 от ГПК, се налага извод, че същите следва да бъдат кредитирани. Те не са
опровергани от други доказателства по делото, като същевременно следва да се
съобрази, че в тях липсват вътрешни противоречия и неясноти относно спорните
факти. Напротив, от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че е възможно да се извърши подмяна на електромерите
в процесната сграда /находящи се в електромерното дървено табло/, без да се
изключва цялото напрежение чрез въздействия върху разпределителното табло
/изключване на напрежението от разпределителното табло/ или чрез прекъсване
директно от трафопоста. Разпитаният по делото свидетел Н.Р./живущ в процесната
жилищна кооперация/ няма непосредствени възприятия относно конкретните действия
на служителите на ответника по подмяна на електромерите, поради което неговите показания
в тази част представляват предположение, че металната капачка в
разпределителното табло, покриваща ел. кабелите, е била свалена от служители на
ответника при подмяната на електромерите и впоследствие те не са монтирали тази
капачка на предназначеното за това място по начин да ограничава достъпа до ел.
кабелите.
По
делото е разпитан свидетелят Б.Р.– електромонтьор аварийна служба район „Изток“
при ответника, който е участвал при отстраняване на аварията след настъпилия
инцидент с ищеца. Показанията на свидетеля следва да се кредитират като
обективни, логични и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантни за
спора обстоятелства. От същите се установява, че той е отишъл в процесната
сграда след подаден на 03.08.2017г. сигнал за късо съединение и прекъснато
електричество. При проверката установил, че е имало отворено електрическо
табло, а капака на предпазителя, които стои върху главния носител на таблото,
бил на земята. След това свидетелят изключил напрежението отвън, което излиза в
касетка на улицата, променил предпазителите и сложил металния капак на
предпазителя.
От
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че разпределителната
кутия, върху която ищецът се е опитал да монтира капака, е била под ел. напрежение
и при механичния контакт през тялото на пострадалия е протекъл ток на късо
съединение. Получените изгаряния на дясната ръка на И.П. са в резултат на
предизвиканото късо съединение. Вещото лице е посочило, че не е възможно да
настъпи процесния инцидент, ако пострадалият не се е опитал да постави капака
на разпредителната касета. Действията на ищеца били извършени в зоната на
сервитута на енергийния обект.
Вещото
лице е направило извод, че служители на ответното дружество са допуснали
нарушения, като при подмяната на електромерите са демонтирали капака на
разпределителната кутия, но въпреки задължението си, след извършване на
дейностите не са монтирали капака на предназначеното за това място. Освен това
не били поставили предупредителни знаци за обезопасяване на енергийното
съоръжение. Настоящият съдебен състав счита, че в тази част заключението не
следва да бъде кредитирано, тъй като същото почива на предположения,
неподкрепени от други доказателства по делото, поради което същото е
необосновано в посочената част.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Със
Закона за енергетиката е въведено изискването към лицата, които експлоатират
енергийните обекти, електропреносната и електроразпределителната мрежа, да ги поддържат
в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при
работа и да осигурят сигурно, безопасно и ефективно функциониране на
електроенергийната система (чл. 67, чл. 87, чл. 109, чл. 113 ЗЕ), като твърденията
на ищеца за конкретното противоправно бездействие касаят неизпълнение на тези
задължения.
От
събраните по делото доказателства не се установи по реда на пълното и главно
доказване, че служители на ответното дружество са допуснали твърдяните в
исковата молба противоправни бездействия, изразяващи се в нарушаване на нормативно
установените правила за обезопасяване и поддържане на енергийните обекти. Както
бе посочено единственият свидетел, който има непосредствени възприятия относно
извършените действия при плановото подменяне на електромерите в процесната
сграда е свид. А.. От неговите показания се установи, че служителите на
ответното дружество не са извършвали никакви действия в разпределителното
табло, а само в електромерното табло. Изводите на съда за основателност на претенцията
не могат да почиват на предположения, какъвто характер имат показанията на
свид. Р.и вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в частта, в която е
даден отговор на въпроса какви са допуснатите от служители на ответното
дружество нарушения при извършената подмяна на електромерите. Предвид
изложеното и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
съдът следва да приложи предвидените неблагоприятни последици и да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан.
Отнесено към разглеждания случай това означава, че съдът приема, че служители
на ответника не са извършили твърдяното противоправно деяние, което е
достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск, без да е необходимо да се
изследва наличието на останалите кумулативни предпоставки на претенцията.
Дори
и да се приеме тезата на ищеца, че служители на „Ч.Р.Б.“ АД са отворили
разпределителното табло и са осъществили демонтиране на капака на
разпределителната кутия /което е било необходимо с оглед безопасната подмяна на
електромерите в електромерното табло/ и не са поставили предпазния капак на
мястото му, то крайните изводи на съда няма да се променят. И това е така, тъй
като по делото се установи от показанията на свид. Р., че металната предпазна
кутия, която е била монтирана върху захранващите кабели, е била поставена вътре
в електрическото табло /разпределителното табло/. Така свид. Р. изяснява в
своите показания, че при посещението на адреса за отстраняване на аварията след
настъпилия инцидент в сградата, е констатирал, че е имало „отворено
електрическо табло, а капака на предпазителя бил на земята“. В исковата молба е
посочено, че „вратичката на малкото захранващо табло и предпазната му метална
кутия не били възстановени в първоначалния им вид, а предпазният капак
липсвал“. Следователно, разпределителната кутия, която била под напрежение
/т.е. през нея е протичал ток/, се е намирала вътре в разпределителното /електрическо/
табло, което е имало врата. Тази врата служи именно за ограничаване на достъпа
на лица до захранващите кабели в разпределителната кутия. Няма никакви данни по
делото, че по вратата на самото табло /шкаф/ е протичало електричество, което
ако бе установено несъмнено би представлявало нарушение от страна на ответното
дружество по отношение на експлоатацията и безопасността на енергийните обекти.
Следователно, за да се достигне до разпределителната кутия, върху която ищецът
е осъществил интервенция, е необходимо да се отвори вратата на самото табло.
Следва да се посочи още, че липсват твърдения, а и доказателства, че такава
врата е липсвала или е била компроментирана по някакъв конкретно посочен начин,
препятстващ използването й по предназначение. Следователно, не се установява и
противоправно поведение /бездействие/, изразяващо се в нарушаване на
задължението на ответника по обезопасяване на захранващите кабели като част от
енергийния обект. Тези кабели били разположени /макар и без предпазния капак
върху тях/ вътре в разпределителното табло, което е било оборудвано с врата,
служеща за преграда, направена за защита и препятстване на достъпа на всички
лица до вътрешността на таблото.
С
оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът не проведе пълно и
главно доказване на основния елемент от фактическия състав на предявения иск, а
именно – противоправно деяние на служители на ответното дружество. По делото е
установено настъпването на вреди – изгаряне втора стенен на 1-ви, 2-ри и 3-ти
пръст на дясната ръка, настъпили в резултат единствено от поведението на ищеца.
Предприемането на действия по монтиране на металния капак върху
разпределителната кутия, извършено в пряко нарушение на забраната по чл. 14,
ал. 1, т. 6 /в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос,
разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска действия
на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти/ и по чл. 7, ал. 1, вр.
т. 8 от Приложение № 1 от Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, установяваща минимални размери на сервитутните зони за
енергиен обект - разпределителна касета/електромерно табло, е единствената
каузална предпоставка за причиненото късо съединение, довело до травматичните
увреждания на ищеца. Пострадалият има право да получи обезщетение за всички
вреди, но те трябва да са пряка и непосредствена последица от деянието на
посочения деликвент (ответник) – само от негово противоправно
действие/бездействие. Когато се установи, че вредите не са резултат от
противоправно деяние на ответника неговата имуществена отговорност не може да
се ангажира.
Като
е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение на подлежи на касационно
обжалване. Предявеният иск е за парично вземане, оценяем е и делото е
гражданско. В случая цената на иска е 5 000 лева, а съгласно цитираната
разпоредба на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по
искове по граждански дела с цена до 5000
лв., включително. В този смисъл определение № 39 от 29.01.2015г. на ВКС по
ч.гр.д. № 463/2015г., IV ГО.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 154017 от
20.07.2020г., постановено по гр.д. № 9652/2018г., по
описа на СРС, ГО, 127
състав.
ОСЪЖДА И.Б.П., ЕГН **********,*** да
заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК
сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице-помагач - "Е.А.Д.С.А.
Л.“, чрез "Е.А.Д.Ю.С.А.
клон България“.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.