РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 02.08.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6992/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 69683/15.07.2020 г., предявена от И.А.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
твърди, че на 29.09.2018 г., около 11.50 часа, в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“, на
около 1050м. след хотелски комплекс „Камелот“, с посока на движение от гр.
София към гр. Самоков, И.Н.И., при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“, с
рег. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата, като при
извършване на маневра изпреварване, не пропуснала движещия се от ляво, в същата
посока, и изпреварващ мотоциклет „Хонда ЦБ 600 ФА“, с рег. № ******управляван
от И.А.К., в резултат на което реализирала пътно-транспортно произшествие
(ПТП) с него.
По
случая било образувано
досъдебно производство № 11360/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
37980/2018г. по описа на СРП, по което било внесено Предложение по чл. 78а НК и
било образувано НАХД № 3042/2020 г. по описа на СРС, 115 състав.
Ищецът
твърди, че в резултат на описаното ПТП е получил следнто травматично увреждане:
-
фрактура (счупване) на левия глезен (медиалния малеол) с разкъсно-контузна рана
в областта на лявата подбедрица.
След
ПТП, И.А.К.
бил приет за лечение във „Втора клиника по ортопедия и травматология“ към
„УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. След направените прегледи и изследвания, на ищеца
била извършена оперативна интервенция – наместване на фрактурата на медиалния
малеол и фиксиране с винтове. На 08.10.2018 г., ищецът бил изписан от
болничното заведение с препоръки за ХДР и домашно лечение.
На
15.11.2018 г., поради настъпили посоперативни усложнения, ищецът отново бил
приет за болнично лечение, при което били установени хипертрофични белези,
както дефект с некротичен налеп. Последвала втора оперативна интервенция –
покриване на оформения некротизирал дефект с пълнослоен кожен
автотрансплантант, взет от лявото бедро на пациента. На 17.11.2018 г., ищецът
бил изписан с препоръки за ЛФК при домашни условия.
На 22.04.2019 г., ищецът отново бил приет в
„УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. На 23.04.2019 г., била направена още една
оперативна интервенция - екстракция на
канюлирани винтове. На 23.04.2019 г., ищецът бил изписан и насочен за активно
наблюдение и с указания за продължаване на медикаментозното лечение.
Ищецът
твърди, че от причиненото му от описаното ПТП увреждане е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, които се проявявали
и към датата на предявяване на исковата молба. Ищецът изпитал
интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, цялостно
емоционално и физиологическо сътресения и смущение. Водещ симптом бил
изключително силната болка в областта на левия крак – глезенна става и
подбедрица, което наложило системния прием на обезболяващи медикаменти.
Операцията с поставяне на импланти довела до невъзможността за функционално и
пълноценно използване на долния ляв крайник. Всички тези двигателни нарушения
значително затормозявали ежедневието му. Бил нарушен и сънят
му. Поради интензивността на болките, се наложило подлагане на травмираната
област на специфичен режим, както и провеждане на курс по физиотерапия и
рехабилитация, с цел възвръщане на функциите на фрактурираната зона.
Освен това, процесното ПТП се отразило негативно и
на психиката на ищеца, като породило перманентно посттравматично притеснение у
него, както и напрегнатост и притеснение.
В резултат на процесното ПТП, ищецът претърпял и
имуществени вреди в размер на 2898 лева, изразяващи се в разходи за лечение и
възстановяване - закупуване на остеосинтезни материали, избор на операционни
екипи и извършени прегледи и изследвания. По повод направените разходи, ищецът
предявил претенция за изплащане на застрахователна сума по здравна застраховка
„Уника за нашето здраве“, въз основа на която била заведена щета № 18292461227
по описа на ЗК „Уника“ АД, по която била изплатена сумата от 700 лева.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Форд Фиеста“, с peг. № ********,
включително и на водача И.Н.И.. Застрахователният договор бил сключен със
застрахователната полица № BG/22/117003357011/26.12.2017 г., валидна от 26.12.2017 г. до 25.12.2018
г.
По повод на процесното ПТП, ищецът отправил
искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, като по образуваната
щета З. „Л.И.“ АД определило застрахователно обезщетение общо
в размер на 27198 лева, от които 25 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и 2 198 лева – обезщетение за имуществени вреди. Ищецът
твърди, че тези обезщетения не сам у били заплатени. Освен това, определеното
обезщетение от 25 000 лева се явявало несправедливо и необосновано
занижено.
Предвид
гореизложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати:
-
сумата от 26 000 лева - частичен иск от 40 000лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 01.07.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и
-
сумата
от 2 198 лева
- обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 01.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 29.09.2018 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
водача на автомобил „Форд Фиеста“, с peг. № ******** – И.Н.И..
Ответникът
оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално - неоснователни.
Счита, че за ищеца не е правен интерес от предявените искове, тъй като е
определил обезщетения за претърпените от ищеца от процесното ПТП вреди,
съответно: 25 000 лева – за неимуществените и 2 198 лева – за
имуществените вреди, а от страна на ищеца не са постъпили възражения относно
размера на обезщетенията. Излага съображения, че определеното застрахователно
обезщетение е съответно за пълната и цялостна обезвреда на ищеца.
По
същество на спора, ответникът заявява, че оспорва изцяло предявената искова
претенция за неимуществени вреди – по основание и по размер, който счита за
недължим и прекомерен.
Ответникът
оспорва, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на автомобил „Форд Фиеста“, с
peг. № ********, че деянието му е противоправно, механизма на настъпване на
ПТП, както и причинната връзка между поведението на водача на автомобила и
процесното ПТП.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че е бил в тежко
посттравматично състояние, че постоперативните усложнения са причина от
травмата, че поставеният остеосинтезен метал е усложнил и удължил периода на
възстановяване, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, техния
интензитет и продължителност, включително и че ищецът е изпитвал силни болки и
страдания и нарушения в съня в следствие на процесното ПТП.
Евентуално,
ответникът релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца И.А.К., като твърди, че същият в
нарушение на чл. 41, ал. 2 от ЗДВП, е предприел изпреварване едновременно на
повече от едно превозни средства, без да се връща в напуснатата от него пътна
лента.
Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди.
На 16.07.2021 г., ищецът е представил по
делото писмени бележки, в които е изложил подробни съображения, че предявеният
иск е основателен.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.). Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може
да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската
отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 29.09.2018 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на
застрахователна полица № BG/22/117003357011, валидна от 26.12.2017 г. до
25.12.2018 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Форд
Фиеста“, с рег. № ********, включително и на водача И.Н.И.. Този факт е приет
за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото
(с определението от 05.10.2020 г.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
29.09.2018 г., в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“, на около 1000 м. след хотелски комплекс
„Камелот“, И.Н.И., при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ********,
нарушила правилата за движение по пътищата, и реализирала пътнотранспортно произшествие с мотоциклет „Хонда ЦБ 600
ФА“, с рег. № ******управляван от И.А.К..
Тези
факти се установяват от решение № 20245653 от 03.11.2020 г. по НАХД № 3042/2020 г. описа
на Софийски районен съд, НО, 129 състав, с което И.Н.И. е призната за виновна в
това, че на 29.09.2018 г., около 12.00 часа, в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“, с
посока на движение от гр. София към гр. Самоков, на около 1000 м. след хотелски
комплекс „Камелот“, при управление на моторно превозно средство - „Форд
Фиеста“, с рег. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 42, ал. 1 ЗДвП: „Водач, който ще предприеме
изпреварване, длъжен: т. 1: преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно
превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката с на движение наляво...“ - извършила маневра навлизане в насрещна пътна
лента, за да изпревари движещия се пред нея лек автомобил, без да се убеди, че
няма да създаде опасност на другите участници в движението, които се движат
след нея, а именно на попътно движещият се от лявата й страна, в насрещна пътна
лента за движение, предприела маневра изпреварване мотоциклет „Хонда ЦБ 600 ФА“, с рег.
№ ******управляван от И.А.К., в резултат на което е реализирала
пътно-транспортно произшествие между автомобила и мотоциклета, при което по непредпазливост
причинила на К. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК,
изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на левия вътрешен глезен, довело до трайно /за период по дълъг
от 30 дни/ затруднение в движението на долен ляв крайник - престъпление по
чл. 343 ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК. Със същото решение, на
основание чл. 78а, ал. 1 НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, И.Н.И. е освободена от наказателна отговорност, и й е наложено
административно наказание – глоба
Видно от
извършеното отбелязване, решението по НАХД № 3042/2020 г. на СРС е влязло в сила на
19.11.2020 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй
като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2
се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от Софийски районен съд
решение). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на
постановеното от Софийски районен съд решение по НАХД № 3042/2020 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че И.Н.И. е
извършила деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно,
както и че на ищеца са причинени вреди,
изразяващи се в описаните в решението увреждания – счупване на левия вътрешен глезен, довело до трайно /за период по дълъг
от 30 дни/ затруднение в движението на долен ляв крайник. Доколкото това увреждане е елемент от
престъпния състав на престъплението „средна телесна повреда“, то силата на
присъдено нещо на постановеното решение
обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката
причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 29.09.2018 г., на ищеца са причинени
описаните в решението на СРС увреждания.
По делото е прието заключение по извършената съдебно – медицинска експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице по СМЕ,
след като се е запознало с представената по делото медицински документи
(изследвания, епикризи и др.) и след личен преглед на ищеца на 30.03.2021 г., е
приело, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните увреждания:
-
Счупване на левия вътрешен глезен;
-
Разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица;
Счупването на левия вътрешен глезен е причинило на пострадалия трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец.
Разкъсно-контузната рана на лявата подбедрица е причинило временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
В заключението по СМЕ е посочено, че през периода на лечение, ищецът е
изпитвал болки и страдания за около 6
месеца, като първите два месеца, болките са били с по интензивен характер,
което вероятно е налагало прием на обезболяващи медикаменти.
На 03.10.2018 г., при ищеца е извършено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с 2 винта.
При ищеца е нямало постоперативни усложнения от направената операция на
лява глезенна става. На 16.11.2018 г., в „Отделение по изгаряне и пластична
хирургия“ към „УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“- ЕАД, е извършено оперативното лечение - свободна кожна пластика за затваряне на
останалия раневи дефект от разкъсно контузната рана, получени при ПТП.
На 23.04.2019 г., в Първа клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“ – ЕАД, е проведено оперативно
лечение за отстраняване на металната остеосинтеза от лява глезенна става.
При извършения на 30.03.2021 г. преглед на ищеца, ВЛ е установило наличието
на оперативен белег по вътрешната страна на лява глезенна става с дъговиден ход
и дължина 4 см., а по предната страна на лява подбедрица в долната и част - дъговиден
белег от разкъсно контузна рана с дължина 10 см. и ширина 2 см., под нивото на
кожата, сраснал с подкожната тъкан. ВЛ е констатирало като трайни последствия,
описаните белези в областта на лява подбедица и бедро. Според СМЕ, счупването в областта на глява глезенна
става е зараснало напълно и не е
необходим щадящ режим. Установена е самостоятелна походка със запазен обем движение на лява глезенна
става.
След извършването на оперативното лечение, ищецът е трябвало да спазва
двигателен режим за ненатоварване на ляв долен крайник и придвижване с патерици
за срок от 2 месеца за зарастване на счупването. Ищецът не е могъл да използва
пълноценно левия си крак за период от около 3 месеца. През това време ищецът се
е придвижвал с помощни средства и е имал затруднения в хигиенно битовото си
самообслужване. Тъй като счупването получено от ищеца е вътреставно за лява
глезенна става, е възможна появата на болки при натоварване и смяна на времето,
както и е възможно в бъдеще развитието
на по-тежки дегенеративни промени в ставата.
Видно от СМЕ, при нормално протичане
на лечебния процес, без усложнения, периодът
на възстановяване при такива травми е около
4 месеца. В конкретния случай, наличието на незатваряща се рана в областта
на лява подбедрица и наложилото се оперативно лечение е удължило
възстановителния период с 2 месеца.
След проведеното оперативно лечение за отстраняване на металната
остеосинтеза на 25.04.2019г., видно от приложените документи по делото, ищецът
е провел курс рехабилитация от 19.06.2019г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е.С.С.-К.. Свидетелката е съпруга на ищеца. На 29.09.2018 г., непосредствено след
катастрофата, около 1 часа на обяд, докто бил в линейка, ищецът се обадил на
свиделката. Тя отишла в „Пирогов“ и видяла ищеца на легло, след
като бил престоял в шоковата зала на „Пирогов“ няколко часа. Ищецът бил със
счупен глезен и с прорезна рана между глезена и коляното, с голяма превръзка. В
„Пирогов“ ищецът останал 10 дена. Сложили му два пирона и лекували раната. След
като се приблал в дома си, ищецът не трябвало да стъпва на счупения крак 45
дена, бил с патерици. Първите дни бил изцяло на легло, ставал само с патерици и
с помощта на свидетелката. Заради раната, трябвало да ходи веднъж седмично в „Пирогов“,
за да я лекуват. В сградата, в която живеел ищецът, нямало асансьор и се налагало
да им помагат приятели и близки, да се качват и слизат от 3-тия етаж. Ищецът
останал в дома си до началото на пролетта на 2019 г. Работел от вкъщи на
компютър. Пълноценно успял да се върне на работа през март или април. С
патерици бил месец и половина. Свидетелката била неотлъчно до него, къпела го,
като му опаковала крака с раната. Свидетелката сочи, че като цяло, ищецът се
държал смело, но в началото много го било страх. Заявява, че към момента
(свидетелката е разпитана на 25.01.2021 г.), глезенът му не можел сто процента да изпълнява
движенията както другия крак.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Следователно,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Л.И.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява И.А.К. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП, както и отражението, което е дало и продължава да дава
процесното ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и ще окажат върху
начина на живот на И.А.К., съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 35 000 лева.
Относно иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди:
По делото е представените по делото фактури – фактура №
*********/05.10.2018 г., фактура № **********/05.10.2018
г., фактура № **********/28.03.2019 г„ фактура № **********/05.10.2018 г„
фактура № **********/20.11.2018 г., всички издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД, като доставчик на описаните стоки и услуги (избор на екип, преглед,
канюлиран винт, разширен остеосинтезен пакет, сет за ортопедична операция), и
всички с получател ищеца, общо за сумата от 2 898 лева (с ДДС).
От заключението по СМЕ се установява, че
извършените разходи по описаните фактури са били необходими за лечението
на ищцата и са били направени във връзка с него. Поради това, съдът приема за
установено по делото, че в резултат на процесното ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на сумата от 2 898
лева, съставляваща сбора от сумите по посочените фактури, плащането по които се
установява с представените по делото фискални бонове. Ищецът признава, че във
връзка със застрахователно правоотношение (с „Уника“ АД) му е изплатено
обезщетение в размер на 700 лева, като претендира по настоящото дело 2 198 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление
на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът И.А.К. в нарушение на чл. 41, ал. 2 от
ЗДВП, е предприел изпреварване едновременно на повече от едно превозни
средства, без да се връща в напуснатата от него пътна лента.
В мотивите на решение №
20245653 от 03.11.2020 г. по НАХД № 3042/2020 г. на СРС, НО, 129 състав, е
прието следното: „Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да бъде отчетен факта, че самият пострадал с поведението си (изпреварвал
колона от автомобили, които са спрели и изчаквали възможност да тръгнат и
продължат движението си, в участък от пътя, в който изпреварването е разрешено
и е налице възможност някой от автомобилите да е предприел изпреварване на
колоната), сам се е поставил в състояние на сериозен риск, като се има предвид
и уязвимостта му, с оглед на управляваното
от него двуколесно ППС. Това обстоятелство, само по себе си представлява
форма на съпричиняване на вредоносния резултат и въпреки, че не може да доведе до
оневиняване на обвиняемата или до промяна в правната квалификация на
повдигнатото спрямо нея обвинение, следва да бъде тълкувано като смекчаващо
отговорността й обстоятелство“.
Както беше посочено, съгласно чл. 300 ГПК и
чл. 413, ал. 2 НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Следователно, когато поведението (приносът) на пострадалия не е
елемент от престъплението, влязлата в сила присъда (решение) на наказателния
съд не го установява и същото не се обхваща от силата на присъдено нещо на съдебния акт. В този смисъл е и решение № 15/16.06.2017 г. по т.д. № 2662/2015 г. по описа на ВКС, ІІ
ТО, с което е даден отговор на допуснатия до касационно
обжалване въпрос, а именно-относно доказателственото значение на влязлата в
сила присъда и констатациите на наказателния съд в мотивите й за приноса на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат и необходимостта от
доказването му в гражданския процес като условие за прилагане разпоредбата на
чл. 51 ал.2 ЗЗД и кога фактите, относими към възражението за съпричиняване, се
обхващат от последиците на чл. 300 ГПК. В посоченото решение е прието, че
позоваването единствено на мотивите на присъдата, съдържащи констатации за
съпричиняващо поведение на пострадалия, не означава надлежно установяване на
твърденията за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат
освен ако то не съставлява елемент от състава на престъплението. Във всички случаи
на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от страната,
която го е въвела в процеса.
Поради изложеното, съдът приема, че
мотивите на постановеното решение по НАХД сами по себе си не установяват
извършено от ищеца нарушение.
По
настоящото дело е приложено НАХД № 3042/2020 г. на СРС, НО, 129 състав, съдържащо и материалите по
досъдебно производство № ЗМ 11360/2018 г. по описа на РТП – СДВР.
Досъдебното производство съдържа и протокол за разпит на свидетел,
съставен от разследващ полицай при сектор „РТП“ - СДВР за извършения на 05.11.2018 г. разпит на
свидетеля И.А.К.,
който е ищец в настоящото производство (л. 47 от ДП).
При разпита, И.А.К. е заявил, че преди настъпване на
процесното ПТП, е имало участък, по който е било разрешено изпреварването, К.
пуснал ляв мигач и започнал да изпреварва. Пред него имало четири или пет коли,
минал първите две, когато водачът на лек автомобил (малка кола) внезапно
излезнала от редицата коли, които ищецът изпреварвал и го ударила от дясната
страната.
Протоколът
за разпит на свидетел в наказателното производство удостоверява единствено, че е съставен на
посочената в него дата от посоченото длъжностно лице, извършило разпит на
свидетеля, които факти
обаче са неотносими към предмета на спора. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни
доказателства се събират пряко и непосредствено пред съда. Посоченият
протокол, обаче, е подписан от И.А.К., който е страна в настоящото
производство, поради което и представлява
изходящ от страната документ, който доколкото съдържат неизгодни за
автора си факти, представлява извънсъдебно признание на страна в настоящото
производство.
Въз
основа на това, съдът приема, че непосредствено преди настъпване на процесното
ПТП, ищецът е допуснал нарушение на чл. 41, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че при изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска
пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или
частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство
и се връща в напуснатата лента. В случая, при предприетото изпреварване, ищецът
е напуснал пътната лента, в която се е движел, навлязъл е в съседната пътна
лента, преминал е покрай движещо се в същата посока ППС, но не се е върнал в
напусната лента, а е продължил да изпреварва повече от едно МПС, като се е
движел в лентата за насрещно движение. Това се установява и от заключението по
АТЕ.
Въпросът
е дали допуснатото от ищеца нарушение е в причинна връзка и е допринесло за
настъпване на вредоносните последици.
Видно
от заключението по автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните
и което съдът кредитира, основната
причина за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а.
„Форд Фиеста“, с peг. № ******* - И.Н.И.,
която е предприела изпреварване, когато на около 13-14 метра зад нея в лявата
лента се е движил мотоциклет „Хонда ЦБ 600 ФА“, с peг. № *******, управляван от И.А.К., който е
извършвал изпреварване на поне 3
автомобила и е започнал изпреварване и на самата нея. По този начин тя е
поставила и себе си и мотоциклетиста в невъзможност да спрат и да предотвратят
произшествието. Освен това тя е започнала да завиване наляво само 0,7 сек след
включване на мигача, а е трябвало да изчака и да се оглежда още поне 2-3 сек,
за да осигури безопасността на маневрата изпреварване. Мотоциклетистът е
възприел още първото включване на левия мигач като опасност и е реагирал
своевременно за спиране за време 1,1 сек, но въпреки това ударът на него е
неизбежен. При така дадения отговор от експертизата на въпроса „Какви са
причините за процесното ПТП“, съдът приема, че допуснатото от ищеца нарушение
на ЗДвП е в причинна връзка с настъпилото ПТП и с действията си ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
Въпреки
установеното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на ищеца,
ако водачът на застрахованият лек автомобил бе изпълнил предвидените в ЗДвП
задължения, пътно-транспортното произшествие със сигурност е щяло да бъде
предотвратено. Видно от АТЕ, водачът на л.а. „Форд Фиеста“ е имал възможност да
не допусне ПТП, ако преди да включи ляв мигач, огледа пространството зад
автомобила си в двете пътни ленти и да прецени дали няма да попречи на
застигащото го по-бързо МПС. Освен това, ВЛ по АТЕ е посочило, че
мотоциклетиста е възприел левия мигач, подаден от л.а. „Форд Фиеста“, като
опасност и е реагирал своевременно, като е задействал спирачките. Водачът на
л.а. „Форд Фиеста“, обаче, е предприел завиване наляво непосредствено след като
е включил ляв мигач, а именно след половин секунда, поради което и времето за
реакция на мотоциклетиста е било недостатъчно.
Така
въз основа на събраните по делото доказателства и зачитането на силата
на присъдено нещо на съдебния акт по наказателното дело, съдът приема, че
приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определен на 10 %, с колкото и
следва да бъде намалени определените застрахователни обезщетения.
Следователно,
от приетото за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, а
именно: 35 000 лева, следва да
се извадят 3500 лева (съставляващи 10 % от 35 000 лв.), като от получената
сума от 31 500 лева, ищецът претендира 26 000 лева. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
От
доказаните необезщетени имуществени вреди в размер на 2 198 лева, следва да се
извадят 219.80 лева (съставляващи 10 % от 2 198 лева), като за получената сума от 1978.20 лева, искът е основателен и
следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да
се отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 01.04.2020
г., като не се спори по делото, че ответникът не е заплатил обезщетение. С
оглед на така установените факти и цитираните по-горе разпоредби, обезщетенията
за претърпени имуществени и неимуществени вреди са дължими, считано от 01.07.2020 г. до окончателното плащане.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 1364.14 лева от общо направените
разноски в размер на 1377.92 лева (1377.92 лева х 0.99), вкл. плетена държавна
такса (1127.92 лева) и депозит за СМЕ (250 лв.).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.
Д., сумата от 1362.18 лева – адвокатско възнаграждение (1375.94 лв. х 0.99).
Искането за присъждане на по-висок размер на адвокатско възнаграждение не
съответства на разпоредбите на Наредбите, според които същото се определя върху
„интереса“ (както и съобразно действащите разпоредби на ГПК се определя и
дължимата държавна такса), а не по отделно върху цената на всеки от обективно
предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
7.50 лева от общо направените
разноски в размер на 750 лева (750 лв. х 0.01), вкл. депозит за АТЕ и СМЕ.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.А.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, както следва:
-
на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 26 000
лева – частичен иск от 40 000 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.09.2018 г., в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от 01.07.2020 г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 1978.20
лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от ПТП, реализирано
на 29.09.2018
г., в гр. София, ведно със законната лихва, считано от
01.07.2020 г. до окончателното
плащане,
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1364.14
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1
КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 1978.20 лева до 2198 лева –
обезщетение за имуществени вреди, като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Я.Д.Д., с адрес:
***, пл. ******“ № ******, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1362.18 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.А.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 7.50 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: