Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/09.12.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия С. Сандева
КАНД № 589/2019 год. по описа на АдмС - Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Е.М.П. *** срещу решение № 307/01.08.2019 г. по НАХД № 455/2019 г. по описа на
РС – Добрич, с което е потвърдено НП № 70/19.09.2017г. на директора на РЗИ –
Добрич, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗЗ и на
основание чл.209, ал.3 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 лева.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на решението и се иска то да бъде отменено. Твърди
се, че съдът не е обсъдил обстойно доводите за отмяна на процесното НП, а друга
част от тях е отхвърлил без мотивация. Изразява се несъгласие със становището
на ДРС, че в АУАН и НП е изяснено какво точно е нарушението, къде е извършено и
при какви обстоятелства. Твърди се, че не е доказано жалбоподателката да е
извършила нарушението, за което е наказана. Обстоятелството, че е налице
подадена декларация от майката, с която е заявен отказ за провеждане на
имунизации на детето й, не обосновава налагане на санкция по посочената
разпоредба. Изразеното с декларацията общо несъгласие не води до осъществяване на
състава на твърдяното нарушение и незаконосъобразно на това основание е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Твърди се също,
че липсват мотиви на съда и наказващия орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН, въпреки че в НП и решението е прието, че става въпрос за първо нарушение.
Ответникът – РЗИ - Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата.
Представителят на ДОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателката
касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
С процесното НП Е.М.П. е била
наказана за това, че при извършена проверка на 21.08.2017г. е установено, че
като родител на М.М.П., роден на ***г., отказва и не осигурява провеждането на
задължителните имунизации на новороденото си дете, като е декларирала отказа си
с декларация в родилното отделение към МБАЛ – Добрич. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗЗ, за което на жалбоподателката е
наложено административно наказание “глоба” в минимален размер от 50 лева.
В обжалваното решение съдът е
приел от фактическа страна, че нарушението и неговото авторство са доказани по
безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителката и
свидетелката по акта, както и от приложените по делото писмени доказателства - декларация
на майката Е.М.П. за отказ от ваксини и епикриза от 21.08.2019г., в която
изрично е записано, че на новороденото дете М.М.П. не са направени имунизации с
ваксини НВvax и BCGvax поради отказ на родителите. Коментирал е разпоредбите на чл.58, ал.1 и ал.2
от ЗЗ, като е посочил, че в Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 15 от
12.05.2005г. за имунизациите в Република България са регламентирани следните
имунизации при раждането – срещу вирусен хепатит Б (Хеп. Б) и срещу туберкулоза
(БЦЖ). В случая към 21.08.2017г. (датата на изписването от МБАЛ - Добрич) жалбоподателката
в качеството си на родител на новороденото дете Максим, роден на ***г., е
отказала провеждането на предвидените задължителни имунизации при раждането,
което поведение е обявено за наказуемо в чл.209, ал.3 от ЗЗ. Въз основа на
изслушаната по делото СМЕ съдът е приел, че спрямо новороденото дете М.П.не са
били налице медицински противопоказания за провеждане на задължителните
имунизации при раждането. Изложил е доводи, че административното нарушение е
извършено чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на определено правно
задължение от страна на задължения субект. Тъй като бездействието се
осъществява непрекъснато във времето, датата на извършване на нарушението е
датата на констатирането му, която съвпада с датата на изписване на майката и
детето от МБАЛ – Добрич. В мотивите към решението е посочено, че наложеното
административно наказание е в законоустановения минимум, поради което не
подлежи на преразглеждане от съда. Прието е, че нарушението не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този тип,
поради което и с оглед на характера на засегнатите обществени отношения не може
да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на тези свои изводи районният съд е счел, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно, в резултат на което го е
потвърдил.
Така постановеното съдебно
решение е правилно и законосъобразно. ДРС е предприел необходимите действия за
разкриване на обективната истина, като е събрал и оценил всички относими и
допустими доказателства по делото и е отговорил обстойно на всички възражения,
които имат значение за решението на делото. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка съдът е направил правилни и обосновани правни изводи,
които съответстват на материалния закон и данните по делото.
Анализът на
нормативната уредба сочи, че с разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗЗ е въведено
задължение за министъра на здравеопазването да определи задължителните планови
имунизации и реимунизации, както и лицата, които подлежат на такива. В изпълнение на законовата
делегация е приета Наредба № 15 от 12.05.2005 година за имунизациите в
Република България. В разпоредбата на чл. 2 от Наредбата е посочено срещу какви
заболявания се извършват задължителни планови имунизации и реимунизации, като е
предвидено извършването им да става съгласно имунизационния календар на
Република България (Приложение № 1). За осигуряване извършването на
имунизацията в разпоредбата на чл.209, ал.3 от ЗЗ е регламентирано задължение
за отделните граждани, подлежащи на имунизация, да се явят за извършването й, а
с нормата на ал. 3 на чл.209 от ЗЗ е регламентирана и отговорност за родители
или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации
на децата си. От посоченото следва, че всяко неявяване от страна на подлежащото
на имунизация/реимунизация лице, респ. неосигуряване от страна на родителите на
възможността за провеждане на задължителните имунизаци посредством явяването на
детето представлява административно нарушение.
По делото е безспорно установено,
че детето М.П.е роден на ***г. и е изписан от МБАЛ – Добрич на 21.08.2017г. без
задължителните имунизации при раждането поради отказ на майката, обективиран в
декларация за отказ от ваксини от 19.08.2017г. Правилно районният съд е
констатирал, че съгласно Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 15 от
12.05.2005г. за имунизациите в Република България има две задължителни
имунизации при раждането – срещу вирусен хепатит Б и срещу туберкулоза. Съгласно
имунизационния календар на Република България първата имунизация се прави през
първите 24 часа след раждането, а втората – от 48 – ия час след раждането. От
приложената към НП медицинска документация се установява, че при изписването на
детето от болничното заведение и двата срока са били изтекли, поради което с
неосигуряване на ваксинирането му при раждане жалбоподателката е осъществила от
обективна и субективна страна вмененото й административно нарушение. Обстоятелството,
че П. е вписала в АУАН, че към момента отказва поради притеснение относно
здравето на детето, но за в бъдеще е склонна да размисли да постави ваксините
преди детска градина, не променя факта, че тя не е осигурила провеждането на
задължителните имунизации на новороденото си дете, което деяние подлежи на санкциониране
по реда на чл.209, ал.3 от ЗЗ. Разбира се, само подписването на декларация за
отказ от ваксини не е достатъчно, за да се приеме, че е извършено процесното
административно нарушение, но когато това е довело до неприлагане на ваксините в
срок безспорно е налице наказуемо от закона противоправно бездействие. Без
правно значение е какви са мотивите и подбудите за отказа на П., защото те не
са съставомерен признак на деянието и не я оневиняват. Правилно и
законосъобразно районният съд се е позовал на заключението на вещото лице по
изслушаната по делото СМЕ, за да приеме, че не са били налице обективни пречки за
провеждане на задължителните имунизации при раждането на детето, които да
изключват съставомерността на деянието.
Не се споделят възраженията в
жалбата за допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и съдържание
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Дори и да се приеме, че са налице някакви пропуски
при съставянето на АУАН и НП, то те са несъществени, тъй като не водят до
промяна на фактическите и правните изводи на наказващия орган. Описанието на
нарушението е ясно и недвусмислено и не поражда никакво съмнение в какво точно
се състои и при какви обстоятелства е извършено. Неоснователно е възражението
на жалбоподателката, че не е посочено мястото на извършване на нарушението,
защото от съдържанието на НП е видно, че тя не е изпълнила задължението си да
осигури провеждането на имунизациите при раждането в родилното отделение на
МБАЛ – Добрич. Правилно е становището на районния съд, че нарушението е
извършено под формата на бездействие, поради което момента на констатирането му
е и момента на неговото извършване. Вярно е, че нарушението се счита за
извършено не когато компетентните за това органи установят неизвършването на
съответната имунизация, а на датата, на която е изтекъл определеният в
имунизационния календар срок за извършването й, но в случая нарушението е констатирано
след изтичане на срока за прилагане на задължителните ваксини при раждането,
поради което моментът на констатиране на нарушението съвпада с момента на
извършването му, както правилно е отразено и в НП.
Неоснователно е становището за
приложимост на чл.28 от ЗАНН. Правилно и законосъобразно районният съд е приел,
че по делото липсват каквито и да е данни, които да навеждат на извод за
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните
нарушения от този вид. Обстоятелството, че нарушението е първо поред е
съобразено при индивидуализацията на наказанието, което е определено в
минимално предвидения от закона размер. От данните по делото е видно, че и
първото дете на П. няма всички задължителни имунизации за възрастта си, което
говори за системност в поведението й като родител (макар да няма съставен АУАН
и издадено НП за това) и изключва възможността за квалифициране на нарушението
като маловажно. Забавянето или
неосъществяването на имунизациите в срок води до риск от разпространение на имунопредотвратими
заболявания, поради което и с оглед на важността на охраняваните обществени
отношения правилно наказващият орган, а след това и районният съд са отказали да приложат
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
От данните по делото е видно, че
констатираното в АУАН и НП нарушение е извършено от лицето, посочено като
нарушител, както правилно е преценил и районният съд. С оглед на заключението
на вещото лице, че общото клинично състояние на М.П.е позволявало ваксинацията му,
правилно и законосъобразно наказващият орган е санкционирал жалбоподателката за липса на проведени задължителни
имунизации на новороденото й дете съобразно имунизационния календар на
Република България на основание чл.209, ал.3 от ЗЗ.
Ето защо, като е приел, че не са
налице основания за отмяна на НП и го е потвърдил, районният съд е постановил
един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 307/01.08.2019 г. по НАХД № 455/2019 г. на РС - Добрич.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: