Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 03.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
При секретаря Галя Николова и прокурора Юлия Накова, като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№ 3662/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери
за установено следното:
Производството е
по реда на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. първо от ЗОДОВ, вр.чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от П.И.К. против Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор, в която се твърди,
че ищецът е бил привлечен като
обвиняем през 2015г. по досъдебно производство
1661/2105г. по описа на РП П., за извършване
на престъпление в съучастие с лицето Ц.Ц., за това, че
на 29.07.2015г. си е служил в двора на сектор ПП-ОДМВР П., с контролни знаци, издадени за т.а.
Мерцедес 1117, поставени на л.а. Шкода
Рапид. Сочи, че по повод
това обвинение му е наложено и дисциплинарно наказание „забрана за повишаване
в длъжност“, което впоследствие е било отменено от АС-П.. Твърди, че по
повдигнатото му обвинение е бил оправдан с присъда по НОХД 3035/16г. на ПлРС. Твърди, че
вследствие на обвинението е бил изключително унизен пред колегите, обществото и близките си. Твърди и че
преди това е имал обвинение за престъпление, и веднага след прекратяването
му, е започнало това по досъдебно
производство 1661/2105г. по
описа на РП П.. Сочи, че в системата
на МВР работи от 20 години, не
е имал провинения и е бил поощряван за
добре свършена работа. След това
обвинение е бил безкрайно унизен, не можел е да
разбере за какво престъпление е обвинен, трудно му било да
убеди в правотата си близките и колегите
си, т.к. след всичко, което
му се е случило,
всички приемали със съмнение обясненията
му. Счита, че в случая е налице
отговорност на Прокуратурата по чл.2, ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗОДОВ, като претендира 10 000лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на привличането му в качеството на обвиняем по
ДП 1661/2105г. по описа на РП П. и подсъдим по НОХД 3035/16г. на ПлРС, ведно със
законната лихва върху сумите от
20.01.2017г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на
Република България оспорва претенцията по основание и по размер, твърди, че липсват доказателства за неимуществени вреди, които да са
в причинна връзка с повдигнатото обвинение, че претенцията е силно завишена, т.к. обвинението не е за тежко
умишлено престъпление, не е взета най-тежката
МН, не е ограничено правото на ищеца
за напуска страната, производството е приключило в разумен срок, няма данни
за реално претърпени вреди, извън обичайните такива, свързани с положението на обвиняем. Твърди, че през 2014г. е водено и друго ДП, прекратено с влязло в сила Постановление от 14.04.2015г., ищецът е водил друго производство
по ЗОДОВ, и не могат да се
разграничат вредите по всяко едно
от делата. Сочи, че дисциплинарното
наказание и производството по него не
е свързано с Прокуратурата на РБ. Счита, че
гласните доказателства не са доказали настъпване на вреди, че
без писмени доказателства не би могло да се докаже влошено психическо здраве и
причинна връзка между разстройството на психиката и воденото наказателно дело. Счита, че показанията на съжителстващата с ищеца са
дадени от лице, пряко заинтересовано от изхода на делото. Счита, че поради
приключването в кратък срок на наказателното производство и неограничаване на
правото на ищеца да напуска пределите на страната е налице по-ниска степен на
увреждане. Сочи, че претендираната сума не е съобразена с икономическия
стандарт в страната и че ищецът претендира обезщетение, равняващо се на близо
двегодишен доход на лице за страната, което е в разрез с принципа за обезвреда
по ЗОДОВ. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
При така изложеното от фактическа
страна, съобразно закона и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
От приложеното към НАХД №
3035/2016 г. на ПлРС, ДП № Д-1661/2015 г. по описа на РП-П. се установява, че
на 27.06.2016 г. ищецът П.И.К. е привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление по чл.345 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 29.07.2015 г.
в гр.П., в съучастие с Ц.К.Ц., като извършител си служел в двора на Сектор
„Пътна полиция“ на ОД на МВР – П. с контролни знаци – ***, издадени за товарен автомобил ***,
поставени на лек автомобил „Шкода Рапид“. На 04.07.2015 г. е проведен разпит на
обвиняемия П.К.. След извършване на процесуално-следствени действия на
18.07.2016 г. на ищеца П.И.К. са предявени материалите от разследването в
присъствието на неговия защитник адв. М.М.. На 28.07.2016 г. е поискана справка
за съдимост на лицето. На 18.07.2016 г. е изготвено обвинително становище от
водещия досъдебното производство следовател с мнение да бъдат предадени на съд Ц.К.Ц.и
ищеца П.И.К.. Мярката за неотклонение по отношение на двамата взета на
04.07.2016 г. е „Подписка“. Самото досъдебно производство № Д-1661/2015 г. е
било образувано по постановление на прокурор от РП – П. на 03.08.2015 г. срещу
неизвестен извършител. В него е приложена докладна записка от ищеца П.К. до
Началника на СПП, ОД на МВР – П. от 29.07.2015 г. На 24.09.2015 г. ищецът е бил
разпитан в качеството на свидетел относно познанството му с лицето К.Ц.Ц.и
относно автомобил „Шкода“ с швейцарски регистрационни номера. На 03.02.2016 г.
е дадено становище за спиране на досъдебното производство на основание чл.244,
ал.1, т.3 от НПК, а на 30.05.2016 г. същото е било възобновено.
С постановление от 07.12.2016 г.
на РП – П., в ПлРС е внесено предложение за произнасяне с решение за
освобождаване от наказателна отговорност на Ц.К.Ц. и ищеца П.И.К. и налагане на
съответно административно наказание за извършено престъпление по чл.345 във вр.
с чл.20, ал.2 от НК. С разпореждане от 14.12.2016 г. по предложението е
образувано НАХД № 3035/2016 г. по описа на ПлРС. Насрочено е съдебно заседание
за 05.01.2017 г., след провеждането на което е постановено решение № 12 от
05.01.2017 г., с което ищецът П.И.К. е признат за невиновен за престъплението,
извършено на 29.07.2015г. и е оправдан по така повдигнатото обвинение. В
мотивите на решението е посочено, че обвиняемият П.К. е бил държавен служител
при ОД на МВР – П., Сектор „Пътна полиция“, Отдел „Охранителна полиция“, група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ и е на
длъжност „Младши автоконтрольор“. В мотивите на решението е прието, че П.И.К.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Същевременно в наказателното производство е
приложено решение № 108 от 09.03.2016 г. по Административно дело № 935/2015 г.
на Административен съд – П., с което е отменена Заповед № УРИ 316з-2922 от
23.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР – П., с която на П.И.К. е наложено
дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“.
Във връзка с твърденията на
страните, по делото е изискано гр.д.№ 698/2015 г. на ПлОС по предявен иск на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от
ищеца срещу Прокуратурата на РБългария. Установява се от приложеното дело на
ПлОС, че воденото производство е било във връзка с досъдебно производство № 32/2014г.
по описа на Специализираната прокуратура, водено срещу ищеца за периода
08.07.2014 г. и приключило с постановление за прекратяване спрямо П.И.К.,
влязло в сила на 14.04.2015 г.
Във връзка с претърпените
неимуществени вреди, които се претендират в настоящето производство по обвинение
за извършено престъпление по чл.345 от НК, по делото са разпитани свидетели,
водени от ищеца. Свидетелката Р.М.Д., живееща на съпружески начала с ищеца от
14 години, и с която ищецът има две деца посочи, че още от 2014 г. той е бил
обвинен, но тогава е бил неправомерно привлечен към наказателна отговорност.
Счита, че тогава е било тенденциозно, получил наказание в работата си и се
притеснил. След това последвало ново обвинение с ново наказание в службата за
това, че в двора на Служба „КАТ“ е
шофирал автомобил с невалидна регистрация. Последвало ново наказание в службата
и ищецът бил притеснен, че това ще доведе до евентуално освобождаване от
работа. Свидетелката заяви, че нещата се натрупвали с годините и поредното
обвинение го довело до тотален срив. Преместили ищеца да работи на 50 км от гр.П.
в гр.К. и двамата изпаднали в пълен потрес от всичко, което се случва. Посочи,
че и към момента ищецът продължава да работи там, въпреки, че е бил оправдан и
въпреки, че отменили дисциплинарното наказание. Посочи, че след тези случки
ищецът се затворил в себе си и започнали конфликти в семейството, състоящо се
от нея, 13 годишно и 5 годишно дете. Бил е притеснен, не споделял, изнервен, не
търпял нищо покрай себе си, дори и децата. Посочи, че живеят в малък апартамент
и всяко движение означавало нервен срив и скандали. Ищецът и обяснявал, че
това, в което са го обвинили не е така, и че някой съзнателно и умишлено му
приписва действия, които не е извършил. Считал, че това е тенденциозно и с цел да
го махнат от работа. Притеснявал се от всичко, което се случва, бил ядосан.
Страхувал се да ѝ казва всичко, каквото се случва, за да не би тя да
реагира чрез раздяла с него. Свидетеля Д.Б.Д., колега и приятел на ищеца
посочи, че е бил свидетел на случая, в който служител на ОД на МВР дошъл и
заявил, че ищеца управлява автомобил с фалшиви номера. Той действително видял
ищеца в КАТ да седи до една чисто нова кола от шоурум на „Шкода“. Посочи, че
обвиненията, които са повдигнати спрямо ищеца станали достояние на всички около
40 колеги, служители в КАТ. Посочи, че ищецът от много години е в системата на
МВР. Много хора го познават и случилото се с него е било коментирано и някои
колеги започнали да го възприемат много негативно. Въпреки, че бил оправдан за
предходното обвинение, при последващото такова, според свидетеля, ищецът е
усетил негативното отношение и момента, в който колегите му започнали да го
избягват като „черната овца“. Това отношение било негативно преживяно и от
самия ищец. Още повече, че той бил преместен в „Охранителна полиция“ в К.. Не
се чувствал добре, заради пътуването не можел да отделя достатъчно време на
семейството си. Споделял е, че са го откъснали от работата му, която обича, а
свидетеля твърди, че ищецът е бил професионалист в тази си работа. Бил смачкан,
подтиснат и така и изглеждал. Около него останали само двама-трима приятели и
хората започнали да го възприемат по друг начин. Свидетелят посочи, че ищецът
му е споделил, че му е гадно от всичко, което се случва, и че са го изоставили
приятелите му. Констатирал е, че в голяма част от тях отношението към него се е
променило, а също и отношението на ръководството. Посочи, че от момента, когато
са им казали да му съставят акт/29.07.2015г./, до преместването му в К. са
минали около месец-два, където работи и понастоящем. Няма преки наблюдения
какво отношение има между колегите му в К.. Свидетелят Д.Д.И.близък семеен
приятел на семейството на ищеца, посочи, че знае, че той е имал проблеми със
съда и полицията, споделял му е, че явно нещата срещу него са личностни и
целенасочени. Помни, че е имало обвинение за някакви номера на кола, което
ищеца бил казал, че не е извършил и не би направил. Заяви, че доста тежко го е
приел като поредна целенасочена атака срещу него. Не знае това производство
дали е приключило. Ищецът му е споделял, че винаги е работил с идеята, че
законът е над всичко, и че дори, когато сам свидетеля е бил в нарушение, ищецът
му отказвал съдействие да избегне наказанието, тъй като не искал да хвърля
петно върху името си. Посочи, че напоследък ищецът не му се ходило никъде, и не
му се правило нищо. Емоционално зле са му се отразили обвиненията и докато
преди е бил винаги усмихнат и отворен за идеи за почивки и екскурзии, то
напоследък станал умислен, затворил се в себе си и самото му поведение е било
различно. В последните година-две е променил отношението към децата си, конкретно
спрямо голямата си дъщеря е проявявал доста остро отношение, въпреки че в
последствие заявявал, че съжалява за отношението си към нея.
При така събраните доказателства
по делото, спорни са въпросите – налице ли са предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за вреди от действия
на правозащитни органи по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, дължимо ли е обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди и какъв е техния размер в конкретния
случай.
По спорните въпроси по делото,
съдът намира от правна страна следното: при установеното наличие на влязло в
законна сила оправдателно решение, по реда на ЗОДОВ следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника - Прокуратура на РБ. Нормата на чл.4 от ЗОДОВ сочи обективна отговорност на държавата и общините, за вреди причинени на
гражданите, без да е необходимо виновно поведение от страна на длъжностно лице.
Отговорността на държавата възниква при наличието на хипотезите, изчерпателно
изброени в чл.2 от Закона, като в настоящето производство безспорно се
установи, че е налице повдигнато обвинение спрямо ищеца на 27.06.2016г.,
внесено в съд предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
оправдателно решение, влязло в сила на 23.01.2017г. Това обстоятелство ангажира
обективната отговорност на правозащитните органи, в случая Прокуратурата, за
нанесени вреди по чл. 2 ал. т. 3 от ЗОДОВ, при първата хипотеза - наличие на обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Независимо дали
процесуално-следствените действия на прокуратурата са били законосъобразни,
обвинението се явява незаконно при наличие на оправдателно решение и обективно
Прокуратурата отговаря за нанесените неимуществени вреди на ищеца. Повдигането на незаконно
обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия
личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а при доказване на
увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен да
присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с релевантните за
спора обстоятелствата, от значение за определяне на конкретния размер /в т.см.
и Решение № 176 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2016 г., IV г. о., ГК /.
В случая доказателствата, събрани във връзка с претърпените неимуществени вреди
са гласни, като съдът кредитира показанията на всеки от свидетелите, независимо
от тяхната връзка с ищеца. Независимо, че св. Денева живее на съпружески начала
с ищеца и двамата имат две деца, то нейните показания са на човек, който е бил
през целия период, разглеждан в настоящето производство, непосредствено до
ищеца и има най-близки впечатления от неговото състояние и отношение към
случващото се. Същевременно показанията ѝ не противоречат на житейската
логика и на другите гласни доказателства, напротив – изцяло се потвърждават от
тях. Поради изложеното, съдът намира, че вероятната заинтересованост на тази
свидетелка, като съжителка на ищеца, не влияе по никакъв начин на
достоверността на показанията ѝ, и ги кредитира изцяло по отношение на
обективното състояние на ищеца в този период – притеснен, изнервен, ядосан, с
очакване да бъде освободен от работа, в тотален срив, конфликтен в семейството,
със съзнание, че не е извършил престъплението, за което е обвинен. Обвинението,
съобразно показанията на св. Д., е повлияло отрицателно на името на ищеца и
отношението към него от страна на колегите, т.к. всички са разбрали за
случващото се, а ръководството дори е променило мястото и длъжността му, което
не представлява дисциплинарно наказание, въпреки, че и такова му е било
наложено. Този свидетел посочи също и че негативните емоции, които ищецът е
изпитал са били видими – той е изглеждал смачкан, усетил е и негативното
отношение на колегите си; за човек, който е възприеман като професионалист е
трябвало да смени работата си и да усети, че приятелите му са го изоставили.
Силно променен е бил ищецът и според св. И., т.к. той е бил човек, който е държал
на името си и на спазването на закона, а е бил обвинен в престъпление. Този
свидетел посочи и силното стесняване на социалния живот на ищеца в периода на
висящност на обвинението, затварянето му и предизвикването на конфликти от
негова страна в семейството, за които после съжалявал.
От гласните доказателства, събрани в хода на
съдебното дирене, безспорно се установи, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, свързани с повдигнатото му обвинение, които са били с интензитет,
по-висок от средния, поради обстоятелството, че се касае за повторно незаконно обвинение
за престъпление, посочено е, че той е извършил това престъпление в присъствието
на неговите колеги, на работното му място, а длъжността, заемана от него е била
именно правоохранителна – мл. автоконтрольор, с което обвинение е сериозно
засегнато както личното, така и професионалното му достойнство.
Когато неправомерното поведение се състои в
неоснователно повдигнато обвинение от правозащитните органи, съдебната практика
определя като релевантни за размера на обезщетението, освен обстоятелства като
обсъдените - личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, отражението
върху личния, обществения и професионалния живот, а също и тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, разгласа и
публичност. В случая следва да се отчете, че наказанието за повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 345 от НК е лишаване от свобода до една година
или глоба от сто до триста лева /в редакцията на НК към датата на извършване на
соченото престъпление/, т.е. не се касае за тежко умишлено престъпление, а с
оглед чистото съдебно минало на ищеца, срещу него не е изготвен обвинителен
акт, а е внесено предложение за прилагането на чл. 78 а от НК. Мярката за
неотклонение, която му е била наложена е била най-леката – „Подписка“, а
наказателното производство срещу него, включително със съдебното, е продължило
в рамките на 7 месеца, което е в рамките на разумния срок.
Същевременно срещу ищеца е водено
производство за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за същото деяние и
негативните му изживявания неминуемо са свързани и с него, доколкото и самите
свидетели посочиха такива преживявания на ищеца във връзка с работата му. Касае
се обаче за вреди, които подлежат на обезщетяване от друг орган – този, с който
ищецът е в служебни правоотношения и който е преценил, въпреки че не е бил
длъжен, че следва да му наложи наказание по повод констатираното на 29.07.2015г.
нарушение. Вредите от дисциплинарното производство обаче следва да бъдат
разгледани от административен, а не граждански съд. Тези вреди не следва да се
вземат предвид при определяне размера на настоящето обезщетение, което се
претендира от Прокуратурата, като правозащитен орган. Действията на
работодателя – преместване на друга работа в друго населено място са били,
съобразно показанията на св. Д., два-три месеца след като служител на ОДМВР е
отишъл в двора на КАТ и посочил, че ищецът управлява автомобила, което е било
през 2015г., а обвинението срещу ищеца е повдигнато през 2016г. Поради това,
Прокуратурата не би могла да носи отговорност за вредите, които са настъпили за
ищеца преди да му бъде повдигнато обвинение. Отговорност за тези вреди носи
органът, с който ищецът се намира в служебни правоотношения.
От друга страна, твърденията, че
са били налице производства спрямо ищеца във връзка с друго правонарушение за
времето, през което му е било повдигнато неправомерното обвинение и той е търпял
вреди от тях, не се доказаха. Соченото предходно обвинение по досъдебно
производство № 32/2014г. по описа на Специализираната прокуратура, е приключило
спрямо ищеца с влязло в сила на 14.04.2015г. постановление за прекратяване, а
обвинението, предмет на настоящето производство е повдигнато спрямо него на
27.06.2016г. и не са налице доказателства за други повдигнати обвинения за
периода, в който ищецът е бил обвинен за извършване на престъпление по чл.
345 във вр. с чл.20, ал.2
от НК. В размера на глобалното обезщетение, въпреки възражението на
Прокуратурата, не следва да се включва и да се разглежда дали ищецът е
претърпял вреди от воденето на гр.д. 698/15г. на ПлОС срещу Прокуратурата на
РБ, т.к. от водене на гражданско дело, дори и то да е срещу орган, който по
същото време е повдигнал обвинение срещу ищеца, не могат да произтекат вреди,
обезщетими по реда на ЗОДОВ.
Справедливостта, по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, съобразно която съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди, изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и
съдебната практика в сходни хипотези. Сходна в този случай е хипотезата по
приложеното гр.д. 698/15г. на ПлОС, при което спрямо същия ищец е имало
повдигнато обвинение за период от 9 месеца, имало е мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за 72 часа, но производството не е имало съдебна фаза,
както в настоящия случай. Тогава ищецът е заемал сходна длъжност, преживял е
подобни негативни емоции, но и обвинението е било за тежко умишлено
престъпление. При предходното незаконно обвинение, ищецът е бил обезщетен със
сумата от 7 000лв.
С оглед на всичко гореизложено, при
преценка на доказаните вреди /промяна в характера, влошаване на отношенията в
семейството, накърняване на доброто име на ищеца и последвало негативно
отношение към него/, но и съобразявайки вида и характера на обвинението и
неговата продължителност, както и съобразявайки сходната практика, съдът
намира, че искът с правно основание
чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ, предявен от П.И.К. против
Прокуратура на РБ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.345 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, за което впоследствие е оправдан, е основателен, и следва да
бъде уважен, но до размер на 4 500лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 10 000лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен. Именно
този размер на обезщетение би бил съотносим към настъпилите обективни вреди за
ищеца. Лихвата за забава, която ищецът претендира, действително се дължи от
датата на влизане в сила на оправдателното решение – 20.01.2017г., и следва да
бъде присъдена върху уважената част от главницата за обезщетение от тази дата.
Съобразно
искането на ищеца за присъждане на направените в настоящето производство
разноски, съдът намира, че същото следва да бъде уважено до размер от 184.50 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.4, вр.чл.2,
ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ, вр. чл.52 от ЗЗД, ПРОКУРАТУРАТА на РБ, ДА ЗАПЛАТИ НА П.И.К., ЕГН **********,***,
сумата от 4 500лв.,
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
повдигане и поддържане на обвинение по чл.345 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е
оправдан с влязло в сила на 20.01.2017г. решение по НАХД № 3035/2016 г. по
описа на ПлРС, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на решението - 20.01.2017г. до окончателното ѝ изплащане, като за РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 10
000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК , ПРОКУРАТУРАТА на РБ, ДА ЗАПЛАТИ НА П.И.К., ЕГН **********,***,
сумата от 184.50 лв., съставляваща направени деловодни разноски, съобразно уважената
част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: