О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 20.11.2019                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                       Първи граждански състав

На 20.11.                                                                          Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5304 по описа за 2019 година.

           

            Делото е образувано по искова молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София против Я.С.Д.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като по делото не е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.   

            Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба  документи.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Договор за кредит № **********/16.09.2016г.; Общи условия към договора за кредит; Разписка за извършено плащане № 2000000110891289 от 16.09.2016г.; Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и Приложение № 1 към него (Извлечения); Потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., издадено от „4финанс” ЕООД; Приложение № 4 - Пълномощно за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия; Върната писмовна пратка от „Български пощи“ ЕАД- известие за доставяне.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 17.12.2019 г.  от 10,10 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София против Я.С.Д.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 14.09.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, и Я.С.Д. бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставял Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. Твърди, че с подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приемал условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. В процесния случай, на 16.09.2016г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. Твърди, че в заявката си Я.Д. заявила желание да й бъде отпусната сума в размер 300,00 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 16.10.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора сумата била отпусната на името на кредитополучателя чрез паричен превод посредством Изипей. С настъпване на падежа по договора - 16.10.2016г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2. от Общите условия, от 17.10.2016г. (денят следващ падежа), „4финанс“ ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен от специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие, определен съгласно условията на т. 13.2(a). От „Вивус" изпратили четири броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксували по 10,00 лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания. На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********, в общ размер на BGN 652,56 лева, от които както следва: главница - BGN 300,00 лева, наказателна лихва - BGN 322,56 лева за периода 17.10.2016г. до 22.11.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната като неполучена на 08.01.2019 г. Към настоящата искова молба прилага уведомление за извършената цесия и обратна разписка за получена писмовна пратка за уведомление за цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД „4финанс“ ЕООД предоставил на „Кредитреформ България“ ЕООД „Потвърждение за прехвърляне на вземания“ от 23.11.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала. Във връзка с гореизложеното счита, че в негова полза се формирало ликвидно и изискуемо вземане спрямо Я.С.Д. за сума в общ размер на 652,56 лева, от които както следва: главница - 300,00 лева, наказателна лихва - 322,56 лева за периода 17.10.2016г. до 22.11.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лева, като с настоящата искова молба претендира следното: сума в общ размер 363,92 лв., от които: главница - 300,00 лв.: наказателна лихва - 63,92 лева за периода от 17.10.2016г. до 22.11.2018г. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Я.С.Д. да му заплати сума в общ размер 363,92 лв., от които: главница - 300,00 лева; наказателна лихва - 63,92 лева за периода от 17.10.2016г. до 22.11.2018г., законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Моли съда да осъди Я.С.Д. да му заплати направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение. В указания от съда едномедечен срок по делото не е постъпил отговор от ответницата. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.240 ЗЗД – за неизпълнено задължение по договор за заем, като се претендират главница и такса по договора.  С оглед предмета на договора и начина неговото сключване в случая се прилагат и разпоредбите на ЗПК и ЗПУР. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането /реалното предоставяне на ответника на претендираната сума със задължение за връщането й/ се носи от ищеца. Освен това ищецът претендира и наказателна лихва, представляваща по естеството си мораторна неустойка, поради което тази претенция следва да бъде квалифицирана като такава по чл.92 ЗЗД. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението, които факти следва да бъдат доказани от ищеца. Последсният се позовава и на насъпило частно правоприемство по реда на чл.99 ЗЗД, поради окето в негова тежест е да докаже валидното прехвърляне на вземането и пораждането на действие на перехвърлянето по отношение на длъжника.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: