Р Е Ш Е Н И Е
№
146
гр. Габрово, 4.11.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 158 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозиран в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ документ, наименован „Искова молба“ с вх. №
СДА-01-1007 от 30.06.2017 г., подадена от А.Ц.П. ***, с ЕГН: **********.
Искът е
заведен срещу „Областно управление гр. Габрово“, „за периода от месец август,
2011 г. до края на 2016 г.“. Същият счита, че по отношение на него е била
проведена репресия по смисъла на ЗПГРРЛ и подал заявление до Областен управител
за обезщетение, но този административен орган не изпратил молбата му до
Централна комисия, като вместо това издал заповед, с която отхвърлил
претенциите му като недопустими. В последствие АСГ е отменил тази заповед като
незаконосъобразна и е върнала преписката на административния орган за ново
произнасяне. Такова обаче не последвало. Затова на 9.11.2011 г. той отново
подал молба до Централната комисия чрез областния управител, но тя не била
придвижена до адресата си. На 27.03.2014 г. областният управител изпраща
преписката до Централната комисия, но не в цялост. На 27.09.2016 г. областният
управител издава Заповед № РД-2-2-117, с която отхвърля искането на П. като
неоснователно и недоказано. Въз основа на така изложеното ищецът, на основание
ЗОДОВ, моли да му бъде присъдено обезщетение за причинени му неимуществени щети
на стойност 180.000 лв., като щетите се изразяват в морален тормоз, упражняван
върху него в продължение на пет години.
С Решение №
168 от 30.11.2017 г. по адм. д. № 191/2017 г., постановено въз основа на тази
искова молба, съдът е отхвърлил предявеният от П. иск. Решението е било
обжалвано пред ВАС, като по подадената касационна жалба е образувано к. адм. д.
№ 1673 от 2018 г. То е приключило с Решение № 9120 от 17.06.2019 г., с което
първоинстанционният съдебен акт е обезсилен и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивите за това са следните:
Решението на АСГ е постановено по основание, което не е сочено като такова в
исковата молба. За да бъде разгледана една искова претенция на основание ЗОДОВ,
следва да е налице твърдение от страна на ищеца за причинени вреди, същността
им, както и от кой административен акт, действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице са били причинени те. Според
касационния съдебен състав П. е сезирал административния съд с искова молба, в
която излага твърдения не за незаконосъобразен административен акт на областния
управител на област Габрово, а за незаконосъобразни действия и бездействия –
липса на изпращане на молбата на ищеца до Централната комисия, като документите
му са били откраднати и фалшифицирани и не са представени в цялост пред
Комисията. При новото разглеждане съдът следва да изиска от документите,
представени от касатора и да се установи има ли такива, които не са представени
в Комисията по чл. 4 от ЗПГРРЛ. Да се установи, дали документите, които ищецът
е изпратил до Областния управител, са идентични с тези, които са били в
последствие препратени до Комисията.
Освен така
дадените задължителни указания настоящият състав на АСГ установява, че по
делото, като ответник, е конституирана ненадлежна страна – Областен управител
на Област Габрово, а за надлежното конституиране съдът следи служебно до края
на производството. Според императивната разпоредба на чл. 205 от АПК искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Областният управител е административен орган, но той
няма признат статут на юридическо лице. В случая такъв статут е признат
на Областна администрация Габрово, съгласно
Закона за администрацията /ЗА/. В този смисъл: Определение
№ 978 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 874/2018 г., IV о.; Решение № 12781 от 27.11.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 14133/2014 г., III о.; Определение
№ 8639 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2016 г., I о.; Определение № 15971 от 2.12.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 14509/2013 г., III о. и др. Поради това съдът е заличил като ответник по делото Областен
управител на Област Габрово и е указал на ищеца да посочи ответник по иска си в
съответствие с чл. 205 от АПК.
Въз основа на
така направените уточнения Областният управител на Област Габрово е представил
по делото писмо вх. № СДА-01-1237 от 8.08.2019 г., в което е посочил какво
съдържа цялата административна преписка, образувана по искането на А.П. през
2011 г. и представя същата в цялост по делото. Заявява, че част от документите
са под формата на незаверени ксерокопия, тъй като оригиналите не се намират в
Областна управа, нито там разполагат със заверени копия. Централната комисия по
чл. 1 от ЗПГРРЛ е орган към министъра на правосъдието и информация за
организацията на нейната дейност не се намира при областния управител. По тази
причина съдът е изискал служебно информация от самата Комисия.
Въз основа на
дадените му от съда указания ищецът е подал нова искова молба, с която изправя
нередовностите по първоначално подадената си такава. Сочи, че ответник по иска
му е Областна администрация Габрово, в качеството й на юридическо лице.
Периодът, през който върху него е била упражнявана репресия, за което той иска
присъждане на обезщетение, отново е отразен като 2011 г. – 2016 г.
Съдът следва е
разгледал исковата молба по същество, след конституиране и призоваване на
страните и изслушването им в открито съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното ГАС намира, че
настоящото производство е допустимо за разглеждане по настоящия ред.
Накратко фактологията по случая се изразява в
следното:
На 31.08.2011
г. ищецът подава до областен управител на Област Габрово Искане за изплащане на
еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. В това свое искане той сочи, че прилага „следните оригинални документи“: 1.
Решение № 949 от 10.11.200 г. на БОС; 2. Декларация/и, че до момента на
подаване на искането не е подавано такова за обезщетение и/или изплатено
обезщетение на репресираното лице или други негови наследници – един брой.
Централната комисия при Министерство на правосъдието е приела, че е била налице
осъществена репресия спрямо него, с протокол от 2.03.2010 г., която репресия е
по политически причини, изразяваща се в „задържане в поделение на МВР за срок
от 4 дни“. Тези документи се намират по адм. д. № 269 от 2011 г. по описа на
АСГ под формата на заверени от Областна администрация Габрово ксерокопия, освен
протокола на Комисията, който е приложен под формата на незаверено копие.
На 12.09.2011
г. областният управител на Област Габрово уведомява А.П. с писмо, получено от
адресата на 14.09.2011 г., че горецитираното решение на Централната комисия и
приложеното решение на Окръжен съд Бургас, както и декларации от ***, не кореспондират с
претендираното обезщетение за изтърпяна репресия – изселване. Тези
доказателства съдържат информация за репресия по политически причини –
задържане в поделение на МВР за срок от 4 дни, но не и за репресия, основана на
изселване, произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Дадени са
указания, че за да бъде уважено искането, трябва да се представят доказателства
за репресия основана на изселване и то въз основа на така изброените причини,
като е посочено, че доказателствата следва да се представят или като оригинални
документи, или под формата на заверени ксерокопия.
На 28.09.2011
г. областният управител издава Заповед № РД-02-02-91, с която е оставил без
уважение като неоснователно и недоказано искането за изплащане на обезщетение
поради репресия на П.. Тази заповед не е предмет на настоящия правен спор, т.
к. е била разгледана с оглед нейната законосъобразност в адм. д. № 269 от 2011
г. на АСГ и е била отменена с негово Решение № 44 от 17.04.2012 г., потвърдено
с Решение № 5339 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7578 от 2012 г. Не въз
основа на този отменен ИАА П. търси обезщетение по настоящото дело, както е
отбелязал ВАС в Решение № 9120 от 17.06.2019 г., постановено по к. адм. д. №
1673 от 2018 г.
На 9.11.2011 г. А.П. подава молба чрез Областен управител на област
Габрово до Централна комисия по ЗПГРРЛ, в която прави оплакване от това, че
преди произнасянето на областния управител с горепосочената Заповед от него са
изискани доказателства за репресия поради изселване, като му е бил определен
много кратък срок за представянето им. Сочи, че в искането си до областния
управител е приложил не три, а четири декларации, като освен горепосочените три
лица такава е представил и от лицето Иван Атанасов. По своето съдържание тази
молба съставлява оплакване против действията на областен управител и искане за
„взимане на отношение съгласно закона“ от Централната комисия по чл. 4 от
ЗПГРРЛ, която може да установи наличието на репресия при липса на нужните
доказателства у заявителя. Към молбата си А.П. е описал, че прилага: 1.Писмо №
7965 от 12.11.1991 г.; 2.Писмо от служба „Информация и архив“ на МВР; 3.Решение
на Окръжен съд Бургас № 949 от 10.11.2000 г.; 4.Статия от в. „Труд“ от
11.12.2000 г.; 5.Писмо от директора на ДИА – МВР; 6.Писмо от директор ДИА – МВР
от 18.10.2000 г.; 7.Писмо на зам. министър на правосъдието Даниела Атанасова от
2005 г.; 8.Писмо от Комисия по жалбите и петициите на гражданите до министъра
на вътрешните работи; 9.Писмо на министъра на вътрешните работи без номер от
21.10.2005 г.; 10.Рапорт от 27.12.1951 г. до началника на Отделение XI – то на ДС; 11.Писмо на областния управител от 2.09.2011
г.; 12.Заповед № РД-02-02-91 на областен управител на Област Габрово; 13.Писмо
на П. до министър-председателя на Република България с две приложения;
14.Декларация за мълчание от 14.11.1957 г.; 15.Четири декларации на: ***, за които обаче пише, че е приложил същите в искането си
до областния управител /не ги прилага към молбата си до Централна комисия/;
16.Декларация на Красимира Асенова Цветанова. Всички така изброени приложения,
без посочените в т. 15 декларации, се съдържат в адм. д. № 269 от 2011 г. на
АСГ под формата на незаверени ксерокопия.
Настоящият
ищец е подавал искова молба през 2014 г. за обезщетение за причинени му вреди
от неоснователни действия и бездействия на областен управител по негово искане
за връщане на 5 броя нотариално заверени декларации. Със свое Определение № 163
от 9.04.2014 г., постановено по адм. д. № 22 от 2014 г., образувано по този
повод, АСГ е оставил исковата молба без разглеждане, т.к. производството по
подадената молба за обезщетение по реда на ЗПГРРЛ на П. не е приключило, а
декларациите са част от доказателствения материал по преписката. Със свое
Определение № 6251 от 13.05.2014 г. по к. адм. д. № 5928 от 2014 г. ВАС оставя
в сила Определението на първоинстанционния съд.
Исковата
молба, по която е образувано настоящото дело, е подадена от П. на 30.06.2017
г., като въз основа на нея е образувано посоченото по-горе адм. д. № 191 от 2017
г. на АСГ. Още в първоначално подадената искова молба /л.1/ ищецът сочи, че
през месец август, 2011 г., областният управител на Област Габрово не е
препратил негова молба с придружаващите я документи /визирани по-горе/ до
Централна комисия /ЦК/, вкл. не е приложил четирите декларации. Горецитираната
молба с обяснителен текст към всяко от посочените приложения не били препратени
до адресата, а били останали в областна администрация. След това ищецът сочи,
че областният управител бил „тиражирал“ молбата му до ЦК „и без да има
оригинала“ от нея си бил позволил да завери копие до ГАС като вярно с
оригинала. Поради неясните искания и мотиви, съдържащи се в исковата молба,
АСГ, с Разпореждане № 582 от 8.08.2017 г. оп адм. д. № 191 по описа за 2017 г.
е оставил производството без движение и е указал на ищеца да посочи от кои
актове, действия или бездействия на
административния орган – ответник произтичат твърдяни от него вреди, дали
същите са имуществени или неимуществени, какъв е периода, за който се претендират
те, да се конкретизира начална дата на причиняването им, каква е
причинно-следствената връзка между незаконосъобразни актове или действия и
бездействия и твърдяните вреди.
Въз основа на
така издадения съдебен акт ищецът подава „Отговор“ от 29.08.2017 г., в който
обаче не прави исканите от съда конкретизации и уточнения. По тази причина с
Разпореждане № 636 от 30.08.2019 г. съдът отново е указал на ищеца да направи
посочените уточнения. В проведено по делото о. с. з. от 26.10.2017 г. ищецът е
заявил, че не обжалва административен акт и не въз основа на такъв търси
обезщетение за причинени му вреди /“Акт няма никакъв. За кой Акт говорим?“/.
Оплакването му е именно за задържане на молбата му от 2011 г. и приложенията
към нея. Конкретно П. заявява: „Считам, че задържането от Областна управа на
писмото е причината за причинените ми вреди. Тези вреди са причинени от трима
областни управители. Те са се подписвали под тези документи, които са ползвали
и копирали, без да им разреша. Дал съм декларация, която не съм представил на
тях, а само на Централната комисия, те вземат и нея и й сменят номера. Аз съм я
записал под № 15, а те я записват на своите копия под № 16.“. „От тези действия
аз имам понесени вреди, само морални, които са неимуществени. Областната управа
ме обиждат, че не съм доказал, че съм претърпял репресия.“.
След
произнасянето от страна на АСГ по адм. д. № 191 от 2017 г. с отхвърляне на иска
и обезсилване на решението му с Решението на ВАС, цитирано по-горе с връщане на
делото за ново разглеждане от първоинстанционният съд, по адм. д. № 158 от 2019
г. с Определение № 423 от 24.06.2019 г. АСГ е определил в доклада си предмета
на правния спор и е указал на ищеца да посочи на каква стойност се равняват
претендираните от него вреди, да посочи доказателства, на които основава
претенцията си, като е разпределил и доказателствената тежест, а именно – в
тежест на ищеца е установяването на противоправно действие или бездействие от
страна на административни органи или служители от състава на ответника,
наличието навреди и причинно-следствена връзка между тях.
В поредно
писмено уточнение, наименовано „искова молба“ от 15.07.2019 г., ищецът е
уточнил периода, през който твърди, че са му причинени неимуществени вреди и
това е времето „от м-ц август, 2011 г. до 2016 г.“.
АСГ е изискал
при повторното гледане на настоящия правен спор информация и писмени
доказателства от областния управител на Област Габрово и от ЦК относно това
дали процесната молба с приложенията към нея е била изпратена от областна
управа до ЦК, ако е била изпратена, то кога е станало това и какви приложения и
под каква форма са били изпратени в едно с молбата.
В свой отговор
от 8.08.2019 г. областният управител сочи, че е изпратил писмо, изх. №
ПО-01-1388/1/ от 11.11.2011 г. до министър-председателя на Република България и до ЦКПГРРЛ, с копие
до ищеца П., съдържащо подробен опис на приложенията, като приложените
документи са били под формата на заверени копия. В същия отговор е вписано, че
фактът, че в ЦК са предоставяни не оригинални документи, а същите под формата
на заверени копия, не накърнява права и законни интереси на г-н П., т.к.
официалната заверка на документа му придава доказателствена сила на оригинал.
Документите по преписката не са „незаконно задържани“ от областния управител, а
са били предоставени доброволно от настоящия ищец. Областният управител е
орган, който може да приеме за установено наличието или липсата на репресия по
смисъла на ЗПГРРЛ, осъществявана спрямо лицата, предявили такова искане, поради
което е задължително именно този административен орган да съхранява и да си
служи с предоставените доказателства, с оглед правилното си и законосъобразно
произнасяне, като предоставя заверени копия от същите там, където е необходимо,
включително и пред съда, при спазване на
изискванията на АПК, за пълното изясняване на фактическата обстановка по
конкретния казус. И по настоящем документите на г-н П. се съхраняват при
областния управител и могат да му бъдат предоставени по всяко време, но след
приключване на производството по издаване на ИАА за обезщетение на основание
ЗПГРРЛ той не си ги е искал. Нещо повече, с писмо от 4.07.2013 г. /л.103/ на П.
изрично се съобщава, че след новото произнасяне на областния управител по
заявлението за обезщетение, заявителят може да получи обратно 5 броя писмени
декларации, предоставени в Областна администрация Габрово, но не и преди това,
т.к. те представляват част от административната преписка по това заявление и са
необходими за ново произнасяне на правоимащия орган.
На л. 115 от
делото се намира писмото на областния управител до министър-председателя и до
Министерство на правосъдието – ЦК за установяване на обстоятелства по чл. 1 от
ЗПГРРЛ от 11.11.2011 г., в което като приложения са изброени посочените от
ищеца в молбата му от 9.11.2011 г. документи. В пункт втори не са цитирани само
четирите декларации, посочени в т. 15 от молбата на П.. Но същите са посочени в
пункт първи от същото съпроводително писмо под номера №№ 4 – 7. Писмото е
получено и от двамата си адресати на 16.11.2011 г., видно от приложените на л.
117 известия за доставка.
Въз основа на
препратената от областен управител на Област Габрово молба на ищеца до ЦК от
нея е върнат отговор до областния управител, в който се сочи, че ЦК оп чл. 4 от
ЗПГРРЛ е провела заседание на 18.07.2016 г. и е взема Решение, което е
приложено към писмото, по силата на което Комисията счита, че от приложените
материали по отношение на А.П. не се установяват данни за претърпяна репресия
по политически причини, изразяваща се в „изселване“.
В отговор на
отправено запитване, зам.-министърът на МП и председател на ЦК изпраща писмо с
вх. № от 25.09.2019 г. /л. 189 и сл./, в което сочи, че областна администрация
Габрово е изпратила в Комисията приложените към същото писмо документи по повод
отправено искане за изплащане на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ от А.Ц.П. за
периода 2011 г. – 2016 г., като в МП тези документи са постъпили като заверени
копия. Към този отговор е приложено писмото на областния управител от
11.11.2011 г. и посочените по-горе приложения към него, които са били приложени
от самия ищец към молбата му от 9.11.2011 г.
От така
изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказа
извършване на неправомерни действия и/или бездействия, нито издаване на
незаконосъобразен административен акт, в последствие отменен като
незаконосъобразен или прогласен за нищожен, на административни органи или
служители при Областна администрация Габрово, поради което не е налице първата
предпоставка за присъждане на обезщетение на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Молбата
до ЦК е била надлежно и своевременно препратена до ЦК към МП в пълнота, с
всички приложени към нея от страна на ищеца доказателства. Това, че документите
са били препратени под формата на заверени ксерокопия не съставлява
неправомерно поведение, т.к. съгласно чл. 183 от ГПК представяните по делото
документи могат да се депозират именно в такава форма и имат силата на
доказателства – оригинални документи. По делото няма данни, че именно поради
представянето им в такава форма пред ЦК на П. е било отказано обезщетение по
ЗПГРРЛ. Няма данни оригиналите да са били изгубени или унищожени. Нещо повече –
в голямата си част тези оригинали и в момента се намират у ищеца, а що се касае
до четирите декларации, както бе упоменато вече по-горе, те са на негово
разположение в областна управа и той може да си ги получи, съгласно цитираното
по-горе писмо.
Ищецът не е
доказал и причинени му неимуществени вреди за посочения от него период от месец
август, 2011 г. до 2016 г., въпреки дадените му изрични указания в тази насока,
а те не могат да бъдат предполагаеми. Не е налице и специална правна норма,
която да ги презумира.
По тази
причина е безсмислено и да се обследва наличието на третата предпоставка за реализиране
на имуществена отговорност на държавата – причинна връзка между увреждащо
поведение и причинени вреди.
С оглед на
така изложеното исковата молба се явява недоказана, поради което е и неоснователна,
поради което искът следва да се отхвърли изцяло.
В свое
Възражение от 9.10.2019 г. /подадено след приключване на устните състезания по
делото/ ищецът сочи, че „… при тези пропуски дело № 158 от 2019 г. според моите
скромни познания не може да продължи.“, поради което съдът му е изпратил
съобщение със запитване да посочи дали оттегля иска си. До настоящия момент
отговор с конкретно волеизявление в тази насока не е постъпил, с оглед на което
съдът дължи произнасяне по същество.
Ответната
страна, в проведено по делото о.с.з. от 4.10.2019 г., е поискала присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като е представила и списък с разноски. С оглед изхода
на настоящия правен спор и фактическата и правна сложност на делото, такова се
дължи от страна на ищеца на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 78,
ал. 3, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 200.00 лв.
Въз основа на
така изложеното и на горепосочените нормативни основания Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения с вх. № СДА-01-1007/30.06.2017 г.
иск на А.Ц.П. ***, ЕГН: ********** против Областна администрация Габрово с
претенция за 180 000.00 лв. неимуществени вреди от неправомерни действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица при същата, като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА А.Ц.П. ***,
ЕГН: ********** да заплати на Областна администрация Габрово деловодни разноски
за настоящата съдебна инстанция в размер на 200.00 /двеста/ лв.
Препис от Решението
да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………
гр. Габрово, 9.08.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от девети август, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 158 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозиран в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ документ, наименован „Искова молба“ с вх. №
СДА-01-1007 от 30.06.2017 г., подадена от А.Ц.П. ***, с ЕГН: **********.
Искът е
заведен срещу „Областно управление гр. Габрово“, „за периода от месец август,
2011 г. до края на 2016 г.“. Същият счита, че по отношение на него е била
проведена репресия по смисъла на ЗПГРРЛ и подал заявление до Областен управител
за обезщетение, но този административен орган не изпратил молбата му до
Централна комисия, като вместо това издал заповед, с която отхвърлил
претенциите му като недопустими. В последствие АСГ е отменил тази заповед като
незаконосъобразна и е върнала преписката на административния орган за ново
произнасяне. Такова обаче до момента не е налице. Затова на 9.11.2011 г. той
отново подал молба до Централната комисия чрез областния управител, но тя не
била придвижена до адресата си. На 27.03.2014 г. областният управител изпраща
преписката до Централната комисия, но не в цялост. На 27.09.2016 г. областният
управител издава Заповед № РД-2-2-117 с което отхвърля искането на П. като
неоснователно и недоказано. Въз основа на така изложеното ищецът, на основание
ЗОДОВ, моли да му бъде присъдено обезщетение за причинени му неимуществени щети
на стойност 180.000 лв., като щетите се изразяват в морален тормоз, упражняван
върху него в продължение на пет години.
С Решение №
168 от 30.11.2017 г. по адм. д. № 191/2017 г., постановено въз основа на тази
искова молба, съдът е отхвърлил предявеният от П. иск. Решението е било
обжалвано пред ВАС, като по подадената касационна жалба е образувано к. адм. д.
№ 1673 от 2018 г. То е приключило с Решение № 9120 от 17.06.2019 г., с което
първоинстанционният съдебен акт е обезсилен и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия съд. Мотивите за това са следните: Решението на АСГ е
постановено по основание, което не е сочено като такова в исковата молба. За да
бъде разгледана една искова претенция на основание ЗОДОВ, следва да е налице
твърдение от страна на ищеца за причинени вреди, същността им, както и от кой
административен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице са били причинени те. Според касационния съдебен състав П. е
сезирал административния съд, в която излага твърдения не за незаконосъобразен
административен акт на областния управител на област Габрово, а за незаконосъобразни
действия и бездействия – липса на изпращане на молбата на ищеца до Централната
комисия, като документите му са били откраднати и фалшифицирани и не са
представени в цялост пред Комисията. При новото разглеждане съдът следва да
изиска от документите, представени от касатора и да се установи има ли такива,
които не са представени в Комисията по чл. 4 от ЗПГРРЛ. Да се установи, дали
документите, които ищецът е изпратил до Областния управител, са идентични с
тези, които са били в последствие препратени до Комисията.
Освен така
дадените задължителни основания настоящият състав на АСГ установява, че по
делото, като ответник, е конституирана ненадлежна страна – Областен управител
на Област Габрово, а за надлежното конституиране съдът следи служебно до края
на производството. Според императивната разпоредба на чл. 205 от АПК искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Областният управител е административен орган, но той
няма признат статут на юридическо лице. В случая такъв статут е признат
на Областна администрация Габрово, съгласно
Закона за администрацията /ЗА/. В този смисъл: Определение
№ 978 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 874/2018 г., IV о.; Решение № 12781 от 27.11.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 14133/2014 г., III о.; Определение
№ 8639 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2016 г., I о.; Определение № 15971 от 2.12.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 14509/2013 г., III о. и др. Поради това съдът е заличил като ответник по делото Областен
управител на Област Габрово и е указал на ищеца да посочи ответник по иска си в
съответствие с чл. 205 от АПК.
Въз основа на
така направените уточнения Областният управител на Област Габрово е представил
по делото писмо вх. № СДА-01-1237 от 8.08.2019 г., в което е посочил какво
съдържа цялата административна преписка, образувана по искането на А.П. през 2011
г. и представя същата в цялост по делото. Заявява, че част от документите са
под формата на незаверени ксерокопия, тъй като оригиналите не се намират в
Областна управа, нито там разполагат със заверени копия. Централната комисия по
чл. 1 от ЗПГРРЛ, като орган към министъра на правосъдието, като информация за
организацията на нейната дейност не се намира при областния управител. По тази
причина съдът следва да изиска служебно информация от самата Комисия.
Въз основа на
дадените му от съда указания ищецът е подал нова искова молба, с която изправя
нередовностите по първоначално подадената си такава. Сочи, че ответник по иска
му е Областна администрация Габрово, в качеството й на юридическо лице.
Периодът, през който върху него е била упражнявана репресия, за което той иска
присъждане на обезщетение, отново е отразен като 2011 г. – 2016 г.
Съдът следва
да разгледа исковата молба по същество, след конституиране и призоваване на
страните и изслушването им в открито съдебно заседание.
В тази връзка
и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1, чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4
от АПК Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА
като ответник по иска Областна администрация Габрово. На страната да се изпрати
препис от първоначално подадената исковата молба и допълнението към нея,
наименовано „искова молба“ от 15.07.2019 г. в едно с призовката.
На
конституирания вече прокурор при ОП – Габрово също да се изпрати препис от
допълнението към исковата молба от 15.07.2019 г.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 4.10.2019 г. от 10.00
часа, за когато на страните да се изпратят призовки.
УКАЗВА на
ищеца А.П., че в негова тежест е да установи посредством допустими и относими
доказателства, че е налице противоправно действие или бездействие на служители
или административни органи при областна администрация Габрово, от които за него
са произлезли вреди, вида на самите вредите и причинната връзка между тези
незаконосъобразни актове, действия или бездействия и вредите.
Същият следва
да конкретизира, след като се запознае с новопостъпилите по делото документи,
кои точно документи областните управители не са препратили до Централната
комисия по ЗПГРРЛ и кои документи са препратили като такива с невярно
съдържание.
УКАЗВА на ответника, че в месечен срок от получаването на
призовката в едно с допълнението
към вече подадената исковата молба, има право на отговор по нея, като в същия срок следва да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще установява с тях, както и
да представи всички писмени доказателства, с които разполага по повод на
исковата си молба.
На основание чл. 133
от ГПК следва да има предвид, че когато в така установения срок не подаде
писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1
, чл. 212 и чл. 219,
той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА СЛУЖЕБНО от Централна комисия по чл. 4 на ЗПГРРЛ при Министерство
на правосъдието заверени копия от документите, изпратени от Областна
администрация Габрово по повод искания за обезщетение по същия закон на ищеца А.Ц.П.
***, ЕГН: ********** в периода 2011 г. – 2016 г.
На ищеца ДА СЕ
ИЗПРАТИ отговора на Областен управител обл. Габрово от 8.08.2019 г.
Препис от
определението да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………
гр. Габрово, 24.06.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от двадесет и четвърти юни, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 158 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозиран в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ документ, наименован „Искова молба“ с вх. №
СДА-01-1007 от 30.06.2017 г., подадена от А.Ц.П. ***, с ЕГН: **********.
Искът е
заведен срещу „Областно управление гр. Габрово“, „за периода от месец август,
2011 г. до края на 2016 г.“. Същият счита, че по отношение на него е била
проведена репресия по смисъла на ЗПГРРЛ и подал заявление до Областен управител
за обезщетение., но този административен орган не изпратил молбата му до
Централна комисия, като вместо това издал заповед, с която отхвърлил
претенциите му като недопустими. В последствие АСГ е отменил тази заповед като
незаконосъобразна и е върнала преписката на административния орган за ново
произнасяне. Такова обаче до момента не е налице. Затова на 9.11.2011 г. той
отново подал молба до Централната комисия чрез областния управител, но тя не
била придвижена до адресата си. На 27.03.2014 г. областният управител изпраща
преписката до Централната комисия, но не в цялост. На 27.09.2016 г. областният
управител издава Заповед № РД-2-2-117 с което отхвърля искането на П. като
неоснователно и недоказано. Въз основа на така изложеното ищецът, на основание
ЗОДОВ, моли да му бъде присъдено обезщетение за причинени му неимуществени щети
на стойност 180.000 лв., като щетите се изразяват в морален тормоз, упражняван
върху него в продължение на пет години.
С Разпореждане
№ 493 от 10.07.2017 г. АСГ е оставил без движение исковата молба, като е указал
на ищеца, че следва да уточни и посочи ответник по иска; да конкретизира от кои
актове, действия и бездействия на кои административни органи и/или длъжностни
лица са произтекли твърдяните от него вреди; да се уточни в какво се изразяват
тези вреди.
Макар че
ищецът не е направил конкретни изявления, за да отстрани така установените
нередовности, съдът е конституирал ответник Областен управител на област
Габрово с Разпореждане № 636 от 30.08.2017 г.
Ответникът е
възразил, като е изтъкнал съображения за недопустимост на иска поради липса на
посочен от ищеца ответник въпреки дадените му за целта указания. Липсва
конкретизация и по останалите нередности, установени от съда. Алтернативно се
оспорва и основателността на исковата претенция с основен мотив – липса на
доказване, че спрямо П. са извършени незаконосъобразни действия, бездействия и
издаване на незаконосъобразни административни актове.
В о.с.з. от
26.10.2017 г. съдът отново указва на ищеца, че следва да конкретизира актовете,
действията и бездействията, от които твърди, че за него са произлезли вреди. Ищецът
отговаря, че „няма такъв“ акт.
С Решение № 168
от 30.11.2017 г. по адм. д. № 191/2017 г., постановено въз основа на тази
искова молба, съдът е отхвърлил предявеният от П. иск. Решението е било
обжалвано пред ВАС, като по подадената касационна жалба е образувано к. адм. д.
№ 1673 от 2018 г. То е приключило с Решение № 9120 от 17.06.2019 г., с което
първоинстанционният съдебен акт е обезсилен и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивите за това са следните: Решението
на АСГ е постановено по основание, което не е сочено като такова в исковата
молба. За да бъде разгледана една искова претенция на основание ЗОДОВ, следва
да е налице твърдение от страна на ищеца за причинени вреди, същността им,
както и от кой административен акт, действие или бездействие на административен
орган или длъжностно лице са били причинени те. Според касационния съдебен
състав П. е сезирал административния съд, в която излага твърдения не за
незаконосъобразен административен акт на областния управител на област Габрово,
а за незаконосъобразни действия и бездействия.
– липса на изпращане на молбата на ищеца до Централната комисия, като
документите му са били откраднати и фалшифицирани и не са представени в цялост
пред Комисията. При новото разглеждане съдът следва да изиска от документите, представени
от касатора и да се установи има ли такива, които не са представени в Комисията
по чл.; 4 от ЗПГРРЛ. Да се установи, дали документите, които ищецът е изпратил
до Областния управител, са идентични с тези, които са били в последствие
препратени до Комисията.
Освен така
дадените задължителни основания настоящият състав на АСГ установява, че по
делото, като ответник, е конституирана ненадлежна страна – Областен управител
на Област Габрово, а за надлежното конституиране съдът следи служебно до края на
производството. Според императивната разпоредба на чл. 205 от АПК искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Областният управител е административен орган, но той
няма признат статут на юридическо лице. В случая такъв статут е признат
на Областна администрация Габрово, съгласно
Закона за администрацията /ЗА/. В този смисъл: Определение
№ 978 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 874/2018 г., IV о.; Решение № 12781 от 27.11.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 14133/2014 г., III о.; Определение
№ 8639 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2016 г., I о.; Определение № 15971 от 2.12.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 14509/2013 г., III о. и др. Поради това съдът следва да заличи като ответник по делото
Областен управител на
Област Габрово и да укаже на
ищеца да посочи ответник по иска си в съответствие с чл. 205 от АПК.
В тази връзка
и на основание чл. 158, ал. 1, чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 129, ал. 2, във
вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА като
ответник по делото Областен управител на Област Габрово.
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ Искова молба вх. № СДА-01-1007 от 30.06.2017 г. на А.Ц.П. ***, ЕГН: **********
като нередовна и
УКАЗВА на ищеца
П., че в 7-дневен срок от получаване на препис от настоящото Определение следва
да посочи ясно ответник по иска си, който да има статута на юридическо лице,
съгласно чл. 205 от АПК. Такова лице не е областният управител на нито една
област, вкл. на област Габрово.
В същия срок
ищецът следва да посочи точно словом на каква стойност и в какво се изразяват
твърдените от него неимуществени вреди, както и да посочи доказателства, въз
основа на които ще установи достоверността на това свое твърдение.
При
неотстраняване на горните нередовности в така указания му срок, исковата молба
ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде
прекратено.
В тежест на
ищеца П. е да установи посредством допустими и относими доказателства, че е
налице противоправно действие или бездействие на служители или административни
органи при областна администрация Габрово, от които за него са произлезли
вреди, вида на самите вредите и причинната връзка между тези незаконосъобразни
актове, действия или бездействия и вредите.
ЗАДЪЛЖАВА
Областния управител на Област Габрово да посочи в писмен вид какви
документи му е представил ищеца за
препращане до Комисията по чл. 4 от ЗПГРРЛ, както и да посочи какъв е бил
съставът на Комисията по чл. 4 от ЗПГРРЛ през август – декември, 2011 г., както
и през 2014 година.
По делото да
се представят всички писма, жалби, сигнали, искания и документи, в едно с
всички приложения към тях, подавани от А.Ц.П. по ЗПГРРЛ до Областния управител
на Област Габрово, директно до Комисията по чл. 4 от закона, както и всички
служебни писма и приложенията към тях, изпратени от Областния управител на
Област Габрово до комисията по ЗГПРРЛ.
Препис от
определението да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/