Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 12.03.2019
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На деветнадесети февруари две хиляди
и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Дафинка Борисова
Прокурор : Виктор Доцев
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВНОХД № 75 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е
образувано по протест на Районна прокуратура Кнежа срещу Присъда № 205 от
03.12.2018 постановена по НОХД 15/2017 по описа на Районен съд Кнежа.
С протестираната присъда Кнежанският
районен съд е признал подсъдимия П.И.Л. ,роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***,българин,
български гражданин, средно образование, неженен, безработен, неосъждан с ЕГН **********
за виновен в това,че на
09.03.2014 год. в гр. Б.С., обл.В.в дискотека „******”,е причинил средна
телесна повреда на В. Д. Н.от гр.Б.С., обл.Враца,изразяваща се в
многофрагментно счупване на близка фаланга на първи пръст на дясна ръка, което
увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник, за срок повече от 1 месец и
комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в - пет групирани
разкъсно-контузни рани тилно с оток на меките тъкани; разкъсно-контузна рана в
окосмената част на главата /въртела/; три групирани повърхностни
разкъсно-контузни рани в дясно теменно към слепоочно и в областта на висулката
на дясна ушна мида; оток и разкъсно-контузна рана по тила на аркадата на челото
в ляво с оток и кръвонасядане на двата леви клепача и оток и две повърхностни
линейни разкъсно-контузни рани на лява буза; оток и кръвонасядане на двете
устни двустранно и разкъсно-контузна рана на долна устна със счупване на
режещите ръбове на двата десни резци; разкъсно-контузна рана на дясно рамо по
горната повърхност; травматични изменения на тръбната повърхност на лява длан,
като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на осн.
чл.131,ал.1,т.12, пр.1,във вр. чл.129, ал. 2, във вр.ал.1, във вр. чл.54 от НК
осъдил подсъдимия П.И.Л. със снета
по-горе самоличност на 2г. лишаване от свобода,като на осн.чл.66,ал.1 от НК, отложил
изпълнението на наложеното му наказание за срок от 3г./три години/,считано от
влизането в сила на присъдата. Първоинстанционният съд оправдал подсъдимия П.И.Л.
по обвинението,че е извършил в съучастие като съизвършител /чл.20,ал.1 от НК/ с
подсъдимите М.Ц.Ч.,С.Ц.Ч.,М.Г.К. и В.Х.Ч. деянието. В тежест на този подсъдим
били възложени разноските от съдебната и досъдебната фаза разноски в общ размер
от 866,14лв./осемстотин шестдесет и шест лева и четиринадесет ст./,от които от
досъдебното производство 498,74лв./четиристотин деветдесет и осем лева и
седемдесет и четири ст./ и от съдебното производство пред настоящата инстанция
367,40лв./триста шестдесет и седем лева и четиридесет ст./.
Районният
съд признал подсъдимите М.Ц.Ч., роден на ***год. в гр.С.,с постоянен адрес и
настоящ адрес:***, българин, български гражданин, основно образование, неженен,
ученик в СОУ „Христо Ботев” - с.******, неосъждан, ЕГН **********, С.Ц.Ч.,
роден на *** год. в гр.С., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес ***, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, студент, неосъждан с ЕГН **********
и М.Г. К.,роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***5, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, безработен, неосъждан с ЕГН **********
и В.Х.Ч., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, безработен, неосъждан с ЕГН ********** за невиновни в това ,че на 09.03.2014 год. в гр.Б.С., обл. В.в дискотека
„******”, в съучастие по между си и с подсъдимия П.И.Л., като съизвършители,са
причинили средна телесна повреда на В. Д. Н.от гр.Б.С., обл.Враца, изразяваща
се в многофрагментно счупване на близката фаланга на първи пръст на дясна ръка,
което увреждане отговаря на медико- биологичния квалификационен признак трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник, за срок повече от 1 месец и
комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в - пет групирани разкъсно-
контузни рани тилно с оток на меките тъкани; разкъсно-контузна рана в
окосмената част на главата /въртела/; три групирани повърхностни
разкъсно-контузни рани в дясно теменно към слепоочно и в областта на висулката
на дясна ушна мида; оток и разкъсно-контузна рана по тила на аркадата на челото
в ляво с оток и кръвонасядане на двата леви клепача и оток и две повърхностни
линейни разкъсно- контузни рани на лява буза; оток с кръвонасядане на двете
устни двустранно и разкъсно-контузна рана на долна устна със счупване на
режещите ръбове на двата десни резци; разкъсно-контузна рана на дясно рамо по
горната повърхност; травматични изменения на тръбната повърхност на лява длан,
като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1,
във вр. чл.129,ал.2, във вр. ал.1,във вр. чл.20,ал.2 от НК, поради което ги
оправдал по повдигнатото им обвинение.
Във въззивният протест се
съдържа оплакване за неправилност на съдебният акт, тъй като от доказателствата
безспорно се установявало извършване на престъплението от страна на оправданите
лица. Прави се искане за отмяна на първоинстанционния акт във оправдателната му
част.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска
окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде отменена, тъй като съдът неправилно е ценил доказателствените източници,
поради което е достигнал до погрешен извод относно оправдаването на
подсъдимите.
П.И.Л. е доволен от
постановената спрямо него осъдителна присъда и моли съда да я потвърди.
М.Ц.Ч. иска потвърждаване на
оправдателната присъда.
М.Г. К. счита, че не е виновен
по повдигнатото му обвинение и моли въззивния съд да потвърди присъдата.
С.Ц.Ч. счита, че присъдата спрямо него следва да бъде
потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид
оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на страните и като провери
изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивният протест е
подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради
което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледана по
същество, протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови
атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено
от фактическа страна следното:
На 08.03.2014г. вечерта в с.****** подсъдимия П.Л.
бил поканил на гости в дома си свидетелите В.Н. и Ц.Т.като повода бил,че жена
му ще има деца близнаци. Там тримата употребили алкохолни напитки и по-късно
решили да продължат вечерта в увеселително заведение в гр.Б.С.. Придвижили се
до населеното място и изборът им бил дискотека „ ******“, където лицата се
установили след полунощ. В. Н.се отделил от приятелите си и тръгнал към вторият
етаж на увеселителното заведение, където му бил нанесен удар в тила, след което
той паднал на земята, като по негови твърдения изпаднал в безсъзнание и не
разбрал дали едно или повече лица продължили да му нанасят удари. Свидетелите В.Н.
и Ц.Т., които останали на първия етаж до бара не след дълго се отправили към
горните етажи и възприели на площадката между втория и третия етаж на
дискотеката в близост до перилата подсъдимия П.Л.,който ритал с крака паднало
на земята момче,което св.Н.разпознал като В. Н.. Двамата свидетели издърпали Л.,
за да преустановят побоя. След случая пострадалия се прибрал в дома си, където
състоянието му било възприето от майка му. Н.се подложил на медицински преглед,
при който било установено, че са му нанесени травми изразяваща се в
многофрагментно счупване на близка фаланга на първи пръст на дясна ръка, което
увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник, за срок повече от 1 месец и
комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в - пет групирани
разкъсно-контузни рани тилно с оток на меките тъкани; разкъсно-контузна рана в
окосмената част на главата /въртела/; три групирани повърхностни
разкъсно-контузни рани в дясно теменно към слепоочно и в областта на висулката
на дясна ушна мида; оток и разкъсно-контузна рана по тила на аркадата на челото
в ляво с оток и кръвонасядане на двата леви клепача и оток и две повърхностни
линейни разкъсно-контузни рани на лява буза; оток и кръвонасядане на двете
устни двустранно и разкъсно-контузна рана на долна устна със счупване на
режещите ръбове на двата десни резци; разкъсно-контузна рана на дясно рамо по
горната повърхност; травматични изменения на тръбната повърхност на лява длан.
Доказателствата, върху които
съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното
производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на
писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. Следва да се посочи, че съдът
е проявил необходимата доза процесуална активност за събиране на всички
относими към делото доказателства, макар и производството да е протекло по реда
на чл.371 т.1 от НПК. В хода на съдебното производство е проведен непосредствен
разпит на очевидците на случилото се : пострадалия, неговите приятели, които са
го придружавали в заведението. В съдебно заседание от 14.05.2018 година е
разпитан пострадалия – В. Н., които заявява, че единственото лице, което му е
нанесло удар в тила и е настъпвал ръката му, след като последният бил паднал на
земята е подсъдимият Л.. Показанията на свидетелят, който е и пострадал от
деянието, за което е повдигнато обвинение си кореспондират с тези на св. М. Н..
Последният е бил заедно с Н.в неговият приятелски кръг, като сочи, че е
възприел В. Н.паднал на земята, като в близост до него е бил само подсъдимият Л..
По отношение на останалите подсъдими заявява, че „Момчетата от ****** бяха в
другия край“. В същата насока са и показанията на св.Ц.Т., който пък бил в една
компания с подсъдимия Л.. Т. заявява, че Л. е бил явно под въздействие на
алкохола, като свидетелят го възприел как бие момче паднало на земята и му
нанася удари и ритници. При така събраните доказателства от съда при
непосредственият разпит на свидетелите очевидци, може да се направи извод, че
именно подсъдимият Л. е нанасял удари на пострадалия. Тези данни се черпят от
всички свидетели независимо от техните приятелски пристрастия към подсъдимите
или пострадалия. Така депозираните от тези свидетели показания напълно си
кореспондират относно времето, мястото, начина и лицето, което е нанесло
телесни увреждания на пострадалия. Следва да се отбележи, че различията и
противоречията в показанията на свидетелите от досъдебното производство,
практически са отстранени при разпита им пред първоинстанционният съд. По тези
съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно
фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което
възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
От съдебно медицинската експертиза се установяват вида и характера на травмите,
които са нанесени на пострадалия и за които по принцип няма спор между
страните.
От така установените факти районният съд е направил
правилния извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство П.Л. е осъществило престъпния състав по чл. чл.131,ал.1,т.12, пр.1,във вр. чл.129, ал. 2, във
вр.ал.1от НК . Съдът правилно е приел, че
са налице както елементи от обективна, така и от субективна страна на деянието.
Въззивният съд счита, че правните изводи, направени и изложени от решаващия
съд, относно квалификацията на деянието и извършителя, са правилни и
последователни. Следва да се посочи, че по отношение на тези изводи на
районният съд няма жалба или протест от заинтересованите страни. При определяне
на вида и размера на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил
обществено-опасния характер на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане,
конкретната фактическа обстановка, продължителността на противоправните
действия при извършване на деянието, и е определил наказание, което според
настоящата инстанция в пълен обем ще постигне целите визирани в чл.36 от НК.
Във
връзка със оплакванията в протеста по отношение на оправдаването на останалите
подсъдими, то въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция са
последователни и правилни. За да достигне до извода за липса на доказателства
установяващи извършването на противоправното деяние, за което е повдигнато
обвинение на останалите подсъдими – М.Ч., С.Ч., М.К. и В.Ч., районният съд се е
позовал на показанията на практически всички очевидци на случилото се дадени в
съдебно заседание при непосредствен разпит от решаващият състав на съда. Няма
как да не се отбележи, че всички свидетели категорично сочат като единствен
нанасял удари на В. Н.подсъдимия Л.. Такива са твърденията и изложеното от
самия пострадал в показанията дадени непосредствено пред съдебния състав в
открито съдебно заседание. Еднопосочни относно непричастността на останалите
свидетели към действията осъществени от Л. са показанията както на свидетелите
състоящи в приятелски отношения с оправданите подсъдими, така и на тези, които
пък са придружавали пострадалия и явно са в добри приятелски отношения с него.
Самото познанство между всичките подсъдими и присъствието им на мястото на
осъществяване на деянието не е достатъчно и не може да обоснове извод за
прякото участие на тези лица в изпълнителното деяние. Предвид на това,
настоящата въззивна инстанция приема, че постановената присъда в оправдателната
й част е правилна и законосъобразна. С разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, по
аргумент за противното, се забранява на съда да признае подсъдимия за виновен,
ако обвинението не е доказано по несъмнен начин. Такава несъмненост, съгласно
еднозначната практика на ВКС, е налице, когато обстоятелствата по чл. 102, т.
1-3 НПК са установени по начин, който не поражда съмнение относно тяхното
действително осъществяване. Има ли съмнение по съществуването на някое от
обстоятелствата от задължителния предмет на доказване, осъдителна присъда не
може да бъде постановена. По силата на чл.303, ал.1 от НПК предположенията,
т.е. хипотетичните, абстрактните и дори реалните възможности за съществуването
на определен факт, обстоятелство или положение в миналото, също съставляват
недопустимо основание за постановяване не само на осъдителна, но и на оправдателна
присъда – ар. и от чл.305, ал.6 от НПК. Съмнението и предположението относно
доказаността на обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 НПК са законова пречка,
т.е. недопустими основания за признаването на подсъдимия за виновен. В
зависимост от характера и категорията на обстоятелствата, спрямо които е възможно
пораждане на съмнение или служене с предположение, съдът на конкретно
предвиденото основание в чл. 304 НПК, е длъжен да постанови присъда, с която да
признае подсъдимия за невинен. В
конкретният случай първоначално очертала се фактическа обстановка, която
прокурора е възпроизвел в обвинителният акт не се установява от множеството
свидетелски показания, които както се подчерта по-горе са напълно
непротиворечиви и еднозначно изключват оправданите подсъдими като автори на
деянието, за което им е повдигнато обвинение.
Въззивният съд не установи при
изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си районният съдия е
отговорил съобразно изискванията на чл.301 от НПК на въпросите, поставени от
закона. Посочил е въз основа на какви доказателства е направил своите изводи
относно фактическата и правната страна на деянието (които изводи се споделят
напълно от въззивния съд), приложил е правилно закона и е постановил
законосъобразна и справедлива присъда.Обсъждането на доказателствата е
подчинено на правната и житейската логика, съобразено е с разпоредбите на
закона и при категорично установеното авторство на деянието от подсъдимия Л. и
на неговата вина, е настъпила и единствено възможната последица за
противообщественото му поведение - осъждане и налагане на наказание. Относно
останалите подсъдими правилно е постановена оправдателна присъда. Изводите на
съда са съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са
направени при спазване на процесуалните правила относно събирането, проверката
и преценката на доказателствата, като установените факти са подведени под
правилния наказателен закон.
При извършената на основание
чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, ПлОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 205 от 03.12.2018 постановена по НОХД 15/2017 по
описа на Районен съд Кнежа
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.