Р Е Ш Е Н И Е
№ 152 05.12.2019 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 27 ноември 2019 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар:
М.Коматарова
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНЧХД № 297 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на частния
тъжител Т.П.К. с ЕГН **********, срещу Присъда № 102 от 01.10.2019 г.,
постановена по НЧХД № 705/2019 г. по описа на РС - Ямбол.
С присъдата, подс.Б.Й.Б. с ЕГН ********** е признат за
невиновен в това на **.**.**** г. да е приписал престъпление „кражба“ спрямо Т.П.К.
***, ЕГН **********, изписвайки надпис „Не кради!“ на северната страна на
къщата си в с. З., обл. Я., ул. П. **, като клеветата да е била разпространена
по друг начин, поради което и на осн.чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му
обвинение по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от частният тъжител Т.К. против подсъдимия Б.Б. граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 2 000лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на тъжбата - **.**.**** г. до окончателното
изплащане на сумата.
С присъдата, Т.К. е осъден да заплати направените от
подсъдимия Б.Б. разноски по делото в размер на 400лв.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за необоснованост
и неправилност на постановената присъда, като постановена в нарушение на
материалния наказателен закон. Посочва се, че първоинстанционния съд
необосновано, при непълно и неточно обсъждане и тълкуване на доказателствата по
делото и в нарушение на материалният закон е приел, че подсъдимият не е
осъществил престъпното деяние - предмет на тъжбата. В тази връзка се иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.Б.Б. да бъде
признат за виновен в извършване на вмененото му във вина престъпно деяние, като
му бъде наложено съответно наказание, както и да бъде уважен предявения
граждански иск в пълния му размер. Претендират се и направените от тъжителя
разноски по делото в първоинстанционното производство.
В съдебно заседание въззивникът – частен тъжител Т.П.К.
чрез своя повереник - адвокат от АК-* поддържа основателността на въззивната
жалба и моли съда да отмени атакуваната присъда изцяло и да постанови нова
такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновен, като изрично заявява, че
прави отказ от предявения от К. срещу Б. граждански иск за репариране на
неимуществени вреди.
Въззиваемият - подсъдим Б.Б. и защитникът му молят въззивния
съд да потвърди присъдата като правилна и обоснована. Претендират се
направените от подсъдимия разноски по делото пред въззивната инстанция.
Подсъдимият, при дадената му от съда последна дума, моли
да бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата,
след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с
правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена
от лице имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК,
а разгледана по същество – се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен
анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установил следната
фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема:
Към месец януари 20** година частният тъжител Т.К. и
подсъдимия Б.Б. притежавали съседни имоти в с.З., обл. Я., като имота на
подсъдимия се намирал на ул.„П.“ № **, а този на частния тъжител - на ул. „Б.“ № *. Отношенията между двамата се
влошили във връзка с очертаването на имота на подсъдимия.
На неустановена по делото дата подсъдимият Б.Б. установил
липсата на различни вещи /шпригли, ръчни стяги и др./ от северната страна на
двора си. В резултат на това, на неустановена дата по делото подсъдимият
изписал с подов лак на северната стена на къщата си израза „Не кради“. Тази
стена имала изглед към къщата на частния тъжител.
На **.**.**** г. тъжителя К. видял надписа и предположил,
че се отнася до него предвид влошените му отношения с подсъдимия. Поради това
подал жалба до РУ-С., въз основа на която била образувана преписка вх. № ***/****
г. по описа на РП-Ямбол. По преписката били снети обяснения от подсъдимия и от
тъжителя. С протокол за предупреждение от **.**.**** г., подс.Б. бил
предупреден да не казва или извършва нещо унизително за честта и достойнството
на тъжителя К.. Преписката приключила с постановление от **.**.**** г. за отказ
да се образува наказателно производство на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Видно от приложената по Справка за съдимост рег.№**** от **.**.****
г. на БС при РС-Ямбол, подс.Б.Б. е с чисто съдебно минало.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Решаващият съд при
установяването на фактическите обстоятелства е обсъдил подробно и мотивирано
кои доказателства кредитира и кои не. Правилно и обосновано, първата съдебна
инстанция приема и кредитира обясненията на подсъдимия Б. и приложените по
делото писмени доказателства - Постановление от **.**.**** г. за отказ да се
образува наказателно производство по пр.вх.№***/**** г. и преписка №******-***/****
г. на РУ-МВР-С., които са безпротиворечиви, обективни и допълващи се взаимно.
Съдът внимателно е анализирал и показанията на разпитаните по делото свидетели
П. Ц. и Н. В.. Правилно е приел, че в по-голямата част от показанията си двамата
не пресъздават свои лични възприятия относно предмета на делото, а преразказват
чутото от тях от трети лица, като в останалата им част показанията не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Поради това, обосновано
и правилно съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите Ц. и В..
След точна и пълна преценка на данните от всички
доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в
процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се
направи еднозначен извод за липса на осъществен от обективна и субективна
страна състав престъпление, включително и на инкриминираното такова, каквото е
изискването на чл.304 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек
/какъвто отправя защитата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК
и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирал
правните си изводи за взетото решение.
Въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната
присъда и да постанови осъдителна такава, каквото е искането по жалбата, тъй
като от доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148,
ал.2, вр.ал.1, т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК.
Както правилно е посочил районният съд в мотивите си, в
процесният случай липсва осъществена от подсъдимия която и да е от двете форми
на изпълнителното деяние по чл.147, ал.1 от НК
- разгласяване на позорни за някого обстоятелства или приписване на
престъпление. Разгласяването представлява съзнателно разширяване кръга от
лицата, които трябва да знаят за конкретно позорно за определена личност
обстоятелство или действие или за извършено от същата тази личност
престъпление, което е обективно невярно. За да е налице състава на
престъплението клевета е необходимо от обективна страна позорното обстоятелство
да е неистинско или приписваното престъпление да не е извършено от пострадалия.
В конкретиката на процесния случай от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че израза „Не кради“, изписан
от подсъдимия, не съставлява разгласяване от негова страна на позорно
обстоятелство за тъжителя Т.К. или приписване на престъпление, поради което и
не е налице осъществяване на престъпление клевета от обективна страна. Този
израз по съдържанието си не е позорен и не приписва на тъжителя конкретно
престъпно поведение, още повече, че същият е изложен в абстрактна форма, без да
се разбира за кое лице се отнася. Освен това, процесният израз не дава и
възможност неговият адресат да бъде определен по какъвто и да било начин.
Въззивният съд напълно споделя направения от решаващия
съд извод и затова, че вмененото във вина на подс.Б. престъпление не е
осъществено и от субективна страна, т.к. по делото не се установява това, подс.Б.
чрез изписването на израза да е целял да засегне достойнството и да окаже
негативно въздействие върху доброто име на тъжителя.
Правилно и в съответствие с императивната разпоредба на
чл.189, ал.3 от НПК първоинстанционния съд се е произнесъл относно направените
по делото разноски.
С оглед на всичко изложено дотук, въззивният съд намира
присъдата в наказателната й част за правилна и обоснована, поради което и
същата следва да бъде потвърдена.
По повод заявеното от
повереника на частния тъжител Т.П.К., че последният се отказва от предявения
срещу подс.Б. граждански иск, въззивния съд е длъжен да отмени присъдата в
гражданската й част и да прекрати производство в тази част. Изцяло в този
смисъл е и практика на ВКС на Република България, изразена и в Решение № 51 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 660/2008 г., II н. о., НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.317
вр. чл.189, ал.3
от НПК частният тъжител Т.К. следва да заплати на подс.Б.Б. направените от
последния разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лева по договор за
правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложените съображения, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 102 от 01.10.2019 г., постановена по НЧХД №
705/2019 г. по описа на РС - Ямбол, в частта й, с която е отхвърлен предявеният
от частният тъжител Т.К. против подсъдимия Б.Б. граждански иск за неимуществени
вреди в размер на 2 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на тъжбата - **.**.**** г. до окончателното изплащане на
сумата и ПРЕКРАТЯВА производството
по ВНЧХД №297/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол в гражданската му част .
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА Т.П.К.
с ЕГН ********** да заплати на Б.Й.Б. с ЕГН ********** направените от последния
разноски за въззивната инстация в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.