Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 02.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16
състав, в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Таня Стоянова разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 6953 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Н.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, с адрес: ***, срещу „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******,
със седалище *** и „П.Л.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
искове за признаване за установено, че не съществува заложно право по отношение
на 14 товарни автомобила марка Скания, модел П 380 ЦБ, влекач Скания и
полуремарке Феймонвил, произтичащо от вписан особен залог № 2013043000171 в
ЦРОЗ, поради погасяването му спрямо ищеца, на основание чл. 7 ЗОЗ.
Ищецът твърди, че на 13.08.2015 г. въз
основа на сключени с „Х.2.“ ЕООД, ЕИК *******, два договора за покупко-продажба
с нотариално удостоверени подписи, придобил правото на собственост върху 14
товарни автомобила марка Скания, влекач и полуремарке, срещу цена в общ размер
от 160000 лева. Към сключване на договорите по отношение на превозните средства
не били вписани запори, съгласно направени справки в информационната система на
КАТ. На 29.09.2015 г. ищецът получил запорно съобщение по изп. дело №
20158440402950 по описа на ЧСИ Я., с взискател „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност
и длъжник „П.Л.“ АД. Изпълнителното производство било образувано по реда на
ЗОЗ, след вписано от Б.та – заложен кредитор пристъпване към изпълнение №
2015080701910. Особеният залог бил вписан по партидата на „П.Л.“ АД за
обезпечаване задълженията му по договор за банков кредит. Залогодателят
извършил разпореждане със заложеното имущество на 28.07.2015 г. с продажбата му
на частния праводател на ищеца - „Х.2.“ ЕООД, т. е. преди вписване на
пристъпването към изпълнение. Продажбата от заложния длъжник била извършена в
кръга на обикновената му дейност по занятие и това довело до погасяване на залога.
Основната Т.дейност на „П.Л.“ АД била продажба на отложено плащане, финансов
или оперативен Л.. Извършената в кръга на обикновената дейност по занятие
продажба на автомобилите на „Х.2.“ ЕООД била сделка противопоставима на
заложния кредитор. Заложното право било трансформирано в право върху получената
цена за прехвърлените вещи. С оглед обстоятелството, че ищецът придобил
собствеността върху процесните движими вещи претендира да се установи спрямо
ответниците, че учреденото с вписания особен залог № 2013043000171 в ЦРОЗ
заложно право не съществува.
Прави искане за привличане на своя
частен праводател „Х.2.“ ЕООД като подпомагаща страна, което съдът е счел за
основателно – за ищеца е налице правен интерес от участие в производството на
правния субект, от който твърди да е придобил процесните вещи, тъй като при
отхвърлянето на исковете в негова полза биха възникнали регресни права.
В срока за отговор ответникът „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност е депозирал такъв, с който оспорва предявените
искове, като твърди, че извършената сделка покупко-продажба между заложния
длъжник и „Х.2.“ ЕООД не попада в кръга на обикновената дейност по
занятие, извършвана от „П.Л.“ АД, която се изразявала в сключване на договори
за Л. в двете му разновидности, но не била свързана с покупко-продажба на
моторни превозни средства. Ако такава била извършвана, тя имала обслужващо
значение за обикновената му дейност. За извършеното разпореждане заложният
кредитор „К.Т.Б.“ АД (н) не дал съгласие и по тази причина разпореждането в
полза на „Х.2.“ ЕООД било нищожно. С
отговора предявява срещу „Н.Б.“ ЕООД насрещни
обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 60а
ЗБН за връщане на 14 товарни автомобила марка Скания, 1 брой полуремарке и 1
брой влекач.
Тези искове са обусловени от първоначално предявените искове
за несъществуване на заложно право, тъй като при наличието на такова право за
ищеца, в качеството му на заложен кредитор няма да е налице правен интерес от
провеждане на специалния иск по чл. 60а ЗБН и насрещната искова молба ще бъде
върната. При евентуалното установяване, че заложното право е погасено, то за
провеждане на насрещните искове ще е налице правен интерес и ще следва да бъдат
разгледани. Тази връзка на обусловеност е наложила насрещните искове да бъдат приети за
съвместно разглеждане в настоящото производство с определение от 05.05.2017 г..
В насрещната искова молба се твърди, че на 04.12.2012 г.
между „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и „ПАРТНЕР Л.“ ЕАД бил сключен договор за
банков кредит, с предмет предоставяне на сума в размер на 2570000 лева с цел
покупка на Л.ови активи и отдаването им на Л. на „А.“ ЕАД, като падежът на
задълженията на кредитополучателя бил 25.12.2015 г.. Задълженията по договора
за кредит били обезпечени с договор за особен залог върху 31 броя товарни
автомобили марка Скания, 1 полуремарке и 1 влекач, като договорът бил вписан в
ЦРОЗ под №2013043000171. На 28.07.2015 г. между „П.Л.“ АД и „Х.2.“ ЕООД бил
сключен договор за покупко-продажба на 14 от товарните автомобили,
полуремаркето и влекача, като цената била уговорена да е в размер на
застрахователната им стойност. Ищецът придобил процесните моторни превозни
средства чрез два договора, сключени на 13.08.2015 г. с „Х.2.“ ЕООД.
Обезпеченият кредитор на 07.08.2015 г. вписал пристъпване към изпълнение върху
предмета на особения залог, но изпълнителното производство било спряно в обезпечаване
на първоначално предявените от „Н.Б.“ ЕООД отрицателни установителни искове за
несъществуване на заложното право.
В качеството на ищец „К.Т.Б.“
АД (н) твърди, че на 06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния
съвет на БНБ, с което на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ бил отнет лицензът й
за извършване на банкова дейност, което решение било обявено в търговския
регистър на 07.11.2014 г.. В резултат на това решение със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело №
7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав, Б.та била обявена в несъстоятелност.
Първоинстанционното решение било изменено с
решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски
апелативен съд по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като за
такава е приета датата 20.06.2014 г., съвпадаща и с датата на поставянето на Б.та
под особен надзор от Управителния съвет на БНБ.
Процесните Л.ови автомобили били закупени от „П.Л.“ АД от
доставчика „С.Ф.Б.“ ЕООД с предоставени от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност
средства, като цената на процесните 14 товарни автомобила, 1 брой полуремарке и
1 брой влекач, възлизала на сума в размер на 1221442,95 лева с ДДС. „Н.Б.“ ЕООД
придобило автомобилите за цена в размер на 160000 лева, която е значително
по-ниска от стойността им. Тази сделка увреждала масата на несъстоятелността и
обуславяла провеждането на претенция за връщане на автомобилите в масата на
несъстоятелността.
Съдът е приел за неоснователни исканията на страните за
спиране на производството, поради откритото производство по несъстоятелност на Б.та.
Действително нормата на чл. 20, ал. ЗБН предвижда с откриването на производство
по несъстоятелност за Б. да се спират съдебните и арбитражните производства по
имуществени граждански и търговски дела срещу Б.та. Но разпоредбата следва да
бъде тълкувана с оглед установените последици в ал. 2 спряното производство да
се прекратява от датата на постановяване на решението по чл. 67, ал. 2 ЗБН, ако
вземането - предмет на производството, бъде включено в одобрения от съда списък
на приетите от синдика вземания, срещу които не са направени възражения. Това
обуславя извод, че в понятието имуществени търговски дела следва да се разбират
такива с предмет вземания към Б.та, които могат да бъдат предявени и включени в
списъка на приетите вземания. Отрицателните установителни искове нямат за
предмет вземания и следователно няма как ищецът да проведе защита на
субективното си право, ако тези спорове са недопустими или пък подлежат на
спиране до решаване на въпроса с включване в списъка на приетите вземания. В
същия смисъл е разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ, която допуска
образуването и провеждането на съдебни производства за защита правата на трети
лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността,
респ. върху които Б.та твърди да има учреден залог.
Ответникът „П.Л.“ АД не депозира отговор на исковата молба,
предявена от „Н.Б.“ ЕООД.
В допълнителна искова молба, „Н.Б.“ ЕООД поддържа
предявените искове за несъществуване на заложното право, но изразява становище
за необходимост от спиране на производството по съображенията, поддържани от „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност.
По отношение на предявените насрещни искове за връщане на
полученото с произход от Б.та имущество счита, че Б.та няма интерес от
провеждането им, тъй като претендира да е обезпечен кредитор. Исковете били и
неоснователен, тъй като „Н.Б.“ ЕООД не получило владението върху 6 от
процесните закупени автомобили, съответно те не били станали част от неговия
патримониум и нямало как да ги върне. Останалите движими вещи се намирали в
занемарено техническо състояние и се наложило купувачът да извърши редица
ремонтни дейности, за да бъдат приведени в състояние, годно за ползване по
предназначение, които възлезли на около 280000 лева. Невярно било твърдението,
че по договора, сключен с „Х.2.“ ЕООД
насрещната престация била на значително по-ниска стойност от полученото, като
стойността на автомобилите при придобиването им от „П.Л.“ АД била неотносима,
тъй като през 2015 г. състоянието на камионите било изключително влошено.
Заявява, че предявява насрещен на насрещния иск за заплащане на сумата 25100
лева – част от вземане в общ размер 280000 лева, представляващо стойност на
извършени подобрения, респ. предявява възражение за заплащане стойността на
направените по отношение на автомобилите подобрения в размер на 280000 лева и
до заплащането й от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност заявява упражняване на
акцесорно право на задържане.
Процесуално недопустимо е да се предявява иск, насрещен
на вече предявен насрещен иск. ГПК не допуска подобно последващо съединяване на
претенции – насрещен е само искът, предявен от ответника, но не и от
първоначалния ищец. От друга страна искът за заплащане на подобрения,
включително и под формата на предявено възражение за заплащането им, независимо,
че същото е процесуално средство за защита срещу иска, е за парично вземане,
което няма как да се разглежда по отношение на обявена в несъстоятелност Б. в
настоящото производство. Вземането за подобрения следва да се предяви за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
„К.Т.Б.“ АД (н) не е депозирала допълнителна искова молба
във връзка с насрещния иск.
В допълнителен отговор на първоначално предявената искова
молба Б.та поддържа възраженията, изложени в отговора, без да излага
допълнителни съображения.
Третото лице-помагач на ищеца - „Х.2.“ ЕООД, ЕИК *******,
не изразява становище по исковете,
предмет на производството.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 05.10.2017 г. за
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните, са отделени фактите, че на 13.08.2015 г. въз основа на сключени с „Х.2.“
ЕООД, ЕИК ******* два договора за покупко-продажба с нотариално удостоверени
подписи, „Н.Б.“ ЕООД придобило правото на собственост върху 14 товарни
автомобила марка Скания, модел П 380 ЦБ, влекач и полуремарке, като на
27.12.2012 г. между „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и „П.Л.“ АД бил сключен
договор за банков кредит в размер на 2570000 лева с цел покупка на Л.ови активи
и отдаването им на Л. на „А.“ ЕАД, като падежът на задълженията на кредитополучателя
бил 25.12.2015 г. и изпълнението им било обезпечено с договор за особен залог
върху 31 броя товарни автомобили Скания, 1 полуремарке и 1 влекач, вписан в
ЦРОЗ под №2013043000171, съответно на 07.08.2015 г. обезпеченият кредитор
вписал пристъпване към изпълнение върху предмета на особения залог.
С договор за банков кредит, сключен на 27.12.2012 г. „К.Т.Б.“
АД (н) предоставила на „П.Л.“ АД кредит в размер на 2570000 лева, предназначен
за закупуване на Л.ови активи – транспортни средства и отдаването им на Л. на „А.“
ЕАД, срещу заплащане на годишна лихва в размер на 7,5 % върху усвоените
средства. В обезпечение на задълженията по договора кредитополучателят „П.Л.“
АД с договори от 28.12.2012 г. и 12.01.2013 г. учредило в полза на Б.та първи
по ред особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания по договори за
разплащателни, депозитни и други сметки, върху всички настоящи и бъдещи
вземания от „А.“ ЕАД по договор за финансов
Л. № 396/28.12.2012 г. в размер 2678376,11 лева и първи по ред особен залог
върху собствените на кредитополучателя движими вещи влекач Скания, полуремарке
Феймонвил и 31 товарни автомобила марка Скания, модел П 380 ЦБ, част от които
са именно придобитите от ищеца „Н.Б.“ ЕООД. Залогът върху товарните автомобили
е вписан в Централния регистър на особените залози с вписване № 2013043000171.
Видно от договор за финансов Л. № 0396 от 28.12.2012 г.,
„П.Л.“ АД в качеството на Л.одател, се задължило да придобие в собственост Л.ов
актив, който да предостави за ползване на „А.“ ЕАД при условията на договора,
като не е спорно, че процесните движими вещи са част от този Л.ов актив.
Представени са 16 броя данъчни фактури, издадени от „С.Ф.Б.“
ЕООД на „П.Л.“ АД за цената на всеки от процесните товарни автомобили, която е
диференцирана в границите между 67867,49 лева и 90130,38 лева.
От представения договор за покупко-продажба на моторни
превозни средства, сключен на 28.07.2015 г., с нотариално удостоверени подписи,
се установява, че „П.Л.“ АД прехвърлило в полза на „Х.2.“ ЕООД правото на
собственост върху 14 броя товарни автомобила марка Скания, модел П 380 ЦБ,
влекач Скания и полуремарке Феймонвил, всеки от които със застрахователна
стойност 10000 лева срещу заплащане на цена в размер на 160000 лева без ДДС. С
анекс към договора страните се съгласили цената на МПС по договора да бъде в
размер на 395000 лева, без ДДС. Видно от анекс № 2 към договора, оформен на
29.07.2015 г. страните като взели предвид констатирано изключително лошо
техническо състояние на автомобилите, се съгласили продажната им цена да
възлиза на сумата 702000 лева с ДДС, от която продавачът изрично признал да е
получил 585100 лева, като остатъкът от 116900 лева купувачът „Х.2.“ ЕООД
следвало да заплати до 30.09.2015 г.. Признатите плащания в анекс № 2 към
договора се установяват и от представените платежни нареждания за кредитен
превод.
Купувачът по договора - „Х.2.“ ЕООД с два договора,
сключени на 13.08.2015 г., с нотариално удостоверени подписи, рег. № 3102 и
рег. № 3104 на нотариус В.№ 489 в регистъра на НК се разпоредило с правото на
собственост върху товарните автомобили в полза на ищеца „Н.Б.“ ЕООД срещу цена,
равна на застрахователната им стойност.
В устава на „П.Л.“ АД, действащ към възникване на
спорните правоотношения, изследвани в производството, като предмет на дейност е
вписана Л.ова и Т.дейност.
Представен е договор за цесия, сключен на 26.06.2015 г.,
с който „П.Л.“ АД прехвърлило на „Х.2.“ ЕООД всички свои вземания и права,
произтичащи от сключения с „А.“ ЕАД договор за Л. № 0396/27.12.2012 г., като
упълномощил цесионера да получи владението върху Л.овите вещи, предмет на
договора за Л., представляващи 31 товарни автомобила марка Скания, модел П 380
ЦБ, влекач Скания и товарна платформа (полуремарке) Феймонвил. Представено е
уведомление за цесията, адресирано до задълженото лице „А.“ ЕАД, но няма
доказателства то да е достигнало адресата.
С решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014
г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност.
Представени са фактури, издадени от трети лица на „Н.Б.“
ЕООД за доставени му резервни части и извършени авто-ремонтни дейности, които
са взети предвид от вещото лице при изготвяне заключението на
съдебно-техническата експертиза, поради което съдът не ги обсъжда
самостоятелно.
От основното и допълнителните заключения на съдебно-счетоводната
експертиза, които съдът кредитира като обосновани и съответни на събраните в
производството доказателства, се установява, че за финансовата 2014 г.,
съгласно последния обявен в търговския регистър ГФО на „П.Л.“ АД,
приходите от лихви по договори за
финансов Л. съставляват около 20% от общия размер на приходите, като основен
дял в приходите имат тези от продажба на лизингови стоки – 71,49 %, като въз
основа на анализ на ГФО за 2012 г. и 2013 г. вещото лице счита, че приходите от
продажби/лизинг имат траен характер и са източник на постоянен доход за „П.Л.“
АД. В допълнителното заключение е отразено, че приходите от стоки за 2015 г.
възлизат на 63,94% от общите приходи, като доходите от лихви и другите
финансови приходи съставляват 30,34 % от приходите.
В счетоводните книги на „К.Т.Б.“ АД (н) към 18.12.2017 г.
са отразени вземания към „П.Л.“ АД по договор за кредит от 27.12.2012 г. в общ
размер на 2498297,64 лева. За извършената продажба от „П.Л.“ АД на „Х.2.“ ЕООД
е издадена фактура № **********/30.07.2015 г. с данъчна основа в размер на
585000 лева и начислен ДДС в размер на 117000 лева или на обща стойност 702000
лева. Тази фактура е включена в дневника на покупките по ЗДДС на „Х.2.“ ЕООД за
м. юли 2015 г., като са извършени плащания по фактурата в размер на 585000
лева, като в платежните нареждания за сума в размер на 536000 лева като основание
за плащането е отразен договор за покупко-продажба на товарни
автомобили/камиони.
От основното и допълнително заключение на
съдебно-автотехническата, съдът приема за установено, че стойността на
процесните 16 товарни автомобила в ново състояние възлиза на сумата 1221443,00
лева, за която стойност автомобилите са закупени от „П.Л.“ АД. Пазарната
стойност към придобиването им от „Н.Б.“ ЕООД в изправно техническо състояние,
позволяващо употребата им по предназначение, възлиза на сумата 687645,00 лева,
определена по метода на пазарните аналози, но по офертни цени на предлагани
автомобили в чужбина, а определена с прилагане коефициент на овехтяване възлиза
на сумата 488795,00 лева. С оглед обстоятелството, че пазарната цена на
товарните автомобили следва да е определена съобразно търсенето и предлагането
(такова не е констатирано) на българския пазар, то съдът приема, че пазарната
стойност на автомобилите е 588220 лева (осреднена цена при прилагане на двата
метода – на пазарните аналози и овехтяването). При отчитане на извършените от „Н.Б.“
ЕООД разходи за възстановяване на МПС възлизащи на сума в размер на 332112,30
лева, вещото лице посочва, че пазарната им стойност към сключване на договора
възлиза на 156682,70 лева (488795 лева – 332112,30 лева), но с оглед факта, че
ремонтът по отношение на някои от автомобилите е бил икономически неоправдан,
вещото лице приема за тези автомобили стойността им да възлиза на стойността,
която имат за реализирането им като вторична суровина.
Други доказателства
от значение за спора не са ангажирани.
Относно предявените от „Н.Б.“
ЕООД искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 7 ЗОЗ.
Основателността на предявените установителни искове за
признаване със сила на пресъдено нещо, че в полза на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност не съществува заложно право по отношение на 14 товарни
автомобила марка Скания, модел П 380 ЦБ, влекач Скания и полуремарке Феймонвил,
произтичащо от договор за особен залог, сключен с „П.Л.“ АД, вписан в ЦРОЗ
№2013043000171, се обуславя от установяване на проявлението на факт, погасил
учреденото заложно право.
Няма съмнение, че залогът се погасява, когато трето лице
придобие права върху заложеното имущество, по сделка, извършена от залогодателя
в кръга на обикновената му дейност по занятие - чл. 7 ЗОЗ (в редакцията до
приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) или ако е
извън този кръг, но е извършена със съгласието на кредитора - чл. 8, ал. 2, т.
2 ЗОЗ (в редакцията до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ, бр. 105/2016 г., в сила от
30.12.2016 г.) – така т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС.
В случая ищецът „Н.Б.“ ЕООД твърди да е осъществена
хипотезата на чл. 7 ЗОЗ – извършена от заложния длъжник („П.Л.“ АД)
разпоредителна сделка със заложените вещи в
кръга на обикновената му дейност по занятие, която е произвела последиците на погасяване
на заложното право. Фактите, че в полза на банката е бил вписан особен залог
върху движими вещи, собственост на задължено по договор за кредит лице („П.Л.“ АД),
което се разпоредило с част от тези вещи преди вписаното от заложния кредитор
пристъпване към изпълнение, са безспорни. Спорно е дали извършената от длъжника
„П.Л.“ АД в полза на праводателя на ищеца разпоредителна сделка има
характеристиките на такава, попадаща в кръга на обикновената му дейност по
занятие.
Обикновената дейност по занятие е тази, която
търговецът извършва относително регулярно и трайно във времето и която дейност
е постоянен източник на доход за търговеца. Най-често тази дейност е вписана в
търговския регистър като предмет на дейност на търговеца, но е напълно допустимо
и обикновената дейност по занятие да попада в обобщението „друга незабранена
дейност“, което означава, че вписаният предмет на дейност на търговеца не може
да е водещ критерий при преценка дали сключената разпоредителна сделка е в
кръга на обикновената дейност. Акцентът е върху регулярното сключване на сделки
от вида на процесната с цел извличане на печалба. Естествено, ако сделката е
инцидентна и предметът й сочи на отклонение от пазарното поведение на
търговеца, същата няма да има характеристиките, изисквани от чл. 7 ЗОЗ.
В случая залогодателят „П.Л.“ АД има вписан в търговския регистър
предмет на дейност: лизингова дейност, Т.дейност и всяка друга дейност,
незабранена от закона, като самото наименование на дружеството указва на
конкретна абсолютна Т.сделка – лизинг (чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ) и не е спорно,
че този вид сделки са част от обикновената му дейност по занятие. С вещите,
обект на учредения особен залог е извършена продажба, която обаче съдът намира,
че също е израз на обикновена Т.дейност, като този извод се основава както на
характеристиките на договора за финансов лизинг и договора за продажба, така и
на кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
В задължителната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 102 от 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и решение
№ 112 от 15.01.2015 г. по т. д. № 2936/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
разяснено, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му
я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния
лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката на
лизингополучателя с финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от
лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя
под формата на възнаграждение за ползването (лизингови вноски). По своята
същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за
предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С
него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната
вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на
лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване
на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез
отделни лизингови вноски, на определени интервали от време. За разлика от
оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото
възнаграждение (общата стойност на лизинговите вноски) е калкулирано по начин,
че да покрива първоначалната стойност на актива (вещта), разноските на
лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за
закупуване на този актив от лизингополучателя. Докато при оперативния лизинг
интересът на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при
финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение,
включително извършването на разпореждане с актива в полза на лизингополучателя
след неговото заплащане. Това означава, че за „П.Л.“ АД придобиването на товарните
автомобили и отдаването им за ползване при условията на финансов лизинг на „А.“
ЕАД е спекулативно и подчинено на бъдещото разпореждане с правото на
собственост върху тях, което по необходимост изисква сключване на договор за
продажба, който да транслира правото на собственост в правната сфера на
лизингополучателя. Това означава, че ако е безспорно, че договорите за финансов
лизинг са част от обикновената дейност на търговеца, то договорите за продажба
като закономерна последица от изпълнението на договор за финансов лизинг са
също такава част. Затова ако търговецът сключи договор за продажба, без да е
предшестван от договор за финансов лизинг, това не изключва сделката за
продажба от обхвата на обикновената дейност по занятие. Този извод произтича и
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което установява, че
сключваните сделки за продажба имат характер на постоянен източник на доходи за
„П.Л.“ АД. Следователно извършената в полза на „Х.2.“ ЕООД разпоредителна
сделка с обект процесните товарни автомобили, обективирана в договора от
28.07.2015 г. е част от обикновената Т.дейност на залогодателя, като няма
съмнение, че придобиването на правото на собственост върху вещите е
несъвместимо със заложното право и затова по силата на чл. 7 ЗОЗ същото е
погасено със сключването на договора, към който момент заложният кредитор „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност не е вписало пристъпване към изпълнение, за да е
приложима хипотезата на чл. 32, ал. 4 ЗОЗ.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявените
искове за установяване несъществуването на заложно право върху 14 товарни
автомобила марка Скания, модел П 380 ЦБ, влекач Скания и полуремарке Феймонвил,
произтичащо от договор за особен залог, сключен с „П.Л.“ АД, вписан в ЦРОЗ
№2013043000171, поради погасяването му на основание сключения на 28.07.2015 г. от
залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие договор за продажба на моторни
превозни средства с „Х.2.“ ЕООД.
Основателността на установителните искове обуславя наличието
на правен интерес от разглеждане на специалните искове по чл. 60а ЗБН, тъй като
„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност няма качеството обезпечен кредитор и не
разполага с право да насочи изпълнение върху движимите вещи, правото на
собственост върху които е придобито необременено от заложно право от трето лице
(„Н.Б.“ ЕООД), с което банката не се намира в правоотношение.
Относно насрещните осъдителни
искове с правна квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, предявени от „К.Т.Б.“ АД
(н).
Разпоредбата на чл.
60а, ал. 1 ЗБН предвижда синдикът, временният
синдик или фондът да могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността
за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в
случаите, когато: третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е
на значително по-ниска стойност от полученото (на която хипотеза се позовава
ищецът), или полученото от третото лице е под формата на парична и/или
непарична вноска в капитала му. В определение №
648 от 15.12.2017 год. по ч. т. д. № 2209 по описа за 2017 г. на ВКС, е
разяснен характера на този иск, като е прието, че регламентираното в чл. 60а,
ал. 1 вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗБН право е облигационно
и има за предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на
имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма
и вида му (същия или променен), е преминало в патримониума на трето лице, като
първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични
средства или имуществени права, вкл. и предоставени обезпечения, на неин
длъжник (в случая „П.Л.“ АД). Титуляр на
материалноправното вземане е банката в несъстоятелност, явяваща се кредитор на
прекия длъжник. Това право се упражнява от посочените в чл. 60а, ал. 1 и чл.
62, ал. 1 ЗБН лица в полза на банката чрез осъдителен
иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, който с включването му в раздел III от ЗБН е
предвиден именно като иск за попълване на масата на несъстоятелността с цел
последващо осребряване и разпределяне на върнатото имущество.
Следователно предвиденото в специалната норма на чл. 60а,
ал. 1 ЗБН притезание по естеството си е облигационно, основано на имплицитно
прогласена от закона относителна недействителност по отношение на банката
(масата на несъстоятелността) на последиците от прехвърлителните способи, чрез
които имущество, с произход банката, е преминало в патримониума на третото лице
- ответник. Целта на разпоредбата е да направи непротивопоставими на кредитора
„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност извършените от нейния пряк длъжник („П.Л.“ АД)
разпоредителни действия в полза на трети лица с имуществото (включително
парични суми), придобито със средства на банката, респ. предоставено от
банката, така че спрямо нея това имущество да се счита за принадлежащо на
прекия й длъжник и от което имущество банката пряко (без провеждане на други
производства) да се удовлетвори като кредитор по договора за кредит. Чрез иска
по чл. 60а, ал. 1 ТЗ по същество се претендират последиците на настъпила ex
lege относителна недействителност и едновременно с това се осъществява пряко
удовлетворяване на вземането на банката чрез фактическо връщане на имуществото,
представляващо елемент от патримониума на едно трето лице, което означава, че в
тежест на това трето лице по силата на закона и при предвидените в него
предпоставки възниква правно задължение да предаде на банката (върне в масата
на несъстоятелността) това имущество, тъй като по отношение на банката третото
лице се счита само за държател, но не и за негов титуляр. (Така определение №
2274 от 11.07.2017 г. по гр. д. № 3183/2017 г. на САС).
Няма никакво съмнение, че исковете по чл. 60а ЗБН са част
от системата искове за попълване масата на несъстоятелността, която съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗБН включва имуществените права на банката към датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност. Законът предоставя в
полза на несъстоятелната банка процесуалното право на иск срещу трето лице, с
което не се намира в никакво материално правоотношение, но което трето лице по
силата на закона и от момента на влизането му в сила се третира като държател
на материално благо с произход от банката, включително за това трето лице се
поражда правно задължение да престира (върне, предаде) на банката благото,
което държи. Чрез провеждане на този специален осъдителен иск банката
непосредствено удовлетворява субективно материално право, което има спрямо
друго лице (пряк длъжник), като посяга върху правната сфера на едно трето лице
третирано само спрямо банката за държател на обекта на имущественото право.
Тази правна конструкция по своята същност разширява специално за
несъстоятелната банка имуществените обекти, от които може да удовлетвори
вземанията, които има срещу преките си длъжници, които отговорят с имуществото
си, което служи за общо обезпечение на кредитора (чл. 133 ЗЗД), като получава
привилегията да се удовлетвори и от имуществото на едно трето лице (в случая „Н.Б.“
ЕООД), за което ЗБН предвижда възникване на задължение за връщане на получена
престация (пряка или трансформирана), ако същата има произход от банката.
В § 1, т. 7 от ДР на ЗБН е изяснено кое имущество е с
"произход от банката", като дефиницията е изключително широка - всяко
първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени
права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия
или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице,
независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. На банката
се предоставя изключителна привилегия – да получи непосредствено престация
(връщане) на материално благо от правен субект, с който няма правна връзка, без
да провежда производство за установяване и принудително удовлетворяване на
вземането си спрямо прекия длъжник, включително без да конкурира с неговите кредитори,
което съществено нарушава принципа на равнопоставеност на частноправните
субекти.
В случаите, в които правният ред допуска правните
последици на определени сделки или действия да не бъдат зачетени спрямо
определен/и правен/вни субект/и, т. е. в хипотезата на тяхна относителна
недействителност, това е резултат от проявена недобросъвестност на страните по
тях, която е именно основанието да се предпочете интереса и да се предостави
защита на увреденото от сделките/действията лице (най-често кредитор на разпоредилия
се) за сметка на лицата, проявили недобросъвестност. Иначе принципно правният
ред зачита правните последици и брани стабилността на правомерни действия на
частноправните субекти.
В хипотезата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН са предвидени
две основания да не се зачетат правните последици от извършеното разпореждане с
имущество с произход от банката - неизпълнение на насрещната престация на
получателя на благото или съществено нарушаване на еквивалентността на
разменените престации. В първата хипотеза се касае за неизпълнение на
възникнало спрямо прекия длъжник задължение, което неизпълнение би съставлявало
основание за разваляне на договора и пораждане на вземане за връщане от третото
лице на получената престация. Тава означава, че провеждането на специалния иск принципно
се основава на форма на неправомерно поведение на третото лице, изразяващо се в
неизпълнение на договорно задължение. Пълно неизпълнение ищецът „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност не твърди, съответно това основание не е предмет на разглеждане
в настоящото производство.
Втората хипотеза на незачитане на правните последици от
извършеното разпореждане предполага третото лице да е получило материално благо
срещу насрещна престация, но на значително по-ниска стойност от полученото. Така патримониумът на
прекия длъжник на банката, служещ за общо обезпечение на задълженията му, е
намален в резултат на значителната нееквивалентност на разменените престации.
Законът не се интересува от субективното отношение на страните по разпоредителната
сделка относно нееквивалентността, достатъчно е обективното й наличие, но при
всички положения същата трябва да е значителна, което може да се разглежда като
израз (проявление) на принципа за забрана на неоснователното обогатяване. Именно
на нарушена еквивалентност се позовава ищецът.
На първо място следва да се посочи, че обективно
нарушената еквивалентност следва да е налице както при сделката, сключена от
прекия длъжник на банката, така и при последващите прехвърляния. Ако някоя от
сделките, част от веригата прехвърляния не отговаря на предпоставките на чл. 60а, ал.1, предл. 2 ЗБН, то предявеният
иск би бил неоснователен, в противен случай ще се наруши принципът за допустимост
на интервенцията в чужди правоотношения само в случаите на осъществено от
страните противоправно поведение, което засяга неблагоприятно кредиторите им.
В случая ищецът е носител на неудовлетворени
парични вземания от „П.Л.“
АД, възникнали от сключения договор за банков кредит, като със средствата,
предоставени по договора кредитополучателят придобил движими вещи – товарни
автомобили. За придобиването на процесните 16 автомобила заплатил цена в размер
на 1221443,00 лева, като с договор за продажба от 28.05.2015 г. се разпоредил с
правото на собственост върху тях в полза на „Х.2.“ ЕООД срещу насрещна
престация в размер на 702000 лева, с включен ДДС. Съгласно кредитираното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза пазарната стойност на
автомобилите към 13.08.2015 г. (няколко дни след сключване на договора) в годно
техническо състояние при съвместяване на методите за определянето й, е 588220 лева,
ето защо по сключената от прекия длъжник на банката с „Х.2.“ ЕООД сделка
престациите са напълно еквивалентни, включително купувачът е изпълнил
задължението си да заплати уговорената цена, която е по-висока от пазарната.
Това означава, че извършеното разпореждане от прекия
длъжник е срещу еквивалентна насрещна престация, която е изпълнена, затова банката-кредитор
няма как да иска връщането на товарните автомобили от последващ преобретател („Н.Б.“
ЕООД), като интервенира в отношенията между правни
субекти, с които няма правна връзка. За същата е възникнало правото да се
удовлетвори от цената на товарните автомобили, тъй като в случаите, когато
заложната вещ е придобита от трето лице необременена от заложното право,
последицата е, че заложният кредитор не може да се удовлетвори от стойността на
заложеното имущество, но той има право да се удовлетвори от заместващата
облага, съответно от насрещната престация - полученото от залогодателя срещу
отчуждаването на заложеното имущество, или от равностойността им, съобразно чл.
10, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗОЗ (редакцията до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ, бр.
105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.).
При това положение, след като придобитият със средства,
предоставени от банката актив (16 МПС), е разпореден срещу пазарната му цена,
която е получена от прекия длъжник на банката, последващи разпореждания с
актива от страна на купувача, чието поведение не може да се прецени като
неправомерно в светлината на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, са без всякакво значение
за банката. Тези сделки са извън обхвата на преценка по чл. 60а ЗБН. Обратното
означава да не бъдат зачетени придобитите от „Х.2.“ ЕООД права, съответно правата
на неговия частен правоприемник - „Н.Б.“ ЕООД спрямо несъстоятелната банка, без
значение на липсата на проявена недобросъвестност, т. е. и при правомерно
поведение на първото дружество при придобиване на автомобилите, което драстично
би нарушило чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ, която разпоредба има примат над
вътрешноправните актове, които й противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ).
Посочената разпоредба от ЕКПЧ постановява, че никой не
може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и
съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното
право. Правилото на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН по същество обуславя лишаване на
един правен субект от имуществено право само защото същото има произход от
банка, обявена в несъстоятелност, което по никакъв начин не е в интерес на
обществото - интересът на кредиторите на банката не представлява обществен
интерес, а запазва характера си на частноправен такъв и което лишаване не се
подчинява на общите принципи на международното право, съответно нарушава и КРБ.
В практиката на ЕСПЧ по прилагане на чл. 1 от Протокол №1
към ЕКПЧ е подробно разяснено, че лишаването от притежание трябва да е в
интерес на обществото, предприетата мярка да е правомерна и съразмерна на
преследваната цел (напр. решение от 22.09.1994 г. на ЕСПЧ по делото Hentrich
v France). Безусловно
трябва да съществува пропорционалност между използваната мярка и целта, чието
постигане се търси чрез прилагането й (решение от 21.02.1986 г. по делото James
and Others v UK). В случая
пораждането на задължение за едно трето лице („Н.Б.“ ЕООД) да върне престация,
която праводателят му е получил напълно правомерно, цели попълване масата на
несъстоятелността на банката и удовлетворяване на кредиторите й, т. е. по
никакъв начин не удовлетворява обществен интерес, а само частен такъв. Мярката
е изключително непропорционална – нарушава правата на едно трето и принципно
добросъвестно лице, за да бъдат преодолени последиците от сключвани от банката
необезпечени търговски сделки (или такива с погасени обезпечения), включително
законът не изисква банката да е предприела действия да се удовлетвори по общия
законов ред от прекия си длъжник („П.Л.“ АД). Следователно разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗБН, ако
бъде приложена към последващи сделки при установена липса на основанията спрямо
първата сделка (извършената от прекия длъжник, който е получил еквивалентна
престация), би съставлявало нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и не
следва да се допуска от националния съд.
Налага се извод за неоснователност на исковете за връщане
в масата на несъстоятелността на 14 товарни автомобила марка Скания, модел П
380 ЦБ, влекач Скания и полуремарке Феймонвил.
При този изход на спора право на присъждане на разноските
за производството в приложение на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, се поражда за ищеца
и ответник по насрещните искове, който доказва извършени такива в размер на 780
лева – внесени депозити за вещи лица, които следва да се възложат в тежест на „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност. Действително установителните искове по чл. 7 ЗОЗ са
предявени и срещу „П.Л.“ АД, но същото не е оспорвало фактите, за които
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е допуснато, поради което
процесуалното му поведение не стои в причинна връзка с извършените разноски.
Извън тези разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, „Н.Б.“ ЕООД,
не претендира други.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявените
от „Н.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес: ***, срещу „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище *** и „П.Л.“ АД, ЕИК *******, със
седалище *** и адрес на управление:***, искове с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 7 ЗОЗ, че в полза на банката не съществува заложно право по
отношение на 14 товарни автомобила марка Скания, модел П 380 ЦБ, влекач Скания
и полуремарке Феймонвил, произтичащо от вписан особен залог № 2013043000171 в
ЦРОЗ, за обезпечаване на задълженията на „П.Л.“ АД по договор за банков кредит
от 27.12.2012 г., поради погасяването му.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *******, чрез назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
синдици, искове с правна квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗБН, за
осъждане на „Н.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес: ***, да върне в масата на
несъстоятелността 14 товарни автомобила марка Скания, модел П 380 ЦБ, влекач
Скания и полуремарке Феймонвил, придобити от „Х.2.“ ЕООД чрез договори,
сключени на 13.08.2015 г..
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, да заплати на „Н.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата 780 (седемстотин и
осемдесет) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, да
заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН, сумата 6400 (шест
хиляди и четиристотин) лева – държавна такса за предявените осъдителни искове,
която да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено при
участието на „Х.2.“ ЕООД, ЕИК ******* – трето лице-помагач на „Н.Б.“ ЕООД, ЕИК *******.
СЪДИЯ: