за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 37/18.11.2010 г., постановено по гр. д. № 557/2010 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Албена Албенова Каралиева с ЕГН ********** от гр. Кърджали срещу "Булфанко" АД гр. Кърджали, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „България” 2Б, ЕИК ********* иск по чл. 59 от КТ за сумата 744 лв. като неоснователен и недоказан. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Албена Албенова Каралиева , която чрез процесуалният си представител го оспорва като необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съдът да отмени решението в атакуваната част и се постанови друго, с което предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по жалбата. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира следното: Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните: Предявен е иск с правно основание чл. 59 от КТ във вр. чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба ищцата твърди, че работила при ответника на длъжност „шивач" по безсрочен трудов договор от 07.07.1999 г. , който бил прекратен на основание чл.327,ал.2 от КТ , считано от 09.03.2010 г. Твърди, че не са й изплатени договорените в чл. 47. 2 от КТД с вх.№ 451/20.11.2008 г. и последващ анекс към него, ваучери за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., по 40 лв. за всеки месец и социални разходи по 1 лв. на отработен ден за същия период. Твърди, че се е присъединил към КТД съгласно чл. 57 ал. 2 от КТ чрез подаване на заявление до работодателя. Иска ответникът да бъде осъден да й заплати общо сумата 744 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 22.03.2010 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски. От вписванията в трудовата книжка на ищцата и фишовете за заплати , се установява, че същата е работила при ответника по силата на трудов договор от 07.07.1999 г. на длъжност „шивач”. Съгласно разпоредбата на чл. 294 от КТ, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; задоволяване на други социално-битови и културни потребности. В съответствие с посочената разпоредба , в чл. 47 от КТД, подписан между ръководството на ответника по иска и синдикалната организация на КТ „Подкрепа”, е предвидено, че работодателят може самостоятелно или с други организации да осигури средства за социални мероприятия, подпомагащи работниците и служителите в дружеството през текущата година. Съгласно ал. 2 на сочената разпоредба- средствата, определени по ал. 1 се изплащат по предварително съставена съвместно от работодателя и синдикатите план- сметка в съответствие с възможностите, предвидени по чл. 294 от КТ за даване на ваучери за храна на стойност 40 лв. всеки месец, социални разходи по 1 лв. на отработен ден, като в периоди на платен годишен отпуск ваучерите не се намаляват. Или, с посочените разпоредби, е предвидена възможност за даване на ежемесечни ваучери за храна и социални разходи само в зависимост от броя на отработените дни. Доказателства, че работодателят сам или съвместно с други органи и организации, респ., че е взел решение да осигури такива средства, по делото няма. Не се установява по делото и това, че действително ищецът е бил член на синдикалната организация и, че се е присъединил към КТД. С оглед на изложеното , предявеният иск по чл.59 от КТ за сумата от 744 лв., съдът приема за недоказан по основание, поради което следва да се отхвърли. Относно доводите на жалбодателя във въззивната жалба , следва да се посочи , че същият не е релевирал своевременно твърдения за изготвен план-сметка , а неизготвянето нÓ такъв, не може да бъде вменено във вина на ответника, тъй като същият няма задължението да предостави средствата по чл.47,т.1 от КТД, а и изготвянето на план-сметка е било възложено от КТД , както на работодателя, така и на синдикалната организация съвместно, за което по делото липсват твърдения или доказателства. С оглед на изложеното , безпредметно е обсъждането на разпоредбата на чл.14 от Наредба № 7/09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор. Като е направил извод, че иска е недоказан по основание , първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди, като на основание чл. 272 от ГПК следва да се препрати към мотивите на първоинстанционния съд. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/18.11.2010 г., постановено по гр. д. № 557/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|