РЕШЕНИЕ
№ 12022
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110142443 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от /фирма/ срещу К. В.
Г., с която са предявени искове за признаване за установено между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 900,00 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № ********* от /дата/ г.,
сключен между /фирма/ и К. В. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.09.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 57,24 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 16.01.2019 г. до 08.05.2019 г., сумата от 39,15 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
09.05.2019 г. до 27.08.2020 г., за които на 27.10.2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41944/2020 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47- ми състав.
В исковата молба се твърди, че на /дата/ г. между /фирма/ и срещу К. В. Г. бил
сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № ********* от /дата/ г., по силата на който
на ответницата бил предоставен револвиращ кредит, усвояван чрез предоставена на
кредитополучателя международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. К. Г.
усвоила предоставения кредит до максималния отпуснат кредитен лимит от 900,00
лева, но не изплатила посочената сума, както и дължимата по кредита възнаградителна
лихва в размер на 57,24 лева, поради което била начислена мораторна лихва в размер
от 39,15 лева, за периода от 09.05.2019 г. (датата, на която кредит бил обявен за
1
предсрочно изискуем) до 27.08.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение). Така възникналите вземания били прехвърлено от /фирма/
на /фирма/ по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 26.02.2020 г. За така
извършеното цедиране длъжницата била уведомена от ищцовото дружество, изрично
упълномощено да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента, чрез
уведомление за извършена цесия, приложено към исковата молба. Поради
неизплащане на дължимата сума, /фирма/ подало заявление за издаване на заповед за 1
изпълнение срещу К. В. Г., като срещу издадената въз основа на същото заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК било подадено възражение в срок. Поради тази причина
ищецът претенидира установяване дължимостта на процесните задължения в общ
размер от 996,39 лева и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в
полза на дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответницата К. В. Г. за
отговор на 10.11.2021 г., но такъв не е подаден в законоустановения едномесечен срок,
а на 20.01.2022 г. В така постъпилия извън срока отговор са изложени твърдения за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Релевирани са възражения за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор и за погасяване по давност на
претендираните от ищеца вземания.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 41944/2020 г.
по описа на СРС, по заявление на /фирма/ е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. В. Г. да
заплати на кредитора сумата от 900 лева, представляваща главница по договор за
кредит № ********* от/дата/ г., ведно със законна лихва от 02.09.2020 г. до изплащане
на вземането, сумата от 57,24 лева, представляваща договорна лихва за периода от
16.01.2019 г. до 08.05.2019 г., и сумата от 39,15 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г. Присъдени са и разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
заявлението, тъй като същото е частично отхвърлено.
С Разпореждане № 20140502 от 16.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
41944/2020 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената по делото заповед
за изпълнение е връчена надлежно на длъжника на 02.04.2021 г., като на 27.04.2021 г.
същият е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което е указал на заявителя –
настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
От представения като доказателство договор за кредит „Бяла карта“ от /дата/ г.,
сключен между /фирма/ като кредитодател и К. В. Г. като кредитополучател се
установява, че кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя
револвиращ кредит в максимален размер от 900,00 лева, под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна карта – бяла карта/ Access
2
Finance/iCard, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор.
Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора, при подписването му кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя платежен инструмент – кобрандирана кредитна
карта с № *********, издадена от /фирма/ /картоиздател/, като заедно с картата
кредитополучателят удостоверява, че е получил запечатан плик, съдържащ ПИН код за
ползване на картата.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за кредит, кредитополучателят е поел
задължение да върне предоставения му кредит, като заплаща текущото си задължение
до всяко 2-ро число на текущия месец. В чл. 3, ал. 3 от договора е дадено определение
на понятието „текущо задължение“, а именно сбор от следните суми: 1. Усвоена и
непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец; 2. Усвоена и
непогасена главница между 20-то последно число на предходния месец; 3. Начислена и
непогасена договорна лихва върху предходните две суми /по т. 1 и т. 2/ на основата на
посочения в договора годишен лихвен процент.
Съгласно уговореното в чл. 4, ал. 1 от договора кредитодателят предоставя на
кредиполучателя кредит при следните условия: 1. Срок на кредита – за неопределен
срок; 2. Фиксиран лихвен процент на заема – 43,2 %. Върху усвоения размер на
кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като
лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница; 3. Общата
сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е сборът от
следните суми: 1. усвоена и непогасена главница; 2. договорна лихва върху усвоената
и непогасена главница; 3. такси за ползване на картата, дължими от
кредитополучателя, посочени в Тарифата.
В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на текущото
задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата
следваща падежа на текущото задължение, е длъжен да предостави на кредитодателя
обезпечение – поръчител по чл. 15 от договора, както и да заплати сума в размер на 15
% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частичното погасяване на
задълженията му.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят не заплати
текущото си задължение на падежа, съгласно условията на договора, същият се
задължава в срок от 3 дни след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително
обезпечение – поръчител, който следва да отговаря на посочените в ал. 3 изисквания.
В чл. 20, ал. 1 страните са уговорили, че в случай че кредитополучателят не
представи допълнително обезпечение в срока по чл. 15, последният дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за настоящия месец.
В чл. 21, ал. 1 страните са уговорили, че в случай че кредитополучателят
изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по договора с повече
от 10 дни или не е заплатил минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките
на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от
сумата по одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му
задължение по договора за предсрочно изискуемо, като начините за обявяване на
предсрочната изискуемост са уредени в чл. 27 от договора.
В чл. 21, ал. 3 от договора е предвидено, че при забава на плащанията,
кредитополучателят дължи лихва за забава за всеки ден просрочие, както и разходи за
3
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане
на съответното текущо задължение – чл. 21, ал. 4 от договора. В ал. 5 е предвидено, че
след настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи еднократно
заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходи за извънсъдебно
събиране на задължението.
Според чл. 27 от договора всички писма, покани, съобщения или други
документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат
доставени на адреса за кореспонденция, изпратени чрез СМС на телефона за
кореспонденция и електронна поща на кредитополучателя, посочени в договора.
Кредитодателят може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на личния му
акаунт, както и да го уведомява на посочения в договора интернет страница –
www.bialakarta.bg.
По делото е представен като доказателство и Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между /фирма/, в качеството на
цедент, и /фирма/, в качеството на цесионер. Съгласно уговореното в чл. 2, ал. 1 от
Рамковия договор, страните са се споразумели продавачът да прехвърли на купувача
свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по см. на ЗЗД
и ТЗ и договори за потребителски кредити по см. на ЗПК и договори за паричен заем
по реда на ЗПФУР, сключени от продавача с физически лица, и такива, сключени
между /фирма/ и физически лица, които продавачът е придобил по силата на договор
за цесия от 01.07.2014 г., които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора.
Видно от представената по делото извадка от посоченото приложение, сключен
между /фирма/ и /фирма/ на 06.04.2020 г. /на която дата приложението е подписано от
продавача – цедент/, под № 458 фигурират задълженията на К. В. Г. по процесния
договор за кредит „Бяла карта“ от /дата/ г., а именно: сумата от 900 лева - остатък от
главница в лева; сумата от 30,50 лева – лихва за забава в лв.; сумата от 57,24 лева –
договорна лихва в лв.; сумата от 75,75 лева – остатък такси/неустойки/разходи за
забава в лв. или общият размер на задължението е 1063,49 лв.
От представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на
управителя на /фирма/, се установява, че /фирма/ е упълномощило /фирма/ с правото да
уведомява от името на /фирма/ всички длъжници по всички вземания на дружеството,
които са цедирани, съгласно Рамков договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016
г. и включени в което и да е подписано между страните Приложeние № 1, което е
неразделна част от Рамковия договор за цесия.
По делото е представено и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД от /фирма/, с което се потвърждава извършената цесия на всички
вземания, цедирани от /фирма/ на /фирма/, съгласно договор за цесия от 11.11.2016 г. и
Приложение № 1 към него, представляваща неразделна част от договора.
По делото е представено уведомление до ответницата по чл. 99, ал. 4 ЗЗД от
/фирма/ чрез пълномощника му /фирма/, видно от което цесионерът /фирма/,
легитимирайки се като такъв по силата на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., Приложение № 1 към него и потвърждение за
сключена цесия, уведомява ответницата от името на цедента си /фирма/, че
задълженията по процесния договор за кредит „Бяла карта“ № ********* от /дата/ г. са
прехвърлени в негова полза, като е посочена и банкова сметка, по която дължимите по
него суми да бъдат превеждани.
4
За установяване на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита са
представени доказателства за изправено и доставено текстово съобщение до номер
*************, посочен в процесния договор за кредит като телефонен номер на К. В.
Г.. Видно от съдържанието на съобщението, с него е направено изявление, с което
/фирма/ обявява задълженията по кредит „Бяла карта“ № ********* в размер на
1149,99 лева за предсрочно изискуеми, като в съобщението е посочена банкова сметка,
по която сумата следва да бъде заплатена.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че кредитният лимит по договор за кредит „Бяла карта“ № ********* от
/дата/ г. е усвояван чрез извършване на операции с кредитната карта, с която на
17.01.2019 г. са теглени следните суми – 400 лева, 400 лева, 100 лева. Вещото лице
посочва, че по договора са начислени следните суми: 57,24 лева – договорна лихва за
периода от 17.03.2019 г. до 08.05.2019 г. на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора;
73,75 лева – законна лихва за забава за периода от 08.05.2019 г. до 26.02.2020 г. на
основание чл. 21, ал. 3 от договора; 180 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение по чл. 20, вр. чл. 15 от договора за всяко регистрирано
просрочие към падежната дата – в размер на 10 % от усвоената главница, на всяко 6-то
число на месеца; 82,50 лева - разходи за събиране на задължението по чл. 21, ал. 4 от
договора от 2,50 лева на ден за периода от 06.04.2019 г. до 08.05.2019 г.; 120 лева –
разходи за събиране на задължението по чл. 21, ал. 5 от договора, начислени на
06.06.2019 г. Вещото лице е констатирало, че по договора са извършени плащания на
следните суми: на 13.04.2019 г. – 70 лева; на 09.05.2019 г. – 65 лева; на 29.06.2219 г. –
50 лева; на 22.07.2019 г. – 30 лева и на 27.10.2019 г. – 135 лева, с които били погасени
задълженията за неустойка за неизпълнение по чл. 20 от договора в общ размер на
104,25 лева; разход за събиране по чл. 21, ал. 4 от договора в общ размер на 82,50 лева;
законна лихва за забава по чл. 21, ал. 4 от договора в общ размер на 43,25 лева; за
разход за събиране по чл. 21, ал. 5 от договора в общ размер на 120 лева, представени
от вещото лице в табличен вид. Отделно това, вещото лице е констатирало, че след
издаване на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 41944/2020 г. по описа на СРС, 47-
ми състав и преди образуване на настоящото производство, ответницата е извършила
две плащания, а именно на 27.03.2021 г. и на 10.04.2021 г., със сумите от 200 лева и от
100 лева. След приспадане на извършените плащания вещото лице е достигнало до
извод, че непогасеният остатък от задълженията на кредитополучателя по процесния
договор за кредит „Бяла карта“ № ********* от /дата/ г. е, както следва: 826,39 лева –
главница, ведно със законна лихва от 10.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
От правна страна:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че К. В. Г.
дължи на /фирма/ в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и
/фирма/ Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г.
и Приложение № 1 към него от 26.02.2020 г. следните суми: сумата от 900,00 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № *********
от /дата/ г., сключен между /фирма/ и К. В. Г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 57,24 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 16.01.2019 г. до 08.05.2019 г., и сумата
от 39,15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за
5
периода от 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г., за които на 27.10.2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41944/2020 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47- ми състав.
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че претенцията на
ищеца за главница следва да бъде подведена под нормата на чл. 240 ЗЗД, а не под
нормата на чл. 430 ТЗ, както е отразено в проектодоклада в определение от 22.03.2022
г., обявен за окончателен с протоколно определение от 17.05.2022 г. Това е така, тъй
като ищецът е небанкова институция и основава претенцията си на предоставен на
ответницата заем, а нормата на чл. 430 ТЗ се отнася до банковия кредит, т. е. за заеми,
предоставени от банки. Съдът намира, че промяната в цифровото изписване на правна
квалификация не нарушава правата на страните, доколкото първоначално
разпределената от съда доказателствена тежест не се променя.
За основателността на така предявените искове ищецът следва да докаже
следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между /фирма/ и К. В. Г. по Договор за кредит „Бяла
карта“ № ********* от /дата/ г.; 2/ отпускането и усвояването на предоставената по
силата на процесния договор за кредит сума в размер на 900,00 лева; 3/ настъпването
изискуемостта на процесните вземания; 4/ наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между /фирма/ и ищцовото дружество по Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към
него от 26.02.2020 г., въз основа на който процесните вземания са прехвърлени на
/фирма/; 5/ уведомяването на ответницата за извършената цесия.
По отношение на обстоятелството, касаещо възникване на валидно
правоотношение по договор за кредит, настоящият състав приема, че от съвкупната
преценка на приетите по делото доказателства може да се достигне до извода, че на
15.04.2019 г. межди ответницата К. В. Г. и /фирма/ е бил сключен процесния договор за
предоставяне на кредит чрез издаване на кредитна карта. Договорът е сключен в
изискуемата писмена форма, като същият представлява частен диспозитивен
документ, който е подписан от страните, поради което ги обвързва с направените от
тях волеизявления и породилите се от това права и задължения – арг. от чл. 180 ГПК.
Именно въз основа на сключения договор ответницата Г. се е задължила да заплаща на
кредитодателя си предвидените в него лихви и такси, а кредитодателят е предоставил
на ответницата кредитна карта с кредитен лимит от 900 лева. Обстоятелството относно
физическото получаване на картата заедно с ПИН кода е удостоверено от ответницата
с подписване на договора.
От заключението на вещото лице се установява, че по процесния договор за
кредит на 17.01.2019 г. ответницата е усвоила сума в общ размер на 900 лева, което
представлява максималният отпуснат кредитен лимит, от което следва изводът, че
кредитодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на заемната сума на
разположение на кредитополучателя. Нещо повече, този факт се подкрепя и от
извършените плащания по договора, което по естеството си е признание относно
сключването му и усвояване на кредитния лимит по него, поради което следва да се
приеме, че за ответницата е възникнало насрещното задължение за погасяване на
същия в сроковете и по начина, уговорен в договора.
В случая, обосновавайки изискуемостта на вземанията си /фирма/ се е позовал
на настъпила предсрочна изискуемост на същия, обявена на длъжника на 08.05.2019 г.,
твърдейки осъществяването на предпоставките, визирани в чл. 21, ал. 1 от договора.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че трайна и
6
последователна е съдебната практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент
от фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост както в случаите,
когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното
производство, така и в случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков
ред. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, даденото в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора,
че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери
приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по
същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори за заеми, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е
разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да послужат като
основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите),
отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските
банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен
от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката,
която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен
риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени
с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо
кредитополучателите по договори за банкови кредити. В следствие на казаното, за да
се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита в конкретния случай е
необходимо кредиторът да е направил изявление за това до длъжника и да са налице
условията по договора за настъпването на тази предсрочна изискуемост. Съгласно чл.
3, ал. 2 от договора, кредитополучателят дължи заплащане на текущото си задължение,
дължимо за предходния месец, до 2-ро число на месеца. Доколкото обаче „текущото
задължение“ обхваща и неустойката по чл. 20, ал. 1 от договора, която се дължи на 6-
то число на месеца, то следва да се приеме, че падежът на текущото месечното
задължение се измества до 6-то число на следващия месец. Въз основа на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи, че първото
плащане по кредита е извършено на 13.04.2019 г. (70 лв.), а след това на 09.05.2019 г.
(65 лв.), 29.06.2019 г. (50 лв.), 22.07.2019 г. (30 лв.) и 27.10.2019 г. (135 лв.), като
платените вноски, с изключение на последната, са в размер по-малък от 15 % от
усвоената сума по кредита (15 % от 900 лв. = 135 лв.). Следователно, допуснатата
забава е с повече от 10 дни, което дава основание да се приеме, че действително са се
осъществили обективните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост по
чл. 21, ал. 1 от договора, като същата е била обявена на длъжника на 08.05.2019 г. по
един от уговорените в чл. 27 от договора начини, а именно чрез изпращане на текстово
съобщение до посочения в договора телефонен номер за кореспонденция с
кредитополучателя. Ето защо следва да се приеме, че считано от 08.05.2019 г. е
настъпила изискуемостта на вземанията, включващи главница и договорна лихва.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че на
основание Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11.11.2016 г., сключен между /фирма/ и /фирма/, и Приложение № 1 към него,
7
вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, е прехвърлено на ищеца, като
последният е бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника по цедираното вземане
за прехвърлянето. Съобщаването за извършената цесия от предишния кредитор е
необходимо, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, за да произведе извършеното
прехвърляне действие спрямо длъжника. Целта на уведомяването е защита на
длъжника, като се обезпечи изпълнение на задължението му на надлежно
легитимирания кредитор, носител на вземането. Съгласно законовата уредба,
релевантно за действието на цесията е уведомяването от страна на предходния
кредитор, но не съществува пречка последният да упълномощи цесионера да извърши
съобщаването от негово име (както е в разглеждания казус). Като съобрази
представените по делото доказателства, съдът намира, че ищцовото дружество е
уведомило длъжника-ответник за извършената цесия с връчването на исковата молба и
приложенията към нея, едно от които е именно изходящо от надлежно упълномощения
ищец-цесионер уведомление по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. По този начин извършената
цесия е била надлежно съобщена на К. В. Г., получила лично изпратените по реда на
чл. 130 ГПК съдебни книжа, и е произвела действие спрямо нея. Така извършеното
уведомяване следва да бъде прието за релевантно като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за спорното право, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно, с оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на
ответницата Г. следва да се приеме, че цесията има действие за нея и ищецът /фирма/ в
качеството си на цесионер се явява носител на вземанията по процесния договор за
кредит „Бяла карта“ № ********* от /дата/ г., а с това – и материалноправно
легитимиран титуляр на същите.
Що се отнася до размера, до който следва да бъде ангажирана отговорността на
ответницата, съдът взе предвид съдебно-счетоводната експертиза, съдържаща данни за
извършени от последната плащания. В същото време обаче, преди да се направи извод
относно размера на реално дължимите от К. В. Г. суми, то е необходимо – с оглед
задължението на съда да се произнесе служебно относно наличието на нищожни
клаузи в процесния договор, имащ характера на потребителски такъв – да се изследва
въпросът относно действителността на клаузите по чл. 20 – за заплащане на неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, по чл. 21, ал. 4 – за
заплащане на такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането и по чл. 21, ал. 5 –
за разход за извънсъдебно събиране на задължението при настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, доколкото данните по делото сочат, че част от извършените
плащания по кредита са отнесени за частично погасяване на вземания, произтичащи
именно от тях.
В случая, съдът констатира, че клаузата на чл. 20 от процесния договор за
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение – поръчител, е нищожна като протИ.речаща на добрите нрави и като
заобикаляща императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. От чл. 8, § 1 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета става ясно, че
преди сключването на договор за кредит кредитодателят е длъжен да направи оценка
на платежоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва извършването на справка в съответната база данни. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника произтича и от
разпоредбата на чл. 16 ЗПК. На практика така уговорената договорна клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
8
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от
свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Без съмнение целта на предвидената в
договора неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата протИ.речи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта нищожна. За съответствието на тази уговорка със закона
съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. На следващо място
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение,
от което обаче пряко не произтичат вреди, като по този начин настоящият състав
намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
На следващо място, настоящият състав намира, че клаузата на чл. 21, ал. 4 от
процесния договор, пораждаща задължение за заплащане на разходи за действия по
събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, за
заплащане на разходи за действия по събиране на задълженията, както клаузата на чл.
21, ал. 5 от процесния договор, предвиждаща еднократно заплащане на такса в размер
на 120 лева, включваща разходите на работодателя за дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателя при настъпване на предсрочна му изискуемост, по
съществото си уреждат договорна последица от забавата на длъжника с предварително
определен размер, който потребителят дължи, независимо от това дали кредиторът в
действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебното събиране на
вземането и независимо от размера на сторените разходи в тази връзка. Предвид
изложените характеристики на вземането за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането съдът счита, че то по същество представлява допълнителна неустойка за
вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с посочената по-горе неустойка за
неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед на което
обсъдените клаузи по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от процесния договор са нищожни поради
протИ.речие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Отделно от това, тези такси
следва да се квалифицират и като такси във връзка с управлението на кредита, поради
което на спрямо тях се прилага уредената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана.
Приетата от съда недействителност на всяка от посочените по-горе клаузи от
договора обуславя извод за изначална недължимост на сумите, начислени от ищеца под
формата на неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение, такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането при забава в
плащането на текущото задължение и такса за извънсъдебно събиране на задължението
при предсрочна изискуемост на кредита.
Същевременно обаче, с платените от ответницата Г. суми, отнесени от кредитора
за погасяване на вземанията по чл. 20 от договора в размер на 104,25 лв., по чл. 21, ал.
4 от договора в размер на 82,50 лв. и по чл. 21, ал. 5 от договора в размер на 120 лв., с
оглед посоченото от вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, следва да се
считат погасени останалите вземания по договора в поредността, установена в клаузата
на чл. 12, ал. 2 от договора, като се започне най-напред от законната лихва за забава и
9
договорната лихва върху дължимата главница и се стигне до главницата.
В случая, общо платената от ответника сума, отнесена за погасяване на
задължения, произтичащи от нищожни клаузи, възлиза на 306,75 лева, поради което
същата е достатъчна за цялостно погасяване на приетата по делото за дължима лихва за
забава в размер на 39,15 лева за периода от 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г., както и за
цялостно погасяване на договорната лихва в размер на 57,24 лева, начислена за
периода от 16.01.2019 г. до 08.05.2019 г. Следователно, остатъкът от 210,36 лева следва
да послужи за частично погасяване на приетата по делото за дължима главница в
размер на 900 лв., поради което за непогасена следва да се приеме разликата от 689,64
лв.
От заключението на вещото лице се установи, че след издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК ответницата е заплатила на ищеца сумата от 200 лева – на
27.03.2021 г., и сумата от 100 лева – на 10.04.2021 г. Съдът намира, че със сумата от
200 лева първо следва да бъде погасена дължимата за периода от 02.09.2020 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до 27.03.2021 г.
законна лихва върху непогасената главница в размер на 689,64 лева, която, изчислена с
онлайн калкулатор, достъпен на www.nap.bg, възлиза на 39,66 лева. Остатъкът от така
платените 200 лева в размер на 160,34 лева следва да послужи за погасяване на
главницата. Предвид изложеното, остава непогасена главница в размер на 529,30 лева.
По аналогичен начин със сумата от 100 лева следва да бъдат погасени дължимата за
периода от 28.03.2021 г. до 10.04.2021 г. законна лихва върху непогасената главница в
размер на 529,30 лева, която, изчислена с лихвен калкулатор, е в размер на 2,06 лева, а
остатъкът от 97,94 лева следва да послужи за погасяване на главницата от 529,30 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че непогасена остава единствено главницата в
размер на 431,36 лева, към която се дължи законна лихва, считано от 11.04.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, до който размер предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 900
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени и исковете за сумата от 57,24 лева – договорна лихва за периода
от 16.01.2019 г. до 08.05.2019 г., и сумата от 39,15 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г.
Възражението на ответника за погасяване по давност на процесните задължения
не следва да бъде разгледано от съда, доколкото е заявено извън установения за това
преклузивен срок.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право
на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. – отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски в производството по ч. гр. д. № 41944/2020 г. по описа на
СРС, 47-ми състав, и в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете, които съответно възлизат на 32,47 лева – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и 183,99 лева – платена държавна такса, депозит за
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни производства,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП и съответно – чл. 26 НЗПП (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
10
25, ал. 1 НЗПП (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните
му представители, както и фактическата и правна сложност на делото, приключило в
рамките на две открити съдебни заседания, в които процесуалният представител не се е
явявал.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените разноски в заповедното и в настоящото исково производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а именно 170,12 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и още толкова за адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото
същият е уговорен и заплатен в предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални
размери.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99, ал. 2 ЗЗД, че К. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., /фирма/, дължи на
/фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от
431,36 лева (четиристотин тридесет и един лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит № ********* от /дата/ г., ведно със
законната лихва от 11.04.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 41944/2020 г. по описа на
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 431,36 лева до пълния предявен размер от
900 лева, представляващи главница по Договор за кредит № ********* от /дата/ г.,
както и в цялост предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 57,24 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.01.2019 г. до
08.05.2019 г., и за сумата от 39,15 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. В. Г. , ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл. 327, вх. „Б“, ет. 5, ап. 55, да заплати на /фирма/,
11
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, сумата от
183,99 лева (сто осемдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща
сторени в хода на исковото производство разноски, и сумата от 32,47 лева (тридесет и
два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща сторени в хода на
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, /фирма/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., /фирма/, да заплати на К. В. Г. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., /адрес/, сумата от 170,12 лева (сто седемдесет лева и
дванадесет стотинки), представляваща сторени в хода на исковото производство
разноски, и сумата от 170,12 лева (сто седемдесет лева и дванадесет стотинки),
представляваща сторени в хода на заповедното производство разноски, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12