Р Е Ш Е Н И Е № 9
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на втори януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 3043 по описа за 2017 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 435 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, район на действие ОС Пловдив, с вх. № 21664/27.11.2017г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 37599/12 декември 2017г., подадена от М.П.З.-М., пълномощник на „ПАЛАС 27“ ЕООД, с ЕИК *********- длъжник по изп. дело № 1799/2014г., срещу разпореждане на ЧСИ, съобщено с изх. № 22585/21.11.2017г., с което е оставена без уважение молба вх. № 21049/17.11.2017г. за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително дело № 1799/2014г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на дата 16.09.2017г. и да вдигне наложените обезпечения.
Според жалбоподателя обжалваното разпореждане на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като, на първо място, цитираната от ЧСИ разпоредба на чл. 628а от ТЗ не визира всички срокове и не се отнася за всички вземания на кредитора към съответния длъжник, а касае единствено вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625 и единствено относно това вземане давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
Неправилно СИ е приел, че цитираната разпоредба може да се отнесе и към срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, който е специфичен давностен срок, съществуващ единствено в изпълнителното производство.
Неприемлив е и приетият от СИ способ на правоприлагане, а именно аргумент на по-силното основание. Такъв подход би бил удачен, ако действително има празнота в законодателството, но доколкото давността в изпълнителния процес е императивно регламентирана в разпоредбата начл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, не се пораждат никакви колебания в прилагането й; когато взискателят не е поискал извършването на изп. действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1т. 8 от ГПК.
Според жалбоподателя, е възможна и хипотеза, при която изп. производство да продължи да съществува и без намесата на взискателя, но само в условията на спряно производство. Основанията за спиране са посочени в чл. 432 ал. 1 от ГПК, като относима към настоящия спор е т. 7 от ал. 1 на разпоредбата, а именно: изпълнителното производство се спира..в други случаи, предвидени в закон. Такъв друг случай, е предвиден в чл. 638 ал. 1 от ТЗ-„С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността“. Същевременно, съгласно чл. 630 ал. 1 от ТЗ, откриването на производството по несъстоятелност става с решение на съда. Към настоящия момент няма постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Палас 27“ ЕООД, не са налице и останалите хипотези на чл. 432 от ГПК; т.е. няма основание да се смята, че производството по делото е или следва да бъде спряно, още по-малко, че необходимостта, взискателят да поддържа висящността на процеса чрез свои действия, е отпаднала.
Не може да се приеме, че и цитираната от СИ норма на чл. 628а от ТЗ прекъсва или спира по какъвто и да било начин срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, нито че води до спиране на изпълнителното дело, /а оттам да се счете, че и сроковете спират да текат/. В постановеното от ОСГТК на ВКС ТР от 26.06.2015г. са изчерпателно изброени действията, които прекъсват давността, но подаването на молба по чл. 625 от ТЗ не е от тях. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност водеше до спиране на сроковете в изпълнителното производство, то тогава напълно се обезсмисля нормата на чл. 629а ал. 1 т. 3 от ТЗ, в която е предвидена възможността съдът по несъстоятелността по своя преценка и в случай, че това се налага, преди да постанови решението си по молбата за несъстоятелност, да допусне спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника. Такова действие в настоящия случай не е предприето.
Следва да се отчете и фактът, че ако отказът на СИ да уважи молбата на длъжника за прогласяване на прекратяването на производството по делото и вдигане на обезпеченията по него, се приеме за законосъобразен, това би означавало, че пред всеки взискател, който по една или друга причина се е отказал от активно участие в изпълнителния процес, ще се разкрие още една възможност, извън предвидените в законодателството и тълкувателното решение, да прекъсне срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, а именно, чрез подаване на молба за несъстоятелност.
Поради изложеното се моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен отказът на ЧСИ Драгомира Митрова да констатира настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20148280401799 на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и да вдигне наложените обезпечения.
Не са постъпили писмени възражения от другата страна, взискателя „Баумаш-70“ ЕООД-в несъстоятелност, редовно уведомена чрез синдик Г.Г..
Постъпили са по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК писмени мотиви от страна на ЧСИ Драгомира Митрова, с които се взема становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излагат се съображения, че съгласно ТР № 2/26.06.2015г. присъединяването на взискател е изпълнително действие, което прекъсва перемцията. Сочи се, че с нарочна молба вх. № 9251/02.06.2017г. взискателят поискал удостоверение за присъединяване и след издаването му на такова с изх. № 10034/02.06.2017г. на дата 06.06.2017г. се е присъединил и инициирал производство по несъстоятелност по т.д. № 324/2017г.; като счита, че това е способ, който несъмнено прекъсвал давността на 06.06.2017г. На следващо място се сочи, че чл. 628а от ТЗ, който е специален закон, изрично постановявал спиране на сроковете по вземането на кредитора, на което се основава молбата по чл. 625 от ТЗ. Приложено е ксерокопие от две страници от дело по производство по несъстоятелност № 324/2017г., ПдОС, търг.отделение, с молител фирма „Баумаш-70“ ЕООД в несъстоятелност, и длъжник фирма „Палас-27“ ЕООД, с насрочено второ заседание на 11.01.2018г.
Въззивният състав след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна по делото – „Палас 27“ ЕООД, длъжник по изп. дело № 1799/2014г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, чрез пълномощник М.П.З.-М., в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на СИ, предвидено в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения:
Видно е от приложено ксерокопие на изп. дело № 20148280401799 по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828 на КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, изпълнителното производство е образувано на дата 28.08.2014г. по молба на взискателя ЕООД „Баумаш-70“, /н./-Пловдив, с ЕИК *********, /в производство по несъстоятелност, по т.д.№33/2011г., по описа на ОС-Пловдив, ТО-11с./, представлявано от синдика Г. Н.Г., съдебен адрес: ***, против длъжника „Палас-27“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от В. П. И., със седалище и адрес на управление гр. П.-4000, район „Ц**“, ул. „Д***“ № **, на основание изпълнителен лист от 4.VІІІ.2014г. издаден въз основа на Решение № 506/28.VІІ.2014г. по т.д.№877/2011г. по описа на АС Пловдив и Решение № 507 от 5.ХІ.2013г. по т.д. № 877/2011г. на ОС Пловдив-търг.отделение.
Въззивният състав на ПдОС констатира по образуваното изп. производство по изп. дело № 1799/2014г. да са извършени изпълнителни действия от страна на ЧСИ Драгомира Митрова, както следва:
Искане за вписване на възбрана, съответно, вписана възбрана в АВ-СВ Пловдив, вх. рег. № 23816/29.08.2014г., акт 178,том8, /лист 22 от изп.д.№1799/2014г./.
Постъпила е до ЧСИ с вх. № 12214/22.10.2014г. молба за присъединяване от страна на взискателя „Баумаш 70“ ЕООД чрез синдика адв.Г. Г., с която е поискано да бъде присъединен изпълнителен лист от 20.10.2014г. издаден по т.д. № 877/2011г. на ОС Пловдив, ХХс., против длъжника в настоящето изп. производство /“Палас-27“ ЕООД гр. Пловдив/, като се моли да бъдат продължени изпълнителните действия, /лист 33-34 от изп. дело/.
Постъпила е до ЧСИ с вх. № 2173/26.02.2015г. молба от П. И. А., с ЕГН **********, против „Палас-27“ ЕООД гр. Пловдив, за присъединяване на кредитор, на основание чл. 459 ал. 1 от ГПК, съобразно приложена обезпечителна заповед, /лист 37-39 от изп.дело/.
По молба на взикателя ЕООД „Баумаш-70“/н/-Пловдив чрез синдика Г.Г., с разпореждане на ЧСИ от 26.05.2015г., е наложен запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки в Р.Б., /лист 45-74 от изп.дело/.
Направено е искане за вписване на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, която възбрана е вписана в АВ СВ гр. Пловдив с вх. рег. № 15993/02.06.2015г., акт № 62, том 4, /лист 175-176 от изп.д./.
Извършен Опис на недвижими имущества, за който са съставени, съответно, Протоколи на 15.09.2015г., /лист 218-220 от изп.д./.
Постъпила е с вх. № 21049/17.11.2017г. при ЧСИ Драгомира Митрова, по настоящето изп. производство по изп.д. № 1799/2014г., молба от адв. М.П.З.-М., пълномощник на длъжника „Палас-27“ ЕООД, с която моли ЧСИ да издаде надлежен акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, а именно: на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, и служебно да вдигне наложените обезпечения.
С обжалваното разпореждане, съобщено на длъжника „Палас-27“ ЕООД, с изх. № 22585/21.11.2017г., /получено от пълномощника адв. М. на 22.11.2017г. срещу подпис/, ЧСИ Драгомира Митрова оставя без уважение подадената от страна на длъжника горепосочена молба с вх. № 21049/17.11.2017г. Посочени са съображения: „На осн.чл. 628а от ТЗ при молба за несъстоятелност всички срокове относно вземанията на кредитора спират да текат. По аргумент на по-силното основание спират и перемпциалните срокове“.
Предвид изложените обстоятелства въззивният състав на ПдОС
констатира, че действително след дата 15.09.2015г.,
/когато е извършено последното изпълнително действие - Опис на недвижими имущества, за който са съставени, съответно,
Протоколи на 15.09.2015г./, до датата
на подаване на горецитирана молба от страна на
длъжника – 17.11.2017г., /а – и след
това/, по изпълнителното производство по изп. дело №
1799/2014г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, с район на действие
ОС Пловдив, не са извършвани изпълнителни действия, респ. изпълнителни действия
по см. на т. 10 от горецитирано ТР 2/ 2013 от 26 юни
2015г. по т.д. № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Това означава, че изпълнителното
производство по изп. дело № 1799/2014г. следва да се
счита за прекратено след изтичане на 2- годишния срок, считано от датата
следваща датата на последното извършено същинско изпълнително действие /15.09.2015г/.,
а именно към дата - 16.09.2017г., тъй като в този двугодишен срок не са
извършвани същински изпълнителни действия, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като това прекратяване е по силата на закона, а исканото постановление на
ЧСИ, само, следва да констатира това
прекратяване. Така, съгласно т. 10 от ТР
2/2013 прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък
от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото
са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за
неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако
кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността. Нова давност
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не
е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на
настъпването на ефекта),
Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Предвид гореизложените съображения въззивният състав на ПдОС приема,
че отказът на ЧСИ да издаде надлежен акт, с който да констатира прекратяването
на изпълнителното производство по изп. дело №
1799/2014г., на дата 16.09.2017г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се
явява незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен; като делото
следва да бъде върнато на ЧСИ Драгомира Митрова, която да постанови надлежен
акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изп. дело № 1799/2014г., на дата 16.09.2017г., на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Този извод на въззивния
съд произтича пряко от постановеното в горецитираното
ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради което и само за пълнота на изложението,
следва да се отбележи, че мотивите на направения от страна на ЧСИ отказ от
постановяване на такъв надлежен акт, не са основателни, тъй като самият отказ
от постановяване на надлежен акт за констатация на настъпилото по силата на
закона прекратяване на изпълнителното производство, в случая, е в пряко
противоречие с изрично постановеното в горецитираното
ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС; като това очевидно противоречие е достатъчно за
съда да приеме за незаконосъобразен отказът на ЧСИ да постанови искания от
длъжника констативен акт.
От друга страна, изложеното в мотивите на
ЧСИ, че по изп. дело № 1799/2014г. имало
присъединяване на взискател, изобщо, не е обосновано,
тъй като от служебно извършената проверка от страна на въззивния
съд, отразена и по-горе, изобщо, не се установява твърдяното от страна на ЧСИ
„присъединяване на кредитор“, в т.ч. и на твърдяната от ЧСИ дата – 06.06.2017г.; от което обстоятелство и не би могъл да се прави
и извод, че такова изп. действие „присъединяване на
кредитор“ било изпълнително действие, което прекъсвало „перемпцията“,
т.е. двугодишния срок по см. на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Необосновано е и
изложеното в мотивите на ЧСИ, че „чл. 628а от ТЗ, който е специален закон,
изрично постановява спиране на сроковете по вземането на кредитора, на което се
основава молбата по чл. 625 от ТЗ“, и че от това следвало и спиране и на перемпциалните срокове. Подаването на молба за откриване на
производство по несъстоятелност от кредитор, /чл. 628а от ТЗ/, не представлява
същинско изпълнително действие по см. на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, по арг. от т. 10 от горецитирано ТР
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради което и не ангажира страните по изп. дело, както и СИ, с последици, пряко относими към хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
„Сроковете по вземането“, са сроковете относно давността, /арг.чл.628а
ал. 3 от ТЗ/, но в случая, освен, че по делото няма данни за „вземането, на
което молителят, кредитор основава молбата си по чл. 625 от ТЗ“,/чл. 628а ал. 1
от ТЗ/, то поначало двугодишният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, който не е давностен срок, а – специален срок в изп.
производство, създаден от законодателя за стимулиране на взискателя
към ефективни същински изпълнителни действия, може да бъде изтекъл, /по силата
на закона/, независимо от давностния срок, в т.ч. и в
хипотеза, в която би могло да се приеме, че тази давност е спряла, - в
евентуална хипотеза на чл. 628а ал. 1, вр. ал. 3 от
ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановено от ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, с район на действие ОС Пловдив, разпореждане, съобщено с изх. № 22585/21.11.2017г., с което е оставена без уважение молба вх. № 21049/17.11.2017г. подадена от М.П.З.-М., пълномощник на „ПАЛАС 27“ ЕООД, с ЕИК *********- длъжник по изп. дело № 1799/2014г., за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително дело № 1799/2014г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на дата 16.09.2017г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, с район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително дело № 1799/2014г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, на дата 16.09.2017г.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/