Р Е
Ш Е Н
И Е
№692
21. 01.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 263 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.Х.Р. ***, срещу Ревизионен акт №
Р-16002620002868-091-001 от 07.12.2020г., и Ревизионен акт за поправка № П-
16002620203675-003-001/10.12.2020г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, потвърдени с Решение № 130/19.02.2021г. на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ТД на НАП - Пловдив, с които по отношение на жалбоподателя са установени
допълнителни задължения по ЗДДС,
ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периода 2014г. - 2017г. в размер на 50 246.85 лева главница
и 18 778.52 лева лихви, общо
69 025.37 лева.
В
жалбата се релевират доводи за нищожност и незаконосъобразност на ревизионните
актове. Счита се, че данъчните основи за облагане с ДДФЛ по чл.48, ал.1 и ал.2
от ЗДДФЛ са неправилно определени. В случая били обложени брутните приходи –
т.е. оборота от дейността, а не печалбата. Неправилно по отношение разхода за
закупуване на стоките, било прието, че същият представлявал продажната цена
минус 30 % от нея. Това обстоятелство било взето от декларирани от лицето Р.К. данни
за дейността й за периода 2014г. - 2018г., като органите приели, че същата е идентична
по характер и артикули. Не било ясно как била взета надценката
точно от това лице. Освен това, взета била предвид надценка само на
едно лице, а за определяне осреднена цена следвало да се ползват данни от
минимум три други лица със сходна дейност. Неправилно бил определен размерът и
на осигурителните вноски. Твърди се, че неправилно бил определен размерът за
облагане с данъци към съответните години, тъй като не били съобразени
получените от другите физически лица суми, за които имало данни, че изпращали
пратки. Сочи се, че по преписката била налична декларация от Б.М. Д., с която
същата декларирала, че през 2014г. и 2015г. със сина ѝ - М.Х.Р., имали
общо изпращани пратки и получени наложени платежи за тях чрез куриерска фирма
„Еконт експрес“, като за тези години нейната част от приходите била, съответно
46 250 лева и 19 305 лева. Представена била и декларация от
жалбоподателя, в която посочил, че имал общи изпращани пратки с майка си Б. М.
Д., като за посочения период неговата част от приходите бил съответно в размер
на 13 998 лева и 20 999 лева. В документа, за 2016г. Р. декларирал,
че изпращал пратки само от негово име и за негова сметка в размер на 4091
лева., а подадената ГДД на 27.09.2017г. с доход в Приложение 6 в размер на
38 519 лева, била с техническа грешка в сумата, тъй като същата включвала
и сумите, получени през 2015г. Декларирал още, че изпратените пратки през
2018г. в размер на 2369 лева били лични, семейни, тъй като със съпругата му
Севиляй Р. продали част от стари дрехи и
два стари матрака.
Сочи се също, че жалбоподателят декларирал
пред органите по приходите, че във връзка с изпратена обобщена таблица от
„Еконт експрес“, за селектирани по телефонен номер пратки, установил, че поради
техническа грешка на куриерската фирма към неговия телефонен номер били
присъединени пратки, изпращани от лицето М.М.К.. Твърди се, че изложените в
декларацията обстоятелства не били възприети от органите по приходите. Същите
не могли да обосноват основания за облагане по реда на
чл.122 от ДОПК, още повече, че приели, че продажбата на дрехи чрез куриерско
дружество „ЕКОНТ ЕКСПРЕ“ ООД не била извършвана от лицето М.М.К., а от лицата М.Х.Р.
и Р.Л.М.. Следователно, не можело да се каже по отношение на кой, какъв процент
от приходите се приемал за реализиран. Въпреки наличните доказателства,
описаните обстоятелства не били взети предвид. Смята се, че този въпрос е
свързан с установяване наличието на хипотеза по чл.122,ал.1,т.2 ДОПК, приета от
органите в случая. Обобщава се, че след като било прието, че въпросните физически
лица не получавали приходи от името и за сметката на ревизираното лице, то това
обстоятелство следвало да не се вземе предвид, което не било сторено в случая.
Установяването на данъчните задължения било извършено само на
базата на предположения. Счита се, че следва да бъдат признати
за доказателствата твърденията на третите лица, представени още в хода на
ревизията, и да бъде определена нова данъчна основа по реда на чл.35 от ЗДДФЛ,
и лицето да не бъде регистрирано за облагане с ДДС. В жалбата се изтъква, че
при определяне на основата за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ органите
по приходите не изследвали нито едно от обстоятелства по чл.122, ал.2, т.8-12
от ДОПК, както и специалните разпоредби на чл.26, ал.1 и ал.7
от ЗДДФЛ, а само приспаднали дължимите осигурителни вноски.
На
следващо място се сочи, че по извършената ревизия липсвали доказателства за
подписани товарителници за получените наложени платежи от „Еконт експрес“, на
които на практика се основавал оспорения РА. Посочено било, че се намират и
били представени в електронен вариант от „Еконт експрес“ на CD, но на жалбоподателя такова не било
предоставено от органите по приходите. Оригинални товарителници, доказващи с
положен от лицето подпис приемането на сумите, липсвали. Във връзка с
последното се оспорва коректността на информацията, записана върху оптичните
дискове и нейното анализиране.
Оригинали
на първичните счетоводни документи, използвани за изготвянето на обобщената
справка не били представени по ревизионната преписка, съответно следвало да
бъдат изключени от доказателствения материал. Счита се, че изготвените снимки
на разходните касови ордери и записани на CD файлове, всъщност не са електронни документи.
Характеристиките на електронен документ притежавала единствено изготвената
таблица от куриерската фирма, но същата представлявала обобщение на наличната
информация, свързана с издадени РКО, товарителници и получени суми.
Непредставянето на документите, послужили за съставянето ѝ обаче, водело
до незачитане на доказателствената ѝ сила.
Съвкупната преценка на събраните по
ревизионната преписка доказателства, включително на данните от техническите
носители, не установявали по безспорен начин, че жалбоподателят укрил приходи,
реализирайки неотчетени продажби през ревизираните периоди. Поради това
липсвали предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК,
респ. установяване на процесните задължения. По изложените съображения се
претендира отмяна на оспорените административни актове и присъждане на съдебни
разноски.
Допълнителни
съображения за незаконосъобразност на ревизионните актове се излагат в писмена
защита. В същата се твърди, че установените задължения са неверни, необосновани
и недоказани. Акцентира се върху доказателствената стойност на представените от
„ Еконт“ справки за изпратени от М.Х.Р. пратки за периода от 01.2014г. до
06.2018г., с обща стойност на наложените платежи в размер на 104 678 лв.,
като се претендира, че само и единствено на тях не би могло да се приеме, че
жалбоподателя е изпращач на пратките и съответно получател на наложените
платежи. Сочи се липсата на събрани в хода на ревизията други доказателства,
като товарителници и РКО, които да свидетелстват, че записаните в справките
данни са верни. Претендира се, че представените на оптичен носител в табличен
вид данни сами по себе си не представляват документ, в това число електронен и
не установявали верността на отразената в тях информация, независимо дали са
подписани или не с електронен подпис. Сочи се че такъв електронен документ не
представляват и представените в отделен файл снимки на РКО и ПП. Изготвените от
„Еконт“ таблици не представлявали счетоводен документ, като съдържали обобщена
в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, поради
което тази информация не представлявала доказателство обективиращо изложените в
РД и издадените въз основа на него РА и РА за поправка фактически констатации. Доколкото
по делото се представял файл със снимков материал на РКО, се претендира като
недопустимо приобщаването им по делото, чрез възпроизвеждането им на хартиен
носител, предвид което се иска изключването им от доказателствата в този им
вид. С оглед направено оспорване на автентичността на съдържащите се във файла
документи, се сочи че оригинали били представени само по отношение 26 от тях,
от който само за 11 документа било установено, че са изготвени от
жалбоподателя. Предвид последното се претендира, че е оборена презумптивната
доказателствена сила по чл. 124, ал.2 от ДОПК на фактическите констатации по РА
и РА за поправка. Сочи се наличие на съдебна практика в този смисъл и се
цитират Решение № 345/09.01.2019г. по АД 9793/2018г. на ВАС; Решение
14709/31.10.2019г. по АД № 5763/2019г. на ВАС; Решение № 2498/17.02.2020г. по
АД № 9264/2019г. на ВАС; Решение 2165/11.02.2020г. по АД 8781/2019г. на ВАС;
Решение № 15058/07.12.2020г. по АД № 6524/2020г. на ВАС и др.
Ответникът
в производството – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ (ОДОП) - Пловдив, чрез пълномощник, в писмен вид и в съдебно
заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. С оглед
задължаването на ответната страна в съдебното производство да представи
оригинали на товарителници или РКО за получени суми от наложени платежи, се
сочи че същите не представлявали част от административната преписка и не се
намирали в държане на ответната страна. Претендира се, че представеният по
делото CD
съдържа електроннни документи по смисъла на Регламент ( ЕС) № 910/2014г., в
това число таблични справки, РКО и товарителници. Предвид изложеното се
претендира представянето на административната преписка в цялост. Претендира се,
че представените от куриерската фирма в
оригинал или като снимка документи съдържат подписа на М.Р.. Сочи се, че
жалбоподателя не е оборил презумптивната доказателствена сила на чл. 124, ал.2
от ДОПК, предвид което се претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя, в случай на отмяна на РА.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Ревизионното
производство по издаване на Ревизионен акт (РА) №Р-16002620002868-091-001 от
07.12.2020г., е започнало въз основа на Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002620002868-020-001/18.05.2020г. (л.539
и сл. от адм.д. №305/2021г.), изменена със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002620002868-020-002/03.08.2020г. (л.536 от
адм.д. №305/2021г.), ЗИЗВР
№Р-16002620002868-020-003/13.08.2020г. (л.533 от адм.д.
№305/2021г.) и ЗИЗВР №Р-16002620002868-020-004/23.09.2020г. (л.530 от адм.д.
№305/2021г.), връчени на М.Х.Р.,
съответно на 26.05.2020г. (л.543 от адм.д. №305/2021г.), 03.08.2020г. (л.535 от
адм.д. №305/2021г.), на 31.08.2020г. (л.538 от адм.д. №305/2021г.) и на
24.09.2020г. (л.532 от адм.д. №305/2021г.), видно от приложените по делото
удостоверения за извършено връчване по електронен път. Със заповедите е
определен обхвата на ревизията,
както следва: задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за
ДОО за самоосигуряващи се, за здравно
осигуряване (ЗО) за самоосигуряващи се, за универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващи се, за периода 01.01.2014г. – 31.12.2018г., с изкл. на
задълженията за ДДС, които съгласно
ЗИЗВР са за периоди от 29.11.2014г. до
30.09.2015г. и от 01.03.2017г. до
30.09.2018г. За ръководител на ревизията е определен К.Л.Л. – главен
инспектор по приходите, в екип със С.Д.П. - старши инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията,
няколкократно е бил удължаван с издадените ЗИЗВР и последно е бил определен до 26.10.2020г.
С
ИПДПОЗЛ №Р-16002620002868-040-001/05.06.2020г. (л.492 от адм.д. №305/2021г.) от
М.Х.Р. са били изискани документи във връзка с ревизията, подробно описани в
искането.
В отговор на цитираното ИПДПОЗЛ, с придружително писмо
вх.№ РД-20-1469/19.06.2020г. (л.494 от адм.д. №305/2021г.), М.Х.Р. представил в ТД на НАП – Пловдив писмено обяснение, копия от
заповеди за бонус и други конкретно описани в писмото документи.
На 06.07.2020г. с
Протокол №Р-16002620002868-ППД-001/06.07.2020г. (л.251 от адм.д. №305/2021г.) към
ревизионното производство са били присъединен доказателства, събрани в хода на
проверката на М.Х.Р., приключила с Протокол Кд-73
№П-16002619019912-073-001/04.11.2019г. (л.356 от адм.д. №305/2021г.). В това
число са приобщени писмо изх.№4864/29.03.2019г. (л.442 от
адм.д. №305/2021г.), от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, с което на ТД на НАП – Пловдив, в
електронна форма (л.446 от адм.д. №305/2021г.) е
предоставена информация за: изпратени пратки, получени пратки, изпратени
парични преводи, получени наложени платежи, получени парични преводи, снимки на
документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични
преводи – папка post_dc, за лицето М.Х.Р.;
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
(ИПДПОЗЛ) №Р-16002619019912-040-001/25.03.2019г. (л.433 от адм.д. №305/2021г.),
във връзка с представените пред ТД на НАП – Пловдив от страна на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД документи. Писмени обяснения от М.Х.Р.(л.436 от адм.д. №305/2021г.).
Към ревизионното производство е присъединен и Протокол
№ П-22221218160995-073-001/26.03.2019г. (л.408 от присъединено адм.д.
№305/2021г.), съставен във връзка с приключила проверка на лицето М.М.К.. В
същия служители на НАП - София сочат, че от справки на куриерското дружество
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, ставало ясно (л.411 от адм.д. №305/2021г.), че лицето М.Х.Р.
е получило суми по наложените платежи в размер на 104 678 лева. След
извършен анализа на информацията от куриерското дружество било установено, че
по-голямата част от изпратените стоки били от телефон, който според получена
информация от мобилни оператори, бил на М.Х.Р..
С Искане за извършване на насрещна проверка
№П-16002619019912-041-011/07.10.2019г. (л.275 от адм.д. №305/2021г.), във
връзка с проверката на М.Х.Р., от М.М.К. са били изискани подробни писмени
обяснения. В тази връзка, в Обяснения вх.№П-2222121916868-040-001/22.10.2019г.
(л.282 от адм.д. №305/2021г.) К. посочил, че всички суми, изплатени на него от
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ получавал лично. Не бил работник на М.Р..
На 06.07.2020г. с Протокол
№Р-16002620002868-ППД-002/06.07.2020г. (л.234 от адм.д. №305/2021г.) към ревизионната
преписка са били присъединени и доказателства, събрани в хода на проверката на М.М.К., приключила с Протокол
Кд-73 № П-22221218160995-073-001/26.03.2019г. (л.408 от адм.д.
№305/2021г.). Част от приобщените доказателства са писмени обяснения
вх.№53-00272/14.03.19г. (л.249 от адм.д. №305/2021г.) от М. К., в които той
посочил, че получавал пари от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“, които предал на М.Р., като
изпращал стока на негово име.
Във връзка с
ИПДПОЗЛ №Р-16002620002868-040-002/03.08.2020г. (л.477 от
адм.д. №305/2021г.) към ревизионната преписка са били приобщени и още допълнителни документи, представени от Р.,
описани в придружително писмо вх.№ РД-20-2068/17.08.2020г. (л.479 от адм.д.
№305/2021г.). След получаване на ИПДПОЗЛ
№Р-16002620002868-040-003/16.09.2020г. (л.450 от адм.д. №305/2021г.), с
придружително писмо вх.№ РД-20-2580/08.10.2020г. (л.452 от адм.д. №305/2021г.) М.Р.
представил пред ТД на НАП – Пловдив и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК – 5
бр., заявление и копие на жалба.
Във връзка с извършваната ревизия, на 24.06.2020г. е
било издадено Искане за извършване на насрещна проверка
№Р-16002620002868-141-001/24.06.2020г. (л.447 от адм.д. №305/2021г.) на
юридическото лице „СИТИ ЕЛ-СТРОЙ“ ЕООД.
С Уведомление
№Р-16002620002868-113-001/16.09.2020г. (л.133 от адм.д. №305/2021г.) М.Х.Р. е бил уведомен, че в хода на ревизионното производство са установени
данни за укрити от него приходи от изплатени наложени платежи и парични
пощенски пратки от продажба на стоки по интернет за периода 2014-2018г., което
представлявало обстоятелство по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК, поради което основата за облагане с годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за ДОО за самоосигуряващи се, задължения за
здравно осигуряване за самоосигуряващи се, задължения за универсален пенсионен
фонд за самоосигуряващи се, за периода 01.01.2014г. – 31.12.2018г., и
задълженията за ДДС за периоди от 29.11.2014г. до 30.09.2015г. и от 01.03.2017г.
до 30.09.2018г., щели да бъдат определени по
реда на чл.122-124а от ДОПК.
С Протокол №1561988/08.10.2020г. (л.136 от адм.д.
№305/2021г.) към ревизионната преписка са били присъединени и доказателства по
реда на чл.37 от ДОПК, описани в Приложение №1 към протокола (л.141 от адм.д.
№305/2021г.) - документи и доказателства относно „М и С Спорт“ ЕООД, Б. М. Д., Р.К.
и други, имащи отношение при облагането на задълженото лице, а с Протокол
№1561983/08.10.2020г. (л.194 от адм. д. №305/2021г) са били присъединени доказателства по реда на чл.37 от ДОПК, описани в
Приложение №1 към протокола (л.198 от адм.д. №305/2021г.) – доказателства от
„СИТИ ЕЛ-СТРОЙ“ ЕООД и Ю.И.Р.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) №
Р-16002620002868-092-001/06.11.2020г. (л.72 и сл. адм. д. №305/2021г.).
Видно от същия, данъчните органи са приели, че за ревизираните периоди М.Х.Р. е имал качеството на местно
физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ и данъчно задължено такова по смисъла на
чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите получени от него през отделните данъчни (календарни)
години, попадащи в обхвата на ревизията. Ревизираното
лице нямало регистрация като ЕТ и регистрация по ЗДДС. За ревизирания период ЗЛ
подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като са декларирани доходи, в размер на
годишния осигурителен доход, в приложение №1 с код 102- доходи от полагане на
личен труд. За 2016г. са декларирани доходи и от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ в Приложение № 6 с код 601 в размер на 38519, 00 лв.
В доклада се сочи, че в хода на производството от
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД с ИПДСПОТЛ № П -22221218160995-041-001/14.09.2018г. са били
изискани документи и справки, като след
направен анализ на получените справки
се установило, че във файл „изпратени пратки“ фигурирали лицата М.Р., М.Х.Р. и Р.Л.М..
В РД са описани по месеци получените според справките наложени платежи
от лицето М.М. – за месеци
през годините 2016, 2017 и 2018 – общо за сума в размер на 249 376 лева. Посочени са по месеци и години и посочените
в справките, като получени наложени платежи от жалбоподателя М.Х.Р. – в размер на 104 678 лева за м.01 – м.12 на
2014г., м.01 - м.06 на 2015г., м.9 на 2016г. и м.1, 4, 5 и 6 на 2018г.
Описани са и получени наложени платежи
от лицето Р.Л.М. – в размер на 119 717 лева.
След извършен анализ на информацията от куриерското
дружеството било установено, че по-голямата част от изпратените стоки била от
телефонен номер **********, поради което била изискана информация от трите
мобилни оператора, като БТК ЕАД декларирали, че посоченият
телефонен номер бил на М.Р. - от 2014г. до настоящия момент.
РД отразява и изложените в приобщен към
ревизионното производство Протокол по ПУФО на
лицето М.М.К. фактически установявания и изводи на проверяващия екип.
Последният след извършен анализ на лицето К., установил, че същият е с нисък социално осигурителен статус,
с много ниско ниво на образование, живеещо в ромска махала. На 14.02.2019г. с
Акт за регистриралия по ЗДДС № 220421801509019/14.02.2019г. било установено, че
К. е регистриран за целите на ЗДДС, във връзка с получената информация от куриерско
дружество „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, относно изпращаните стоки и получените суми по
наложени платежи. На 08.03.2019г. с електронен подпис
на С.Г.К., в качеството си на представляващ дружеството „ФИСК 2015“ ЕООД била
подадена справка декларация с №22121214444/08.03.2019г. за период м.02 2019г.,
като посоченото дружество фигурирало като съставител на годишните финансови
отчети и ГДД по чл.92 от ЗКПО на дружество „М и С Спорт“ ЕООД, собственост на М.Х.Р..
Въз основа на гореизложеното, проверяващият екип е приел, че извършаваната
търговска дейност в онлайн пространството по продажбата на дрехи чрез куриерско
дружество „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, не била извършвана от лицето М.М.К., а от лицата
М.Х.Р. и Р.Л.М.. Установено е, че двете лица били
свързани, съгласно разпоредбите на § 1, т.3, б. „а“ от ДОПК - Р.Л.М. бил баща
на съпругата на М.Х.Р. - С.Р.М.. Тези изводи на проверяващия екип по ПУФО на М.М.К.
са споделени и от ревизиращия екип в РД.
В РД се приема за установено, че за периода от 01.01.2014 -
30.11.2018г. от името на М.Х.Р. били изпратени стоки – дрехи, с наложен платеж
и пощенски записи на обща стойност 105 880 лева, общо 328 броя пратки,
от офиси на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД – С., *** ***, Хасково кв***. По-голямата част
от доставките били изпращани от офиса на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД – София, „***.
Резултатите от стойностното изражение са обективирани в табличен вид в РД (л.75
от адм. д. №305/2021г.).
Според описаното в РД, в представените сканирани разходни касови
ордери и разписки за доставки на пощенски пратки от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД за
изплащане на сумите по наложен платеж, за лице, получило сумите фигурирали
имената на М.Х.Р. и подпис на лицето. В РД е записано също, че от „Виваком“ бил
предоставен отговор на запитване, от който се установило, че телефонен номер *********
бил с титуляр Г.М. М. - тъща на М.Х.Р..
Направен е извод (л.77 гр. от адм. д.
№305/2021г.), че от събраните доказателства се установявало, че М.Х.Р. е осъществявал търговска дейност -
покупко-продажба на дрехи, изпращани чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, със стойност
на получените приходи от наложени
платежи в общ размер на 356 388
лева за м.01-12.2014г., м.01-06, 08 и 09-2015г., 09-12.2016г., 01-12.2017г.,
м.01-06.2018г. (л.78 от адм. д. №305/2021г.).
Прието е, че М.М.К. изпращал стоки от
името на М.Х.Р. и получавал парични суми по наложени платежи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“
ООД, които предавал на М.Р.. От изпратените от „Еконт Експрес“ справки се установявало, че стойността на наложените платежи получени от М.М.К.
била в размер на 249 376 лева,
а на М.Х.Р. в размер на 104 678 лева.
Ревизиращите органи приели, че стоките изпращани от името на М.М.К.
реално били изпращани от М.Х.Р..
Тези изводи следвали от анализ на файл „изпратени пратки хls”, видно от
който М.Р. и М. К. продавали едни и същи стоки - в колона „описание на стоките”, фигурирали
„дреха“ или „дрехи“. Фактът, че от страна на М.Р. били
представени документи, подписани от М.М.К., противоречал на представените
писмени обяснения, че М.Р. не познава лицето М.М.К.. От М.М.К. не била представена информация относно обекта от който се извършвала
търговска дейност, документи за придобиване на стоките, обект на последваща
продажба, информация от кой интернет сайт, facebook страница или електронен
магазин била рекламирана и продавана стоката. Въз основа на това органите
заключват, че извършаваната търговска дейност в
онлайн пространството по продажбата на дрехи чрез куриерско дружество „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ООД не била извършвана от лицето М.М.К., а от лицето М.Х.Р..
Посочва се, че във връзка с
получените наложени платежи от М.Х.Р. в размер на 104 678 лева,
ревизираното лице представяло два пъти различни писмени обяснения.
М.Р. декларирал
получени доходи от изпратени пратки и получени наложени платежи от тях от
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД през 2017г.,
след получаване на писмо от ТД на НАП - Пловдив, а след това, в хода на
проверката, представил писмени обяснения, че извършвал търговска дейност с
майка си, като в хода на ревизията представил документи, че работи на трудов
договор към „СИТИ ЕЛ-СТРОЙ“ ЕООД. Р. представил и друго писмено
обяснение, за това, че работил на трудов договор на 4 часов работен ден към
„СИТИ ЕЛ-СТРОЙ“ ЕООД, гр.Самоков. От страна на М.Р. за периода 2014-2018г.
имало декларирани само доходи за полагане на личен труд в дружеството, в което
бил съдружник, а през 2017г. били
декларирани и доходи от получени наложени платежи от изпратени пратки в размер
на 38 519 лева, като доходите били погрешно декларирани като доходи от
други източници по чл.35 от ЗДДФЛ. Нямало декларирани доходи от
трудови правоотношения със „СИТИ ЕЛ-СТРОЙ“ ЕООД. Всичко това
дало основание на ревизиращия екип да не
кредитира представените документи и писмени обяснения от ревизираното лице.
Ревизиращия
екип приел, че за периода от 01.01.2014 до 31.12.2018г. М.Х.Р. осъществявал
търговска дейност по
покупко-продажба на стоки, като последните били продавани по интернет и
изпращани чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД. Сумата на извършените продажби от ревизираното лице била в размер на
356 388 лева. Приходите от наложени платежи и парични преводи били
изплатени в брой от служители на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД на М.Х.Р. и на М.М.К.,
който от своя страна ги предал на М.Х.Р.. Продажбите на стоки не били единични
- средния брой продажби бил над 20 броя на месец, т.е. продажбите на стоките не
били инцидентни сделки, а осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи.
Така изложеното дало на ревизиращия екип основание
да приеме, че е налично обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, предвид
което за визирания по-горе период ревизията следвало да се извърши по реда на
посочената правна норма. Сумата на неотчетените продажби е описана в РД в
табличен вид в РД (л.84 от адм.д. 305/2021г.).
Ревизиращият
екип приел, че (л.85) тъй като лицето не представило информация и документи за
закупените стоки, на анализ следвало да бъдат подложени получените данни от
куриерските фирми, съгласно които извършените за ревизирания период покупки
били на обща стойност 2191.57 лева, което обаче било в минимален размер, спрямо
изпратените пратки. С оглед това органите по приходи счели, че като отчетна
стойност на продадените стоки можело да се приложи надценката, установена за продажбата на стоки от Р.К., която
продавала същите по вид стоки. Така, като разходи
за дейността на лицето като ЕТ - продажба на стоки (дрехи), били определени
събраните от органите по приходи данни за извършени покупки на стоки, както
следва: за 2014г. - в размер на 46 666.15 лева
(60 666 : 1.30), за 2015г. - в размер на 1051.54 лева (1367 : 1.30). Установените от ревизиращия екип приходи за 2015г. от продажба на стоки – дрехи, са за реализирани приходи
са в размер на 39 886 лева, като от тях следвало да се приспадат
декларираните от ревизираното лице приходи в размер на 38 519 лева (в
Приложение № 6 на ГДД с вх.№264391700615127/27.09.2017г.), и така оставали укрити приходи в размер на 1367
лева. Отбелязано е, че в хода на проверката на 22.05.2019г. ревизираното
лице представило писмено обяснение, че
била допусната техническа грешка при декларирането на тези приходи, и същите
представлявали приходи от получени наложени платежи от изпратени пратки от
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, и се отнасяли за 2015г. Разходите за дейността за
останалите ревизирани години са установени както следва: за 2016г. –
73 355.38 лева (95 362 : 1.30), за 2017г. – 119 022.31 лева
(154 729 : 1.30), за 2018г – 4 419.23 лева (5745 : 1.30).
Въз основа на събраните в хода на ревизията
доказателства са установени задължения, както следва: за ДДФЛ
- за 2014г. – 1531.72 лева, за 2015г. – 0 лева, за 2016г. – 1370.98 лева, за
2017г. – 3937.96 лева, за 2018г. – 0 лева, с лихви: за 2014г. - 858.51 лева, за
2015 – 0 лева, за 2016г. - 489.78 лева, за 2017г. – 1007.54 лева, за 2018г – 0
лева (л.85-89 от адм. д. №305/2021г.); ДДС
на основание чл.102, ал.3 от ДОПК - за периода от 29.11.2014г. - 30.09.2015г.
и 01.03.2017г.-30.09.2018г. – 30 740.50 лева, с лихва 11 784.33 лева
(л.89-92 от адм. д. №305/2021г.); ДОО
за самоосигуряващи се - за 2014г. – 1146.86 лева (л.93 от
адм. д. № 305/2021г.), за 2015г. – 0 лева (л.93 гр.), за 2016г. – 1421.36 лева
(л.94 от адм. д. №305/2021г.), за 2017г. – 4 442.64 лева (л.94 гр.), за
2018г. – 0 лева, с лихви: за 2014г. - 642.80 лева, за 2015 – 0
лева, за 2016г. - 507.78 лева, за 2017г. – 1136.67 лева и за 2018г. – 0 лева
(л.92-94 от адм. д. №305/2021г.); Универсален г.пенсионен фонд за самоосигуряващи се: за 2014г. –
447.99 лева, за 2015г. – 0 лева, за 2016г. – 436 лева, за 2017г. – 1284 лева,
за 2018г. - 0 лева, с лихви: за 2014г. - 251.09 лева, за 2015 – 0
лева, за 2016г. - 155.76 лева, за 2017г. – 328.52 лева и за 2018г. – 0 лева
(л.95-96 от адм. д. №305/2021г.); Здравно осигуряване: за 2014г. – 716.79 лева, за 2015г. – 0 лева,
за 2016г. – 697.60 лева, за 2017г. – 2054.40 лева, с лихви: за 2014г. - 401.75 лева, за 2015 – 0 лева, за 2016г. - 249.22 лева, за
2017г. – 525.63 лева и за 2018г. – 0 лева. (л.97-99 от адм. д. №305/2021г.).
В резултат на извършените действия и направените
констатации и изводи, с ревизионния доклад се предлага да бъдат установени
размери на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 06.11.2020г., така както е подробно описано в табличен вид в
доклада (л.105 гр. от адм. д. №305/2021г.). Съгласно описаното в таблицата в
Предложението за установяване в РД, дължимата
сума е определена в общ размер на 68 568.19 лева.
РД е връчен на М.Х.Р. на 10.11.2020г., видно от
представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС „Контрол“ (л.110 от адм. д. №305/2021г.).
На основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт №Р-16002620002868-091-001/07.12.2020г.
(л.64 и сл.). В последния са възприети изцяло направените в Предложението
за установяване в РД, в табличен вид, размери на дължимите от ревизираното лице
вземания, въз основа, на които на М.Х.Р., за ревизирания данъчен период
01.01.2014г. – 31.12.2018г., в табличен вид, са определени данъчни задължения
за ДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи се, УПФ, ЗО и ДДС на основание чл.102, ал.3 от ДОПК - за периода от 29.11.2014г. - 30.09.2015г. и 01.03.2017г.-30.09.2018г., в
общ размер на 69 000.74 лева – главници и лихви.
Ревизионен акт №Р-16002620002868-091-001/07.12.2020г.
е бил изпратен на М.Х.Р. чрез електронна поща на 29.12.2020г., видно от
представения електронен запис на съобщението (л.71 от адм.д. №305/2021г.).
На 10.12.2020г. е бил издаден Ревизионен акт №П-16002620203675-003-001/10.12.2020г. за
поправка на ревизионен акт, с който задълженията на М.Х.Р. са определени в
размер на 69 025.37 лева (л.60 от адм.д. №305/2021г.). Промяната на крайния
размер на задължението се дължи на промяна на размера на: внесената/възстановена
сума на вноската за здравно осигуряване за 2016г. (кл.43 от РА), който в РА
е 403.20 лева, а в РА за поправка на РА 396.16, от което следва, че размерът на
този вид задължение за 2016г. е 704.64 лева (1100.80-396.16); внесената/възстановена
сума на вноската за универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за
2016г. (кл.48 от РА), който в РА е 252 лева, а в РА за поправка на РА 241, от
което следва, че размерът на този вид задължение за 2016г. е 447 лева
(688-241), съответно и на размера на лихвите за посочените видове задължения
(кл43 и кл.48 от РА).
Ревизионен акт №П-16002620203675-003-001/10.12.2020г.
за поправка на ревизионен акт, видно от представения електронен запис на
съобщение (л.56 от адм.д. №305/2021г.) е бил изпратен на М.Х.Р. чрез електронна
поща на 29.12.2020г.
Ревизионен
акт №Р-16002620002868-091-001/07.12.2020г.
и Ревизионен акт №П-16002620203675-003-001/10.12.2020г. за поправка на ревизионен акт са били обжалвани в срока по чл.152
ал.1 от ДОПК с жалби (л.42, 44 от адм. д. №305/2021г.), подадени пред директора
на дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП -Пловдив, при ЦУ на НАП.
В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК директорът на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив постановил Решение №130/19.02.2021г. (л. 28 от адм. д. №305/2021г.), с което потвърдил Ревизионен акт
№Р-16002620002868-091-001/07.12.2020г. и Ревизионен акт
№П-16002620203675-003-001/10.12.2020г. за поправка на ревизионен акт.
Решение
№130/19.02.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив е било
връчено на жалбоподателя М.Р. на 22.02.2021г., видно от удостоверение за
извършено връчване по електронен път (л.27 от адм. д. №305/2021г.).
За да потвърди оспорените актове, решаващият орган възприел установената от ревизиращия екип
фактическа обстановка. Приел за установено, че в процесния
случай РЛ извършвало независима икономическа дейност, изразяваща се в продажба
на дрехи на територията на страната, от която получавал суми чрез наложен
платеж. Решаващият орган е посочил, че РЛ
не е регистрирано по ЗДДС, но предвид извършените от същото доставки с
място на изпълнение на територията на страната, последните следвало да се
обложат по реда на чл.12 от ЗДДС. Така, на М.Р. бил определен облагаем оборот
по данъчни периоди, като сумите от получените от него – лично, и от М.М.К., но
предадени на РЛ, наложени платежи и парични преводи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД,
представлявали неотчетени приходи от продажби на стоки. Решаващият орган е
приел за установено, че лицето към
31.10.2014г. е достигнало задължителния оборот за регистрация по ЗДДС - 55 480
лева, следователно било длъжно до 14.11.2014г. да подаде заявление за регистрация,
което не било направено. Към 31.01.2017г. лицето отново достигнало оборот за
регистрация - 77 236 лева за последните 12 последователни месеца преди текущия,
т.е. изпълнило условията за задължителна регистрация по смисъла на чл.96, ал.1
от ЗДДС и така било длъжно до 14.02.2017г. да подаде заявление за регистрация.
В тази връзка, при ревизията, правилно на основание чл.102, ал.4 от ЗДДС, бил
начислен ДДС за доставки извършени от
29.11.2014г. до 30.09.2015г. и от 01.03.2017г. до 30.09.2018г. - общо в размер на 30 740.50 лева, определен по
реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС върху данъчна основа от 153 702.50 лева, ведно
с прилежащите лихви от 12 049.05 лева.
С решението е прието, че са
налице обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, тъй като имало данни за укрити приходи
или доходи на ЗЛ, като тези данни били подкрепени от събраните доказателства. В
производството било установено, че в товарителниците, като изпращач било вписано
ревизираното лице, поради което правилно се приело, че М.Р. бил и получателя на
сумите. Обоснован бил извода на
ревизиращия екип, че лицето М.М.К. не е
в състояние само да организира и извършва онлайн търговия с дрехи, тъй като
било с нисък социално осигурителен статус, с много ниско ниво на образование,
живеещо в ромска махала и представените от същото писмени обяснения били с правописни грешки. Също така, от К. не
била представена информация относно обекта, от който извършвал търговска
дейност, документи за придобиване на стоките, обект на последваща продажба,
информация от кой интернет сайт, facebook страница, електронен магазин била
рекламирана и продавана стоката, вписана в товарителниците, носещи неговото
име. Освен това, обясненията на М.Р. били взаимно противоречиви. Във връзка с
последното, в решението е обективирана хронологията на представените от
жалбоподателя, в хода на проверката и ревизията, документи и обяснения (л.34-36
от адм. д №305/2021г.), като след анализ е изразено съмнение за истинността на
представените от М.Х.Р. документи, което навеждало на извода, че същите били
изготвени за целите на ревизията. Доводите на
жалбоподателя по отношение на определената
основа за облагане по ЗДДФЛ са приети за неоснователни. Органите по
приходите подробно разгледали и анализирали всички обяснения на М.Р. и
направили правилни изводи, че получените суми с наложен платеж и парични
преводи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД били реално придобити от лицето и били негови
приходи по смисъла на ЗДДФЛ, от търговска дейност. Предвид изпратените от
„Еконт Експрес“ ООД справки за получени наложени платежи от посочените лица,
решаващият орган приема за доказано реализирането на недекларирани приходи от М.Х.Р.
за периода м.01/2014г. до м.06/2018г. в общ размер на 356 388, 00 лв. Прието
е, че правилно от укритите
приходи били намалили съответстващите разходи. Правилно било установено, че М.Р., в качеството на самоосигуряващо се лице е внесъл авансово дължимите задължителни
осигурителни вноски (ЗОВ) за ревизирания период, върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със ЗБДОО за съответната година. Не били внасяни обаче окончателни осигурителни
вноски с оглед недекларираните приходи. Ревизираното
лице с виновното си поведение, а именно недеклариране на доходи, липса на
регистрация по смисъла на ТЗ и избягване на заплащане на данъчни и осигурителни
задължения, дало повод да бъде обложено по реда на чл.122 - 124а от ДОПК.
След като М.Х.Р. осъществявал трудова дейност - продажба на
дрехи, то следвало да се определят и задължения му за ЗОВ, в качеството му на
самоосигуряващо се лице. В решението се отбелязва, че въпреки като цяло
правилния подход за определяне на нов размер на осигурителния доход на М.Х.Р.,
органите по приходите при определяне на годишния осигурителния доход на лицето
не взели предвид декларираните в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ получени
доходи за полагане на личен труд в дружеството, в което лицето било съдружник
за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. Въпреки това, решаващият орган е
отбелязал, че предвид разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, РА и РА за поправка на РА не следва да се изменят
във вреда на жалбоподателя.
В хода на съдебното производство,
с оглед направеното с жалбата и със заявление вх. № 2790/26.04.2021г. /л. 111/
оспорване коректността на данните по представените от „Еконт Експрес“ ООД
справки и предвид направеното изрично възражение за изключване от
доказателствата по реда на чл. 183 от ГПК на онези писмени доказателства, които
не се съдържат в оригинал по административната преписка, с определение на съда
от 09.06.2021г. /л.211/, във връзка със заявление вх. №3388/25.05.2021г. /л.
149/, подадено по реда на чл. 192 от ГПК, „Еконт Експрес“ ООД, в
качеството на трето неучастващо по
делото лице, е задължено да представи в оригинал всички превозни и отчетни
документи, съставляващи товарителници и разходни касови ордери за периода
01.01.2014г до 31.12.2018г., по които изпращач на пратките и получател на
наложените платежи са вписани лицата М.Х.Р. с ЕГН *********** и М.М.К. с ЕГН **********.
В отговор на искането по чл. 192 от ГПК по делото с писмо вх. № 3827/11.06.2021г. /л.220- 248/ са постъпили 26 бр.
оригинали на разходни касови ордери за изплащане на парични суми по наложени
платежи и разписки за доставка на пощенска пратка/ пощенски запис.
По реда на чл. 192 от ГПК в
производството са приобщени и доказателства касаещи извършена на лицето М.М.К.
проверка, в това число Акт за регистрация по ЗДДС, АУАН, Уведомително писмо,
подадени от лицето ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, писмени обяснения и др. /л. 346-429/
От изготвената по делото съдебно-графологична
експертиза (СГЕ), се установява, че в представените от „ЕКОНСТ ЕКСПРЕС“ ООД
документи, описани в таблица 2 на протокола от СГЕ, М.Х.Р. с ЕГН ********** е изпълнил
подписите за получател на сумата в: Паричен превод №********* от 07.11.2014г. – 120 лева; РКО (разходен
касов ордер) №********* от 07.11.2014г.
- 485 лева; РКО №********* от 19.09.2014г.
– 784 лева; РКО №********* от 25.09.2014г.
– 280 лева; РКО №********* от 08.05.2015г.
– 1718 лева; РКО № по приложен опис от 19.09.2014г.
– 987 лева; паричен превод № по приложен опис от 25.09.2014г. – 1737 лева; Пощенски запис № по приложен опис от 10.04.2014г. – 1192 лева; Пощенски
запис № по приложен опис от 10.04.2014
г. – 1192 лева; Паричен превод № по приложен опис от 08.05.2015г. – 2843 лева; Паричен превод № по приложен опис от 23.05.2014г. - 1360 лева; Паричен
превод № по приложен опис от 19.09.2014г.
– 1809 лева. Вещото лице е установило, че не е пригодно за почеркова
идентификация на изпълнителя му графичното изображение, положено за подпис на
получател в паричен превод по приложен опис за М.Р. от 05.06.2015г. за сумата
3129 лева - фиг.12 в приложението към протокола на СГЕ. По отношение на
останалата част от представените по делото оригинали е дадено категорично
заключение, че подписите не са изпълнени от жалбоподателя.
По искане на жалбоподател в хода
на съдебното производство се изготви и прие без оспорване от страните
заключение по съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ).
От заключението на същата се
установява, че при направени изчисления
единствено въз основа на приетите по СГЕ документи, като безспорно подписани от М.Х.Р., приходите на
жалбоподателя
за периода от м. 01.2014г. до м.
12.2014г. от търговия по интернет с дрехи, изпращани чрез куриерското
дружество „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и получени суми с наложени платежи и парични
преводи са в общ размер на 8754 лева.
При надценка - 30% /така както е заложил ревизиращия екип/, съответстващите
разходи за 2014г. са в размер на 6733.85 лева. (8754.00 : 1.3), а облагаемият доход е в размер на 2020.15 лева, годишна данъчна основа по чл.28 е в размер на 543.43
лева (2020.15 - 1476.72), данък върху общата годишна данъчна основа е 81.51
лева (543.43 х 15%), при внесен авансов данък - 0 лева се установява данък за довнасяне в размер на 81лева за
2014г.;
По КСО и ЗЗО при този вариант
лицето няма задължения за довнасяне
по фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗЗО.
Вещото лице е изготвило резултати
за дължимия по ЗДДФЛ данък за 2014г. и при съобразяване размера на надценката с
извършените констатации от ревизиращия орган в РД № Р-16002619003407-092-001 от
19.11.2019г. за 2016г., 2017г. и 2018г. за лицето Д.Р.Д., извършвало продажби
предимно на дрехи с ползвана надценка - 20%.
При съобразяване на този процент на надценка разходите за 2014г. се установяват в
размер на 7295 лева (8754 : 1.2), предвид което облагаемия доход е в размер на 1459 лева (8754 лева – 7295 лева),
годишната данъчна основа по чл.28, определена като от облагаемият доход от
трудова дейност, придобит през данъчната година се намали размера на вноските за ЗОВ, възлиза на 0 лева (1459 - 1476.72). При този вариант данък върху общата годишна данъчна основа за
2014г. е равен на 0 лева.
При този вариант на надценка от
20 %, ВЛ в съдебно заседание от 21.12.2021г. уточнява, че лицето също няма
задължения за довнасяне по фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗЗО
При съобразяване единствено подписаните
от жалбоподателя оригинални документи , налични по делото, за периода от м.01.2015г. до м. 12.2015г. се установяват приходи в
общ размер на 4561 лева.
При съобразяване надценка в
размер на 30 %, съответстващите разходи
за 2015г. са в размер на 3508.46 лева (4561 : 1.3), а облагаемият доход в размер на 1052.54 лева
(4561 - 3508.46), годишната данъчна основа по чл.28, определена като от
облагаемият доход от трудова дейност, придобит през данъчната година, намален с
вноските за ЗОВ, е в размер на 0 лева
(1052.54 - 1476.72), данък върху общата годишна данъчна основа възлиза на 0
лева. При този вариант лицето няма задължения за довнасяне по
фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗЗО.
При съобразяване на надценка -
20%, съответстващите разходи за 2015г. (л.443 от делото) възлизат в размер на
3800.83 лева (4561: 1.2), облагаем доход
възлиза на 760.17 лева (4561 - 3800.83), годишната данъчна основа по чл.28,
възлиза на 0 лева (760.17 - 1476.72), предвид което данъка върху общата годишна данъчна основа за 2015г. е в размер на 0
лева. При този вариант лицето също няма
задължения за довнасяне по фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗЗО.
Вещото лице уточнява, че по
делото са налични оригинални платежни документи само по отношение 2014г и
2015г., предвид което изчисления за други години по първия от зададените
въпроси не са правени.
На следващо място, вещото лице
посочва, че при съобразяване на представените
от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД оригинали на
документи (л.444 от делото) за процесния период М.Х.Р. не е достигнал
прага за регистрация по ЗДДС.
Вещото
лице е работило и във вариант, при който са взети предвид извършените пощенски и куриерски услуги с посочен изпращач на пратката и получател на НП М.Р., с оглед
наличния в „Еконт Експрес“ ООД клиентски картон на М.Х.Р. с ЕГН **********,
тел. номер: **********, за периода 01.01.2014г. - 31.12.2018г.
По представените от „Еконт Експрес“ ООД
справки експертът е изчислил, че пратките записани в клиентския картон на М.Х.Р.
с тел. ********** за периода 01.01.2014г. - 31.12.2018г., (л.445 от делото) са
както следват: за 2014г. - изпратени пратки на обща стойност 59 228 лева, получени парични
преводи и наложени платежи на същата стойност, съответно общо получени
59 228 лева (Приложение 1А, 2А и 3А от ССчЕ); за 2015г. - изпратени пратки на обща стойност 36 803 лева, получени парични преводи и наложени платежи на същата
стойност, съответно общо получени 36 803 лева (Приложение 1Б, 2Б и 3Б от ССчЕ);
за 2016г. - изпратени пратки на
стойност 3085 лева, получени парични
преводи на същата стойност, съответно общо получени 3085 лева (Приложение 1В,
2В от ССчЕ); за
2018г.
- изпратени пратки на обща стойност 2689
лева, получени парични преводи и наложени платежи на същата стойност,
съответно общо получени 2689 лева (Приложение 1Г, 2ГА и 3В от ССчЕ). Предвид
така установеното, записаните на клиентския картон на М.Х.Р. с ЕГН **********,
тел. номер: **********, за периода 01.01.2014г. - 31.12.2018г.като изпратени пратки и получени парични преводи по наложени платежи възлизат
на 101 805 лева, които са подробно описани в посочените приложения.
При
съблюдаване данните от тези справки за 2014г., експертът
посочва (л.445 от делото) приходи на М.Х.Р. за периода м. 01.2014г. - м.
12.2014г. в общ размер на 59 228 лева.
При залагане на надценка от 30%
/така както е приел органа/, разходите за 2014г. са изчислени в размер на
45 560 лева (59 228 : 1.3), а облагаемия доход в размер на 13 668
лева (59 228 – 45 560). Установява се внесени авансово задължителните
осигурителни вноски за 2014г. в размер на 1476.72 лева, предвид което се
изчисляват задължителни осигурителни вноски за довнасяне в размер на 2226.02 лева. Годишна данъчна
основа по чл.28 се определя в размер на 9965.26
лева (13 668 - 1476.72 - 2226.02), данък върху общата годишна данъчна основа в
размер на 1494.79 лева (9965.26 х 15%). Предвид липсата на авансово внесен
данък, дължимия данък по ЗДДФЛ за 2014г.
при този вариант се определя на 1494 лева.
По КСО и ЗЗО, установените дължими
осигурителни вноски за довнасяне, са както следва: ДОО за довнасяне 1104.38
лева (8628 х 12,8%), ДЗПО - УПФ 431.40 лева (8628 х 5%), ЗО 690.24 лева
(8628.00 х8%), общо задължителни
осигурителни вноски за довнасяне 2226.02 лева.
При залагане на надценка от 20%,
въз основа на извършените констатации от ревизиращият орган в РД №
Р-16002619003407-092-001 от 19.11.2019г. за 2016г., 2017г. и 2018г. за лицето Д.Р.Д.,
извършвало продажби предимно на дрехи, при получени суми с наложени платежи и
парични преводи при в общ размер на 59 228 лева, се изчисляват съответстващи
разходи за 2014г. в размер на 49 356.67 лева (59 228 : 1.2). Облагаемият
доход се определя в размер на 9871.33
лева (59 228 – 49 356.67). Задължителните осигурителни вноски за довнасяне са
определени в размер на 1246.49 лева (ДОО 4831.33x12.8%=618.41, ДЗПО
4831.33х5%=241.57, ЗО 4831.33x8%=386.51). Годишна данъчна основа по чл.28 е
посочена в размер на 7148.12 лева
(9871.33 - 1476.72 - 1246.49), а изчисления данък върху общата годишна данъчна
основа възлиза на 1072.22 лева (7148.12 х 15%). Предвид липсата на авансово
внесен данък, се определя по ЗДДФЛ данък за довнасяне за 2014г. в размер на 1072
лева.
По представените от „Еконт
Експрес“ ООД справки вещото лице е изчислило, че пратките записани в клиентския
картон на М.Х.Р. с тел. **********, за
периода м. 01.2015г. - м. 12.2015г. са в
общ размер на 36 803 лева. При тези данни и вземане на надценка от 30%, се установяват разходи за 2015г. в размер на
28 310 лева, облагаем доход 8493
лева (36 803 – 28 310). Тук се посочва, че с ГДД вх. №
264391700615127/27.09.2017г. М.Х.Р. е декларирал доходи от други източници по
чл. 35 от ЗДДФЛ в размер на 38 519, 00 лв. В последствие с писмено
обяснение представено в хода на проверката било конкретизирано, че тези приходи
се отнасят за 2015г. Предвид установения
от експертизата по – малък размер на приходите от декларираните такива за
2015г., не се установява данък за довнасяне.
При този вариант вещото лице дава
заключение, че за 2015г. (л.448 от
делото) лицето нямал задължения за довнасяне по фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗЗО,
предвид авансово внесени задължителни
осигурителни вноски в размер на 1476, 72 лева.
За
периода м. 01.2016г. - м. 12.2016г.,
получените суми от наложени платежи и парични преводи, за които по
клиентския картон на жалбоподателя е отбелязано да са получени от М.Х.Р., са
изчислени от вещото лице, като възлизащи в размер на 3085 лева. При заложена надценка в размер на 30%, съответстващите разходи
за 2016г. са изчислени в размер на 2373 лева (3085 : 1.3), облагаемия доход в размер на 711.92 лв. (3085 – 2373), годишната
данъчна основа по чл.28 е изчислена на възлизаща на 0 лева. При това положение
задължителните осигурителни вноски възлизали на 1422.82 лева, а дължимия данък
на 0 лева. Такъв бил данъка и при надценка от 20 %, като при изслушване
заключението, вещото лице конкретизира, че там където изчисленията при 30 %
надценка показват данък 0 лева, такъв бил данъка и при изчисления с 20 %
надценка, предвид което в заключението липсвали изчисления на база 20 %. за
тези години. За 2016г. (л.449 от делото) не се установявали задължения
за довнасяне по фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗЗО.
За 2018г., (л.449 от делото) приходите от
наложени платежи и парични преводи, за които по клиентския картон на
жалбоподателя е отбелязано да са получени от М.Х.Р., са изчислени от вещото
лице, като възлизащи в общ размер на
2689 лева. При надценка 30%, съответстващи разходи били в размер на 2068.46 лева,
облагаем доход 620.54 лева (2689 - 2068.46), задължителните осигурителни вноски
1915.56 лева, годишна данъчна основа по чл.28
0 лева (620.54 - 1915.56), дължим данък 0 лева. По КСО и ЗОО (л.449 от делото) лицето
нямало задължения за довнасяне.
С оглед установените
приходи от наложени платежи и парични преводи, за които по клиентския картон на
жалбоподателя е отбелязано да са получени от М.Х.Р., ВЛ е посочило, че на
31.10.2014г. М.Х.Р. е достигнал облагаем оборот за последните 12 месеца в
размер на 54 310, 00 лв. и за лицето е възникнало задължение за
задължителна регистрация по ЗДДС. От месец 10. 2015г. е отпаднало задължението
за регистрация по ЗДДС предвид спад на облагаемия оборот през този месец до
41 721 лв. При тези данни са изчислени от вещото лице задълженията за
ДДС /л.450-451/ за периода
29.11.2014г. - 30.09.2015г., в размер на 6803.82 лева главница и 3883.95 лева
лихви. Дължимото по
години ДДС за 2014г. било главница в размер на 670 лв. и лихва в размер на 401,
61 лв., а разликата от дължимата главница и лихва за целия период с тези за
2014 г., дават дължимото ДДС за 2015г.
За 2017г. вещото лице
конкретизира, че няма данни. В тази връзка следва да се отбележи, че
представените от „Еконт Експрес“ ООД оригинали на документи, не са налице
такива, които да са относими към 2017г.
При направените изчисления, въз
основа на приложените от „„Еконт
Експрес“ ООД справки, вещото лице
изчислява задълженията на М.Х.Р., в два
варианта според възприетата надценка по вариант 1 в размер на 30 % и по вариант 2 в размер на 20%, както
следва:
вариант 1 за 2014г. (л.451 от делото) задължения за годишен
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО за
самоосигуряващи се лица, ЗЗО за самоосигуряващи се лица, УПФ за самоосигуряващи
се лица, в общ размер на 5840.18 лева (главница 3720.02 лв. и лихви
2120.16 лева, изчислени към датата на издаване на РА № П-
16002620203675-003-001/10.12.2020г.);
вариант 2 за 2014г. – за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ, ДОО за самоосигуряващи се лица, ЗЗО за
самоосигуряващи се лица, УПФ за самоосигуряващи се лица, в общ размер на
3640 лева (главница 2318.71 лева и лихви 1321.38 лева, изчислени към датата
на издаване на РА № П- 16002620203675-003-001/10.12.2020г.).
По делото,
като свидетел беше разпитан М.М.К.. Съдът обаче не кредитира показанията на
същия, като достоверен източник на доказателства, в тяхната цялост. На първо
място намира, че с оглед останалите доказателства по делото е безспорно
наличието на образувано и срещу лицето К. производство по задължителна
регистрация по ЗДДС, отново въз основа на получени от „Еконт Експрес“ справки
за изпратени пратки и получени наложени платежи. В тази връзка намира,
твърденията на свидетеля за наличие на изпратени от името на жалбоподателя и от
името и на други лица пратки и получени за тези лица наложени платежи за такива
оневиняващи самия него, като лице реализирало недекларирани доходи, предвид
което същият се явява заинтересован от даване на показания в тази насока. С
категоричност лицето заявява, че не е получило от името на М.Р. и съответно не
е предавал на същия сума в размер на 249 000 лева, за периода от 2014г. до
2018г. В тази част показанията се приемат за достоверни, доколкото от тези си
твърдения, свидетеля не черпи за себе си благоприятни правни последици.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетата административна преписка, както
и от приобщените в хода на съдебното
производство доказателства и доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Обжалваният
ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация
– участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко
засегнати от него, с оглед на предвидените в същия неблагоприятни последици.
Преди предприетото съдебно оспорване, РА е бил оспорен по административен ред,
пред компетентния орган, който потвърдил същия, в частта на допълнително
начислен ДДС.
Жалбата е подадена в срок до компетентния
да я разгледа съд, като се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.2 ДОПК съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил
ревизията и от ръководителя на ревизията - каквото е изискването по чл. 119,
ал.2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията,
поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
Фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържат и в
ревизионния доклад, който е неразделна част от РА, съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК, като следва да се има предвид, че константната съдебна практика приема
възприетите от компетентните органи мотиви на РД се явяват и такива на
приключващия ревизията акт - РА. Предвид установените от органите по приходите
данни за наличие на недекларирани приходи, на задълженото лице е била
предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода
на извършваната му ревизия. РЛ е било редовно уведомявано за откриването на
ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по
приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване на задълженията. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които
е извършена проверка на значимите за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Не се спори между страните, че през
ревизирания период М.Х.Р. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4
от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за
доходите получени през данъчните периоди, попадащи в обхвата на ревизията. Няма
спор и по отношение на обстоятелствата, че жалбоподателят няма регистрация като
ЕТ, като за периода 2014г. до 2018г. не е подавал заявление за регистрация по
чл.96 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Не е спорно, че за ревизирания
период, ЗЛ е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като са декларирани доходи в
приложение №1 и приложение № 6, за които същият впоследствие е дал обяснения,
че включват доходите му от 2015г.
Между
страните няма спор и по отношение на това въз основа на какви доказателства са
направени изводите на ревизиращия екип, а именно справки от куриерско дружество
„ Еконт Експрес“ с данни за изпратени пратки и получени наложени платежи по
клиентски картон на М.Х.Р. и на М.М.К., приложени по делото на електронен
носител, както и въз основа на документи присъединени към ревизионното
производство с Протокол № П- 16002619019912-073-001/04.11.2019г. по предхождаща
ревизията ПУФО относно лицето М.Х.Р. и с Протокол № Р-16002620002868- ППД-002/06.07.2020г.
по предхождаща ревизията ПУФО относно лицето М.М.К..
Спорът между
страните се свежда до това дали са били налице предпоставките на чл. 122, ал.1,
т.2 от ДОПК за провеждане на данъчно – ревизионното производство по реда на чл.
122- 124а от ДОПК и дали описаните в справки от „Еконт – Експрес“ находящи се в
приложеня по делото CD /л.446/, наложени платежи са получени от ревизираното
лице и от лицето М. К., но в полза на жалбоподателя, за извършени от последния
сделки по занятие, за да се приеме, че същия е реализирал и укрил, като не е
декларирал доход в общ размер на 356 388 лв. за ревизирания период 01.2014г. –
31.12. 2018г., който да бъде обложен по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, дали същият е
достигнал оборот от 50
000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца
през годините 2014г. – 2018г., съответно дали е имал задължение за извършване
регистрация по ДДС и налице ли е данъчно задължение за ДДС по отношение
визирания период и
съответно правилно ли е определена основата по чл. 122 от ДОПК за облагане с
ДДС и данък по ЗДДФЛ и правилно ли са определени дължимите по КСО и ЗЗО вноски. Към така очертаните спорни
въпроси, страните поставят и по този за доказателствената стойност на
приобщените към административната преписка веществени и писмени доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в
т. 1 - 7 от посочената разпоредба.
В случая
органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити проходи (чл.122,
ал.1, т.2 ДОПК) от извършване на търговска дейност, поради което ревизията е
извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, като е прието, че са реализирани
неотчетени приходи от интернет търговия на стоки, получени суми по разходни
касови ордери и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис. От изпратени от „Еконт експрес“ ООД справки и приобщените протоколи от
предхождаща ревизията ПУФО, органите са възприели, че за ревизирания период М.Х.Р.
е получил лично от наложени платежи, сумата в размер на 104 678 лева, а
лицето М.М.К. тази в размер на 249 376 лв. Доколкото от обясненията на
последното лице и събраните за него даннни се установявало, че същият е с нисък
социален статус, с ниско ниво на образование, живее в ромската махала и пише с правописни грешки, приходните
органи приели, че същият не е способен да развива самостоятелно търговска
дейсност. Като взели предвид, че в една голяма част от товарителниците касаещи
тези наложени платежи, е вписан телефонен номер, за който се установявало, че
принадлежи на процесния жалбоподател, приходните органи заключили, че
търговската дейност била осъществявана не от М. К., а от М.Х.Р. и по отношение
на онези сделки, по които наложения платеж е отбелязан като получен от М. К..
Предвид този извод, ревизиращия екип обложил с данък жалбоподателя и за
сделките по които наложените платежи са били записани по партидата на М. К.. Органите са приели, че
доходите на задълженото лице за целия ревизиран период се формират основно от
продажбата на дрехи по електронен път, доставката, на които е осъществявана
чрез куриреска фирма „Еконт експрес“ ООД.
Настоящият
състав намира, че приобщените в хода на
ревизионното производство писмени доказателства, както и постъпилите на електронен носител данни от
третото лице „Еконт експрес“ ООД за получени суми от РЛ, съставляват индииция, за наличие на укрити приходи от страна на РЛ по
смисъла на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, предвид което за ревизиращите органи са били
налице предпоставките да проведат производството по реда на чл. 122 - чл. 124а
от ДОПК. В тази връзка не се констатира процесното ревизионно производство да е
проведено незаконосъобразно по този специален ред.
Независимо
от наличието на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по
специалния ред на чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се има предвид, че в хода
на ревизията следва да
бъдат установени и анализирани онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими
към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи
възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна
основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението, като не следва да бъдат игнорирани и основните принципи на облагане, възведени в съответния
материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК
данъчната основа, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани
изчерпателно в т. 1-16 от ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, като органът по приходите следва да анализира и
разгледа всички критерий, визирани в нормата на ал. 2 и съответно да приложи
онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по
възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран
субект.
Настоящият
съдебен състав намира, че така изложените от органите фактически твърдения в
оспорения акт не водят на извода за извършен в пълнота анализ на
обстоятелствата по ал. 2, за определяне данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания
субект и съобразявайки относимите критерии,
съгласно т. 1 - т. 16 по отношение на конкретния ревизиран субект. Възприетият от
ревизиращите органи подход при определяне на облагаемата основа, съдът не може да определи, като максимално обективен и способстващ за формиране на облагаемата
основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК по възможно най- достоверният начин спрямо
ревизирания субект.
В случая е приложимо и
правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството
по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на
чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК
визира, презюмираната със закона истинност на направените от органите по
приходите фактически констатации. Последните обаче, следва да са базирани на
обстоен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал.2 , от т.1 до т. 16 от ДОПК.
Според настоящия състав, оспореният ревизионен акт е лишен от такъв анализ.
Заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки
по занятие и реализирани и недекларирани доходи от същите е направено
единствено и само въз основа на информация, предоставена от трето неучастващо в
производството лице, в обобщен табличен вид. Ревизиращите органи не са
извършили самостоятелни констатации на описаните в справката факти и
обстоятелства, а са възприели същите за осъществили се само и единствено въз
основа на представените им таблици.
Горното
води на извод за липса на самостоятелно направени от органите установявания на
относимите за определянето на данъчната основа факти и обстоятелства. Фактическите констатации в ревизионния акт са
направени въз основа на получените данни от трето лице "Еконт експрес"
ООД в табличния им обобщен вид. Само въз основа
на таблици, които нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична,
обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора
страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи,
така както са направени от приходните органи. От значение за установяване
получаването на приходи са документи, изходящи от доставчика и получателя по
сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител,
нито самият технически носител. Не се споделят изложените от процесуалния
представител на ответната страна съждения относно характера на приложените по
административната преписка фотокопия на РКО и товарителници, записани върху CD, като носещи характеристиките на електронен
документ. Констатациите на приходните органи не почиват на
каквито и да било първични документи /снимките на РКО не са такива, а и не са
електронни документи/ и съответно при липсата на такива документи по делото,
направените в РА изводи са необосновани. В този смисъл са и Решение № 11516 от
12.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2021 г., VIII о Решение № 10064 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2021 г., VIII
о., Решение № 5709 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 186/2021 г., I о., и
др.
На
следващо място прави впечатление, че ревизиращият екип не излага собствени
аргументи, касаещи възприетата като осъществена от страна на жалбоподателя
търговска дейност във вменения й обем. Настоящият състав намира, че по ревизионната преписка не са
налице достатъчно доказателства от които безпротиворечиво да се стигне до
извод, че получените от лицето М.М.К. наложени платежи през процесния период са
получени в полза на жалбоподателя от негово име и за негова сметка във връзка
осъществявана от жалбоподателя търговска дейност. Изложените от ревизиращия
екип фактически обстоятелства са изцяло пренесени в процесния РД от изложените
такива от техни колеги извършили предхождащи ревизията проверка за установяване
факти и обстоятелства по отношение лицето М.М.К.. Преповторени са и аргументите
въз основа на които е прието, че не лицето К., а настоящият жалбоподател е
реализирал приходи, въз основа на получените от К. наложени платежи. Като
основен аргумент в тази насока се изтъква ниския социален статус на лицето К.,
което пък обстоятелство дори се опровергава от фактическите установявания по
извършената ПУФО на лицето, при която е установено наличие на вписан на негово
име недвижим имот и два леки автомобила. В действителност ревизиращият екип
приобщавайки протокола от извършената на К. ПУФО, може да ползва събраните в
хода на тази проверка доказателства, но въз основа на тях следва да извърши
собствен анализ и да изведе собствени изводи относно относимостта на тези
доказателства към процесната ревизия. В случая лисва самостоятелен анализ на
данните събрани чрез предхождащи ревизията ПУФО, като по отношение на М.М.К.,
така и по отношение на М.Х.Р.. Декларативно ревизиращият екип се е позовал на
изводите на проверяващия екип по тези проверки. От събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М. К.
също не се стига до извод, че сумата от 249 376 лв. е била получена от К. от името и за
сметка на жалбоподателя, а точно обратното този извод на ревизиращите органи
категорично се оборва.
Настоящият
съдебен състав намира, че изводите на ревизиращите органи за реализирани,
укрити и подлежащи на деклариране от ревизираното лице доходи, в размерите
описани в ревизионния акт се явяват
оборени от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Следва
също така да се посочи, че за да се счита наличие на подлежащ на облагане доход
до доказване на противното по силата на чл. 123 от ДОПК, следва органите по
приходите да са установили, че стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него
или ако направените от лицето разходи и от свързаните с него лица явно и
съществено превишават размера на получените средства. В РД към оспорения РА
изрично се посочва, че по отношение на
жалбоподателя не се установява наличие на такива обстоятелства.
В съдебно производство,
двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени и
имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към
разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите,
релевантни за спорното право.
Независимо
от презумпцията по чл. 124 от ДОПК, ревизираното лице разполага с процесуална възможност, в хода на производството по
обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените
фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия
процес, която се предопределя с оглед правилото на чл. 154 чл. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
С
оглед направеното от страна на жалбоподателя оспорване на представените по делото фотокопия на товарителници и платежни документи, приобщени в
ревизионното производство на електронен носител, които не се представиха от ответника в оригинал или официално заверено копие по реда на чл.
183 от АПК, въпреки дадените му указания в тази насока, видно от молба
вх. №3553/02.06.2021г. /л.272/, същите
следва да се изключат от доказателствения материал и няма да бъдат съобразявани при постановяване на настоящото решение. Предвид обстоятелството, че тези
доказателства са изключени от доказателствения материал, безпредметно се
явява обсъждането на истинността им.
Нещо повече, в депозираната по делото писмена защита от процесуалния
представител на ответната страна се сочи, че оригиналите на товарителници и платежни документи не са част от административната
преписка, предвид което изводите на ревизиращия екип не са базирани на тези документи, а
на представените от третото лице „ Еконт –Експрес“ справки.
Съдът
намира, че доколкото фактическите констатации в РА са направени единствено въз
основа на получените данни от третото лице „Еконт -Експрес“ ООД, в табличния им
обобщен вид, при липса на първичните доказателства – товарителници относно
изпращането на стоки и РКО – относно изплащането на сумите по наложен платеж,
последните следва да се считат за оборени. Тези констатации в случая не почиват
на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива
документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни. В
резултат на процесуално бездействие на приходните органи, не са изискани
оригиналите или заверени копия от оригиналите на доказателствата. От значение
за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са
документи, изходящи от лицето, какъвто документ не е нито таблицата, съдържаща
се в технически носител, нито самия технически носител.
В случая не е налице хипотезата на чл.184 ГПК
– представяне на електронен документ, тъй като релевантните за спора документи
– товарителници и РКО не са електронни такива, за да бъде възможно и допустимо
възпроизвеждането им на хартиен носител, представен като заверен препис.
Релевантните за спора документи, въз основа на които могат да се направят
изводи за наличието на укрити приходи и извършени сделки, са частни документи –
товарителници, имащи характер на частни диспозитивни документи и разходни
касови ордери, имащи характер на частни удостоверителни документи.
Автентичността на тези документи в частност относно авторството на ревизираното
лице е от значение за спора. Невъзможността за извършване на проверка на
истинността на тези документи поради непредставянето им в годен за това вид има
за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи
по спора. Горното води на извод, че въз
основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и
съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставени са от трета
неучастваща в спора страна, изцяло въз основа на доказателства, които са
изключени от събраните по делото такива и за които няма признание или други
категорично установени данни да са изходящи от автора им, не може да се
достигне до извод за достоверност на фактическите констатации по РА и
законосъобразността на същия РА. В този смисъл
са Решение № 14709/31.10.2019г. на ВАС, по АД 5763/2019г., Решение №
16516/04.12.2019г. на ВАС по АД № 6468/2019г. и др.
Доколкото
настоящият състав намира за оборени, констатациите на приходните органи за
получени от ревизираното лице облагаеми приходи в посочените в РА размери, то
следва, че не е налице правно основание за установяване на данъчната основа за
облагане по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ във вида и размера, определен от приходните
органи.
Предвид вмененото с разпоредбата на чл.
160 от ДОПК задължение на съда да реши делото по същество, настоящата инстанция
дължи да отбележи, че приема за установено и доказано осъществяването на
търговска дейност от страна на жалбоподателя, чрез продажба на дрехи по
интернет, от която дейност е получавал наложени платежи по „ Еконт Екпрес“ ООД,
но само до размерите визирани в заключението на ВЛ по съдебно – счетоводната
експертиза в отговор на първия от поставените въпроси. Това са сумите за които
по делото се събраха безспорно доказателства, че са получени именно от
жалбоподателя М.Х.Р.. Такива доказателства са приложените по делото
оригинали на разходни касови ордери и
разписки за доставка на пощенски услуги, по отношение на които СГЕ установи, че
подписите за получател са изпълнени именно от настоящия жалбоподател.
Тук е мястото да се посочи, че така получените
от жалбоподателя суми в рамките на ревизирания период не са приход, а оборот от
дейността, като за определяне прихода от същата следва да бъде съобразен и
разхода. Тук приходната администрация са приели като разход, единствено и само
стойността на която е придобита продадената стока, като предвид липсата на
конкретни данни за това са приели за релевантна стойността на надценката, с
която лицето Р.К. е декларирала, че работи при търговия със стоки от вида на
процесните. Настоящият състав намира изводите на ревизиращия екип в тази им
част също за оборени от събраните в хода на съдебното производство
доказателства. Ревизиращите органи при изчисляване на облагаемия доход са
заложили надценка в размер на 30 %. Този размер е обоснован с дадени от лицето Р.К.
обяснения, представени по делото във вид заверени „вярно с копието“. Срещу така
представеното по делото доказателство в съдебно заседание от 13.07.2021г. е
направено изрично възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, като
ответната страна е била задължена да го представи в надлежно заверен за вярност
с оригинала вид, в случай че желае да се ползва от него. Видно от молба вх. №
5642/08.09.2021г. ответната страна не разполага с посоченото писмено
доказателство в оригинал, което на основание чл. 183 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК
следва да бъде изключено от доказателствата по делото и съда да не съобразява
правните си изводи с него. При това положение настоящият съдебен състав следва
да вземе предвидената в изготвената съдебно- счетоводна експертиза надценка в
размер на 20 %, доколкото последната се основава на изискани от ВЛ справки в
тази насока от органите на НАП.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че по делото се събраха безспорни доказателства, че в рамките на
ревизирания период жалбоподателя М.Р.Х. е получил наложени платежи от продажба
на дрехи чрез куриерско дружество „ Еконт Експрес“ ООД в периода м.01. 2014г. до 31.12.2014г., в размер на
8754 лв., от които 7295 лв. следва да бъдат признати за съответстващи
разходи. При така приетото облагаемият
доход за периода е в размер на 1459 лв. При това положение след приспадане
на авансово внесените от жалбоподателя вноски по КСО и ЗЗО, годишната данъчна
основа по чл. 28 от ЗДДФЛ е равна на 0 лв. и за същият не се установяват
допълнителни данъчни задължения както по ЗДДФЛ, така и по КСО и ЗЗО.
От доказателствата се установя, че през
ревизирания период жалбоподателя е получил през периода 01.2015г.- 31.12.2015г. наложени платежи в размер на 4 561лв. От тази сума след
приспадане на разходите в размер на 3800, 83 лв., се получава облагаем доход в размер на 760, 17 лв. За този
период данъчната основа по чл. 28 от ЗДДФЛ възлиза също на 0 лв, предвид което
за ревизираното лице не се установяват задължения по ЗДДФЛ, ЗЗО и КСО.
Представените
по делото оригинали на РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски
запис, не формират реализиран от жалбоподателя оборот, по-висок от 50 000 лева,
поради което за него не възниквало задължението по чл.96, ал.1 от ЗДДС и не е
налице правото на органите по приходите по чл.102, ал.4 от ЗДДС, за който и да
било период в рамките на ревизирания.
Предвид
възприетото от съдебния състав наличие на оборена презумптивна истинност на
процесният РА и с оглед възприетите за безспорно доказани фактически
обстоятелства, следва извод, че приходната
администрация не е установила и доказала по надлежния ред недекларирани от РЛ
облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в облагаемата основа в размерите посочени в оспорения РА, следователно не се установяват посочените в РА
данъчни задължения в определените от органите размер. Предвид това същият се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен в цялост.
При този изход на спора,
съдът намира, че
в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски -
депозит за вещо лице и адвокатски хонорар. Последният се претендират в размер
на 2700 лева. Съобразно чл. 36, ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата,
размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда,
че при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
В
случая материалният интерес е 69 025.37 лева (задължения по отменения РА –
50246, 85 лева – главница и 18 778, 52 лева лихва), а уговореното
възнаграждение е клонящо към минимума, предвид което неоснователно се явява
възражението за неговата прекомерност.
Предвид
горното на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 3950 лева, от които 10 лева - държавна такса
за образуване на делото, 2700 лева – адвокатски хонорар и 1240 – възнаграждение
за вещо лице.
Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,вр. чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002620002868-091-001 от
07.12.2020г., и Ревизионен акт за поправка № П-
16002620203675-003-001/10.12.2020г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, потвърдени с Решение № 130/19.02.2021г. на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ТД на НАП - Пловдив.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ
на НАП, да заплати на М.Х.Р.
***, сумата от 3950 (три хиляди деветстотин и петдесет)
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: