№ 4359
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110211446 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба от „ИНТЕРХОЛД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 456Б срещу Наказателно постановление
№ 654505-F646466/11.08.2022 г., издадено от директора на дирекция „Средни данъкоплатци
и осигурители“ в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на
НАП) – гр. София, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 021 705.00 лв. (един милион двадесет и един хиляди седемстотин и
пет лева) за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Жалбоподателят се позовава на формална незаконосъобразност и неправилност на
издаденото срещу него наказателно постановление, обусловени от съставянето му при
редица нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи, че
неправилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
като съдружник в ДЗЗД, като същата следвало да се носи от управителя на гражданското
дружество като физическо лице. От описанието на обстоятелствената част, дадена в АУАН
и в НП, не могло да се изведе категорично заключение за субекта, който не е изпълнил
задължението си по чл. 124 от ЗДДС. Същевременно се твърди, че предпоставка за
възникване на задължение за отразяването му в дневника за покупки за съответния данъчен
период, било неговото получаване от доставчика на облагаемата услуга, което в настоящия
случай не било изяснено от актосъставителя. Наказаното юридическо лице възразява още и
срещу приложената санкционна разпоредба с твърдение, че същата се налагала само при
настъпила вреда за бюджета. В случая следвало да бъде приложена втората алинея на чл.
1
182 от ЗДДС, тъй като регистрираното за целите на облагането с ДДС лице било отразило
данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да
бъде отразен. Навежда се още, че били нарушени императивните правила на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, доколкото нито в АУАН, нито в НП били отразени факти от състава на
нарушението като: данни за определения по-малък размер данък, описание на деянието и
неговия извършител, съпоставка на данните за внесен ДДС за месец декември 2022 г. и
месец февруари 2022 г. и други. На последно място жалбоподателят излага виждането си за
неправилна преценка на административнонаказващият орган по отношение маловажността
на случая. В заключение е формулирано искане за цялостна отмяна на атакуваното
наказателно постановление, а в условията на алтернативност – за намаляване на наложената
с него имуществена санкция.
Жалбоподателят - редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от
редовно упълномощения си процесуален представител – адв. Л. Т. от САК. Същата
поддържа наведените с жалбата искания и претендира заплащането на адвокатски хонорар в
полза на подзащитното ѝ дружество, за което представя договор за правна защита и
съдействие, преводно нареждане и списък с разноски.
Въззиваемата страна - редовно призована, представлява се от юрисконсулт Георгиев /с
пълномощно по делото/. В съдебно заседание моли за отхвърляне на жалбата поради
недоказаност, съответно – за потвърждаване на издаденото НП като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното:
С резолюция за извършване на насрещна проверка №П-22221022025913-ОРП-001/14.02.2022
г. на служители на ТД НАП – гр. София било възложено извършването на проверка на ДЗЗД
„ЕКО ПРОЕКТ – ПЛОВДИВ“ с код по БУЛСТАТ *********. На основание чл. 37, ал. 2 и
ал. 3 от ДОПК до последното било адресирано искане за представяне на документи, в
отговор на което били предоставени писмени обяснения, към които били приложени
следните документи: договор за доставка от 09.12.2021 г., споразумение към договор за
доставка от 30.12.2021 г., едностранно изявление от „РАСТЕР - ЮГ" ООД за прекратяване
на договора за доставка, данъчна фактура № **********/10.12.2021 г. и данъчно кредитно
известие № **********/30.12.2021 г., както и оборотни ведомости за 2021 г.
В хода на проверката било установено, че на 09.12.2021 г. между ДЗЗД „ЕКО ПРОЕКТ –
ПЛОВДИВ“ и „РАСТЕР - ЮГ" бил сключен договор за доставка на тръби, в който било
предвидено авансово плащане на 50 процента от цената на доставката без ДДС да бъде
преведено в срок от 20 дни от датата на подписване на договора. На 10.12.2021 г.
изпълнителят издал данъчна фактура № **********/10.12.2021 г. с данъчна основа от 5 108
525.00 лв. и ДДС в размер на 1 021 705.00 лв. От представеното споразумение към договор
за доставка от 30.12.2021 г. се установява, че първото авансово плащане не е осъществено,
2
поради което „РАСТЕР – ЮГ“ ООД не следвало да извърши доставката на тръби. „РАСТЕР
– ЮГ“ ООД е издал данъчно кредитно известие № **********/30.12.2021 г., в което били
отразени следните отрицателни величини: данъчна основа (-) 5 108 525.00 лв. и ДДС (-) 1
021 705.00 лв. към данъчна фактура № 500000000016/10.12.2021 г. В писмените си
обяснения, адресирани до ТД на НАП – гр. София, управителят на възложителя по договора
признава, че горепосоченото кредитно известие не е било осчетоводено към момента на
получаването му поради недоглеждане от отговорните служители. Признава задължението
за ДДС на гражданското дружество в размер на 1 021 705.00 лв. и декларира, че към
15.02.2022 г. кредитното известие вече е било отразено в счетоводните му регистри.
Действително ДЗЗД „ЕКО ПРОЕКТ – ПЛОВДИВ“ е включило данъчно кредитно известие
№ *********/30.12.2021 г. в отчетния си регистър „Дневник за покупките“ едва за данъчния
период м.02.2022 г., видно от наличните по делото справки за декларации по отделни
периоди. Невключването на кредитното известие е довело до неправомерно завишаване
размера на данъчния кредит за данъчен период м. 12.2021 г. и неправомерното намаляване
на резултата по справка декларацията за същия данъчен период, което е дало основание на
главен инспектор Б. П. от ТД на НАП – гр. София да състави срещу „ИНТЕРХОЛД“ ЕООД
с ЕИК ********* акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F646466
от 24.03.2022 г. за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. В него било вписано, че за
констатираното несъответствие следва да отговаря именно жалбоподателя като основен и
най-голям съдружник с 50 % дялове от гражданското дружество.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред административния орган били направени възражения,
които били преценени за неоснователни и въз основа на акта на 11.08.2022 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Описаните факти съдът прие за установени въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдържащите се в приобщените писмени доказателствени средства,
които са непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и показанията на актосъставителя
П., които съдът приема за достоверни и последователни. От показанията на изслушания в
съдебно заседание свидетел се потвърждават обстоятелствата около възложената и
извършена проверка и заключенията от нея, съответстващи на фактическите констатации,
описани в АУАН и НП. Установява се, че данъчно кредитно известие №
**********/30.12.2021 г. с данъчна основа (-) 5 108 525.00 лв. и ДДС в размер (-) 1 021
705.00 лв. е включено в дневника за продажби едва за данъчен период м.02.2022 г. - с два
месеца закъснение.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. В тях е
дадено подробно описание на извършеното нарушение с всички съставомерни за него
признаци. Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган
произтича от разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Съдът счита, че са спазени
3
предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове за съставяне на АУАН, съответно – за
издаване на НП.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС повелява, че всяко данъчно задължено лице,
регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност, е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през
който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон. По силата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен
документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 1000 лв.
Следва да се отдели като безспорно обстоятелството, че ДЗЗД „ЕКО ПРОЕКТ – ПЛОВДИВ“
не е отразило своевременно в дневника си за покупки за м. 12.2021 г. кредитно известие №
**********/30.12.2021 г. към данъчна фактура № 500000000016/10.12.2021 г., с което
формално е осъществен съставът на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Предвид
особения правен статут на задълженото лице обаче, а и релевираното от жалбоподателя
възражение в тази насока, съдът намира за необходимо да постави на разглеждане въпросът
чия отговорност е следвало да бъде ангажирана за неспазване на правно регламентираното
задължение по отразяване на съответните обстоятелства в отчетния регистър на
дружеството.
ДЗЗД „ЕКО ПРОЕКТ – ПЛОВДИВ“, вписано в регистър БУЛСТАТ под идентификационен
номер *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път“
№ 456Б, ет. 3, представлявано от Д.Г. - управител на един от участниците в дружеството -
„ИНТЕРХОЛД“ ЕООД, е гражданско дружество по смисъла на чл. 357 от Закона за
задълженията и договорите. Посочената норма регламентира възможността две или повече
лица да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел, като съгласието
им за същото се обективира в т. нар. „договор за дружество“. По правната си природа
дружеството представлява неперсонифициран субект, характеризиращ се с липса на
правосубектност, без обособено имущество, корпоративна структура и органи, чрез които да
дава израз на волята си. От тук следва да бъде направен изводът, че дружеството по ЗЗД не
е самостоятелен правен субект, а формално обединение на физически и/или юридически
лица с оглед постигането на определена стопанска цел.
Еднопосочна е практиката на съдилищата по въпроса за административно наказателната
отговорност на дружеството по чл. 357 и следващите от ЗЗД, като широко се споделя тезата
за недопустимост такава да бъде реализирана по отношение на този тип форми на
сдружаване поради липсата им на персонификация.
4
Придобитите от дейността на гражданското дружеството активи не преминават в неговия
патримониум, а се превръщат в обща собственост на участниците, разпределена съобразно с
дяловото им участие. Последното по презумпция е равно, но в настоящата хипотеза,
доколкото изрично е предвидено противното, разпределението съобразно участието във
вноските е следното: „ИНТЕРХОЛД“ ЕООД – 50 %, „ТЕС КЪНСТРАКШЪН ГРУП“ ЕООД
– 48 % и „ВиК ИНФРАСТРУКТУРНО ПРОЕКТИРАНЕ“ ЕООД – 2 %. Въз основа на това
административнонаказващият орган е подвел под отговорност лицето с най-голямо дялово
участие („основен и най-голям съдружник“), а именно - „ИНТЕРХОЛД“ ЕООД. Съдът
намира за недопустимо аналогичното прилагане на правилата на Търговския закон, касаещи
особените прерогативи на мажоритарния/управляващ акционер в АД, съответно –
съдружник в ООД. От служебно изготвена справка в регистър БУЛСТАТ по партидата на
гражданското дружество се установи, че за управляващо и представляващо лице е определен
Д.Г.Г. - законен представител на „ИНТЕРХОЛД“ ЕООД. Следователно, във вътрешните
отношения на участниците спрямо трети лица, е постигнато съгласие правомощията,
свързани с представителство и управление на неперсонифицирания правен субект, да бъдат
възложени на определено лице, което притежава мандат и съответно е отговорно за
осъществяването на дружествените работи. В Решение № 1014 от 20.07.1999 г. на ВКС по
гр. д. № 338/99 г., V г. о., е прието, че при постигната договореност за представителство,
действията следва да бъдат извършени от представителя-съдружник, който изразява
съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и
задължения за тях. В настоящия случай обаче се откроява несъответствие в
представителната власт, доколкото такава е била учредена в полза на физическо лице – Д.Г.,
а за неотразяване на данъчен документ в отчетните регистри е ангажирана отговорността на
юридическото лице, което то представлява - „ИНТЕРХОЛД“ ЕООД.
В подкрепа на горното е и принципното положение, заложено от законодателя в
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, а именно, че „за административни нарушения,
извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации,
отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите,
които са наредили или допуснали да бъдат извършени“. В случая липсва идентичност между
лицето, отговорното за виновното неизпълнение на регламентирано в ЗДДС задължение, и
това, по отношение на което е наложена имуществена санкция, още повече, че като вид
наказание последната се налага на юридически лица, а за физическите в чл. 182, ал. 1 от
ЗДДС се предвижда постановяването на аналогичната по характер санкция „глоба“.
От друга страна, следва да бъде обсъден въпросът за отговорността, която гражданското
дружество носи пред трети лица. В теорията и съдебната практика е застъпено виждането,
че за задълженията на дружеството отговаря всеки от съдружниците съобразно с размера на
участието си в общото начинание, и доколкото не следва друго от уговорките между
страните и не е налице предвиден в закона случай на солидарност, съдружниците отговарят
пред трети лица в условията на разделност. В този смисъл се е произнесъл ВКС в Решение
№ 131 от 21.03.2014 г. по т. д. № 1121/2011 г.: „При гражданското дружество правата и
5
задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското
съучастие. Страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделния
съдружник, респективно съдружници. (…) В отношенията с трети лица съдружниците в
гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава
отговорност.”. Идентична постановка се поставя и при разглеждането на
административнонаказателни спорове, което следва от съотношението между правилото, че
печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял (чл. 361,
ал. 1 от ЗЗД) и изключителната правосубектност на юридическите лица, делегирана с
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН – „на юридически лица и еднолични търговци може
да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност“. Имуществената съвкупност на
гражданското дружество е дялова, от където следва, че всеки съдружник разполага с права и
задължения, съответстващи по обем на участието му във вноските. Същото важи и по
отношение на отговорността на субекта за публични задължения – за налагането на
наложената имуществена санкция би следвало да се призоват всички съдружници, като
всеки от тях понесе отговорност съобразно с дяловото си участие в гражданското дружество.
В случая обаче, и доколкото не се установиха основания за приложение на института на
пасивната солидарност, наказаното юридическо лице е следвало да понесе отговорността за
общото задължение в размер, съответстващ на дяловото му участие в неперсонифицираното
образувание.
По горните съображения от правна страна съдът намира, че неправилно е ангажирана
отговорността на дружеството-жалбоподател, като крайното заключение за неправилно
приложение на материалния закон навежда на единствения закономерен изход от делото, а
именно – отмяна на атакуваното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение, за извършването на които по делото са представени следните
доказателства - преводно нареждане, договор за правна защита и съдействие и списък.
Така мотивиран ,съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 654505-F646466/11.08.2022 г., издадено от
директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП – гр. София, с
което на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 021 705.00 лв. (един милион двадесет и
един хиляди седемстотин и пет лева) за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА въззиваемата страна - Национална агенция за приходите, да заплати на
жалбоподателя „ИНТЕРХОЛД“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 3 000.00 лв. (три хиляди
лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
6
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба на основанията, посочени
в НПК, по реда на АПК пред Административен съд - София-град, в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7