Решение по дело №310/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 103
Дата: 30 май 2022 г.
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20217280700310
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 103/30.5.2022 г.

 

30.05.2022 г., гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   втори административен     състав

На  осемнадесети май                                                            2022 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

 

Секретар  В.  Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 310 по описа на 2021 година.

        За да се произнесе, взе предвид следното:          

        Производството  е  образувано по жалба  на  „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. *****, представлявано от управителя М.Д.Ж., чрез адв. Г. М. ***, със съдебен адрес:***, офис 5,  против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-280-2600/4152#3 от 08.10.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ /АУПДВ/.

      В жалбата  и допълнителната такава с вх.№ 80/14.01.2022г. са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен  при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Прави се искане съдът да обяви за нищожен процесния АУПДВ или да го отмени като незаконосъобразен, с присъждане на направените по делото разноски.

      В съдебно заседание  за жалбоподателят редовно призован,  се  явява управителя на дружеството и процесуалния му представител, който поддържа жалбата на основанията изложени в същата, както и направеното искане.  Представя  писмени бележки и  списък на направените разноски.

      Ответникът –  зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие"  изпраща процесуален представител гл. юрисконсулт Д. М., която оспорва  жалбата. Пледира за отхвърляне на същата и  претендира присъждане на направените по делото разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

      ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

     По делото не е спорно, че жалбоподателя „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 684308 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 с Уникален идентификационен номер (УИН) 28/050620/97823, като е заявил за подпомагане и парцели по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) СЗ КЛЧ.

     В съответствие с  чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания,  ДФЗ  осъществил контрол на площите по заявената схема по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура, като за целта е извършена е проверка на място (ПнМ) в периода 24.06.2020 г. - 07.08.2020 г. от дирекция “Технически инспекторат“ със заповед № 400112 от 23.06.2020г. Проверката определя парцел 40484-96-23-1 с площ 1,6 ха/   /описан в табл. 1 от АУПДВ/, за допустим за подпомагане по останалите схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на място за допустимостта му по заявената схема за обвързано подпомагане, същият се явява недопустим за подпомагане по СЗ КЛЧ.

     Видно от представения по делото доклад за проверка на площи/л. 16- 21/ процесния парцел 40484-96-23-1 не е приет за допустим по заявената схема за обвързано подпомагане, като е  отразена следната забележка:         “ Парцела е засят с лук, който е наличен при ПнМ, но е силно заплевен, не са извършвани всички необходими мероприятия.“  За резултатите от извършената ПнМ и причините за недопустимост на парцела по схемата „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД е информирано с Уведомително писмо с изх. № 01-282-6500/384 от 14.08.2020г. на началник отдел РТИ към ОД - Ямбол, получено от управителя на дружеството  на 27.08.2020 г., с приложено копие от доклад за извършената проверка.

      С  писмо с изх. № 02- 280-2600/4152 от 21.05.2021 г. на осн. чл. 26, ал.1 от АПК, ДФЗ е уведомил дружеството за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ, като му  е дадена  възможност  в 7 дневен срок да предостави допълнителна информация или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане. Писмото е получено на 01.06.2021г. и с писмо с вх. № 02-280-2600/4152#2 от 08.06.2021 г. управителя на „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД е   направил възражения срещу откритото производство по издаване на АУПДВ, които възражения и представените към тях доказателства, адм. орган  не приел за съотносими към откритото производство.

       С Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-280-2600/4152#3 от 08.10.2021г. издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ по отношение на "БИГ-ФРУКТ"ЕООД с ЕИК: **** и адрес: с. ***** е установено публично държавно вземане в размер на 12 172.30 лв. (дванадесет хиляди сто седемдесет и два лева и тридесет стотинки) представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 28/050620/97823. Като правно основание за издаване на процесния АУПДВ са посочените разпоредбите на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл. 27, nap. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година, а като фактическо такова е посочено следното:  При извършване на калкулациите по СЗ КЛЧ, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на парцела, описани в табл. 1, определена от извършената ПнМ, не е взета предвид и на бенефициента е изплатена сума в размер на 12172.30 лв. по схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по СЗ КЛЧ при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, е наложило повторното преразглеждане на подаденото от "БИГ-ФРУКТ"ЕООД заявление. След приключване на повторните проверки е установено, че парцелът, описан в табл. 1, е изначално недопустим за подпомагане по СЗ КЛЧ. За недопустимостта на парцела кандидатът е бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ за него чрез писмото, с което му е връчен доклада от извършената проверка на място. След извършената прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ КЛЧ възлиза на 0.00 лв. Разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по СЗ КЛЧ в размер на 12172.30 лв., представлява недължимо изплатена сума.“

       Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-280-2600/4152#3 от 08.10.2021г. е изпратен  на хартиен носител до оспорващия с писмо с обратна разписка с ИД PS 8606 001DUB K и съответно получен от същия на 04.11.2021г., а жалбата му е подадена чрез адм. орган до ЯАС с рег.№ 02-280-2600/4152#5 от 19.11.2021г., но с дата от 18.11.2021г. на изпращащата пощенска станция.

        По делото е назначена съдебно агрономическа експертиза по въпроси изцяло формулирани от процесуалните представители на страните, заключението по която е прието като обективно, всестранно, пълно и неоспорено, като са събрани и гласни доказателства досежно закупувани и използвани от дружеството препарати за растителна защита. Вещото лице сочи, че в процесния парцел 40484-96-23-1, който е с обща площ от 6 ха са засети през стопанската 2020 година общо 16 дка лук (Allium сера), 20 дка картофи (Solanum tuberosum) и други полски култури / дини, пъпеши, главесто зеле и краставици/, като от общо 16 дка лук са засети 10 дка чрез арпаджик и 6 дка чрез директна сеитба/семена/. Вещото лице също така се позовава на справка от НИМХ за метеорологичната обстановка в село *, общ. * за периода 01.05.2020г. до 05.07.2020 г. и сочи, че количеството валежи паднали в този период и градушката през месец юни допринасят за бяло и сиво гниене, жълтеница, пероноспороза, фузариум, сажди, ръжда, трахеомикоза, гниене на лукова шийка, вирусна мозайка. Борбата с тези характерни заболявалия при високата влажност е трудна и неуспешна. Необходимо е да се започне с третиране при поява на благоприятни за патогена условия. Максимум 3 третирания през 14 дни. Дъжд паднал след 3 часа отмива фунгицида и ефективността не е на лице. Всичко това води до слаби добиви, клонящи към минимум, както за културата лук, така и за картофите. След невъзможността за провеждане на правилни агротехнически мероприятия настъпва основно сиво и бяло гниене и посевите се завладяват от плевели - паламида, балур, обикновен щир и абутилон, като борбата с тях е почти невъзможна.

       С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

      Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.                

      Разгледана по същество жалбата се преценя като основателна по следните съображения:

      В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

      В случая оспореният АУПДВ е постановен от материално  компетентен адм. орган. ДФ "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС. Съгласно чл. 20а ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", изпълнителният директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си. По делото е приложена Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г., от която видно, че визираното правомощие е делегирано на зам. изпълнителния директор на ДФЗ – г-жа П.Д.С..

      Актът е издаден в писмена форма, но не е с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт, без задължителни реквизити и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания но същите са без посочена взаимовръзка помежду си, като е абсолютно неясно как е формиран размерът на определената за възстановяване сума, предвид констатациите за недопустимост за подпомагане само на част от  парцел 40484-96-23-1 по схемата за обвързано подпомагане.   С писмото на органа с изх. № 02- 280-2600/4152 от 21.05.2021 г. е поставено началото на административното производство за издаване на оспорения АУПДВ. Както бе посочено по горе по това писмо оспорващия е изготвил възражение с вх. № 02-280-2600/4152#2 от 08.06.2021 г. с приложени фактури и твърдение, че е спазил изискванията за добита продукция и другите условия по СЗ КЛЧ. В противоречие на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, актът обаче е издаден от органа без изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и събиране на всички относими доказателства. Мотивите имат съществено значение за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.  

       Неспазването на процесуалните правила на АПК от страна на  административният орган при издаване на оспорения акт е довело  и до нарушения на материалния закон във връзка с материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума.

      При проверката на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдът съобрази, че с оглед трайната съдебна практика няма пречка мотивите за издаване  на административните актове да се съдържат в друг документ съдържащ се в преписката. В случая видно от съдържанието на АУПДВ органът препраща към данните съдържащи се Уведомително писмо с изх. № 01-282-6500/384 от 14.08.2020г. на началник отдел РТИ към ОД – Ямбол, с приложено копие от доклада за извършената проверка. Адм орган твърди в оспорения акт, че процесното писмо е  „обжалвано от кандидата в законоустановения срок, като след разглеждането на жалбата е извършена контролна проверка със заявка с № 426114 потвърждаваща резултатите от първоначално извършената проверка на място, за която бенефициентът е уведомен с писмо с № 01-2600/6173 от 20.11.2020 г.“ Резултатите от сочената контролна проверка и писмо  не са приложени по делото, въпреки дадената изрична възможност на ответника в з. с. з. от 30.11.2021 г.  и о.с.з. на 19.01.2022г. да допълни представената преписка с писмени доказателства. Непредставянето на цитираните документи прави невъзможна проверката от страна на съда на изложените в  тях фактически и правни основания.

      Съдът констатира също, че в случая липсват изложени фактически и правни основания, относно формирането на размера на  определеното за възстановяване публично държавно вземане. Не става ясно как е формирана процесната сума, доколкото констатациите на органа за недопустимост за подпомагане на процесния парцел се изразяват  в силно заплевяване и неизвършване на всички необходими мероприятия. Тези мотиви, преценени съобразно доказателствата по делото и правилата на чл. 30б  и чл. 34, ал. 1 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания не позволяват проверка относно законосъобразността на определената сума. Съгласно посочените правни норми, министърът на земеделието, храните и горите определя със заповед размера на подпомагането на хектар, а размерът на помощта по схемата се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 за получен и реализиран на пазара добив и са представени доказателства за това. В случая оспорващият  е изпълнил задължението си по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 да декларира и представи доказателства за произведената и реализирана продукция през 2020 г. още по време на административното производство, но органът не ги е проверил и не е формирал съответни изводи съобразно критериите по чл. 30б ал. 4 от Наредба № 3, поради което остава неизвестен начина и основанието за връщане на изплатеното финансово подпомагане по схемата.

      Настоящият съдебен състав счита, че оспореният административен акт е издаден и в нарушение на приложимия материален закон. Според органа основанието за връщане на процесната финансова помощ е недопустимостта  на парцел, описан в табл. 1 към акта, която е определена като „изначална“ и за която дружеството било уведомено преди изплащането на финансовата помощ за него чрез писмото, с което му е връчен доклада от извършената проверка на място като е налице препращане относно причините и основанията за недопустимостта за подпомагане към данните в този доклад. От изложеното следва, че материалноправната предпоставка за упражняване на правомощието на органа за издаването на АУПДВ се явява Уведомително писмо с изх. № 01-282-6500/384 от 14.08.2020г. на началник отдел РТИ към ОД – Ямбол.

      Съдът счита, че т. нар. "уведомително писмо" няма белезите на индивидуален административен акт, който след придобиване на стабилитет, да установява релевантното обстоятелство за недопустимост за подпомагане на процесния парцел. Надлежният акт, с който е следвало да се установи горното, е решение по чл. 11а ал. 1, т. 1от ЗПЗП издадено от Разплащателна агенция, чрез оправомощените за това длъжностни лица. В този смисъл е разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, според която резултатите от административните проверки се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Изводът в случая е за отсъствие на приетата от органа материалноправна предпоставка за издаване на АУПДВ.

       Освен изложеното в случая е налице и хипотезата на § 3 вр. с § 1 на чл. 7 от Регламент /ЕС/ № 809/2014 на Комисията, съгласно която задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера.

 Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера.

        По изложените съображения съдът намира депозираната жалба за основателна и  оспорения АУПДВ като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

При този изход на спора в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които в случая са за внесена държавна такса от 50 лева, за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, както и за платен адвокатски хонорар в размер на 900 лева или общо разноски в размер на 1 200 лева. Възражението на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар  съдът намира за неоснователно, тъй като същия с оглед материалния интерес по делото е в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, втори административен състав

 

Р    Е   Ш    И    :

 

        ОТМЕНЯ по жалба на „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД, Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-280-2600/4152#3 от 08.10.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие.

 

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ГР. СОФИЯ да заплати на „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. *******, представлявано от управителя М.Д.Ж., чрез адв. Г. М. ***, със съдебен адрес:***, офис 5, сумата от 1 200 ( хиляда и двеста) лева за направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ:/п/ не се чете