О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.
София, ………..12.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV състав, в закрито заседание на тридесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.
ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
2.
А. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Иванов въззивно
наказателно частно дело номер 574/20г. по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по въззивни частни жалби на подсъдимия подс.
Н.Й.Б. чрез защитниците му адв.И.А. от КАК и адв.Х.Б. САК, срещу протоколно
определение на СНС XX - ти състав от 18.11.2020г. по НОХД №2597/19г., с коeто съдът
е оставил без уважение искане на подсъдимия и защитниците му по реда на чл.270 НПК за изменение прилаганата мярка за неотклонение от „задържане под стажа“ в
по-лека.
С жалбата си адв.А. отмяната на атакуваното определение,
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се иска въззивният съд
постанови друго, с което да измени изпълняваната срещу подс.Б. мярка за
неотклонение в по – лека.
На първо място, във въззивната жалба не се приемат
изводите на решаващия съд, че не се установяват здравословни проблеми, които да
налагат само на това основание изменение на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ изпълнявана
в Затвора София.
Според защитата, приета тройна съдебно-медицинска
експертиза, назначена да установи актуалното здравословно състояние на Б. и
възможността да пребивава в ареста не е дала категоричен отговор, относим към
общото здравословно състояние на подсъдимия, за това как се отразява на
експертните изводи обстоятелството, че на Н.Б. са препоръчани три оперативни
интервенции - на менискусите на двете колена, на липом/липосарком/, на
варикозни вени, макар и в планов порядък. Защитата се противопоставя и на
приетото от съда, че необходимите оперативни интервенции можело да бъдат
осъществени при съблюдаване правилата по чл.137 ЗИН, а за последващата
рехабилитация подс.Б. да бъде извеждан периодично от ареста, с оглед
необходимостта от прилагането и. Защитата се позовава на редица решения на
ЕСПЧ, където са критикувани решения на националаните власти, когато те
еднообразно са приемали за налични рисковете при продължаване на задържането на
лица, без отчитане на изминалия период на тяхното задържане. Според защитника формалното
изброяване на разпитаните свидетели от съда, не съдържало нужната оценка на
доказателствената стойност на събраните доказателства в контекста на излагане
на съображения за продължаване наличието на обосновано подозрение за
съпричастност на подзащитния и към деянията за които е предаден на съд. В
искането си, защитата претендира да получи отговор защо, съдът не е изменил
мярката в „Домашен арест“,
с която при по благоприятни битови условия ще бъдат обезпечени целите на
процесуалната принуда. Според защитата, в нарушение на чл.5, т.4 от ЕКПЧОС, на
подзащитния не е предоставено в пълен обем правото адекватно да се защити, при
условията на продължаващото задържане в ареста.
Във въззивната жалба защитника адв.Б. оспорва
правилността на съдебното определение от от 18.11.2020г. по НОХД №2597/19г., с
коeто съдът е оставил без уважение искане на подсъдимия Б. за смекчаване на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, като се навеждат доводи за
ограничаване на правото му на лечение, което да получи при избрани от подс.Б. условия,
както и такива от
семеен характер. Според защитникът, съдът не е отчел в пълен обем всички налични
предпоставки, включително времето на престоя на подзащитния му в ареста и
обстоятелства свързани с извънредната епидемиологична обстановка в страната и
призтичащите затруднения за осигуряване на медицинска грижа на задържания, което
налагало смекчаване на условията, при които е ограничавано правото на свободно
прпидвижване на подсъдимия Б..
Въззивният съд, като
взе предвид доводите в депозираните частни жалби, мотивите на първостепенният съд в
атакуваното определение и доказателствата по делото прецени, че жалбите са процесуално допустими, доколкото са представени в определеният от
закона седмодневен срок пред съответната въззивната съдебна инстанция, че са
подадени срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и от лице с правен интерес. Разгледани по
същество, съдът намира жалбите за неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения:
Съдебното производство по НОХД №2597/19г., е образувано
по реда на чл.247 ал.1 т.1 НПК на 25.07.2019г. с внасяне на обвинителния акт по
досъдебното производство №45/2016г. пр.пр.№348/2016г. за разглеждане по реда на
Глава 19 НПК, като подсъдимия Н.Й.Б. е предаден на съд по обвинение в пет тежки
умишлени престъпления по:
- чл. 321, ал. 3,
пр.2 и пр.3 т.1 вр. ал.1 НК, - че за периода от 09.2005г. до 22.10.2018г. в
Р.България (С.,
Д., Т., Ш. и гр.К. и в Чужбина – К. Ш., Кр. Н., Р. П. и в Република С. ръководил ОПГ създадена да
върши престъпления по чл.чл.203, 253, чл.255 НК с користна цел.
- чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 пр.1 и т.7 вр. чл.20
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 НК – че за периода м.12.2010г. до м.02.2011г. в
съучастие с Банева и с посредственото извършителство на друго лице, което не е
имало знание за фактическите обстоятелстгва избегнал установяването и
заплащането на данъчни задължения в особено големи размери – 231 052 лв.
за три данъчни периода.
- чл.255 ал.3 вр.
ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 НК, че за периода м.04.2007г. до м.02.2013г. избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
1 514 855,96лв. за 65 данъчни периода
- чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.3 т.1 пр.2 вр. ал.2 пр.3
вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, че на 26.10.2018г. че държал имущество в
особено големи размери златни бижута, монети, кюлчета и часовници с парична
равностойност на 225 000лв., в съучастие с Е. Б., за което е знаел, че е
придобито от тежки умишлени данъчни престъпления, като случая е особено тежък –
престъпление по
- чл.339 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, че на
26.10.2018г. в София държал в нарушение на закона общо 331 бр. боеприпаси за
огнестрелно оръжие, късо нарезно, гладкоцевно, както и за дългоцевно нарезно
огнестрелно оръжие (автомат Калашников)
С Определение на СНС от 07.12.2018г. по ЧНД №4219/18г. по
отношение на подсъдимия Б. е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, прилагана до момента, която с атакуваното протоколно определение от
18.11.2020г. XX - ти състав на СНС е отказал на промени в по-лека.
В съдебната фаза на наказателния процес, преценка за
законосъобразността на задържането под стража на подсъдимия е осъществявана
общо 11 пъти от различни състави на АСНС, при което първоинстанционния съдебен
акт за продължаване на мярката е бил потвърждаван. Това е направено с:
Определение №142/23.08.2019г. на първи състав на АСНС, с
което потвърждава протоколно определение от 09.08.2019г. на СНС
Определение №1165/09.10.2019г. на пети състав на АСНС, с
което потвърждава протоколно определение от 24.04.2019г. на СНС
Определение №1179/01.11.2019г. на втори състав на АСНС, с
което потвърждава протоколно определение от 21.10.2019г. на СНС
Определение №1202/03.12.2019г. на пети състав на АСНС, с
което потвърждава протоколно определение от 20.11.2019г. на СНС
Определение №9/07.01.2020г. на втори състав на АСНС, с
което потвърждава протоколно определение от 17.12.2019г. на СНС
Определение №144/05.03.2020г. на втори състав на АСНС, с
което потвърждава протоколно определение от 14.02.2020г. на СНС
Определение №223/27.03.2020г. на пети състав на АСНС, с
което потвърждава протоколно определение от 16.03.2020г. на СНС
Определение №303/23.04.2020г. на четвърти състав на АСНС,
с което потвърждава протоколно определение от 10.04.2020г. на СНС
Определение №545/07.08.2020г. на пети състав АСНС, с
което потвърждава протоколно определение от 28.07.2020г. на СНС
Определение №581/21.08.2020г. на втори състав на АСНС, с
което потвърждава протоколно определение от 10.08.2020г. на СНС
Определение №260056/07.10.2020г. на втори състав на АСНС,
с което потвърждава протоколно определение от 18.09.2020г. на СНС
На вниманието на всички състави е било актуалното
здравословно състояние на подсъдимия Б., като неколкократно е било обект на
експертно изследване, като от всички
проведени експертни изследвания не е налице такова, което да установява несъвместимост
на заболяванията му с пребиваването в ареста.
Така например, констатираното мастно образувание е
диагностицирано като доброкачествен липом още в началото на м. август 2019г. в
болница Лозенец и е
било обект
на експертно изследване, чрез изготвената
съдебно медицинска експертиза №2597/2019г. в УМБАЛСМ
„Пирогов“. В последствие
с преглед на 23.08.2019г. в УМБАЛ „Александровска“ е проследено развитието му, като на 10.10.2019г.
в СБАЛО е направена биопсия и е поставена
диагноза „липосаркома“, за което лекар, коремен хирург е дал становище, че в планов
порядък следва да бъде отстранено.
Поради оплаквания от болки в кръста са провеждани
консултации и изследвания от неврохирург в периода май - юли 2020г., при което е
поставена диагноза „херния дискалис“ –
Л4-Л5 и Л5-С1, като при неповлияване с медикаментозно лечение е препоръчано планово хирургично лечение.
Поради оплаквания от болки, отток и тежест в коляното са
провеждани консултации с д-р Каракостов на 03.06.2020г. в първа УМБЛАЛ „Св.Йоан
Кръстител“ и изследвания като за целта са проведени пет различни образни
изследвания и е поставена диагноза „варикозни вени на ляв долен крайник“
„частично разкъсване на задния рог на медиален мениск на дясно и ляво коляно“. Проведена
е и консултация на 16.07.2020г. със съдов хирург, д-р С. в УМБАЛ „Сити клиник“, който препоръчал вентонично лечение,
след което при неповлияване и влошаване е препоръчал евентуално хирургично
лечение. Проведен е
10 дневен
курс по физиотерапия.
Провеждано е и ехокардиографско изследване в клиниката по
спешна кардиология „Пирогов“, както и консултации с външни специалисти, при което е препоръчана
медикаментозна терапия за дисковото заболяване, с последваща физиотерапия, а при
липса на подобрение е препоръчано
провеждане на микроневрохирургично лечение в планов порядък.
С оглед анамнестични данни за алергично заболяване е
проведено функционално изследване на дишането - спирометрия, което показвало
нормална дихатена функция на
белия дроб на подсъдимия, при което медицинското заключение е, че
здравословното състояние на подсъдимия
Б., този етап не налага допълнителни изследвания
и лечение.
Съдът е подложил на своевременна експертна оценка
естеството на заболяванията на подсъдимия, тяхното актуално състояние, като е
изисквал и експертен отговор за тяхната съвместимост с пребиваването в
условията на арест. За целта първостепенния съд е изпълнил
задълженията си,
като е назначил и приел комплексна тройна СМЕ за установяване съвместимоста на
констатираните вече заболявания и тяхното
актуалното състояние, както и на цялостното здравословно
състояние на подс.Б. с
пребиваването му в
ареста. Според експертизата, заболяванията му съдържат белезите на хронични
заболявания, чието актуално състояние не налага в спешен порядък провеждането
на оперативно лечение. В атакуваното определение, съдът е съобразил констатациите
на д-р Стефанов за необходимост от планови операции и провеждането в последствие на хондропротективна
терапия на двете
коленните стави. Съдът е отчел, че с
оглед постъпило искане от подсъдимия за
осъществяване на операциите в планов порядък, същите могат да бъдат проведени и в
препоръчано включително от външни експерти лечебното заведение, предвид
разпоредбата на чл.137 от ЗИНЗС като
съответно подсъдимия ще бъде преведен за извършването на
нужното оперативно лечение. По
делото липсват данни подсъдимият да е обективирал намерения за провеждане на
оперативно лечение в планов порядък, поради което не се налага към настоящия
момент назначаване на експертиза за допълнителна оценка, съвместимостта на пребиваване
в условията в ареста или болницата при затвора с медикосанитарните изисквания
за провеждане на необходимото следоперативното лечение и съответни
възстановителни грижи за възстановяването на подсъдимия.
Въз основа на заключенията на приетата актуална съдебно
медицинска експертиза и от данните за провежданите изследвания на подсъдимия,
настоящия състав отчете, че първостепенния съд в атакуваното
определение е формирал обосновани изводи относно актуалното здравословното
състояние на подсъдимия и
възможността за продължаване прилагането на мярката „задържане
под стража“.
Настоящия състав споделя и изводите на съда, че продължава да е
налице обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимия Б. към деянията,
инкриминираните с внесения обвинителен акт. Наличните данни по делото, не са
разколебани от събраните доказателства на досъдебното производство, доколкото до момента са разпитани 18
свидетеля от общо 173 и
предстои приемането на 6 експертизи – счетоводна, техническа, графическа,
балистична и др., предстои проверката и приобщаването на множество писмени
доказателства и доказателствени средства, съдържащи различни доказателствени
данни, които ще формират доказателствената основа за изграждане на вътрешното убеждение
у съдебния състав по въпросите по чл.301 НПК. В тази връзка настоящия състав,
намира за правилно ограничаването на решаващия състав за предварителна оценка на доказателствата по
делото в производството по чл.270 НПК
Доколкото извода за наличие на подозрение за съпричастност
на подс.Б. към престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност
към настоящия момент, все още може да бъде формиран при превес на доказателствени
данни събрани само в
досъдебната фаза на процеса, които не са проверени и
събрани в съдебната фаза на процеса, то и изводите на настоящия състав са
идентични с многократно направените изводи
от други съдебни състави (над 22 пъти) за тяхната достатъчност, при формиран на положителен
извод за наличие на обосновано подозрение по смисъла на чл.63 НПК. Не са налице основания водещи към промяна
в нито в извода за наличие на подозрение за съпричастност на подсъдимия към
инкриминираните деяния, нито за
риска към
извършване на престъпление. По отношение
на риска от укриване, настоящия
състав счита,
че е с намалял интензитет с оглед изминалия период на задържане, и затрудненията при пътувания свързани със съществуващата пандемичната
обстановка в момента.
Рискът
от извършване на престъпление продължава да е наличен и с висок интензитет, което произтича
както от естеството на повдигнатото обвинение включващо няколко
тежки умишлени престъпления, от
характера и продължителността на описаната в обвинението престъпна дейност, във
вероятното въвличане и използване на трети лица в нея, от продължаване наличието
на реален риск от опорочаване процеса на събиране и приобщаване на
доказателствата в съдебната фаза на процеса, доколкото все още по – голямата
част от тях не са събрани по съответния ред. Съображенията в тази насока са свързани и с конкретните данни
за противоправното поведение на подсъдимия проявено в ограничените условия на ареста му, за осъществена нерегламентирана
телефонна комуникация с различни
лица,
включително и извън страната. Като отчита всички доказателствени
данни, настоящия състав намира, че риска от извършване на престъпление продължава да е налице и с висока степен на интензитет.
Претендираното от защитата смекчаване на задържането му в
условия на „Домашен арест“, може да обезпечи
само риска от укриване, но не и
от извършване на престъпление, доколкото възможностите за комуникация,
респективно за неправомерно въздействие върху обективния характер на събирането
на доказателства по делото, няма да може да бъде обезпечен в нужната степен с исканото изменение на мярката за неотклонение. Настоящия
състав се солидаризира с преценката на първостепенния състав, че продължава да
е налице реален риск от извършване на престъпление, което представлява една от
охраняваните от закона цели по смисъла на чл.57 НПК, поради следва да продължи прилагането на настоящата мярка
за неотклонение. За продължителността на прилагане на мярката за
неотклонение, съдът съобрази и
основанията за („разумност“) посочени в мотивите
на Решение № 263/16.06.2014г. на ІІІ НО ВКС., а именно, че при преценката за продължителността на
прилагане на мярка за неотклонетние, следва да се отчитат и естеството
на фактите, които са предмет на доказване, сложността на правните проблеми и сложността
на процедурата за събиране на
доказателствата. Не са налице основания за негативна
оценка за интезивността
на провеждане на съдопроизводствените
действия.
В заключение следва да бъде посочено, че първостепенният
съд е съобразил изискванията на чл.270
ал.1 изр.1 НПК, като правилно
е приел, че
доколкото не са настъпили нови обстоятелства,
които да водят до
възникване на качествени промени в наличието и интензитета на предоставките по
смисъла на чл.63 НПК и/или такива свързани
с неблагоприятно изменение в здравословното състояние на
подсъдимия до степен на
несъвместимост на пребиваването му в ареста, то не са налице основанията в настоящия процесуален
момент за смекчаване на мярката за неотклонение на подсъдимия Б..
Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 и чл.345 НПК, IV
въззивен състав на АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 18.11.2020г., по НОХД №2597/19г., на СНС, XX - ти състав на
Специализирания наказателен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.