Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………… г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 2425 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и се развива след отмяна на решението на РС – Варна по
н.а.х.д. № 4626/2018г. и връщането на делото за разглеждане от друг състав на
съда.
Образувано е по жалба на М.Г.М.
срещу електронен фиш серия К № 2154327, издаден от ОДМВР – Варна, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП за това, че на
09.07.2018 г. в 13,16 часа в обл. Варна, по път Е –
70 (извън населено място), с посока на движение към гр. Варна, до
бензиностанция „Петрол“ при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26
от 80 км/час е управлявал лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ТХ 8166 ХТ със
скорост 113 км/ч – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят намира
издадения електронен фиш за незаконосъобразен поради нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, като излага своите доводи за това. На първо място
оспорва компетентността на издаващия орган, като излага съображения, че
компетентен да издаде електронен фиш е само съд съгласно чл. 119 Конституцията
на Република България, доколкото електронният фиш е правораздавателен акт. На
следващо място ОДМВР като юридическо лице няма правомощия да извършва
самостоятелни действия, тъй като не може да формира самостоятелна воля, което
може да направи само директора на дирекцията. На следващо място се твърди, че
липсва име и подпис на директора, като няма и доказателства, че са му
делегирани правомощия да правораздава. Излага
съображения, че мястото на извършване на нарушението път (Е-70) не е достатъчно
конкретизирано, за да изпълни изискванията за форма на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Сочи, че няма доказателства за обозначаване на участъка от пътя с пътен знак
В-26. Не е показана утвърдена схема за постовата дейност съобразно Инструкция Iз – 633 от 25.03.2013 г. за патрулно-постовата дейност. Твърди се, че при
изчислението на скоростта не е отчетено отклонението в градуси между радара и
автомобила. Излага аргумент, че съгласно чл. 747 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, радарният скоростомер трябва
да има устройство, отчитащо ъгъла, под който превозните средства пресичат
радарния лъч (ъгъла на въздействие, освен в случаите, когато е предназначен за
работа с практически успореден на направлението на трафика радарен лъч (ъгъл на
пресичане под 10 градуса). Позовава се на ал. 2 от същата разпоредба съгласно
която при инсталиране на радарния скоростомер в съответствие с инструкцията,
той трябва да не допуска измервания в тази част от антенната диаграма, в която
вследствие на нерегламентиран ъгъл на пресичане на радарния лъч относителната
грешка на измерванията би надвишила +/- 2 %. Според жалбоподателя във фиша не е
обсъдена субективната страна описаното нарушение. Навежда доводи, че в
конкретния случай административнонаказателната отговорност е следвало да бъде
реализирана със съставянето на АУАН и издаване на НП, тъй като нарушението е
установено в присъствието на контролен орган. Допълнително излага аргументи, че
електронен фиш се издава при констатирано с автоматизирано техническо средство
за измерване на скоростта нарушение в отсъствие на контролен орган. Оспорва
наличието на административно нарушение. Отправя искане за отмяна на издадения
електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна не изпраща процесуален или
законен представител по време на открито съдебно заседание, като в
съпроводителното писмо към въззивната жалба изразява становище за нейната
неоснователност, като излага аргументи за спазване на всички изисквания за
осъществяване контрол на скоростта, предвидени в Наредба № 8121з – 532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На 09.07.2018 г. е издаден електронен фиш за това, че в 13,16 часа в обл. Варна по път Е – 70 (извън населено място), с посока
на движение към гр. Варна, до бензиностанция „Петрол“ при въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В-26 от 80 км/час, било засечено движение на МПС -
лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ТХ 8166 ХТ, със скорост 113 км/ч.
Посочено е, че скоростта е измерена с преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен номер 11743c9.
Електронният фиш е издаден срещу М.Г.М., като собственик на процесния лек
автомобил.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява и се потвърждава от приобщените по делото гласни доказателствени
средства: показанията на св. З. Н. Х. и писмени доказателства: писмо от ОПУ –
Варна, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система, протокол за проверка и
веществени доказателства: снимка с точни координати на нарушението и снимка за
точното местоположение и позициониране на системата за контрол.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. З. Ненчев Х. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира писмените доказателства и веществените доказателства по
делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви,
поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите
фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр. 2 ЗДвП всеки електронен фиш
трябва да съдържа следните реквизити: данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, ползвателя на моторното превозно средство,
описанието на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата.
В електронния фиш е посочено, че мястото на извършване на нарушението е обл. Варна, по път Е – 70 (извън населено място), с посока
на движение към гр. Варна, до бензиностанция „Петрол“. От представеното по
делото писмо от Областно пътно управление – Варна се установява, че пътят, на
който е било разположено автоматизираното техническо средство за измерване на
скоростта, както и мястото на засичане на процесния лек автомобил е път А-2
„София - Ботевград – Шумен – Девня – Варна“, а не път Е – 70 (път I-2 „Граница Румъния
– Русе – Цар Калоян – о. п. Разград – о. п. Шумен – Девня – Варна“). От същото писмо се установява, че на км 424+040 има пътен знак В26
(80), като началото на пътната връзка за бензиностанция „Петрол“ е при км
424-110.
Административнонаказателното
производство е строго формализирано, като в ЗДвП са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат издаваните електронни фишове.
Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за
какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено
наказание.
Мястото, където е извършено
нарушението е задължителен реквизит на електронния фиш съгласно чл.189, ал.4,
изр. 2 ЗДвП, т.е. това е един от елементите, които индивидуализират конкретното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице.
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установява, че процесният
автомобил е заснет на съвсем друг път А-2 „София - Ботевград – Шумен – Девня –
Варна“, а не този, който е посочен в електронния фиш - Е – 70 (извън населено
място), с посока на движение към гр. Варна, до бензиностанция „Петрол“.
Следователно електронният
фиш е издаден в нарушение на материалния закон, доколкото същият съдържа всички
изискуеми по закон реквизити, но жалбоподателят не е управлявал на процесната дата и на процесното място (път Е – 70)
собствения си лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ТХ 8166 ХТ.
По изложените съображения
съдът намира, че обжалваният електронен фиш
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш
серия К № 2154327, издаден от ОДМВР – Варна, с който на М.Г.М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.
2 ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: