Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21
гр. Сливен, 30. 01. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и трети
януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 506 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от В.Г.В. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0304-000396 от 08.08.2019 г., издадена от Началник Сектор в РУ Несебър към
ОД на МВР – Бургас, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 1, б. „б”
от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна. Счита, че: заповедта е нищожна, тъй като няма
доказателства за издаването ѝ от компетентен орган; в заповедта не е
описано точно мястото на извършване на нарушението. Прави искане оспорената
заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява и не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото относими
към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г., издадена от
Директора на ОД на МВР – Бургас, Началниците на Сектори в РУ при ОД на МВР –
Бургас, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП.
На 08.08.2019 г. на оспорващия В. е съставен от
служител на ОД на МВР – Бургас, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия АА бл. № 326381, връчен му на същата дата, за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за това че на 08.08.2019 г. около 10:10 ч. в С. б. –
до хотел М. в посока хотел Б., е управлявал лек автомобил с Рег. № ******, и е
отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. На В. е бил издаден талон за медицинско изследване
№ ***, в който е отразено, че лицето отказва такова изследване.
Въз основа на съставения АУАН, на 08.08.2019 г. от Началника
на Сектор в РУ Несебър към ОД на МВР – Бургас, е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед № 19-0304-000396. С нея на оспорващия В.В. е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ с правно основание чл. 171, т. 1, б.
„б” от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта са
възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че В. в качеството
му на водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 18.09.2019
г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на административния
орган на 01.10.2019 г.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че на 08.08.2019
г. около 10:10 ч. в С. б. – до хотел М. в посока хотел Б., оспорващият е
управлявал лек автомобил с Рег. № ******, и след като е бил спрян за проверка
от служители
на ОД на МВР– Бургас, е отказал да бъде проверен с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Процесното нарушение е констатирано със съставен акт за
установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Констатациите в съставения АУАН не са оборени в хода на съдебното производство.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна -
адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. Издателят на заповедта е на длъжност началник сектор в РУ към ОД
на МВР – Бургас и по силата на заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г., издадена от
Директора на ОД на МВР – Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен и мотивиран, посочени са фактическите и правни основания за издаването
му. В административното производство, приключило с издаване на оспорената
заповед, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Възраженията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са
неоснователни. Не се споделя твърдението на оспорващия, че в заповедта не е
описано точно мястото на извършване на нарушението. Видно от съдържанието на
оспорената заповед, посоченото в нея място на извършване на нарушението е
описано и конкретизирано в достатъчна степен.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози или да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В разглеждания случай посочените в разпоредбата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице: оспорващият е
бил водач на процесния автомобил, когато е бил спрян за проверка, и е отказал
да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Материалната доказателствена сила на процесния АУАН не е опровергана в
съдебното производство. С проявлението на релевантните факти е възникнало
публичното право на административния орган да приложи принудителната
административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС
на водача. С оглед на изложеното, приложената от административния орган ПАМ е
законосъобразно наложена.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Г.В. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0304-000396 от 08.08.2019 г., издадена от Началник Сектор в РУ Несебър към
ОД на МВР – Бургас, с която на В.Г.В. е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: