№ 335
гр. Кюстендил, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500244 по описа за 2023 година
С. С. Ш. с ЕГН ***, с постоянен адрес: с. ***, ул. „***“ № 5, обжалва с въззивна
жалба Решение № 180 от 06.04.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1068/2022 г.
по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за
установено по отношение на С. С. Ш., че И. М. Ч. е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с № ***,
ливада от 1.9 дка в м. ***, землището на с. ***; отменил е нот.акт ***, т. І, д. ***г. до ½ ид.ч;
осъдил е С. С. Ш. да заплати на И. М. Ч. 475 лв. деловодни разноски.
Въззивницата твърди, че при постановяване на решението си, районният съд се е
произнесъл „свръхпетитум“ по непредявен иск, доколкото претенцията по предявените
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и акцесорния по чл. 537 ал. 2 ГПК е за 1/12 ид. част от
процесния имот, респ. счита решението в частта му над претенцията от 1/12 ид. ч. от
недвижимия имот до ½ ид. ч. за недопустимо.
Навежда аргументи за неправилност на решението в останалата му част поради
необосноваността му, както и че е постановено в нарушение на процесуалния закон и в
противоречие със събраните по делото доказателства.
Възразява срещу мотивите на решаващия състав за отхвърляне възражението на
ответницата за придобивна давност в нейна полза, като сочи, че съдът се позовал само на
едно изречение от показанията на свид. М., без да извърши цялостен анализ на дадените от
нея показания, предвид което счита мотивите за погрешни и необосновани. Изразява
становище, че показанията на свид. П. са непоследователни и в противоречие с показанията
на свид. М., събраните писмени доказателства и твърденията, изложени в исковата молба,
респ. същите не следва да бъдат кредитирани. Счита, че от анализа на събраните по делото
доказателства /включително свидетелските показания на М., на които се позовава/ следва
извод, че ответницата е добросъвестен владелец на целия имот за период над 30 години,
през който ищецът не е предявил по никакъв начин претенция да владее наследствената си
1
1/12 ид.ч. от имота. Допълва, че ищецът, който носи доказателствената тежест, не е успял да
докаже основателността на исковата си претенция – не е доказал период, в който след
земеделската реституция да е упражнявал владение върху имота, липсвали доказателства да
е извършил каквито и да било действия на противопоставяне на своенето, демонстрирано от
ответницата. Счита решението за неправилно поради това, че съдът се е произнесъл относно
имот, индивидуализиран по различен начин и с различна площ от посочения в исковата
молба имот.
Сочи допуснати от районния съд процесуални нарушения – относно доклада и
гласните доазателства, с което е нарушено правото й на защита; както и необсъждане в
мотивите на писмените доказателства, приети по делото. Заключава, че изводите на
първоинстанционния съд противоречат на приетото от съда писмено доказателство – нот.
акт ***, том I, рег. ***, д. № *** на нотариус с рег. № 293 в НК, както и на показанията на
свид. М..
Иска се обезсилване като недопустимо на решението в частта над претендираните
1/12 ид. части до признатите от съда ½ ид. част, отмяната му в останалата част и
постановяване на решение, с което предявената претенция бъде отхвърлена. Претендират се
разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещната страна И. М. Ч.. По същество въззиваемата страна чрез процесуалния
представител адв.Е. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата, намирайки
решението за правилно и законосъобразно, тъй като ответницата по иска не е доказала да е
придобила имота по давност при усл.на чл.79 ЗС.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка
на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка
намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
По същество въззивният съд приема следното:
Страните са законни наследници на общия наследодател С.Р.Н., б.ж.на гр.***,
обл.Кюстендил, починал на ***., като ищецът И. Ч. е негов внук – син на починалата след
наследодателя дъщеря на последния – М. Сл. Ч.а , а ответницата по иска (въззивницата) С.
Ш. е низходяща от първа степен на друга дъщеря на общия наследодател – К. Сл. Б.-
същата- починала на 25.01.2021г.( срвн.удостоверение за наследници №36 от 08.02.2023г.на
общ.***).
Процесният имот е реституиран в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на наследниците на Сл. Н.- видно от решение №5003/19.02.1999г. на Поземлена комисия -
***, същото- влязло в сила на 30.12.1999г. В това решение имотът е описан като ливада от
1,999дка в м.“***“, имот *** по картата на землището на с.***, общ.***, при граници и
съседи:имот № 000011- пасище,мера на община ***; №000112-напоителен канал на община
***; №013004 – ливада на община ***; №013005- ливада на А. М. М.; №000113-напоителен
канал на община *** и №013002- ливада на наследници на Н. И. З., като видно от
скица№15-821532/ 22.07.2022г.,същият поземлен имот по кадастрална карта, одобрена със
Заповед №РД-18-1025/27.04.2018г. на Изп. директор на АГКК-Кюстендил, е с
идентификатор *** ( горепосоченият № ***, се сочи като номер по предходен план).
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като в
показанията си свид. Г. П. поддържа, че от преди 6-7 години е имал договорни отношения с
една от наследниците – А. (което лице е посочено в цитираното по-горе удостоверение като
наследник – низходяща от втори ред на общия наследодател Сл. Н. - дъщеря на починалата
след наследодателя негова дъщеря М.; респ.сестра на ищеца по иска И. М. Ч.. Преди
2
смъртта си същата наследница (А. М. Р., починала на 24.11.2021г.) била уведомена, а при
справка в Поземлената комисия разбрала, че „имотът вече е на други наследници“. Свид.П.
сочи още, че А. е завела дело, но починала и делото било прекратено – приложено е гр.дело
№2326/2021г.на ДнРС , от което е видно, че искът, предявен от А. М. Р., е положителен
установителен за установяване право на собственост върху 1/12 ид.част от същия имот, като
е прекратено поради отказ от иска, направен от наследниците на тази ищца.
Свид.П. уточнява, че ответницата не полага специални грижи за имота, а той е косял
ливадата в посочения интервал от време, като тази година е косил съседната ливада. Сочи
още, че ищецът живее „в Америка“ (САЩ) и си идва през лятото и тогава живее в гр.***, на
главния път.
От показанията на свид.М. М. се установява, че за да се отиде в процесния имот, още
дядото и прадядото на отв.Ш. са минавали покрай имот (ливада) на свидетелката, който е в
близост. За ограда на процесния имот били посадени тополи и върбички, за да не минават
животни.От 1992г.само семейството на ответницата е стопанисвало имота, тъй като е
отглеждало животни ( уточнява, че допреди 3 години са имали овце и си косели ливадата),
съответно не е виждала свид.П. да коси имота; респ.в селото имало косачи, които викат и те
косят. За същия имот свидетелката не е чувала и виждала да е имало пречки и разправии.
Ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имот (с
идентификатор *** в землището на с.***), придобит по наследство и давностно владение -
***,т.I, рег.№1003, д.№***, издаден на 02.03.2021г., за който ищцовата страна претендира за
отмяна – до размер на спорната идеална част.
При горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Атакуваното решение е допустимо до размер на заявената от ищеца идеална част -
1/12 - с оглед диспозитивното начало, като над същата – до уважената такава ½ ид.част
следва да се обезсили, предвид произнасяне „свръх петитум“.
На следващо място, ищцовата страна е формирала петитум, индивидуализирайки имота
не по предходен план, а по идентификатора по действащата КК , поради което настоящата
инстанция – като такава по същество, следва да постанови акта си, имайки предвид това
обстоятелство, но също и че посоченият в първоинстанционното решение имот е напълно
идентичен – няма разлика между този по предходния план на землището и по кадастралната карта,
както се посочи в хода на изложението.
Досежно претендираната идеална част, КнОС счита, че искът е основателен. Ищецът не
претендира да е придобил имота по давност, за да установява период на владение, а на база
наследствено правоприемство и реституция, като в решението на поземлената комисия този имот е
възстановен на наследниците на общия за страните наследодател Сл. Н.. Неговата (на ищеца)
наследствена част е в размер на 1/6 ид.ч (доколкото общият наследодател е наследен от двете си
дъщери, предвид смъртта и на съпругата си) , а делът на едната от тях - М. е наследен (поради
смъртта и на преживелия я съпруг М. Ч.) от трите й деца –И. Ч. ( ищец по делото), А. Р. и Сл. Ч. -
при равни права.
По делото не е установено промяната в намерението относно своенето на имота от страна
на ответницата да е било демонстрирано по начин, доведен до знанието на ищеца. За да може
държателят да придобие имота по давност, е необходимо да превърне с едностранни действия
държането му във владение и тези действия да са достигнали до знанието на собственика
/interversio possessionis/. Действията, извършени от един от съсобствениците, изразяващи се в
обработване на имота, прибиране на плодовете от същия, грижа за поддържането му, не винаги
следва да се приемат като действия на своене и манифестиране на отношение към имота като свой.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК,презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее
3
своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В тази връзка при така
установени отношения между съсобственици, съсобственикът, който упражнява фактическата
власт, владее своята част от имота и се явява държател на частите от имота на останалите
съсобственици.
Отсъствието на ищеца (въззиваемия) от страната не може да опровергае този довод, при
което държането на една от сънаследниците, каквато се явява ответницата Ш., не може да се
приеме и,че се е трансформирало във владение в рамките на изискуемия се от закона давностен
срок. Невладеещият съсобственик е бил преимуществено извън пределите на страната, но се е
завръщал всяка година, при което манифестирането на действията по завладяване на имота не е
било обективно невъзможно- но такива данни не се съдържат по делото.
Промяната в намерението на един от съсобствениците по отношение на съсобствен имот,
когато съсобствеността произтича от наследяване, следва да бъде доведено до знанието на другите
сънаследници. Доказването на това обстоятелство следва да е при условията на пълно и главно
доказване( в тази насока и Решение № 195 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 86/2011 г., II г. о.,
ГК). При преценката на събраните доказателства не може да се приеме за установено по безспорен
начин противопоставянето от страна на ответницата на своето владение върху съсобствения имот,
както и манифестирането на намерението на ответницата да свои имота, достигнало до ищеца.
Липсата на категорични доказателства в горния смисъл, води и до извод за липса на
осъществяването на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, т. е. Ш. не
е придобила претендираната част от съсобствения имот на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност. Ето защо, установителният иск в рамките на конкретната претендирана
от ищеца идеална част следва да бъде уважен.
Последица от уважаването на иска за собственост е и отмяната на горепосочения
нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК – но също в посочената част – до размер на1/12
ид.ч.
С оглед изхода на спора на въззивницата се дължат разноски в размер на 770,83лв. ( на база
данните за възнаграждение за един адвокат и държавна такса ) за първоинстанционното и за
въззивното производство, респ.разноските, които следва да се присъдят на въззиваемия общо за
двете инстанции , са в размер на 79,17лв.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 180 от 06.04.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.
№ 1068/2022 г. по описа на същия съд, в частта, в която е признато за установено по
отношение на С. С. Ш. с ЕГН ***, с постоянен адрес: с. ***, ул. „***“ № 5, че И. М. Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес:гр.***, обл.Кюстендил, ул.“***“№40, е собственик над 1/12
ид.ч.до ½ ид.ч. от ПИ с № ***, ливада от 1.9 дка в м. ***, землището на с. *** и е отменен
нот.акт ***, т. І, д. ***г. над 1/12 ид.ч. до ½ ид.ч.
ОТМЕНЯ посоченото решение по гр.д. № 1068/2022г.на ДнРС в частта, в която С. С.
Ш. е осъдена да заплати на И. М. Ч. 475 лв. деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180 от 06.04.2023 г., постановено по гр.д. №
1068/2022 г. на Районен съд - Дупница, в частта, в която е признато за установено по
отношение на С. С. Ш. с ЕГН ***, с постоянен адрес: с. ***, ул. „***“ № 5, че И. М. Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес:гр.***, обл.Кюстендил, ул.“***“№40, е собственик на 1/12
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта на с.***,община ***,
4
обл.Кюстендил, одобрена със Заповед №РД-18-1025/27.04.2018г. на Изп. директор на АГКК-
Кюстендил ( предишен ПИ с № ***, ливада от 1.9 дка в м. ***, землището на с. ***), както и
в частта, в която е отменен констативен нотариален акт - ***,т.I, рег.№1003, д.№***,
издаден на 02.03.2021г., за собственост на горепосочения имот (с идентификатор *** по КК
на с.***), придобит по наследство и давностно владение – до размер на 1/12 ид.ч.
ОСЪЖДА С. С. Ш. ( с посочени данни) да заплати на И. М. Ч. ( с посочени
данни) сума в размер на 79,17лв. (седемдесет и девет лева и седемнадесет ст.), представляваща
деловодни разноски общо за двете инстанции.
ОСЪЖДА И. М. Ч. ( с посочени данни) да заплати на С. С. Ш. (с посочени
данни) разноски в размер на 770, 83лв.(седемстотин и седемдесет лева и осемдесет и три ст.)
общо за първоинстанционното и за въззивното производство.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от връчването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5