РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Благоевград , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20201200501336 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „А1
Б.“, ЕИК 13., със седалище и адрес на управление град С., район И., ул. „К.“
№ 1, представлявано от А. Д. и М. М. чрез адв. И. Й.срещу решение № 1357/
24.07.2020 г., пост. по гр. д. № 807/ 2019 г. по описа на РС - С., с искане за
отмяна на решението в частта, в която искът е отхвърлен.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Навежда се, че неоснователно съдът е отхвърлил исковата претенция
досежно дължимостта на МАТ за периода след 25.03.2018г. и в тази част
решението е постановено при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довело до неправилен и необоснован съдебен
акт. Поддържа се, че по отношение на иска за дължимост на претендираната
1
неустойка съдът е приел, че неустоечната клауза досежно месечни
абонаментни такси до края на срока на договора е нищожна, поради което е
отхвърлил претенцията, като се оспорва този извод на съда като изцяло
несъстоятелен. Навежда се, че съдът се е позовал на трайната практика на
ВКС, в която е прието, че клаузата за неустойка в размер на всички неплатени
по договора суми до края на срока му, при прекратяване на договор за
периодично изпълнение е нищожна, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
не отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, тъй като ищецът по вече разваления договор получава имуществена
облага от насрещната страна в размер какъвто би получил, ако договорът не
беше развален, но без да предоставя уговорените услуги, което води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост, т.е.
противоречи на добрите нрави. Ето защо правата и задълженията на страните
на основание на тези клаузи не са възникнали и не могат да се претендират.
Поддържа се, че практиката на ВКС касае съвсем различни видове
търговски сделки (лизинг и финансов лизинг) и не може автоматично
действието на тази практика да бъде прилагано към всеки вид търговски
сделки, а следва всеки отделен случай да се разглежда самостоятелно и да
прави преценка относно действието на клаузите за неустойка.
Оспорва се като неправилен извода на съда, че следва служебно да
следи за нищожни неустоечни клаузи и при липса на възражение в тази
насока на ответната страна. Вмененото в чл. 7, ал. 3 от ГПК задължение на
съда се отнася единствено за договори, сключени с потребители. В чл. 2 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. е дадена дефиниция на
понятието „потребител“ - всяко физическо лице, което в качеството си на
страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради
интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. Подобно определение е дадено и в Закона за защита на
потребителите - § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Навежда се, че ответникът
няма качеството на потребител нито по смисъла на Директива 93/13, нито по
смисъла на Закона за защита на потребителите, защото не е физическо лице, а
търговец, поради което чл. 7, ал. 3 от ГПК е неприложим.
Сочи се, че в Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-
295/2017г., образувано по преюдициално запитване на МЕО (установено в Л.
(Португалия) дружество с основен предмет на дейност извършването на
телекомуникационни услуги на територията на Португалия) е застъпено
становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на
обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставката на
2
услугите и разделена на месечни вноски, която става незабавно изискуема в
случай на неизпълнение на задължението за плащане. Без значение е дали
тази сума е квалифицирана като неустойка по националното право.
Поддържа се, че в настоящия случай първоинстанционният съд е
пренебрегнал факта, че неустойката по договора е компесаторна по своя
характер, поради който характер на неустойката, съгласно чл. 79 от ЗЗД
кредиторът може да иска или изпълнение заедно с обезщетение за забава, или
да иска обезщетение за неизпълнение. Прави се довод, че не може да се търси
едновременно и изпълнение, и обезщетение за неизпълнение. Поради тази
причина и поради неизпълнение на договора ищецът е спрял да начислява
месечни абонаментни такси до края на срока на договора - прекратил е
действието му на основание т. т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 Б.“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 Б.“ ЕАД по стандарти GSM,
UMTS и LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена, и
е начислил договорената неустойка за оставащия срок за използваните
мобилни услуги. В случай, че ищецът вместо обезщетение за неизпълнение
(договорената неустойка) беше поискал изпълнение съгласно чл. 79 от ЗЗД,
то претендираната сума щеше да бъде същата. Поддържа се, че поради
изложеното, неустоечната клауза нито противоречи на добрите нрави, нито
създава неравноправие между правата и задълженията на страните по
договора, нито води до неоснователно обогатяване. Кредиторът е избрал
едната от двете свои възможности при неизпълнение съгласно чл. 79 от ЗЗД и
добросъвестно е упражнил правата си по сключения договор за предоставяне
на мобилни услуги.
Навежда се, че след прекратяването на договора, начисляването на
месечните абонаментни такси е било преустановено, но именно вземанията за
същите, дължими до изтичане на срока, прекратен по вина на абоната, са били
обезпечени с договорените от страните неустойки, при което изводът на
първоинстанционния съд за нищожност на клаузите, които я уреждат се явява
неправилен, отчитайки в тази насока както компенсаторния характер на
договорените неустойки, така също и качеството на страните - търговци,
които са ги договорили, с оглед нормата на чл. 309 от ТЗ – така се сочи
Решение № 480 от 17.12.2019г. по гр. д. № 770/2019г. на ОС- гр. Хасково,
което касае идентичен съдебен спор.
Сочи се, че по сключена съдебна спогобда между КЗП и мобилния
оператор, обективирана в Протокол от 21.04.2016г. по гр. д. 12268/ 2014г. по
описа на СГС, I-18 състав, съдът е одобрил като непротиворечащ на закона и
добрите нрави стандартен размер на неустойка по типови договори както
следва: „Ако достъпът до Мрежата бъде спрян ши абонаментът по договор за
3
услуги бъде прекратен по инициатива ши по вина на Абоната преди
изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът
дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без остстъпка, до изтичане на съответния Срок на
абонамента. Когато Абонатът е физическо лице- потребител по смисъла на
Закона за защита на потребителите, максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугата на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на
неустойката за предсрочно прекратяване, Абонатът дължи на Оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства (закоупени ши
предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на
ползване по съответния абонамент “. Твърди се, че посочената съдебна
спогодба има характера на влязло в сила съдебно решение на основание чл.
234, ал. 3 от ГПК, поради което представлява съдебна практика и съответно
следва да е служебно известен на съда факт, който не подлежи на доказване с
оглед разпоредбата на чл. 155 от ГПК. Прави се довод, че да се приеме, че
неустоечните клаузи в договори, сключени между търговци, са нищожни
поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в
същото време по договори с физически лица - потребители неустойки да се
дължат, би означавало поставяне на физическите лица - потребители в
неравноправно и по-неблагоприятно положение от търговците, които
сключват договори във връзка със своята търговска дейност и по отношение
на които важи чл. 309 от ТЗ. Още повече, че в настоящия случай по- голяма
част от претендираната неустойка е именно по 3 или 4 месечни абонаментни
такси за мобилни услуги с номера 08., 08., 08., 0. и 20.. Прави се довод от
изложеното, че обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции
на неустоечната клауза не са анализирани правилно от съда. Размерите на
дължимите неустойки не излизат извън пределите на обезпечителната,
обезщетителната и санкционната й функции, не са прекомерни и не
противоречат на добрите нрави. Достигайки до различен извод съдът е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Относно претендирането на законна лихва за забава върху вземането за
неустойка се сочи, че тъй като неустойката е компесаторна по своя характер и
представлява парично задължение на длъжника, то няма пречка върху нея да
се претендира и законна лихва за забава. В този смисъл е трайната съдебна
практика, както и практиката на ВКС - Решение № 73 от 29.06.2011г. по търг.
д. № 683/2010 г. на ВКС, I т.о., Решение № 139 от 15.10.2015г. пот. д. № 4491/
2013г. на ВКС, I т.о.. До колкото неустойката е предвидена в самия договор,
то тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена.
А когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за
плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по
4
смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва. Санкционният характер на
неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй като
задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от
факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя
обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението
на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 1357/
24.07.2020 г., пост. по гр. д. № 807/ 2019 г. по описа на РС - С., с искане за
отмяна на решението в частта, в която искът е отхвърлен, като бъдат уважени
предявените искове изцяло. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че решението е правилно и
законосъобразно, поради което въззивната жалба е неоснователна.
Навежда се, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена
от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище”. Поддържа се, че в така
цитираното решение на ВКС се приема, че “Доколкото основната функция на
съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде
обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на
императивен материален закон, установен в обществен интерес”.
Сочи се, че в Решение № 199 от 13.07.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. №
313/2020 г., постановено по идентичен спор, съдът е посочил, че
“Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на
5
които има същата правна последица като противоречието със закона -
нищожност на договора. Сочи се, че константната практика, формирана по
повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е
длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при
разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи
самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й-в този смисъл
решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, IIТ. О. и решение
№ 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, IIТ. О”. Поддържа се,
че в същото решение е посочено и че “В изпълнение на служебното
задължение за изследване валидността на уговорена клауза за компенсаторна
неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че
уговорената и в двата договора неустойка противоречи на добрите нрави, тъй
като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на
срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в
гражданските отношения. ”. Прави се довод, че неустойка, уговорена за
периода от датата на прекратяване на договора до оставащия край на срока на
договора, в размер на месечна абонамента такса за услуга, която не е
предоставена, е необосновано висока и създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, тъй
като потребителят няма право да прекрати договора преди изтичането на
срока му при никакви обстоятелства и е задължен да заплати необосновано
висока неустойка за целия му срок, възлизаща в размер на цената на услуги,
които не е ползвал, тъй като същите не са му били предоставяни от оператора.
Без значение по отношение на нищожността на клаузата е дали ответното
дружество има качеството на “потребител” по смисъла на цитираната
Директива 93/13 и ЗЗП. Неустойката противеречи на добрите нрави и точно
на това основание същата е нищожна, като преценката се прави от съда за
конкретния случай и същият не е обвързан от нарочно възражение, а следи и
за това служебно. Прави се довод, че твърдението на страната, че неустойката
е компенсаторна за неоснователно и некореспондиращо на закона и волята на
страните. Подобни доводи са изложени и пред ОС - Пазарджик в цитираното
по-горе решение.
Сочи се, че с въззивната жалба е цитирана практика на европейския съд
по повод на преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от
ДФЕС от Tribunal Arbitral Trib- utario (Centro de Arbitragem Administratiwa)
(Данъчен арбитражен съд (Център за административен арбитраж),
Португалия). Поддържа се, че решението е неотносимо, тъй като
преюдициалното запитване е инициирано по повод на правен спор, свързан с
дължимостта на ДДС при заплащане на суми от страна на потребителя на
телекомуникационни услуги в случай на неизпълнение от негова страна и/или
искане за предсрочно прекратяване на договора между него и дружеството.
Изложеното в решението е по повод възникнал между страните в
производството в Република Португалия спор, както е и посочено, а
6
отговорите в решението по преюдициалното запитване са дадени по повод
облагането с данък на изплатените от потребителя суми на
телекомуникационната компания. ЕС не се е произнесъл дали така
уговорените клаузи са недействителни. Съдът е посочил какъв е предметът на
спора пред Португалския съд, но е компетентен в рамките на формулираните
преюдициални въпроси, свързани с облагане на получените от компанията
суми.
Поддържа се, че постигнатото съдебно споразумение е ирелевантно за
настоящия спор и съда не е обвързан от същото, а дължи самостоятелната
преценка относно законосъобразността и правилността на постигнатите
между страните съглашения. Още повече, с промяната от 2017 г.
законодателят изключил обвързващата сила на решенията на ВКС, като
същите на осн. чл. 290 ал. 3 от ГПК не са задължителни за другите съдилища.
В тази връзка нелогично и правно неиздържано е протокол от съдебна
спогодба между две страни да е самостоятелно и достатъчно основание за
прилагането му и решаване на съдебния спор между други две страни.
Оспорва се като неоснователно и искането за присъждане на лихва за
забава върху претендираните неустойки. Същите имат санкционен характер, а
не компенсаторен, и същите са нищожни, поради което искът по чл. 86 от
ЗЗД не следва да бъде уважен. По своя характер същият е акцесорен и следва
главното задължение, което в случая се прави довод, че е недействително.
Още повече, в търговското право анатоцизъм е допустим, само ако е уговорен
- чл. 294, ал. 2 от ТЗ. Сочи се, че най-краткият срок на претендирана
неустойка е 4-месечен, като част от неустойките се претендират за срок от
една година, видно от исковата молба. Въззивникът очевидно е наясно със
своето противоправно поведение, като използва същото, за да черпи права за
собствена облага.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от „А1 Б.”
ЕАД, ЕИК 13., със седалище и адрес на управление: гр.София 1309, район “И.,
ул.”К.”, №1, представлявано от А. В. Д.-главен изпълнителен директор, и М.
М.- изпълнителен директор, чрез пълномощника адвокат И. Й.в от гр.С.,
срещу “К. ф. 86”-ЕООД с ЕИК: 20., със седалище и адрес на управление:
гр.С.., п.к.2800, ул.”Ш.”, № 12, представлявано от управителя Б. Г. Я., с която
7
е предявен иск за установяване съществуването на вземане по договор за
използване на мобилни услуги с партида М. от 27.09.2016г. в размер на 5..,20
лева-месечни такси за използвани услуги за периода от 19.12.2017г. до
25.03.2018г., и в размер на 1125,50 лева-неустойка за неизпълнение на
договор, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №801 от 26.03.2019г.
по ч.гр.д.№ 321/2019г. по описа на РС-С.
Сочи се в исковата молба, че страните по делото са сключили договор
за използване на мобилни услуги партида М.... от 27.09.2016г., като за всяка
отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се
съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки и/или
обезщетения. Твърди се, че на 19.09.2016г. ответното дружество е активирало
за срок от две години следните услуги: 1.Пакетна услуга с месечна
абонаментна такса (МАТ) 30лв. без ДДС фиксиран интернет през мобилна
мрежа Net Box с номер на услугата **********, телевизия през сателитна
технология М. ТВ с номер на услугата 2..., фиксирана телефонна услуга с
номер 0. и мобилна услуга М. Б. Безкрай за номер 0.8 с М.Т 17,50лв. без ДДС,
като съгласно т.6.1. от Приложение № 1, с което са активирани услугите,
абонатът е получил за временно ползване в рамките на срока оборудване,
състоящо се от LTE рутер за услугата Net Box в комплект със СИМ карта,
сателитен приемник и смарт карта за ТВ услугата и Box устройство за
фиксираната телефонна услуга, като инсталацията е извършена на
29.09.2016г., поради което срокът на ползване на тези услуги е променен
съгласно т.8.2.3 от Приложение № 1 от 19.09.2016г.; 2. Пакет Бизнес 100 с
МАТ по 17,50лв. без ДДС за срок от две години до 19.09.2018г. за мобилни
номера 0... 088... и 088.. Твърди се, че на 20.09.2017г., преди изтичане срокът
на действие на договора по отношение на тези услуги, ответното дружество е
направило пренос на мобилни номера ********** и ********** към мрежата
на друг мобилен оператор и поради неспазения срок на договора дължи
неустойка. Твърди се, че с приложение № 1 от 19.06.2017г. към използваните
от ответното дружество мобилни услуги е включена и услуга за мобилен
номер ********** с тарифен план Мтел бизнес мобилен интернет М и
допълнителен пакет Mtel Now с МАТ 19лв. без ДДС. Твърди се, че до
м.ноември 2017г. абонатът е изпълнявал задълженията си по договора за
плащане на ползваните услуги, след което е спрял да плаща, както и че по
договора са издадени 6бр.фактури на обща стойност 566,20лв., а именно:
фактура № 36. от 19.12.2017г. ,с падеж на 18.01.2018г., на стойност 105,80лв.;
фактура № 366 от 19.01.2018г., с падеж 18.02.2018г., на стойност 103,99лв.;
фактура № 36...от 19.02.2018г., с падеж на 21.03.2018г., на стойност 102,79лв.;
фактура № 36.. от 19.03.2018г., с падеж 18.04.2018г., на стойност 100,80лв.;
фактура № 37.. от 19.04.2018г., с падеж 19.05.2018г., на стойност 100,80лв. и
8
фактура № 37... от 25.05.2018г., с падеж 24.06.2018г., на стойност 52,02лв.
Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за плащане на
използваните мобилни услуги договорът е едностранно прекратен от ищеца,
считано от 01.06.2018г., на основание т.54.12 от Общите условия за
взаимоотношенията между “А1..”-ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на “А1България”-ЕАД по стандарти
GSM, UMTS и LTE и т.49.3.11 от Общите условия за взаимоотношенията
между “А1...”-ЕАД и крайните потребители на фиксирана телефонна услуга.
Твърди се, че ответникът дължи неустойки за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната поради неплащане и неспазен срок на действие
на договора и за невръщане на предоставени устройства на обща стойност
1125,50лв., за което са издадени 10 броя сметки. Твърди се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№
321/2019г. по описа на СРС. Твърди се, че по последното съдът е издал
заповед за изпълнение за заплащане на процесните суми, както и че в
законоопределения срок е постъпило възражение от длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът предявява настоящия
иск. В подкрепа на иска си ищецът представя писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В подаденото
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
същият заявява, че е прекратил договора си с ищеца с подадена на
22.08.2017г. молба, както и че на 28.11.2017г. е изплатил задълженията си към
ищеца.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Еднолично акционерно дружество с фирма “А1 Б.” (с предишно
наименование “М..”-преди 18.05.2018г.) е регистрирано в Агенция по
вписвания с ЕИК:13. с основен предмет на дейност-изграждане, използване и
поддържане на мобилна клетъчна мрежа-цифрова, стандарт GSM, с
национално покритие и предоставяне на съответните далекосъобщителни
услуги, изграждане, поддържане и опериране на комуникационни системи в
България и чужбина и предоставяне на съответните далекосъобщителни
услуги. Има издадени общи условия за взаимоотношенията между “А1 Б...”-
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи
на “А1 Б..”-ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно които “А1 Б..”-
ЕАД предоставя на абоната/потребителя eлектронни съобщителни услуги
съгласно съответните стандарти и в съответствие с технологичните
възможности на мрежите, като конкретния избор на пакета услуги се
определя от всеки абонат чрез регистрационни форми, приложени към
договора, а от потребителя на предплатени услуги-чрез избора на конкретни
9
ценови условия, съгласно действащия ценоразпис на “А1 Б.””-ЕАД, а
абоната/потребителя се задължава да заплаща всички услуги в зависимост от
техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на “А1 Б.”,
както и месечната абонаментна цена, която се предплаща от абоната по
ценоразпис на “А1 Б.” съобразно избрания пакет услуги, въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. В Общите
условия е предвидено, че неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми (чл.26, т.4).
Съгласно ОУ “А1 Б...”-ЕАД предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащане на посочената в нея сума, като месечните
сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред “А1 България” в 6месечен
срок от датата на издаване на фактурата, като оспорването не освобождава
абоната от задължението за плащане на дължимите суми, като при неспазване
на срока за плащане, потребителят дължи лихва в размер на 10% годишно за
всеки ден закъснение. Съгласно общите условия “А1 Б.”-ЕАД има право
едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до мрежата при неплащане на дължими суми след изтичане на срока
за плащане (чл.54.1). Договорът се счита за едностранно прекратен от страна
на “А1 Б.”, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната
е продължила повече от 124 дена (чл.54.12). Има издадени общи условия за
взаимоотношенията между “А1 Б..”-ЕАД и крайните потребители на
фиксирана телефонна услуга, които също са приложени по делото. Съгласно
тези общи условия А1 предоставя на абоната/потребителя телефонни услуги,
между фиксирани крайни точки на обществена електронна съобщителна
мрежа, осигуряващи възможност за осъществяване на изходящи и входящи
повиквания, пряко или непряко, на национални или национални и
международни повиквания чрез номер или номера в национален или
международен телефонен номерационен план, като конкретния избор на
пакета услуги се определя от всеки абонат в договора по т.5 и/или в
приложения към него, като на един абонат могат да се предоставят повече от
един номер от мрежата. Съгласно тези общи условия, при предоставянето на
услугата А1 има право да определя ценови пакети услуги, обвързвайки
ползването им с определени условия, като осигурява правото на абоната да
ползва други услуги извън пакета, като месечната абонаментна такса се
дължи за поддържане на достъпа до мрежата и се заплаща от абоната
ежемесечно, през месеца предшестващ месеца на ползване на услугата, а
цената на услугата(гласови повиквания, ползвани през съответния таксуващ
период), се заплаща след изтичане на съответния таксуващ период съгласно
действащия ценоразпис на А1 и избрания абонаментен план и ползваните
допълнителни услуги, въз основа на месечна фактура. В Общите условия е
предвидено, че неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми (чл.26, изр. последно).
Съгласно ОУ “А1 Б...”-ЕАД предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащане на посочената в нея сума, като месечните
10
сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред “А1 България” в 6 месечен
срок от датата на издаване на фактурата или по общия ред предвиден в
действащото законодателство, като при неспазване на срока за плащане
потребителят дължи законната лихва за забава. Съгласно общите условия “А1
България”-ЕАД има право едностранно да прекрати договора за услуги при
неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане (чл.49.3.1).
Договорът се счита за едностранно прекратен от страна на “А1 България”, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е
продължила повече от 124 дена (чл.49.3.11.).
На 19.09.2016г. между страните е сключен договор за електронни
съобщителни услуги № 5..., с който са договорили услугите: фиксиран
интернет през мобилна мрежа (Net Box 75 Mbos), телевизия през сателитна
технология (М..-ТВ разширен), фиксирана телефонна услуга (Мтел безкрай
фикс ХL) и мобилна услуга (Мтел бизнес безкрай 30 на 4бр. СИМ карти) с
цена за месечна абонаментна такса от 100лв. без ДДС за всички услуги в
пакта /30лв. е месечна абонаментна такса за фиксираните услуги- фиксиран
интернет през мобилна мрежа (Net Box 75 Mbos), телевизия през сателитна
технология (Мтел-ТВ разширен), фиксирана телефонна услуга (Мтел безкрай
фикс ХL), а 70лв. е месечната абонаментна такса само за мобилната
услуга(Мтел бизнес безкрай 30 на 4бр. СИМ карти), т.е. по 17,50лв. за всяка
карта/, за срок от 2 години (приложение № 1 към договора); ползване на
тарифен план “Бизнес пакет 100”, със срок на ползване 2 години за
телефонни номера **********, ********** и ********** (приложение № 2).
Съгласно т.6.1 от Приложение № 1 към договора от 19.06.2016г.
абонатът получава за временно ползване в рамките на срока оборудване,
състоящо се от LTE рутер за услугата Net Box в комплект със СИМ карта,
сателитен приемник и смарт карта за ТВ услугата и Box устройство за
фиксираната телефонна услуга. Страните са договорили, че началната и
крайна дата на срока на договора се определя съобразно датата на
инсталацията, като при прекратяване на договора абонатът се задължава да
върне на оператора оборудването в пълна комплектност и изправност, като
връщането се удостоверява с приемо-предавателен протокол. В приложение
№ 1 и № 2 към договора от 19.09.2016г. страните са уговорили, че в случай,
че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от тези приложения,
договора или Общите условия, в това число ако по негово искане или вина
достъпът до мрежата бъде спрян или достъпът по отношение на услугите бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси на пакета (без отстъпки), дължими до изтичане на определения срок на
ползване и стойността на крайните устройства, получени от абоната като
отстъпка от цената, дължима за предоставените услуги. Страните са
уговорили също, че в случай на прекратяване на договора, ако
предоставеното оборудване не бъде върнато, операторът има право да получи
11
от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис на оператора.
На 19.06.2017г. страните са договорили услугата мобилен интернет
(Мтел Бизнес Мобилен интернет) и допълнителен пакет-M... N..., със срок от 2
години на телефон 08..., със СИМ карта 8..., с ценови пакет М 19лв. 20 GB
A..., със срок от 2 години, получен таблет м-л “ A... P... 7” 3G Б..С.. L. По
отношение на тази услуга страните също са уговорили заплащане на
неустойка при същите условия и размер, както и уговорената в приложенията
по договора от 19.09.2016г. Неразделна част от договора са Общите условия,
като абонатът е декларирал, че е запознат с тях и с Ценоразписа на оператора,
с подписването на договора.
В софтуерната система на мобилния оператор договорните отношения
между страните са заведени с ID на клиент № 5...; ID на договор М5...и ID на
партида *********, като договорът е прекратен едностранно от оператора на
01.06.2018г., поради неплащане на фактури (заключението на вещото лице).
Ищецът е издал на ответника следните фактури по потребителски № М53..
Фактура № 03...от 19.12.2017г. ,с падеж на 18.01.2018г., на стойност 105,80лв.
с ДДС, за период на фактуриране 16.11.2017г.-15.12.2017г.; фактура № 36.. от
19.01.2018г., с падеж 18.02.2018г., на стойност 103,99лв., с период на
фактуриране 16.12.2017г. -15.01.2018г.; фактура № 03... от 19.02.2018г., с
падеж на 21.03.2018г., на стойност 102,79лв., за период на фактуриране
16.01.2018г.-15.02.2018г.; фактура № 03...от 19.03.2018г., с падеж
18.04.2018г., на стойност 100,80лв., с период на фактуриране 16.02.2018г.-
15.03.2018г.; фактура № 03... от 19.04.2018г., с падеж 19.05.2018г., на
стойност 100,80лв., с период на фактуриране 16.03.2018г.-15.04.2018г., и
фактура № 03..... от 25.05.2018г., с падеж 24.06.2018г., на стойност 100,80лв.,
с период на фактуриране 16.04.2018г.-15.05.2018г. В приложение А към всяка
от тези фактури се съдържа информация за пакетите и телефонните номера,
за които се отнася. Видно от тези приложения е, че стойността по тези
фактури включва само заплащането на месечна такса по съответните пакети, а
именно: по пакет от фиксирани услуги-30лв. без ДДС; за телефонен номер
08..-17,50лв. без ДДС; за телефонен номер 0..-17,50лв. без ДДС; за телефонен
номер 08...-19лв. без ДДС, както и за номер на ТВ услуга 20.. месечна такса в
размер на 2,60лв. без ДДС (по първата фактура) и в размер на 1,66лв. без ДДС
(по втората фактура), а също и месечна такса за телефонен номер **********
в размер на 1,57лв. без ДДС(по първата фактура). Тези фактури се отнасят за
договор с ID на клиент № 504...; ID на договор М5..и ID на партида 107...
Видно от заключението на вещото лице е също, че процесните мобилни
услуги са били активни през периода 28.11.2017г.-25.01.2018г., след което са
спрени изходящите обаждания и разрешени входящи обаждания (частично
спиране), а на 28.03.2018г. са спрени и входящите обаждания (спрени са
всички услуги), с изключение на услугите по отношение на мобилни номера
12
088.. и 08., които са били активни до 20.09.2017г., когато е извършен пренос
към друг оператор. За мобилни номера 088...и 0885... ответното дружество е
сключило на 18.09.2017г. договор с “БТК”-ЕАД, след подадено от него на
18.09.2017г. заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна
на доставчика на мобилни услуги.
Вещото лице сочи още, че процесните номера и услугите са
деактивирани автоматично на 124-ят ден от забавата на плащане, без
физическа намеса на конкретно лице, както и че процесът на изработването
на фактурите, обхваща дейности по остойностяване на отделните разговори,
спрямо клиентския тарифен план и предоставените отстъпки (рейтинг) и
отразяването им в месечните фактури (билдинг), като се използва софтуера на
трета независима страна-Амдокс, която е водещ доставчик на софтуер за
медийни и телекомуникационни компании от цял свят, и чийто база данни са
сертифицирани.
Ищецът е издал на ответника и 10 бр. сметки (една от 19.09.2017г., и
девет от 01.06.2018г.) за начислени неустойки общо в размер на 1125,50лв., от
които 265лв., съставляват неустойка за устройства. От заключението на
вещото лице е видно, че неустойките се начисляват автоматично, според
параметрите на договора, без да има физическо участие на определено лице.
По делото е представена бланка на приемо-предавателен протокол,
който е частично попълнен-с описание на четири вида стоки, но без точна
дата на съставяне и без място на съставяне, както и без подписи на
съставителите.
На 22.03.2019г. “А1 Б.....”-ЕАД е подало в Районен съд гр.С.... заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК
срещу ответното дружество за заплащане на вземания по договор за мобилни
услуги М53...., а именно сумата от 566,20лв., съставляваща месечни такси за
използване на услуги за периода 19.12.2017г.-25.03.2018г., и сумата от
1125,50лв., съставляваща неустойка за неизпълнение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както
и направените разноски. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№
321/20..г. по описа на СРС и съдът е издал заповед за изпълнение №
801/26.03.2019г. срещу ответника, като е разпоредил последният да заплати
на заявителя претендираните суми. В законоопределения срок ответникът е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за което ищецът е
уведомен на 10.07.2019г. Настоящият иск е предявен на 15.07.2019 г.
Видно от приложения към възражението на ответното дружество
фискален бон от 28.11.2017г. е, че същото е заплатило по № на потребител
М5... сумата от 489,76лв., съставляваща плащане по документ издаден на
20.09.2017г.- за заплащане на последна вноска за 2бр. апарати, и за заплащане
на документи издадени на 19.09.2017г., на 19.10.2017г. и на 20.11.2017 г.
13
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да
бъде разгледано по същество.
Установи се от представения договор и приложенията към него, че
ищцовото дружество се е задължило да предоставя на ответника услуги от
своите електронни съобщителни мобилни мрежи, срещу задължението на
ответника да заплаща тяхната стойност, в това число и месечните
абонаментни такси. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е
предоставило достъп до мрежата си за ползване от ответника на уговорените
услуги, поради което за ответника възниква задължение да заплаща месечния
си абонамент, както и стойността на ползваните услуги. Установи се, че
страните са уговорили месечен абонамент от 100лв. за пакета услуги
„фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box 75 Mbos), телевизия през
сателитна технология (Мтел-ТВ разширен), фиксирана телефонна услуга
(Мтел безкрай фикс ХL) и мобилна услуга (Мтел бизнес безкрай 30 на 4бр.
СИМ карти), като 30лв. е месечната абонаментна такса за фиксираните
услуги- фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box 75 Mbos), телевизия
през сателитна технология (Мтел-ТВ разширен), фиксирана телефонна услуга
(Мтел безкрай фикс ХL), а 70лв. е месечната абонаментна такса само за
мобилната услуга(Мтел бизнес безкрай 30 на 4бр. СИМ карти), т.е. по
17,50лв. за всяка карта; както и месечен абонамент за „Бизнес пакет 100” за
телефонни номера 08., 08.и 08.; а също и 19лв. за услугите за мобилен номер
08. с тарифен план Мтел бизнес мобилен интернет и допълнителен пакет Mtel
Now. Установи се, че съгласно ОУ, неразделна част от договора, месечната
абонаментна цена се предплаща от абоната / заплаща се през месеца
предшестващ месеца на ползване на услугата /. Установи се още, че
предоставените услуги по договора са били активни през периода
28.11.2017г.- 28.03.2018г. Следователно, за процесния период- от
19.12.2017г. до 25.03.2018г., т.е. за три месеца и една седмица ответникът
дължи абонаментни такси в размер общо на 327,60лв./с вкл.ДДС/. При
изчисляването на дължимите месечни такси съдът не взема предвид
последните две фактури, тъй като те се отнасят за период извън процесния,
като за м.март 2018г. съдът съобрази само периода до 25.03.2018г.-до която
дата е претенцията. Това се установява и от твърдение във въззивната жалба,
като съдът тук не издирва причината за това, тъй като съгласно
диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, вида се определя
от лицето, заинтересувано да я търси. Предмета на делото се определя от
ищеца, поради което в случая е релевантнен периода, посочен в исковата
молба, поради което това е периода до 25.03.2018 г.. В този смисъл, искът за
разликата до претендираната сума от 566,20 лв., представляваща месечни
такси за използвани услуги за периода от 19.12.2017г.-25.03.2018 г., следва
14
да се отхвърли като неоснователен.
По иска за заплащане на сумата от 1125,50 лева, съставляваща
неустойка за неизпълнение на договор, съдът намира за неоснователен.
Установи се, че страните са договорили заплащане на неустойка от
страна на абоната в случай, че наруши задълженията си, произтичащи от
договора, приложенията или Общите условия, в това число ако по негово
искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или достъпът по отношение
на услугите бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване.
Установи се, че неустойката е определена в размер на : 1. всички стандартни
месечни абонаментни такси на пакета (без отстъпки), дължими до изтичане на
определения срок на ползване и 2.стойността на крайните устройства,
получени от абоната като отстъпка от цената, дължима за предоставените
услуги. Установи се, че ищецът е начислил неустойки в размер общо на
1125,50лв., от които 265лв., съставляват неустойка за предоставени
устройства.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В т. 3 на ТР № 1/ 09 г. на
ОСТК на ВКС е посочено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В
мотивите на тълкувателното решение са дадени принципни критерии,
приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради
накърняване на добрите нрави, като: естеството на задълженията,
изпълнението на които е обезпечено с неустойка-парични или непарични и
размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди.
От приложените по делото Общи условия се установява, че при
неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има
право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите,
сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер
на дължимите месечни такси до края на договора. В конкретния казус,
ответникът не е релевирал довод за нищожност на клаузата за неустойка, но е
константна практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която националните съдилища са длъжни
да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори. Правилата на директивата са транспонирани в националното ни
15
право като в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за
нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни
материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно.
Първостепенния съд се е позовал на нищожност на клаузата за неустойката
служебно, като противоречаща на добрите нрави.
Настоящата инстанция намира, че е неравноправна клаузата,
съдържаща се в т. 5.3.1 от Приложение № 1 към договорите с идентични
клаузи и с посоченото по-горе съдържание. В конкретния казус, договорът
между страните е предсрочно прекратен не от потребителя, а по инициатива
на оператора. Формален повод за това станало обстоятелството, че
потребителят забавил плащането на определени суми. Неравноправна се
явява клаузата, която позволява, както е в случая, на оператора сам да
прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка,
възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е
предоставил на абоната –чл. 143, т. 6, пр. 2 от ЗЗП. След като самият оператор
е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото
действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или
неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това,
под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения
договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото действие,
при това без сам да предлага изпълнение. Следователно клаузата в този
смисъл по т. 5.3.1 от Приложение № 1 към договора, е неравноправна на
посочените по - горе основания – чл. 143, т. 6, пр. 2, и т. 5 от ЗЗП и поради
това е нищожна. Според чл. 143 от ЗЗП, „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните:
клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от
търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието
й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно,
почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и
изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила,
определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните
търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесният договор е сключен и при предварително определени условия от
едната страна по правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно
е, че той е бланков и не са били предмет на предварително договаряне между
страните, респ. ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузите за неустойки да са били
индивидуално договорени. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП, не са индивидуално
16
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. В казуса и с оглед начина
на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за
неустойка. Нищожната клауза по т. 5.3.1 не поражда какъвто и да било правен
ефект и следователно основаният на нея иск за неустойка за общата сума от
1394, 42 лв. се явява неоснователен.
От друга страна, тази клауза за неустойка е нищожна и поради
противоречие на добрите нрави. Клаузата за неустойка в размер на всички
неплатени по договора суми до края на срока му, при прекратяване на
договор за периодично изпълнение е нищожна, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като не отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като ищецът по вече прекратения договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен поради разваляне, но без да предоставя
уговорените услуги. Това води до неоснователното му обогатяване и
нарушава принципа за справедливост, което противоречи на добрите нрави.
Ето защо правата и задълженията на страните на основание на тези клаузи не
са възникнали и не могат да се претендират, поради което искът за
дължимост на сумата в размер на 860,50 лева се явява неоснователен.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно. Същото следва да се потвърди по
съображения, тъй като оплакванията в жалбата не намират опора в закона и
на събраните доказателства.
С оглед обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна, то на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват разноски за адвокат в
настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1357/ 24.07.2020 г., пост. по гр. д. № 807/
2019 г. по описа на РС - С., с искане за отмяна на решението в частта, в която
искът е отхвърлен.
ОСЪЖДА “А1 Б.”-ЕАД, с ЕИК: 1.., със седалище и адрес на управление-
гр.С.., п.к.1309, район “И...”, ул.”К...”, № 1, представляван от Александър Василев
Димитров-главен изпълнителен директор, и М.. М..-изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на “К. ф. 86”-ЕООД с ЕИК: 2., със седалище и адрес на управление: гр.С.
п.к.28.., ул.”Ш.”, № 12, представлявано от управителя Б. Г. Я., сумата в размер на
17
400.00 лева (четиристотин лева), представляваща разноски за адвокат в
настоящето производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18