П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 09 май 2019 г
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
20 състав в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РУСИ АЛЕКСИЕВ |
|
Секретар |
АЛБЕНА АРСОВА |
|
Прокурор |
ЛИЛИЯ Д. |
сложи
за разглеждане докладваното от съдия АЛЕКСИЕВ
НЧД № 1460
по описа за 2019 г.
На именното повикване в 15.40
часа се явиха :
ОСЪДЕНИЯТ С.Е.Р. – редовно призован,
доведен от органите на РД „Охрана” - София, от затвора в гр. София, явява се лично.
В залата се явява и служебно определения
по искане на съда от САК - адв. К.Ч., САК.
ОСЪДЕНИЯТ : Поддържам молбата си да
бъда защитаван от защитник. Нямам възможност да упълномощя такъв аз лично. Моля
да ми се назначи.
За СГП - прокурор Д..
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр. София - инсп. Д.Т..
Инсп. Т.: Представям незаверено електрофотографско
/ксерографско/ копие на заповед № Л-310/15.10.2018
г., с която съм упълномощен от началника на затвора в гр. София да го
представлявам по всички дела, на които предметът е свързан с дейността на затвора.
СЪДЪТ,
с оглед изрично изявеното желание на осъденото лице да бъде защитавано от
професионален защитник – адвокат, в настоящото съдебно производство, намира, че
целите на правосъдието налагат назначаването на служебен такъв, с оглед
пълноценното осъществяване правата на осъденото лице, в частност правото му на
защита.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 439, ал. 3 от НПК,
вр. чл. 21, т. 3, вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗПП, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. К.Ч., САК вписан под № 7096 в НРПП, за защитник на осъдения С.Е.Р. в
настоящото съдебно производство.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становището на страните и служебно
отчитайки, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕМА самоличност на осъденото лице по формуляр за досие
със снимка, находящ се в личното/затворническо досие № 77 от 2017 г.
С.Е.Р. - роден на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, с начално образование, ЕГН **********.
Съдът разясни правата на осъденото лице в настоящото съдебно
производство, както и правото му на отвод на съда, съдебния секретар и прокурора.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ : Разбрах правата си.
Няма да правя отводи.
ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата.
Инсп. Т.: Представям изисканата от съда справка за
изтърпяно към настоящия момент и оставящо за изтърпяване време от наказанието
на осъдения Р..
Адв. Ч. : Нямам искания за доказателствата. Да се приеме справката.
ПРОКУРОРЪТ : Да се приеме справката.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на други доказателствени искания и такива за отвод
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
Делото се докладва с прочитане молбата на осъдения С.Р. за
условно предсрочно освобождаване от оставащото му за изтърпяване наказание лишаване
от свобода.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Нямаме
доказателствени искания.
СЪДЪТ,
на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и писмените доказателствени
средства приложени по делото.
СЪДЪТ, с оглед липсата на искания по доказателствата, намира
делото за изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 286,
ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Ч. : От името на подзащитния ми
поддържам подадената от него лично молба за условно предсрочно освобождаване. Видно
от събраните материали, приложени към настоящото дело считам, че са налице всички
предпоставки визирани в закона за упо на подзащитният ми Р. към настоящият
момент, като в тази връзка искам да изтъкна, че той е изтърпял повече от половината
от наложеното му наказание и то ефективно, остатъкът е година и 2 месеца, които
считам, че могат да бъдат отложени с изпитателен срок определен от съда. Видно
от приложените доклади и становища на служителите на местата за лос, където е пребивавал
подзащитният ми. Същият се е явявал на работа и продължава да се явява на
работа, не е наказван по време на престоя си за никакви провинения, награждаван
е многократно, като дори последната му награда е 5 дена домашен отпуск, в началото на годината
от които същия видно от приложените материали се е върнал без никакъв проблем.
Същият няма конфликт с никой, нито от надзирателите, нито с другите лес и единственото,
което се изтъква в негова вреда, че не е изпълнен предвидения план за изтърпяване
на неговата присъда, но този план е съставен за изтърпяване изцяло на присъдата.
Липсват данни към настоящият момент обаче дали и доколко този план не следва да
бъде променен и да бъде редуцирана точковата система, която е посочена в него.
Воден от тези съображения Ви моля да постановите решение,
с което да приложите спрямо осъдения Р. условно предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ : Също считам молбата за основателна.
Видно от материалите по делото, в случая са налице и двете кумулативно изискуеми
предпоставки, както по отношение на изтърпяната част от наказанието, така и считам,
че са налице достатъчно данни за поправянето на осъдения. Въпреки отрицателните
становища в цялост на затворническата администрация, видно от самото съдържание
на докладите и становищата е, че действително е налице, в случая, процес на
поправяне. Особено показателно е обстоятелството, че риска от рецидив е редуциран
с 10 пункта, посочени са конкретни проблемни зони, като междуличностни проблеми
и общуване, където се наблюдава доста значителна редукция в размер на 4 точки,
също така и умения за мислене. Осъденият през целият период на пребиваване в
пенитенциарно заведение не е бил наказван, а е бил многократно награждаван и в
този смисъл считам, че са налице основанията за постановяване на упо, като в
случай, че уважите молбата му считам, че следва да му бъде наложена пробационна
мярка по чл. 42а, ал.2 ,т.2 от НК за целия оставащ изпитателен срок.
Инсп. Т.: Изразявам отрицателно становище
от името на началника на затвора гр. София. Основните моменти свързани със
становището са именно маркирани в препланирания план на присъдата с дата
01.04.2019 г., с който лес е съгласен. В
плана на присъдата е заложено спрямо осъденото лице да бъде приложена замяна на
режимния му при изтърпяване на наказание от общ на лек и впоследствие да бъде
становището на администрацията положително, към настоящият момент това не е налице.
Не следва да се игнорира и факта, че на осъденото лице му е даден шанс, сериозен
за кумулиране на три престъпни деяния от страна на съдът, който го е осъдил,
също съществен момент се оказва и високия риск, всъщност средният риск за вреди
към обществото, който е маркиран в доклада на инспектор за СДВР, за да бъде
едно лице вградимо в обществото и съответно да се отчете неговата висока степен
на ресоциализация в пенитенциарното заведение едно от съществените правила е
риска му за вреди към обществото да бъде снижен на ниво нисък.
СЪДЪТ,
на основание чл. 439, ал.6 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВИ възможност на осъденото лице да се изкаже последно.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Ако може да бъда освободен условно
предсрочно освобождаване, да съм си до близките. Майка ми е сама, баща ми е
болен, няма кой да им помогне, живеем в център за временно настаняване „Св.
Димитър”.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, съобразявайки становищата на страните,
изложени в днешното съдебно заседание, наведените доводи и направените възражения,
приложените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства
и съотнасяйки ги към приложимите разпоредби на закона, намира за установено
следното :
Настоящото производство е по реда на чл. 437- чл. 439 от НПК.
Същото е инициирано от молба на осъдения Р., с която се
желае условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанията
му, явяващо се в размер на 4 години, съгласно влязло в сила на 30.03.2017 г
протоколно определение на СГС - НО, 2 състав, по НЧД № 878/2017 г.
Към молбата, която е изпратена в съда, е приложено личното
затворническо досие на осъдения Р., справка за изтърпяното и оставащо за
изтърпяване време от горепосоченото наказание, ведно със становище на началника
на затвора гр. София, становище от зам.
- началника по РНОД, становище от НС СДВР от 27.03.2019 г., становище от ВПД НС
ЗО „Казичене”, доклад, изготвен на основание чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС за целите на
настоящата съдебна процедура, от 11.03.2019 г., от ИСДВР ЗО „Казичене” и
незаверено електрофотографско /ксерографско/ копие на препланиран план на присъдата
на осъдения Р. от 01.04.2019 г.
Допълнително, в днешното съдебно заседание беше
представена справка рег. № 111/09.05.2019
г., в която е посочено актуално към днешна дата изтърпяното и оставащо за
изтърпяване време от наказанието на осъдения Р..
В изпълнение на правомощията си по ред
на чл. 70 от НК, съдът следва да установи наличието или липсата на законоустановените
предпоставки, обуславящи условно предсрочно освобождаване на осъденото, лишено от
свобода лице.
На първо място, съдът установи, че е налице първата
кумулативно предвидена предпоставка, визирана в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1
от НК, а именно осъденото лице е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му
наказание. Конкретно, към днешна дата осъденото лице е изтърпяло общо 2 години,
9 месеца и 20 дни от наложеното му 4 годишно наказание „лишаване от свобода“, а
остатъкът е 1 година, 2 месеца и 9 дни.
На второ място, съдът намира, че е налице и другата кумулативно
предвидена предпоставка, а именно наличие на достатъчно доказателства за
поправяне на осъденото лице или поне за необратим и константен процес в тази
насока.
За да изведе този свой извод, съдът съобрази обстоятелството,
че осъденото лице на практика е работило през целия период, през който е
изтърпявало наказанието си „лишаване от свобода“, тъй като зачетеното от предварително
задържане време е само 2 дена. През останалото време, с изключение на това,
което, съгласно законовата фикция, му е зачетено от работа, осъденото лице е
полагало непрекъснато труд и с него е работено от затворническата администрация,
в насока превъзпитанието и поправянето му. Видно е, че усилията на последната
са дали положителни резултати, констатирани от този съд, тъй като първоначално
регистрирания риск от рецидив, при постъпване на осъдения в затвора, е 55 точки.
Съгласно първоначалния доклад от 31.01.2017 г., в процеса на работа с осъденото
лице и за горепосочения период, тази стойност е намалена с цели 10 точки, а именно
до настоящата такава от 45 точки. Вярно е, че тази стойност все още попада в условно
определените като средни стойности на риска от рецидив /между 40 и 60 точки/,
но все пак е към долната граница на тези средни стойности, от една страна. От друга
страна, съдът не намира, че при преценката му в тази съдебна процедура следва да
абсолютизира която и да е от предпоставките, сочещи на доказателства за
поправянето или за липсата на такова на осъденото лице. Всъщност, единствено
средната стойност на риска от рецидив противостои на всички останали изцяло
положителни данни, за които съдът изведе фактически изводи както от материалите
от личното затворническо досие на осъдения, така и дадените от затворническата
администрация становища и доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС. Във
всички тях константно, еднопосочно и безпротиворечиво е отбелязан както спада
на риска от рецидив в размер на 10 пункта, така и обстоятелството, че осъденото
лице никога не е наказвано при целия си престой в пенитенциарното заведение.
Това последно обстоятелство само по себе си не би могло да мотивира извод на съда
за трайно и необратимо поправяне и превъзпитание в положителна насока на
осъденото лице, освен ако не е съчетано и с безспорното по делото обстоятелство,
че от началото на пребиваването си в пенитенциарното заведение, осъденото лице
единствено и само е награждавано, и то многократно. Така, едва четири месеца
след постъпването си в затвора, а именно на 19.05.2017 г., осъденият Р. е награден
с награда по чл. 198, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, с удължено време за свиждане. След
по-малко от четири месеца - на 01.09.2017 г., осъденият отново е награден със
следващата по ред награда, съобразно възходящата градация, установена с разпоредбата
на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС – свиждане с близките извън затворническото
общежитие. Следващата награда на осъденото лице идва след 3 месеца и 7 дена -
на 08.12.2017 г., като същата вече е две денонощия домашен отпуск. След малко повече
от 4 месеца, а именно на 26.04.2018 г., осъденият отново е награден с
предпоследната възможна, съобразно чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС награда, а именно с
3 денонощия домашен отпуск. Отново след четири месеца и малко, на 04.09.2018 г.,
осъденото лице е наградено вече с 5 денонощия домашен отпуск. Пак след по-
малко от 4 месеца - на 18.01.2019 г., осъденият Р. отново е награден с 5 денонощия
домашен отпуск. През цялото това време осъденото лице е работило, изводимо от
изготвените текущи доклади, в частност този от 11.03.2019 г. Видно от доклада, изготвен
за настоящата съдебна процедура, осъденият е получил похвала, изразена в изрично
писмо, за много добро справяне с работните си задължения, показана отговорност
и дисциплинираност.
От значение за становището на съдебния състав е и че
осъденото лице е работило, както на територията на затвора гр. София и на територията
на следствения арест /заповед № 169/2018
г./, така и на външни обекти. Никъде по време на изпълнение на трудовите му задължения,
осъденият не е допускал нарушения на същите или не е проявявал каквато и да е
укорима деятелност. Напротив, навсякъде се е справял с отлично трудовите си
задължения и е проявявал подчертана дисциплинираност, доказателство за което са
и горепосочените заповеди за награди с такава мотивировка. По отношение на
последните, съдът не може да не отбележи, че същите са константни, през около 4
месечен период и липсва каквато и да е обективирана информация за нарушаване на
задълженията на осъденото лице по време на престоя му извън пенитенциарното
заведение, в периода на отпуските му.
Съдът отчете и обстоятелството, че в първоначалния доклад
от 31.01.2017 г., като основна проблемна зона е очертано уменията за мислене. Същевременно,
последно констатирания спад на стойността на риска от рецидив отбелязва
съществен прогрес именно в тази зона - от 7 точки, стойността е снижена на 4
такива. Изрично е отразено, че осъденото лице е подобрило способностите си за
постигане на набелязани цели посредством социално приемливи начини.
Съществено за този съдебен състав е и прогреса на
проблемната зона „междуличностни зони и общуване” - от 5 точки на 1 точка, с
констатация, че е налице осмисляне необходимостта за промяна на поведението и сериозна
мотивация затова. Същото еднопосочно съответства и на отразеното в приложения към
молбата на осъденото лице препланиран план на присъдата, че същият е много
мотивирано да спре извършване на правонарушения /графа П 2.3/.
От друга страна, липсват каквито и да е фактори, които да
сочат на усложнена ресоциализация на осъденото лице в обществото и създаване на
опасности за последната от личностен характер. Така например, при осъдения никога
не е констатирано употребата на наркотични вещества или алкохол, което е и отбелязано
в съответните доклади. Независимо, че присъдите му, чиито наказания са
кумулирани до размера на общото такова, което в момента изтърпява, наказанията
„лишаване от свобода“, наложени му за престъпления, извършени от него като непълнолетен,
осъденото лице никога не е било в поправителен дом.
Константно е и впечатлението на пенитенциарната администрация,
че осъденият е комуникативен, добронамерен, не инициира и избягва конфликтните ситуации.
Именно посочените в текущите доклади констатации относно личността на осъдения дават
основание на съда да приеме, че независимо, че по делото не е изпратена изисканата
от него експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъденото
лице, последното е достатъчно изяснено, като стабилно и безрисково, поради
което и не е необходимо такава справка.
В заключение, може да се обобщи, че осъденият е демонстрирал
през целия срок на изтърпяване на наказанието си „лишаване от свобода“ добро
поведение, полагал е с подчертана дисциплинираност трудова дейност, не е
осъществявал каквито и да е нарушения на правилата и реда за пребиваване и поведение
в пенитенциарното заведение, отнасял се е с необходимото уважения както към служителите
на пенитенциарната администрация, така и към останалите лишени от свобода,
поради което и никога не е бил наказван, а единствено е бил многократно
награждаван, включително и неколкократно с отпуска извън затвора. По време на последните
никога не са били констатирани отклонения или каквито и да е други неблагоприятни
за обществото прояви на осъденият.
От горепосоченото е видно, че следствие полаганите от администрацията
на затвора в гр. София усилия и предвидените в ЗИНЗС мерки за въздействие спрямо
осъденото лице, към настоящия момент, независимо, че риска от извършване на рецидив
все още е в средните стойности, то той е към ниската граница на същите и е отбелязал
чувствителен спад от 10 точки. Поради това, следва да се приеме, че са налице достатъчно
убедителни доказателства за константност и необратимост на процеса на поправяне на осъденото лице, в рамките
на изтеклия срок от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Същевременно, съдът намира, че продължаващото поправяне
на осъденото лице и снижаване на стойността на риска от рецидив, както и
изпълнението на прогресивната система, което е другото основно възражение
против УПО, изтъкнато във всички становища на затворническата администрация,
може успешно да бъде постигнато чрез търпене по време на изпитателния срок на
пробационна мярка, по реда на чл. 70, ал. 6 от НК.
Като такава, съдът преценява предложената и от прокуратурата
мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен
служител”, за почти целия срок, представляващ остатъка за изтърпяване на наказанието,
а именно за срок от една година и два месеца. Такава мярка и съдът намира за
адекватна и балансираща интересите на правосъдието, респективно и на обществото,
и тези на осъденото лице.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК
и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода осъден
С.Е.Р., ЕГН **********, по отношение на наложеното му едно общо наказание „лишаване
от свобода“, в размер на четири години, съгласно протоколно определение, влязло
в сила на 30.03.2017 г., по НЧД № 878/2017
г. по описа на СГС - НО, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка от изтърпяване на наказанието, а именно една година, два
месеца и девет дни към днешна дата, като за срок от една година и два месеца НАЛАГА, на основание чл. 70, ал. 6, вр.
чл. 42а, ал. 1, т. 2 от НК, пробационна мярка – „задължителни периодични срещи
с пробационен служител“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране в 7-
дневен срок от днес, пред Апелативен съд - София, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Определението да се изпълни незабавно след изтичане срока
за обжалване и/или протестиране, освен ако не е подаден частен протест, който
не е в полза на осъдения.
Препис от протокола да се издаде на служебно определения защитник,
за послужването му пред НБПП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи
в 16.45 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: