О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр. София,
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на тринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след като се запозна с
ВНЧД № 328 по описа на АСНС за 2020г., докладвано от съдия Лазарова, за да се
произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на Глава ХХII от НПК, чл. 341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3
и 6 и чл.251 ал.5 вр. чл.248 ал.1т.2 пр.2 от НПК.
Образувано е по повод постъпил в АСНС частен протест от Специализираната
прокуратура против протоколно определение от 28.05.2020г. на СНС, 23 състав по
НХОД № 4704/2019 г., произнесено в разпоредително заседание, с искане да бъде
отменено в следните части: за спиране на наказателното производство на
основание чл.26 НПК по отношение на подсъдимия В.К.А.; за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла
на чл.249, ал.4, т.1 НПК; за изменение на изпълняваните спрямо подсъдимите В.К.А.
и М.Л.А. мерки за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“. В
подкрепа на същото като единствен аргумент се изтъква прочитането на атакувания
съдебен акт в съдебна зала в отсъствието на част от защитниците на подсъдимите,
което се окачествява като „порок, който прави определението незаконосъобразно
на собствено основание“. Посочва се, че допълнителни мотиви ще бъдат изложени
допълнително в законоустановения срок. Наред с това се прави особено искане да
бъде отменено постановеното незабавно изпълнение на произнасянето по отношение
на мярката за неотклонение на М.А., като разпоредено без никаква необходимост и
при липса на новонастъпили обстоятелства.
В депозирано на
01.06.2020 г. писмено допълнение към протеста се развиват допълнителни
съображения в подкрепа на направените искания. По отношение на постановеното
спиране на наказателното производство не се отрича наличието на основания за
приложение на чл.26 вр. чл.25 ал.2 НПК по отношение подс.В.К.А., но само и
единствено за престъпленията по чл.255 и чл.256 от НК, тъй като за останалите
престъпления, фигуриращи в обвинителния акт „няма спор, че е предаден за съдене
в РБългария“. Наред с това се
подчертава, че СП, съобразявайки се с кореспонденцията между съдебния състав и
испанските съдебни власти, е издала ЕЗА от 24.04.2020 г., като видно от
представения пред СНС препис от превод на първоинстанционното съдебно решение,
същата е изцяло призната, респ. правото на СП да разпростре юрисдикцията си
спрямо същия подсъдим за този вид престъпления преди предаването, като
окончателният испански съдебен акт ще бъде произнесен до дни. В този смисъл се
прави извод, че постановеното спиране е необосновано, с оглед принципа за бързина
и процесуална икономия и се поддържа становище, че „няма пречка подсъдимият да
бъде съден за извършени данъчни престъпления, а целта на издадената нова ЕЗА е
постигане на крайна яснота по този въпрос“.
Относно произнасянето
на СНС по реда на чл.248, ал.5, т.1 НПК – за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на досъдебната фаза, на първо място отново се
акцентира на липсата на изричен диспозитив в тази насока. Като несъстоятелен се
оценява изложеният съдебен довод за допуснато процесуално нарушение при
предявяване материалите от досъдебното производство в контекста на практиката
на Съда на ЕС, цитира се решение (голям състав) от 5 юни 2018 г. по дело С-612/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Специализирания наказателен съд (България) /с акт от 11 ноември 2015 г., в
рамките на наказателно производство срещу Н.К., М.Х., С.К./, касаещ
приложението на чл.7 параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в
наказателното производство в насока, че правото на достъп до материалите по
делото може да се осъществи и в по-късен момент – в хода на съдебното
производство, стига да се гарантира правото на защита и справедливостта на
процеса. Подчертава се, че въпросното решение е намерило отражение в
националната ни правна система в две насоки – на законодателно ниво със
законодателната промяна, въведена през 2017 г. чрез чл.247б, ал.5 НПК и на ниво
юриспруденция с Решение № 244/05.02.2020 г. на ВКС, 3 НО, н.д. № 970/2019 г. Наред с това се
изтъква, че органите на досъдебното
производство са осигурили възможност и достатъчно време на подсъдимите и
техните защитници да се запознаят със събраните доказателства по делото, като
този срок е бил продължаван един път по тяхно искане, а в материалите от ДП се
намират становища, че предявяваните материали са служебно заверени и годни за проучване.
Изразява се и несъгласие
относно констатираните от съда пороци, произтичащи от съдържанието на
обвинителния акт. Твърди се, че всички
факти и обстоятелства, свързани с обвинението по чл.321 НК са намерили
отражение в обстоятелствената част на
обвинителния акт (от стр.32 до стр.41), като констатацията в обратна насока
вероятно почива на възражение на защитата, че такива факти не са отразени в
диспозитива на обвинителния акт, което не е необходимо. Критиките на съда
относно изписване на името „С.“ в обвинителния акт не могат да се разглеждат на
плоскостта на процесуалните нарушения в смисъла на чл.249, ал.4, т.1 НПК, тъй
като е повече от очевидно, че се касае за подсъдимия С. Т. С. – типичен пример на
очевидна фактическа грешка, отстранима
по реда на чл. 248а ал.1 НПК. Като неправилни и необосновани се
преценяват съжденията на първоинстанционния съд относно несъответствие в
инкриминирания период на обвинението по чл.256 НК, доколкото същият е от 04.11.2013 г. до 02.10.2014 г. в условията
на чл.26 НК – чрез използване на документи с невярно съдържание (справки-декларации
по ЗДДС), впоследствие с два акта за прихващане и възстановяване от 04.11.2013 г.
и от 02.10.2014 г. на ТД на НАП – Големи данъкоплатци гр.София за получени от
държавния бюджет неследващи се парични суми. Съдът не е отчел, че се касае за
резултатно престъпление, с което пряко и непосредствено се причинява
имуществена вреда (щета) в размер на реално получената без правно основание
парична сума от дееца или друго лице (физическо или юридическо) –
престъплението е довършено с превеждането на паричните суми чрез двата акта, а
описаните в обвинителния диспозитив факти, предхождащи датите на издаването им,
се отнасят до използваните документи с невярно съдържание – справки-декларации
по чл.125, ал.1 ЗДДС, т.е. до една предварителна престъпна дейност. Възразява
се и против констатациите на съда относно статута на подс.П. С., тъй като в
обвинителния акт недвусмислено е отразено, че същият за целия период на
управление, респ. в инкриминирания период за престъпленията по чл.255 и чл.256 НК
е действал срещу възнаграждение, с цел да се прикрият действително
съществуващите правни или фактически отношения при фактическото управление на
дружеството от страна на обвиняемите А., и е участвал съзнателно в търговския
оборот от свое име, но без да участва във вземането на значимите управленски
решения, формиращи икономическите и финансови политики на дружеството,
характеристики придаващи му статуса на „фиктивен управител“, който въпрос освен
това е по същество и не подлежи на разглеждане в разпоредително заседание. Като
неоснователна се преценява и критиката на първоинстанционния съд, че в
„обвинението по чл.253 НК за едно и също престъпление по отношение на няколко
обвиняеми са отбелязани различни периоди от време“, доколкото обвинението касае
деятелност на подсъдимите в различни форми на съучастие, в различен времеви
период и в различни форми на изпълнително деяние.
В частта на
произнасянето по чл.248, ал.1, т.6 НПК се акцентира на липсата на изложени
мотиви, позволяващи да се проследи действителната воля на съда. Твърди се
отсъствие на нововъзникнали обстоятелства, които да обусловят промяна на
мерките за неотклонение на В.К.А. и М.А. от „задържане под стража“ в „домашен
арест“, „най-малко в аспекта на решението на АСНС постановено на 27.05.2020 г.“,
като продължават да са налични всички кумулативно изискуеми предпоставки по
чл.63, ал.1 НПК. Акцентира се на множеството доказателства за упорито укриване
от органите на досъдебното производство на РБългария и от органите по
изпълнение на ЕЗА във Франция и в Испания, като „особено отчетливи и
категорични в тази насока са доказателствата, извлечени чрез техническа
експертиза от иззетите от подсъдимите телефонни апарати при извършеното на
07.03.2019 г. претърсване на жилище в Испания“, ясно очертаващи знанието им за
процесуалното им положение на обвиняеми още от 31.08.2018 г. и волевите им
действия по укриване. Изложеното според държавното обвинение, преценено в
съвкупност с огромния паричен ресурс на офшорните компании, управлявани от тях се
оценява като „многозначително обстоятелство в аспекта на опасността от укриване“.
Опасността от извършване на престъпление също се преценява като реално
съществуваща, на база откритите документи в телефони, ползвани от двамата –
списъци на разпитани и неразпитани свидетели, с данни за призоваването им и във
връзка с кое дружество ще бъдат разпитани; протоколи за разпити на свидетели от
съществено значение за обвинителната теза по обвинението по чл.255 и чл.256 НК,
като селектираното им препращане чрез платформите Telegram и WhatsApp се
възприема като „намерение за въздействие върху съответните свидетели с цел
промяна на показанията им“. Посочените обстоятелства преценени наред с
предстоящите разпити в хода на съдебното следствие на множество свидетели,
включително от близкото обкръжение на подсъдимите и служители в търговските
дружества, управлявани от тях и други членове на фамилията, според държавното
обвинение създават опасност от неправомерно въздействие от подсъдимите в случай
на промяна на най-тежката процесуална принуда, именно с цел осуетяване разкриването
на обективната истина. В заключение се предлага цялостна отмяна на атакуваното определение.
Срещу въззивния
частен протест е постъпило възражение от адв.Л. – защитник на подс.М.А., с допълнително писмeно изложение. Сочи се, че протестираното
определение е прочетено в присъствието на резервните защитници и защитниците А.А.,
З.А. и В.А. и по никакъв начин не са накърнени правата на подсъдимите. Отрича
се наличието на обосновано предположение за извършени данъчни престъпления, с
позоваване на теоретични постановки, въз основа на които се застъпва становище
за липса на доказателства за престъпно мотивиране от страна на М.А. и съпруга й спрямо П. и Ф. С.,
като „твърдяното качество на „собственици“ на търговски дружества не е „факт“
за упражнено психическо въздействие за извършването на конкретно престъпление“.
Наред с това се акцентира на представени доказателства за липса на данъчни
задължения на В. Г.К. АД. Оспорва се и обоснованото предположение за
престъплението по чл.321 НК, като по мнението на защитата липсват „установени
факти за наличието на ОПГ въобще“, а за това по чл.253 НК, липсват факти,
установяващи връзка на предмета на престъплението с предмета на твърдените
данъчни престъпления, а напротив съществували доказателства за непрестъпен произход на
парите, предмет на обвинението по чл.253 НК, като в тази връзка защитата се
позовава на Определение по внчд № 270/2019 г. на АСНС, 5 състав от 06.06.2019 г.
Прави се извод, че степента на обоснованост на предположението за извършени
престъпления, част от които преди шест години и след внасяне на делото в съда с
приложени всички относими документи, при конкретната специфика на всяко едно от
обвиненията, след проведено двугодишно разследване, изисква смекчаване на
търпяната мярка за неотклонение, прилагана спрямо неосъждано лице.
Относно твърдяната в протеста реална опасност от
извършване на престъпление се подчертава, че нито едно от посочените лица,
поименно разделени в групи „разпитани“ и „неразпитани“ и фигуриращи в копирани
протоколи от разпити на свидетели няма отношение към обвинението на М.А. и нито
едно от тях не твърди, че са му известни факти за упражнено от нея психическо
въздействие върху двамата извършители на престъпленията по чл.255 НК и чл.256 НК.
Не са ангажирани и факти, установени от тези свидетели, а е налице общо
позоваване, единствено за да се създаде привидна обоснованост на протеста като
същевременно запознаването вкл. с притежавани копия от доказателствата по
делото е елемент от правото на защита на всеки обвиняем и упражняването му не
може да се тълкува като „опасност от извършване на престъпление“, включително с
недопустимо позоваване на разговори и комуникация между адвокат и клиент, в
нарушение както на НПК, така и на Конституцията на РБ и чл.6 от ЕКПЧ. Подчертава се, че в цитираните „обекти“ няма
нито един факт, който да установява намерение за неправомерна намеса в
дейността по разследването, установено и от АСНС, 5 въззивен състав в
Определение по внчд № 270/2019 г. Възразява се и срещу липсата на изложени
съображения за наличието на реална опасност от укриване към момента (близо
година след предаването в изпълнение на ЕЗА, в условията на извънредно
положение, при контрол на напускане на населените места, на сухоземните и
въздушни граници), като поддържането на подобна теза, въпреки липсата на
редовно призоваване означава, че според прокуратурата мярката за неотклонение
„задържане под стража“ е задължителна за всяко лице, предадено по силата на
ЕЗА, въпреки че според чл.63, ал.2, т.4 НПК, задочното привличане на лицето
като обвиняем може да обоснове реалност на опасността от укриване само при
първоначалното задържане. Като допълнителен аргумент се изтъква семейното
положение на подсъдимата и факта на запориране на „цялото й действително
притежавано или предполагаемо имущество“, както и безукорното й процесуално
поведение в продължение на месец след освобождаването й от ареста на 28.05.2020
г. В подкрепа на застъпената теза се цитира
практика на ВКС (Решение № 471/2001 г., II н.о., н.д. № 404/2001 г.;
Решение № 432/2001 г., III н.о., н.д. № 390/2001 г., Решение № 37/2001 г., II
н.о., н.д. № 381/2001г., Решение № 519/2001 г. II н.о., н.д. №
384/2001г., Решение № 412/2001, Ш н.о., н.д. № 372/2001 г./ и на ЕСПЧ
/делото Биков срещу Русия, 2009 г.; делото Мамедова срещу Русия, 2006г.; делото
Летелиер срещу Франция, 1991г. , делото Л.А. срещу Франция, 1998г.; делото Kauczor срещу Полша, 2009г.; делото
Веемхоф срещу ФРГ 1967г.). Обръща се внимание и на здравословното състояние на А., диагностицирано чрез съдебно-медицинска експертиза,
констатирала артериална хипертония II степен, ИБС – микроваскуларна болест,
невровегетативна дистония и невъзможността за тяхното успешно контролиране и
овладяване в условията на местата за лишаване от свобода, според даденото становище от СБАЛЛС – Затвора
София, като се изтъква, че в последния един месец са провеждани нееднократни
медицински консултации, в това число е препоръчано настаняване в болница за
изследване и определяне на подходящо лечение. Изразява се несъгласие с довода
на СП за липсата на промяна в обстоятелствата с оглед разпореденото от съда
прекратяване на съдебното производство и спиране на наказателното производство.
В заключение се моли за оставяне в сила на протестираното определение.
Постъпило е възражение срещу протеста и от подсъдимата
А., в което в съкратен вариант се преповтарят доводите на адв. Л., изложени по-горе.
Депозирано е и възражение от друг нейн защитник – А.А., в което основно се
набляга на недоброто й здравословно състояние и стриктното спазване на всички
ограничения, наложени с мярката „домашен арест“.
Поради неизпълнение на процедурата по чл.342, ал.2 НПК
с определение от 02.06.2020 г. на АСНС делото бе върнато на СНС, като
производството по първоначално образуваното внчд № 265/2020 г. по описа на АСНС
бе прекратено. След надлежното й провеждане делото отново е изпратено по
компетентност на въззивната инстанция за произнасяне.
Междувременно на 03.07.2020 г. с придружителни писма
на СНС са препратени входирани документи от СП, включително в превод на
български език – Решение № 47 от 20.05.2020г. на Върховен съд, Централен
съдебен разследващ орган № 1 на Кралство
Испания и Решение от 23.06.2020 г. на
втори състав на наказателното отделение към Върховния съд на Кралство Испания,
с което не е уважена подадената жалба срещу посоченото по-горе решение за
дадено разрешение за изпълнение на ЕЗА , издадена от българските власти срещу В.К.А.
(предаден вече чрез ЕЗА 41/2009 г.) за извършено данъчно престъпление,
наказуемо с „лишаване от свобода“.
Настоящият
въззивен състав, след като се запозна доводите, наведени в протеста и подадените срещу него
писмени възражения, установи следното:
Въззивният протест е депозиран от активно легитимирана страна, в
законоустановения 7-дневен срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустим, а разгледан
по същество е основателен по следните
съображения:
Първоинстанционното производството по нохд № 4704/2019 г.е образувано
пред СНС по внесен обвинителен акт срещу: В.К.А. и М.Л.А. за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2
и пр.3 т.2 вр.ал.2 НК; по чл. 255 ал.3 вр.
с ал.1 т.2 т.6 и т.7 вр. с чл. 26, ал.1 вр. с чл. 20 ал.3 ал.1 НК; по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 т.6 и т.7
вр. с чл. 20, ал.3 ал.1 НК; по чл. 256 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1
вр. с чл. 20 ал.3 вр. с ал.1 НК и по чл.253 ал.4 вр. ал.2 пр.1 и пр. 3 вр. ал.1
вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК; П. Г. С. за
престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2 вр. ал.2 НК; по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 т.6 и т.7
вр. с чл. 26, ал.1вр. с чл. 20 ал.2 ал.1 НК и по чл. 256 ал.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.26 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 НК; Е. Й. М. (с бившо фамилно име К.) за
престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2 вр.ал.2 НК и по чл.253 ал.4 вр.
ал.2 пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК; Р. Н. К. за престъпления по
чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2 вр.ал.2 НК и по чл.253 ал.4 вр. ал.2 пр.3 вр. ал.1
вр. чл. 20 ал.4 вр. ал.1 НК; С. Т. С. за престъпление по чл.321 ал.3
пр.2 и пр.3 т.2 вр.ал.2 НК; В. В. А. за
престъпление по чл.253 ал.4 вр. ал.2 пр.2 и пр. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.
ал.1 НК и Ф. И. С. за престъпление по
чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 т.6 и т.7 вр. с чл. 20 ал.2 ал.1 от НК.
На 28.05.2020 г., в хода на проведено разпоредително заседание, при обсъждане на
въпросите по чл.248, ал.1 НПК, след изслушване на страните, СНС е приел, че са
налице предпоставките за произнасяне по чл.248, ал.5, т.1 и 3 вр. чл.248, ал.1,
т.2 и т.3 НПК, т.е. за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора (но без изричен диспозитив в същата насока) и едновременно
с това – за спиране на наказателното производство по отношение на подс.В.К.А.,
като е изменил и прилаганите спрямо него и подс. М.А. мерки за неотклонение от
„задържане под стража“ в „домашен арест“, постановявайки само по отношение на
последната незабавно освобождаване, освен ако не се задържа на друго основание,
а по отношение на В.А. – „прилагането на електронно наблюдение чрез гривна“.
Като
своеобразен начален етап от съдебното заседание пред първата инстанция,
предназначението на разпоредителното заседание е предварителното решаване на
редица въпроси от съществено значение за
по-нататъшния ход на съдебното производство.
Посоченото от СНС основание по чл.26 НПК при произнасянето по чл.248,
ал.1, т.2 НПК предвижда възможност за спиране на наказателното производство по
отношение на един или няколко обвиняеми за престъпление, извършено в съучастие
с друг обвиняем/и, при липсата на процесуални предпоставки за разделяне на
делото. В този случай, ако прецени, че разкриването на обективната истина няма
да бъде затруднено, съдът разполага с възможността да спре производството
спрямо подсъдимия, за когото основанието за спиране е налице, като по отношение
на останалите обвинени съучастници съдебното производство
следва да продължи. Тълкуването на тази законова разпоредба води до извод, че
става дума за особена хипотеза, представляваща несамостоятелно основание за
спиране на наказателното производство, която не може да бъде разглеждана
изолирано от изискванията, посочени в текста на чл.25 НПК, лимитиращ възможните
хипотези за спиране на наказателния процес спрямо отделен/и обвиняем/и,
респективно подсъдим/и, като наличието на такава предпоставка следва да се
отнесе към присъствието и на условията по чл.26 НПК. В случая, СНС се е позовал
единствено на чл.26 НПК, според изложените мотиви от предвидените хипотези в
чл.25 НПК, евентуално приложима е единствено тази по ал.2 – очакване на отговор
на изпратена молба за международна правна помощ. Спирането на наказателното
производство по отношение на подс.В.К.А., изключва
процесуалната възможност съдът да се произнесе по чл.249 вр. чл.248, ал.1,
т.3 НПК (за връщане на делото), тъй като търсената последица от едно такова
спиране е продължаване на съдебното производство по отношение на останалите
предадени на съд съучастници/съпроцесници. От друга страна, с допуснатото
спиране (касаещо един от подсъдимите), наказателното производство водено срещу
В.А. остава в съдебна фаза, а за останалите подсъдими с последващото
произнасяне по чл.249 НПК, делото е върнато на предходната досъдебна фаза за
отстраняване на констатирани пропуски в обвинителния акт. Същевременно от
изложението на СНС е видно, че въпросните съзрени „пропуски“ са относими и към
обвинението на този подсъдим, поради което е абсолютно неясно, по какъв начин биха
били отстранени те в бъдеще по отношение на него, след като в резултат на
постановеното спиране, последващото прекратяване на съдебното производство и
връщане делото не би следвало да породи действие спрямо конкретния
наказателноотговорен субект. В този ред на мисли възникват и резонните въпроси:
следва ли В.А. да бъде изключен от евентуално новия обвинителен акт (ако има
такъв), с който останалите обвиняеми ще бъдат предадени на съд и по кой
обвинителен акт същият следва да организира защитата си при отпадане на
основанието за спиране на наказателното производство.
Гореизложеното налага
заключение за процесуална неиздържаност и тотална неразбираемост на тезата на
първостепенния съд. Целеният ефект на нормата на чл.26 НПК е именно създаването
на процесуални гаранции, независимо от спирането на наказателното производство
по отношение на едно от предадените на съд лица, развитието на същото да
продължи спрямо останалите.
На следващо място, СНС
е обсъдил въпроса по чл.248, ал.1, т.3 НПК, а именно допуснати ли са на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, имащи за последица
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на
неговите наследници. Законодателят не е предвидил възможност в разпоредителното
заседание да бъдат обсъждани процесуални
нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателства, доколкото подобна преценка се извършва по съществото на делото.
В този смисъл, същият вид нарушения не са от естество да накърнят процесуалните
интереси и права на обвиняемите, тъй като съдебната фаза е централната в
наказателния процес и в хода на съдебното следствие, както по искане на
страните, така и служебно по свой почин, съдът може да отстрани
доказателствените пропуски от досъдебното производство, предвид задължението по
чл.13 НПК в пределите на компетентността си да вземе всички мерки за
осигуряване разкриването на обективната истина.
При обсъждане законосъобразността на
досъдебното производство, СНС в разпоредителното заседание е бил длъжен да
извърши преценка дали в подготвителната фаза на процеса са допуснати
процесуални нарушения, довели до накърняване на правата на обвиняемите, дали те
са отстраними и дали налагат връщане на делото в предходната процесуална фаза
или допуснатите нарушения, макар и съществени е възможно да бъдат отстранени в
съдебната фаза. В случай, че е възможно пълноценното им компенсиране в
централната фаза на наказателния процес, констатирането им като съществени не
може да обоснове прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора. В този смисъл няма как да бъде споделено мнението на СНС за нарушено
право на защита на обвиняемите, вследствие на предявени в непълен обем доказателствени
материали, в по-голяма част копия (оригиналите са се намирали във ВКС във
връзка с произнасяне в друго съдебно производство по чл.72 НПК). Касае се за
нарушения, отстраними в съдебната фаза, доколкото с насрочване на делото в
разпоредително заседание се дава пълноценна възможност на всички бъдещи страни
в процеса за запознаване с целия доказателствен материал. Неслучайно в нормата
на чл.247б, ал.5 НПК изрично е регламентирано изискването за предоставяне на
тази възможност от съда, като гаранция за ефективно упражняване на
процесуалните им права, което е надлежно изпълнено видно от разпореждането от
10.01.2020 г. на съдията-докладчик за насрочване на разпоредителното заседание.
Без съмнение един от
съществените елементи на справедливия наказателен процес е правото на
подсъдимия да бъде подробно информиран за фактите и правна квалификация на
повдигнатото му обвинение, за всички обстоятелства, на които то се базира и
които са от значение за определяне на фактическия състав на престъплението от
обективна и субективна страна, като
съответно му се осигури възможност и достатъчно време за ефективно организиране
на защитата. Именно обвинителният акт очертава границите, в които съдът следва
да изследва конкретните факти и събития, кръга на лицата, чиито деяния ще бъдат
предмет на съдебно разглеждане и в този смисъл като процесуален документ
поставя рамките от фактическа и
правна страна на предмета на доказване,
който предстои да бъде изяснен в хода на предстоящото съдебно следствие.
Недопустимо е осъждането по обвинение, по което лицето не се е защитавало – за
различни фактически положения от тези, залегнали и предявени с обвинителния
акт. В този смисъл задължение на прокурорът е да формулира по ясен, разбираем
начин претендираното обвинение, с пълно
и точно изложение на обвинителната теза
въз основа на доказателствата по делото и приетата за установена фактическа
обстановка. Непосочването на факти и обстоятелства, обуславящи съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му – времето, мястото и
начина на извършване, води до ограничаване на правата на бъдещите страни в
съдебното производство и представлява съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.249, ал.4 НПК, обуславящо прекратяване на съдебното производство.
Останалата част от изискуемите по закон реквизити на обстоятелствената част на
обвинителния акт обаче, не съставляват елементи на обвинението относно
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като отсъствието им в
съдържанието му не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални
субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото
в досъдебната фаза.
Конкретно относно констатираните от СНС недостатъци на обвинителния акт,
АСНС намира следното:
На първо място, същите са единствено
маркирани, изключително схематично и лаконично в рамките на седем изречения,
без изложение на съответна обосновка, пояснение и аргументация, формулирани
буквално по следния начин:
- „липса на ясна конкретика, касаеща
обвинението по чл.321 НК, изразяваща в „записването на стр.38 от обвинителния
акт на няколко места на името С., каквото лице липсва в обвинението, а в същото
има лице с други имена“. (Въззивният съд констатира, че едно от лицата
предадени на съд е с имена С. Т. С., т.е. посоченото несъответствие по-скоро
има характера на
очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл.248а НПК).
- „досежно
обвинението по чл.256 НК като период от 4 ноември 2013 г. до 2 октомври 2014 г. се говори за такъв извън
инкриминирания – стр.60 – 1 септември 2013 г.“
- „по
пункт 3 – не става ясно обвиняемите като активни или фиктивни управители се има
предвид“
- „по
пункт 2 – по отношение на подс.П. С. се казва, че има фиктивен статус, а
същевременно подава справки-декларации – стр.51 и стр.9 от обвинителния акт“.
-
„ досежно обвинението по чл.253 НК за едно и също престъпление по
отношение на няколко обвиняеми са отбелязани различни периоди като време“
-
„ В обвинителния акт следва да бъдат посочени кои са конкретните
действия, обективиращи участие в ОПГ“.
Същевременно въззивната инстанция констатира липсата на изричен диспозитив в съдебното определение, отразяващ
волята на съда за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото. Съдебният
акт винаги представлява единство от мотиви и диспозитив, които са неразделни
части от съдебното произнасяне, като липсата на една от тях, респ.
несъответствието помежду им, се приравнява на липса на годен съдебен акт.
По отношение на произнасянето на
СНС по чл.248, ал.1, т.6 НПК, въззивната инстанция намира следното:
При проследяване хронологията на
събитията се установява, че съдебното заседание от 28.05.2020 г. е приключило в
14.45 ч. В 15.20 ч. и в 15.33 ч. по
факса съответно на 04 РУ - СДВР и на следствения арест е изпратен препис
извлечение от протокола, в частта в която е изменена мярката за неотклонение на
подс.М.А. от „задържане под стража“ в „домашен арест“, като в същия липсват
диспозитивната част, касаеща незабавното изпълнение и възможността за атакуване
на определението в законоустановения срок пред АСНС. Впоследствие, съответно в
16.14 ч. и в 16.41 ч. препис-извлечение от протокола с адресат „*********@****.**“ е изпратен и по
електронна поща. В 16.49 ч. в СНС е постъпил настоящият частен протест от СП, с
който се атакуват в цялост протоколните произнасяния на съда от същата дата (относно
постановеното спиране на наказателното производство, прекратяването на
съдебното производство и връщането на делото на СП и изменението на мерките за
неотклонение спрямо В.А. и М.А.), с искане да бъдат отменени от въззивната
инстанция, като в него се съдържа и особено искане за отмяна на допуснатото по
отношение на подс.М.А. незабавно освобождаване от следствения арест. С
входирано писмо от същия час, от СП се настоява предвид направеното особено
искане, делото да бъде изпратено незабавно след изготвяне на съдебния протокол
на АСНС. Върху частния протест е поставена следната резолюция от съдията (председател на съдебния
състав и докладчик по делото) с дата 28.05.2020 г. „В срок. С оглед особеното
искане да се изпрати за сведение на адв.Л., както и чрез нея на подс.М.А..
Преписи от протеста да се изпратят на страните. След изготвяне на протокола
делото ведно с протеста се изпрати на АСНС.“, която е изпълнена. Прави
впечатление, че не е разпоредено уведомяването на подс.М.А. чрез следствения
арест по факс или по електронна поща, където непосредствено преди това е бил
изпратен преписът-извлечение от съдебния протокол, съдържащ произнасянето за
изменение на мярката й за неотклонение, в изпълнение на което, видно от писмо №
1/29.05.2020 г. на главен надзирател сектор Арести при ОСИН М.А. е била
освободена едва в 18.00 часа на 28.05.2020 г.
Т.е. към момента на
постъпване и резюлиране на протеста, постановеното от съда незабавно
освобождаване все още не е било изпълнено. При произнасянето си по повод така
направеното особено искане, въззивната инстанция съобрази, че към датата на
постъпване на делото в АСНС – 29.05.2020 г. в 16.32 ч., по отношение на подс.М.А.
вече се е изпълнявала мярката за неотклонение „домашен арест“. Гореизложеното
сочи, че от СНС не е била осигурена възможност за предвидения по закон въззивен
контрол по особеното искане на СП.
Спиране на постановеното от СНС
предварително изпълнение на съдебния акт, в частта касаеща изменението на прилаганата
спрямо М.А. мярка за неотклонение, по мнение на настоящия въззивен състав може
да бъде осъществено само при условие, че самото изпълнение не е проведено, в
противен случай, спирането се явява безпредметно. Вече реализираното
предварително изпълнение, преклудира възможността то да бъде надлежно
преразгледано, чрез произнасяне на въззивната инстанция, в каквато насока е
отправеното особено искане, съдържащо се в подадения частен протест от СП.
Последното би имало смисъл само, ако по отношение на лицето продължава да се
прилага предходната мярка за неотклонение (в случая „задържане под стража“, но
това важи за всички мерки, респ. важи за изменението на мерките от по-тежки към
по-леки, но и от по-леки към по-тежки), която да остане действаща до
разглеждането на искането за спиране, защото ако последното бъде уважено, се предотвратява
настъпването на правните последици от допуснатото предварително изпълнение. С
освобождаването на М.А. от следствения арест, допуснатото предварително
изпълнение на невлязлото в сила определение на СНС е станало факт на 28.05.2020
г. и е породило целените правни
последици, поради което от този момент на практика липсва предмет на
отправеното от СП особено искане. Характерът на последното е налагал
своевременното му разглеждане, което обаче, е било осуетено.
В
произнасянето си за изменение на мерките за процесуална принуда на В.К.А.
и М.Л.А., първостепенният съд е направил препратка към предходно свое
определение от 04.05.2020 г., заявявайки че „за процесуална икономия поддържа
изложените си доводи, залегнали в него, които не намира за необходимо да
преповтаря“. Същевременно непосредствено след това е цитирал определение на
АСНС от 26.05.2020 г., с което същото е било отменено поради неизпълнение на
изискването за мотивираност.
Както бе посочено по-горе мотивите са
неразделна част от съдебния акт, като липсата им винаги е основание за неговата
отмяна. Фактът, че определението от 04.05.2020 г. е било отменено с окончателен
съдебен акт на въззивната инстанция, сам по себе си прави невъзможно
позоваването на изложената в него обосновка, независимо от аргумента на СНС, че
„продължава да стои и да споделя мотивите си, доколкото счита, че е изложил
такива – от 04.05.2020 г.“. В този смисъл въззивната инстанция намира, че в
случая отсъства изцяло надлежна обосновка за предприетото изменение на
процесуалната принуда. Мотивите са задължителна
част от съдебното произнасяне, логически предпоставяща съответния
диспозитив на постановения съдебния акт.
Изискването за мотивиране на вътрешното убеждение на съда е конституционно
установено в чл.121, ал.4 от Конституцията и е важна гаранция за правото на
справедлив процес по чл.6 ЕКЗПОС.
Предвид гореизложеното въззивният съд
намира, че протестираното протоколно определение от 28.05.2020 г. следва да
бъде изцяло отменено. Независимо, че формално същото се състои от отделни
части, обвързани с въпросите, регламентирани в нормата на чл.248, ал.1 НПК, на
практика се касае за една единна съдебна воля, относно предстоящата съдба на
наказателното производство.
Съдебната воля на СНС е противоречива,
хаотична и абсолютно неразбираема – уж се констатират нередовности, на които е
придадено значение на съществени и неотстраними пороци, налагащи прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, но надлежен акт за
такова прекратяване и връщане липсва; същевременно се констатира предпоставка
за спиране, което принципно е несъвместимо с връщането, без да е понятно защо
след като предпоставката е изведена за определени вменени деяния, се спира
наказателното производство за даден подсъдим и за други престъпления, за които
е предаден на съд; и най-сетне пристъпва се към изменение на мерките за
неотклонение на двама от подсъдимите без ясни и недвусмислени съображения, като
в нарушение на изискването за осигуряване на контрол върху допуснатото
предварително изпълнение на изменението на мярката на един от тях, се пристъпва
към такова.
Следователно, касае се за изцяло
опорочено произнасяне, което не може и няма как да бъде заместено с акт на
въззивната инстанция по същество, защото същата е снабдена с правомощия да
контролира изразено процесуално валидно произнасяне на първата по въпросите на
разпоредителното заседание, но не и да изземва напълно функциите й, защото по
този начин страните се явяват лишени от възможност за инстанционна проверка.
Ново надлежно произнасяне и то
незабавно, следва да се извърши и по исканията за изменение на мерките за
неотклонение, доколкото становището за процесуалната принуда може да се окаже
евентуално обвързано от становището на СНС по другите въпроси, касаещи
движението на делото.
Водим от горното АСНС
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
изцяло протоколно определение от 28.05.2020 г. произнесено в разпоредително
заседание по нохд № 4704/2019 г. по описа на СНС, 23 състав.
СНС да осигури незабавно произнасяне по
направените искания относно мерките за неотклонение на В.К.А. и М.Л.А. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: