Определение по дело №2831/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2560
Дата: 20 декември 2018 г. (в сила от 20 декември 2018 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20185300502831
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 2560

 

                                                                                                                                              20.12.2018г, гр.Пловдив                                        

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                      

 Председател: Виолета Шипоклиева

                                   Членове:  Фаня Рабчева

                                                            Велина Дублекова

 като разгледа докладваното от съдията Рабчева ч.гр.д. 2831/ 2018г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       Производство по чл.577 ГПК.

                        Постъпила е частна жалба от М.И.К., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своя баща И.С.К., с посочен съдебен адресат: адв.М.Г.,*** против Определение от 30.11.2018г. на Съдията по вписванията при Пловдивски районен съд, Служба по вписванията – гр.Пловдив, с което  се отказва вписване на Договор за учредяване правото на прокарване и преминаване на водопроводно/ канализационно отклонение и електропровод през чужд имот по смисъла на чл.193 ЗУТ, представен с молба с вх.№ 40602/ 30.11.2018г. по описа на Служба по вписванията – Пловдив от Нотариус Д. Г. *** действие – ПРС. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и прогласяване вписване на посочения договор от момента на подаване на молбата за него – 30.11.2018г.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

                        Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        С молба вх.№ 40602/ 30.11.2018г. на Нотариус Д. Г., с рег.№ 132 по регистъра на НК-София, район на действие Пловдивски РС  е поискано вписване на Договор от 29.11.2018г. с нотариална заверка на подписите за учредяване право на прокарване и преминаване на водопроводно/канализационно отклонение през чужд имот по смисъла на чл.193 ЗУТ,   с предмет на договора  учредяване от страна на В. И. В., В. Д. В., Х. С. Х. и Ж. Г.  Х. като съсобственици на ПИ 006328, в землището на с…………., община …………, местността „…………./ х.“………..“, девета категория на земята, с площ 0,143 дка, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при описани граници в полза на съсобственика си/ приобретател по този договор М. – Ф.И.К., непълнолетна, действаща лично със съгласието на баща си И.С.К., право на прокарване/поставяне на технически съоръжения и право на преминаване върху съсобствения им поземлен имот № 006328 , находящ се в землището на с………….., община ……….., местността „………….“…………..“, с цел изграждане на връзка за водоснабдяване и присъединяване към общите водоснабдителни системи и/или отвеждане на отпадъчните води на съседен имот, собственост на приобретателя М. – Ф. И.К.- ПИ № 006326, находящ се в землището на с. ……………., община …………., местността „……………../ х.“…………..“, девета категория на земята с площ 0,458 дка, начин на трайно ползване:  индивидуално застрояване, при описани граници.

              С обжалваното определение съдията по вписванията е основал отказа си за вписване по съображения, извлечени от текста на разпоредбата на чл.193, ал.1 и ал.2 ЗУТ с оглед посоченото учредяване на описаното право през чужди имоти; счита се, че посоченият договор няма за предмет ограничено вещно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата  инфраструктура през чужди имоти,  тъй като служещия имот – ПИ № 006328, находящ се в землището на с. .………., община ……….., местността „…………/ х.“……………….бил съсобствен между учредителите  и приобретателя М. –Ф. И.К., непълнолетна, действаща със съгласието на баща си И.С.К..

            С частната жалба искането за отмяна на обжалваното определение като необосновано, неправилно и незаконосъобразно се мотивира с доводите, че се касае за два имота, правото на собственост върху които има различен субектен състав, поради което е налице изискваните за вписване необходимост и основание за учредяване на сервитут; обстоятелството , че жалбоподателката притежава идеална част от собствеността върху служещ имот, не е пречка за сключване на договор по реда на чл.193 ЗУТ, съответно за учредяване на сервитут, като достатъчно и необходимо условие такъв договор да бъде валидно сключен е наличието на права на трети лица- наличието на чужди права върху имота, които именно права дефинират имота като чужди по смисъла на цитираната норма; сочи се също аргумент в подкрепа на изложеното позитивноправната уредба на съсобствеността за това , че който и да е от съсобствениците на един имот не може да учреди на себе си каквото и да е ограничено вещно право, вкл. сервитут, върху общия имот без изричното съгласие на всички съсобственици/ фактически да се разпорежда с/ имота/част от имота, прокарвайки технически съоръжения или обособявайки площи за преминаване към съседен, бил той и негов имот, които действия пряко нарушават правилото на чл.31, ал.1 ЗС и се явяват лишени от основание по отношение на останалите съсобственици на общия имот; с оглед на това съсобствен с трети лица имот е „чужд“ по смисъла на чл.193 ЗУТ спрямо всеки друг имот, изключителна собственост на един от съсобствениците; извършено е позоваване на т.4 от ТРОСГТК-7-2013г., по което не подлежи на вписване договор за учредяване на сервитут по чл.193 ЗУТ в полза налице, което не е собственик на друг недвижим имот, при което без значение  това лице дали е съсобственик на служещия имот, като единственият релевантен факт е притежаването на друг, господстващ имот и сервитутът да възниква между собственици на различни поземлени имоти ; обосновава се от жалбоподателката допуснато нарушение на процесуалния закон при постановяване на обжалвания отказ: проверката на съдията по вписванията се извършва съобразно чл.32а, ал.1, ПВп. относно това , дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, ограничава се до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като материалноправните предпоставки на акта не се проверяват, освен ако това предвидено в закона, съобразно цитираното тълкувателно решение. С оглед на това се мотивира, че след като с обжалваното определение е прието, че представеният за вписване договор подлежи на вписване, съставен е в предписаната форма и има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, съдията по вписванията е бил длъжен да разпореди вписване на договора.

                        Жалбата е основателна.  Основателни са доводите на първо място относно обвързващата съдията по вписванията норма на чл.32а, ал.1 ПВп, ограничена в обхвата на проверката относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на Закона, дали подлежи на вписване и съставен ли е съобразно изискванията за форма и с предвидено в ПВп съдържание, без задължение за проверка на материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично предвидени в Закон случаи. Следва да се отбележи , че цитираното  Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС е постановено е във връзка с инициирани от оператори на услуги относно прокарвания на отклонения от общата електропроводна, водопреносна, съобщителна или газоснабдителна мрежа, по повод на което е разграничен режимът по чл.193, ал.1 ЗУТ относно сервитутът за прокарване на такива отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот , изрично е регламентиран като такъв, който възниква между собственици на поземлени имоти и който съдът намира да се явява приложим и в настоящия случай.  С оглед служебната проверка на съдията на вписванията относно констатацията, че жалбоподателката е собственик на съседния имот ПИ № 006326 / господстващ/ и съсобственик на ПИ 006328 / служещ/  дори и да е налице необходимост от преценка на материалноправните предпоставки за наличие на необходимост от вписване с оглед даване гласност за учредявания сервитут от съсобствениците в полза на жалбоподателката също като съсобственик, следва да се споделят мотивираните в частната жалба съображения, съобразени с правния режим, уреден в р.Трети от Закона за собствеността, регламентиращ правната уредба относно съсобствеността, в основата на който при използване и управление на общата вещ е залегнал принципът по чл.31, ал.1 ЗС.  Независимо от това  съдът намира, че  по отношение на  ПИ № 006328 жалбоподателката не притежава в пълен обем право на собственост, а непритежаваните в останалия обем права, собственост на други съсобственици, спрямо жалбоподателката  се явяват чужди права, в случая върху служещия имот, по смисъла на чл.193, ал.1 ЗУТ.  С оглед предмета на представения за вписване договор от 29.11.2018г. служещия съсобствен поземлен имот ще бъде обременен с изрично регламентирания в цитираната разпоредба в специалния закон – ЗУТ сервитут, съставляващ право на прокарване и преминаване на съоръжение за посочените цели на договора. Следователно представеният за вписване договор между съсобствениците урежда сервитут , по смисъла на чл.193, ал.1 ЗУТ относно правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения, който възниква между собственици на недвижими имоти, съобразно цитираното Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС,   отговаря по форма на цитираната разпоредба като е представен в писмена форма с нотариална заверка на подписите  и по съдържание следва да се приеме, че обуславя необходимост и основание за постановяване разпореждане на вписването му, което вписване съобразно изричната разпоредба на чл.577, ал.3 ГПК се смята извършено от момента на подаване на молбата, което в случая е 30.11.2018г.

                        По така изложените съображения обжалваният отказ на съдията по вписванията следва да се отмени като незаконосъобразен, като се постанови разпореждане за вписване на представения за вписване   договор от 29.11.2018г. с нотариална заверка на подписите.

                        Водим от горното и на основание чл.577, ал.3 ГПК, съдът

 

                                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                        ОТМЕНЯ Определение от 30.11.2018г. по преписка с вх.№ 40602/30.11.2018г на съдията по вписванията при ПРС - Служба по вписванията – АВ – гр.Пловдив,  с което  се отказва вписване на Договор за учредяване правото на прокарване и преминаване на водопроводно/ канализационно отклонение и електропровод през чужд имот по смисъла на чл.193 ЗУТ, представен с молба с вх.№ 40602/ 30.11.2018г. по описа на Служба по вписванията – гр. Пловдив от Нотариус Д. Г.,*** действие – ПРС.

                        ВРЪЩА  преписката на Служба вписвания – Агенция по вписванията – гр.Пловдив за извършване на поисканото нотариално удостоверяване по искането с  вх. 40602/ 30.11.2018г. на Нотариус Д. Г. *** действие – ПРС относно вписване на Договор за учредяване правото на прокарване и преминаване на водопроводно/ канализационно отклонение и електропровод през чужд имот по смисъла на чл.193 ЗУТ, което на основание чл.577, ал.3 ГПК  ще се счита за извършено от момента на подаване на молбата – 30.11.2018г.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            Председател:                                 Членове: