№ 755
гр. С., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110100531 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу Х. Г. В..
„Т. е предявила против Х. Г. В. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните
суми, свързани с топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., кв. „П. /абонатен № ./, а
именно: сумата от 183,75 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода – 01.05.2017г. - 30.09.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 53,53 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.09.2018г. до 18.08.2021г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, като е
доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна ответникът бил неизправна страна, тъй като останал задължен за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължал и
обезщетение за забавено изпълнение. Услугата дялово разпределение в процесния период на
сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано
от „Т..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Х. В. е подал отговор на ИМ, в който оспорва
предявените искове по основание. Не оспорва доставката на ТЕ в процесния период в
претендирания обем и размер. Оспорва наличието на облигационни отношения между
страните - не бил ползвател на ТЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли
1
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото нотариален акт № 17, том 1, рег. № 408, дело № 17/2012г.
/л. 13-15 от делото/ се установява, че на 30.01.2012г. Н. – В.а и Х. Г. В. са закупили
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., находящ се на трети
етаж, във вх. А на жилищна сграда в гр. С., местност „НПЗ И.”, с предназначение на обекта
– жилище, апартамент на едно ниво, разположен в Сграда 1 в поземлен имот с
идентификатор ..
Видно от писмо от СО район „М.” до СД „Б.” /л. 31 от делото/, за адрес на жилищната
сграда, описана във визирания по-горе нотариалния акт, е определен следния
административен адрес: гр. С., кв. „П. /вх. А и вх. Б/.
От представения както от ищеца, така и от ответника Брачен договор от дата
10.10.2017г. /л. 18-24 от делото/ се установява, че Н. – В.а и Х. Г. В. /съпрузи/ са постигнали
уговорка относно имуществените си отношения, включително и за имуществото, придобито
по времена брака, но преди сключване на брачния договор.
Видно от съдържанието на брачния договор, който е и нотариално заверен, доколкото
касае и недвижими имоти, страните са постигнали съгласие, че придобитият по време на
брака недвижим имот - гр. С., кв. „П. става изключителна собственост на съпругата Н. – В.а,
като съгласно чл. 7, т. 2 от договора – режийните разходи /ел. енергия, вода, отопление,
телефонни и интернет комуникация/ по семейството жилище, представляващ ап. № 5,
находящо се адрес: гр. С., кв. „П., се поемат изцяло от съпругата.
От представеното от ищеца заявление от 02.02.2018г. се установява, че на посочената
дата Н. – В.а е подала заявление до „Т. във връзка с процесния имот за откриване на партида
на нейно име, като в предходния период партидата се е водила на името на ответника Х. В.,
въз основа на подадена от него заявление – декларация /л. 26 от делото/.
До тук коментираните писмени доказателства не се оспорват от страните, като съдът
ги кредитира изцяло.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на
09.08.2012г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на
адрес: гр. С., кв. „П. с приложен към него списък на етажните собственици; съобщение към
фактура, извлечение от сметка за аб. № ., представени от ищеца, както и от представените от
третото лице помагач документи за дялово разпределение за отчетния период – 2 броя, се
установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена. Съдът
2
кредитира и приобщения по делото Договор от 01.11.2007г., при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен между „Т. С.”
ЕАД и „Т., по силата на който ФДР е приела да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сгради ЕС или в сграда с повече от един клиент в гр.
С..
С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответникът в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот през процесния период е
бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия.
Същият, обаче, се явява клиент в качеството си на собственик единствено до датата
на сключване на брачния договор – 10.10.2017г.
Размерът на дължимата ТЕ и дялово разпределение съгласно общите фактури за
двата отчетни периода по принцип не се оспорва от ответника, именно поради което и по
делото не бяха допуснати исканите от ищеца СТЕ и ССЕ. В тази насока са приобщените по
делото съобщения към фактури за процесните отчетни периоди и справка от абонатната
сметка, видно от която общата начислена сума за процесния период за ТЕ е в размер на
367,50 лева. От тях, от ответника се претендира 1/2 , а именно – 183,75 лева.
Предвид представения по делото брачен договор, съдът счита, че ответникът следва
да отговаря за възникналите преди датата на сключването му задължения за ТЕ, и това са
задълженията по прогнозните фактури за периода от месец 05.2017г. до м. 09.2017г., за
който период се претендира ТЕ. За сумите по тези прогнозни фактури, обаче, е изтекла
погасителната давност. В случая е наведено и такова възражение от страна на ответника.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С голед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
3
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 07.09.2021г. Така, обхванати от
погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди
07.09.2018г., които са в общ размер на 146,93 лева. ½ от тази сума възлиза на 73,47 лева.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР, влезли в сила от 11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г.
предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок
след изтичането на периода, за който се отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. За целия исков период, а именно от м.05.2017 г. до
м.09.2017г., по гореизложените мотиви, давността за прогнозните месечни вноски по
прогнозна консумация започва да тече от фактурирането, като същата и изтекла преди
датата 07.09.2018г. Този период включва общата сума от 146,93 лева, за която давността е
изтекла.
При това положение от общо дължимата сума за ТЕ, която е в размер на 367,50 лева
/съгласно извлечението от абонатната сметка/, остава дължима сума от 220,57 лева, която
включва сумите по прогнозни фактури от месец 10.2017г. и следващите до края на отчетния
период, за които давността не е изтекла, и сумите по изравнителната сметка. 1/2 от сумата
220,57 лева възлиза на 110,29 лева.
В периода от началото на месец октомври 2017г., обаче, ответникът вече не е
собственик на процесния имот, предвид сключения Брачен договор, поради което и същият
не се явява ползвател на ТЕ по смисъла на закона и не е задължено лице.
От друга страна, сумата по изравнителната сметка е станала дължима едва на
15.09.2018г., след сключването на брачния договор, видно от който в чл. 7, т. 2 – Н. – В.а,
която е станала собственик на имота, се е задължила да заплаща режийните разходи,
включително за вода и отопление. В договора, не е предвидено изключение, което да касае
изравнителните сметки за ТЕ, касаещи предходен период, поради което следва да бъде
прието, че задължено лице за заплащане на изравнителните сметки, чийто падеж е настъпил
след датата на сключване на договора, е за собственика на имота – Н.. Т.е. за сумите по
изравнителната сметка, ответникът не се явява задължено лице.
С оглед на горното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
4
отхвърлен като недоказан и неоснователен изцяло.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Крайния изход на делото по отношение на предявения главен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а именно – отхвърлянето му, води до отхвърляне на иска за
законна лихва, който е акцесорен такъв и следва съдбата на главния.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответника.
Ответникът доказва разноски в исковото производство в размер на 150 лева,
доколкото видно от договора за правна помощ и съдействие, само този размер от
уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лева, е било заплатено.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
исковото производство в размер на 150 лева.
В заповедното производство ответникът не е сторил разноски, доколкото видно от
договор за правна защита и съдействие, приложен по ч.гр.д. № 52196/2021г., адв. В.,
упълномощен от ответника, е осъществил безплатна правна помощ, поради което и е
претендирал присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
Съгласно чл. 7, ал. 7 от наредба № 1/2004г. – в производство по издаване на заповед за
изпълнение, адвокатското възнаграждение се определя по правилата на ал. 2 на база
половината от претендираните суми. При това правило адвокатското възнаграждение за
заповедното производство следва да се определи по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата – при правен интерес до 1000 лева и възлиза в размер на 300 лева.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. В. – адвокатско
възнаграждение за осъщественото в заповедното производство процесуално
представителство в размер на 300 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу Х. Г. В. ЕГН ********** с адрес: гр. С., местност „П. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Х. Г. В. ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД следните суми, свързани с топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С., кв. „П. /абонатен № ./, а именно: сумата от 183,75 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода – 01.05.2017г. -
30.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК - 07.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 53,53 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 18.08.2021г., като
5
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т., ЕИК . , със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я., да заплати на Х. Г. В. ЕГН ********** с адрес: гр. С., местност
„П., сумата от 150,00 лева – разноски, сторени в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я., да заплати на адв. В. ЕГН **********, вписан в регистъра на
САК, с адрес: гр. С., жк. „Л., офис – партер сумата от 300 лева - адвокатско възнаграждение
за осъществено процесулно представителство в заповедното производство ч.гр.д. №
52196/2021г. на СРС, 61 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6