Р Е Ш Е Н И Е

782/12.11.2014г. гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На тринадесети октомври 2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               Председател: Ивелина  Димова

Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1652/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Космо България Мобайл” ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-0029257/19.06.2014г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като счита също, че размерът на наложената санкция е прекомерен. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление или евентуално да намали размера на санкцията до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател извършвало търговска дейност в обект- магазин „Глобул 817”, намиращ се на ул.”Стоян Чилингиров” №2 в гр.Шумен, в който предлагало за продажба мобилни телефонни апарати и телекомуникационни услуги. На 14.09.2013г. потребителят Д.С.Г. от гр.Шумен сключила договор за лизинг с дружеството-жалбоподател, по силата на който й бил предоставен мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S4 White”. На 10.03.2014г. същата предявила рекламация по повод телефона поради дефект. Бил оформен протокол за рекламация, в който било отбелязано като забележки при приемане на апарата в магазина- „надраскан“, а при приемането на същия в Централен сервиз-„леки драскотини“. Впоследствие обаче телефонът бил върнат на потребителя неотремонтиран. В съставения протокол за ремонт било посочено, че е отказано гаранционно обслужване поради механична повреда на дисплея, спукан вследствие на удар или натиск. Била предложена цена на евентуален ремонт 290 лева. Г. изразила несъгласие със становището на сервиза и отказала да получи телефона в това състояние, като настояла същият да бъде изпратен отново в сервиз. Становището й било отразено в съставения на 20.03.2014г. сервизен протокол и телефонът бил изпратен в Централен сервиз. На 27.03.2014г. обаче бил съставен  Протокол за ремонт /акт за удовлетворяване на рекламация/, в който било отбелязано, че телефонът е неотремонтиран поради неприета цена от клиента. Междувременно на 18.03.2014г. потребителката подала жалба до дружеството, в която настоявала решението относно гаранцията да бъде преразгледано, но с писмо от 24.03.2014г. било потвърдено отнемането на гаранцията поради механична повреда на дисплея. Поради това на 02.04.2014г. Г. подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В тази връзка на 08.04.2014г. от В.К.Г.- гл. инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата в основни линии отговарят на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството с изх.№186/09.04.2014г., в което се изтъквало, че гаранцията на телефона е отнета правомерно, поради констатиране на повреда, резултат от неправилна експлоатация /механично въздействие- вероятно натиск/.  Във връзка с тези констатации на 28.04.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г., М.Р.В. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефонен апарат, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- потребителят е получил изричен отказ.  Санкционираното дружество основава отказа си на общите условия за гаранционно обслужване на мобилни апарати, описани в Гаранционните карти, издавани от „Космо България Мобайл“ ЕАД, според които дружеството не осигурява гаранция в случай на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане или удар. Действително, по делото са приложени разпечатки на цифрови снимки на мобилен телефон с видима драскотина на дисплея. Липсват обаче доказателства, че повредата, във връзка с която е предявена рекламацията,  е причинена от удар, натиск или друго външно въздействие, още повече, че потребителката е заявила, че проблемът е възникнал по време на разговор. Следва да се отбележи също, че при приемането на телефона в магазина са констатирани само леки драскотини по апарата, за които не е конкретизирано дали са забелязани на дисплея или по корпуса, а впоследствие е заявено, че дисплеят е спукан вследствие на удар или натиск. След като наличието на спукване не е констатирано при предявяването на рекламацията, възможно е такова да е възникнало след приемането на телефона за ремонт, след като същият е бил върнат на потребителя с повреди, които не са съществували при предявяването на рекламацията. Не може да бъде споделено становището, изложено в депозираното от жалбоподателя становище, че има форми на механично въздействие, при които може да няма външни белези. В случая е счетено, че повредата е резултат от видимо спукване на дисплея, а не от механично въздействие, което не е оставило външни белези. По изложените съображения, доколкото липсват доказателства, че дисплеят на апарата е бил спукан в резултат от механично въздействие преди момента на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителя гаранционни условия, още повече, че не е доказана и връзката на конкретната повреда с претендираната неправилна експлоатация. Това становище се споделя и  в практиката на ШАС. В решението по КАНД№70/2014г., касаещо сходен случай, се приема за правилно виждането на районния съд, че към момента на предявяване на рекламацията от страна на потребителя няма данни процесната стока да е била намокрена. Възможно е действително след отваряне на апарата да е имало течност във вътрешността му, но е възможно тази течност да е попаднала и в момента на транспортиране на стоката. В посоченото решение се приемат за правилни изводите на съда, че към момента на предявяване на рекламацията няма данни в стоката да е попаднала течност, както и че не е посочено кога стоката е била намокрена и налице ли е причинно следствена връзка между намерената течност и дефекта. Предвид гореизложеното  съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.222а от с.з. Неоснователни са доводите, че проверката е била извършена преди изтичането на законоустановения едномесечен срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП и следователно към този момент не е било налице нарушение. Това действително е така, но актът за установяване на административно нарушение е съставен на 28.04.2014г. – след изтичането на срока за привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба, в присъствието на представител на дружеството, който не е направил възражения, че процесното административно задължение е било междувременно изпълнено. При това положение, с оглед неколкократния отказ на дружеството да отремонтира апарата, предвид становището от 09.04.14г., в което се потвърждава отказа и при липсата на доказателства такъв ремонт да е бил извършен в рамките на един месец от предявяването на рекламацията, съдът намира,  че наличието на неизпълнение на административно задължение е установено по несъмнен начин.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Макар и датата на нарушението да не е посочена изрично, същата е определяема по силата на закона, а именно-един месец след датата на предявяване на рекламацията (10.03.2014г.), която е отразена в наказателното постановление. Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. Не е налице твърдяното в жалбата разминаване между датите, на които се твърди, че е предявена рекламацията. Датата 07.03.2014г. е посочена единствено при описанието на твърденията в потребителската жалба, но след това ясно е изложено, че при проверката е установено, че рекламацията е предявена на 10.03.2014г., като е цитиран и съставеният на тази дата протокол за ремонт. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.113 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Основателни са в известна степен обаче възраженията, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган е обосновал налагането на санкция в този размер с обстоятелството, че нарушението не е първо за дружеството –жалбоподател. Макар и наличието на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на процесното действително да представлява основание за налагане на наказание над минималния размер, още повече, че задължението не е било изпълнено изобщо, а не само в законоустановения срок, съдът намира все пак, че констатираните отегчаващи обстоятелства не могат да обусловят налагането на санкция в максималния допустим размер. С оглед гореизложеното съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в по-нисък размер от наложения, но над минималния, предвиден в кодекса, а именно 1000 лева.

Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

Изменя наказателно постановление № В-0029257/19.06.2014г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на “Космо България Мобайл” ЕАД-гр.София с ЕИК: *********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание имуществена санкция  от 3000 на 1000 лева.

 

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

 

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: