Р Е Ш Е Н И
Е № .....
гр. Враца, 17 януари 2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 23.12.2021 г. в
състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от
съдията Иванов гражданско дело № 1640 по
описа за 2021 г. на Врачанския районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба, подадена от „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк
Бизнес Център срещу Д.К.М. с ЕГН **********
и адрес ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът Д.К.М. са в облигационни
правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е
предоставял на ответника на горепосочения адрес на имота електрическа енергия
за битови нужди.
Тъй като ответникът
не изплатил процесните задължения за доставена електрическа енергия, на
24.09.2020 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело № 2410/2020 г. на Врачански
районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от
29.09.2020 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес, поради
което е предявен настоящия иск.
Искането към
съда е да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 324,04
лева-главница за неплатена електрическа енергия за периода от 17.01.2020 г. до
15.07.2020 г., начислена за имот в гр. ***** и сумата
10,90 лева-мораторна лихва върху главното задължение за периода от 21.03.2020
г. до 14.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.09.2020 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 260120 от 29.09.2020
г. по ч. гр. дело № 2410/2020 г. на Врачански районен съд. Ищецът претендира направените както по заповедното, така и по исковото
производство разноски.
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422, във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В писмения си отговор
в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Д.К.М., чрез особения си
представител адв. В.Л., оспорва исковете по допустимост, по основание и по
размер, като навежда следните съображения: че искът е процесуално недопустим,
тъй като ответникът не притежава пасивна процесуална легитимация да отговаря по
него, че искът е недоказан по основание и размер на няколко самостоятелни
основания: ответникът няма и не е имал през процесния период качеството абонат
на ищцовото дружество; процесните вземания се претендират въз основа на общи
условия на ищеца, които противоречат на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския
закон; липсват представени убедителни доказателства за размера на вземанията;
изрично са оспорени представените с исковата молба писмени доказателства.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 2410/2020 г. на Врачанския районен
съд липсва подадено от длъжника Д.К.М.
възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело
е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и
настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка със становищата и възраженията на страните, приема за
установено следното:
По
допустимостта на исковете:
Наведените от
особения представител на ответника възражения за процесуална недопустимост на
исковете са неоснователни, тъй като искът е предявен от страна с правен интерес
– заявителя в заповедното производство, срещу длъжника в заповедното
производство и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, като вземанията по заповедта
за изпълнение са индивидуализирани в достатъчна степен по основание и размер.
От фактическа
страна:
С определение по чл.
140 от ГПК от 17.11.2021 г. съдът указа на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдян от него факт-че ответникът Д.К.М. с ЕГН ********** е бил собственик,
носител на вещно право на ползване или наемател на имот с адрес гр. *****, както и че при необходимост
може да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства
относно това обстоятелство.
В изпълнение на
указанията на съда, с писмена молба с вх. № 271007/29.11.2021 г. процесуалният представител на ищеца представи като
доказателства по делото три споразумителни протокола между страните по делото,
с които ответникът е признал задълженията си за доставена електроенергия в
процесния имот за следните периоди: от 26.01.2013 г. до 25.02.2013 г., от
17.02.2015 г. до 17.04.2015 г. и от 17.12.2016 г. до 25.02.2017 г., без протоколите
да съдържат данни относно принадлежността на правото на собственост върху
процесния имот с
адрес *****, като направи и доказателствено искане съдът
служебно да изиска от Община Враца, отдел „Местни данъци и такси“ справка кое
лице е декларирало собственост върху процесния имот за посочения в исковата
молба период. Съдът остави без уважение това доказателствено искане, като прие,
че по делото липсват данни дали изобщо някое лице е подало данъчна декларация
за същия имот, при което искането явно заобикаля императивно установеното
правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения. В допълнение следва да се
посочи, че обстоятелството кое лице е декларирало собственост върху процесния
имот за посочения в исковата молба период за целите на данъчното облагане е поначало
е неотносимо към спора, тъй като данъчните партиди се изготвят по искане на декларатора
и въз основа на предоставена от него информация, която невинаги съвпада с
действителната принадлежност на правото на собственост. Евентуална данъчна
декларация за имота би могла да има доказателствено значение само ако е
подадена от ответника за процесния имот
и за процесния период (в този случай декларацията би представлявала
извънсъдебно признание на неизгодно за ответника обстоятелство), но тази
възможност е само хипотетична.
Като доказателства по
делото са представени Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД за потребители на електрическа енергия и справка за
дължими суми.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период
дължимите суми за електрическа енергия са правилно и законосъобразно начислени.
Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, задълженията на ответника към
ищеца за процесния период са в размерите, претендирани с исковата молба, като
сумите продължават да са дължими.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за неоснователни и
недоказани.
Предвид оспорването
на исковете, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Д.М.,
чрез особения му представител адв. В.Л., както по основание, така и по размер,
спорен по делото е останал въпросът дали ответникът е имал качеството
„потребител на електрическа енергия за битови нужди“ през процесния период.
По
възраженията, че общите
условия на ищцовото дружество съдържат нищожни и неравноправни по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите клаузи, както и такива,
противоречащи на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския закон и чл. 16, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите:
Възраженията
са неоснователни. На съда е служебно известно от представените по гр. дело № 543/2019
г. на Врачански районен съд писмени документи, че приложените към исковата
молба по настоящото дело общи условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД са
публикувани в един централен и един местен ежедневник, с което са изпълнени
изискванията на чл.
53, ал. 1 от общите условия. При запознаване с общите условия на ищцовото
дружество съдът не откри наличието на нищожни и/или неравноправни клаузи, които
не следва да бъдат прилагани в отношенията между страните.
Съдът обаче намира,
че от събраните по делото доказателства следва еднозначен извод, че ответникът
не е имал качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ през
процесния период.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от
представените по делото общите условия за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Електро България” АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. От тази разпоредба
следва, че общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД свързват качеството на
потребител на електрическа енергия, а оттам и на страна – купувач по договора за продажба на
електрическа
енергия, с принадлежността на собствеността или вещното право на ползване върху електроснабдения
имот или обект. В
чл. 4, ал. 3 от общите условия е установено изключение от горното правило, като е
предвидена възможността потребител на електрическа енергия за битови нужди да
бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред
продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде
потребител на електрическа енергия за определен срок. В този случай за
задълженията към продавача собственикът или титулярът на вещното право на
ползване е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.
Представените от
ищеца с молба с вх. № 271007/29.11.2021 г. три споразумителни протокола на
първо място са със значителна давност във времето (за периоди, които са изтекли
поне три години преди започването на процесния период на потребление), поради
което не може да бъде направен еднозначен извод, че правното положение относно
принадлежността на правото на собственост през процесния период на потребление
е еднакво с периодите по трите споразумителни протокола, а на второ място с тях
ответникът е признал извънсъдебно неизгодния за него факт, че дължи доставената
му електроенергия на адреса на процесния имот през периодите по протоколите, но
не и обстоятелството, че е бил собственик, носител на вещно право на ползване или наемател
на имот с адрес *****, съответно че собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие,
дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, ответникът да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок.
След като не
е доказано, че ответникът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 4, ал. 2 или ал. 3 от общите условия за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД и §1, т.2а от ДР на Закона за
енергетиката, то между страните не е възникнало облигационно
отношение на посоченото в исковата молба основание. Това изключва пасивната материална
легитимация на ответника по вземанията, предмет на установителните искове за
посочения период и размер, поради което исковете се явяват неоснователни.
Следва също
да се отбележи, че липсва законово основание да се предполага съвпадение между
постоянния/настоящ адрес на ответника, съответно адреса, който ответникът
обитава и собствеността на електроснабдявания имот, тъй като не съществува
изискване договорът за продажба на електрическа енергия да се сключва само за
имот, който се обитава от собственика му.
При този изход на
делото за ищеца не възниква право на разноски, а ответникът не е заявил
претенция за разноски и не е представил доказателства за направени такива,
поради което съдът не присъжда разноски на страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения от „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл.
БенчМарк Бизнес Център срещу Д.К.М. с ЕГН ********** и адрес *** за
признаване за установено установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 324,04
лева-главница за неплатена електрическа енергия за периода от 17.01.2020 г. до
15.07.2020 г., начислена за имот в гр. ***** и сумата
10,90 лева-мораторна лихва върху главното задължение за периода от 21.03.2020
г. до 14.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.09.2020 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 260120 от 29.09.2020
г. по ч. гр. дело № 2410/2020 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: