РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Ямбол, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102331 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба от Д. Д. М. от с. П., обл. Я. против
***, като с исковата молба се твърди, че на *** г. ищцата е започнала работа в ***-гр.Б. ***
- с.П. като ***, на пълен работен ден, с осем часова продължителност. Основната й трудова
дейност се състояла в ***, които докладвала на *** за одобрение и становище. Трудовото й
правоотношение продължило до 19.09.1994 г.,когато било прекратено на осн. чл.328, т.2 от
КТ.
В *** ищцата имала 9 години и 6 месеца трудов стаж съгласно издаденото й
удостоверение от *** - с. П..
В последствие през 1994 г. от *** били образувани две *** - едната *** и ***.
На *** г. била назначена на работа по трудов договор в *** на длъжност - *** на ***
на пълен работен ден от 8 часа.
На свой ред и това й правоотношение е прекратено на 01.12.1996 г. на основание
чл.328, ал.1, т.4 КТ. Съгласно удостоверение от *** в периода от 12.04.1996 г. до 11.12.1996
г. имала отработен трудов стаж от 1 година 7 месеца и 12 дни.
Твърди, че на 28.06.1997 г. отново била назначена на трудов договор в *** на
длъжност *** на ***, на пълен работен ден от 8 часа и заплата в размер на 120лв. Трудовото
й правоотношение отново било прекратено на 30.09.1998 г. на осн. чл.325, т.3 от КТ.
Сочи се, че съгласно удостоверение от *** за периода от 28.06.1997 г. до 30.09.1998 г.
има трудов стаж 1 година 3 месеца и 2 дни.
Твърди, че горепосоченият трудов стаж е бил нанесен в трудовата й книжка и й били
издадени удостоверения от *** и *** за него.
Твърди, че за периода от 01.10.1996 г. до 11.12.1996 г. не й бил признат трудовия стаж
от 2 месеца и 11 дни, а също и за периода от 28.06.1997 г. до 30.09.1998 г., т.е. 1 година 3
1
месеца и 2 дни.
Сочи, че съгласно издадено удостоверение от *** в ***на *** липсвали писмени данни
за положеният от ищцата трудов стаж за периода от 01.10.1996 г. до 11.12.1996г. и от
28.06.1997 г. до 30.09.1998 г. при работодателя *** с.П..
Твърди, че *** е обявено в несъстоятелност и съответно е било заличено в Търговския
Регистър.
Претендира се от съда на гореизложеното да постанови решение, с което да признае за
установено на осн. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР по отношение на ответника, че ищцата е
работила в *** на пълен работен ден като *** *** за периода от 01.10.1996 г. до 11.12.1996
г. и в периода от 28.06.1997 г. до 30.09.1998 г.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 е постъпил отговор на исковата молба, с която се оспорва така
предявеният иск като недопустим и се иска от съда да го отхвърли. Поддържа се, че въз
основа на трудовата книжка не може да бъде издадено удостоверение за трудово
правоотношение, който се зачита при пенсиониране. Сочи се, че съгласно чл.5, ал.1 от
Закона особена предпоставка за допустимост на установителен иск е наличие на
удостоверение, издадено от работодателя – осигурител, при който е придобит стажа от
неговия правоприемник или друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа,
ведомости за заплати и др. документи са изгубени или унищожени. Поддържа се за
недопустимо да бъде установен трудов стаж с посочените свидетели, поради липса на
представени с исковата молба на писмени доказателства, че са работили заедно с ищцата в
процесния период. Сочи се, че с исковата молба не са представени доказателства относно
продължителността на работния ден и начина на заплащане на труда.
Претендира се от съда да постанови акт, с който да отхвърли иска като недопустим,
както и да присъди на ответника сторените в това производство разноски.
В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв.В.К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание за ответника се явява в качеството на процесуален представител
по пълномощие юриск. С.М., чрез когото се поддържа, че иска е недоказан и се иска да бъде
отхвърлен.
От събраните по делото доказателства съдът установи от фактическа и правна
страна, следното:
От представените по делото копия от трудовата книжка на ищцата стр.12 и стр.13 се
установява, че същата е работила в *** на длъжност „*** на ***“, в периода от *** год. до
датата на прекратяване на трудовия и договор - 01.12.1996 год. От стр.14 на трудовата
книжка се установява, че ищцата е работила в *** с. П. на длъжност „*** на ***“, в периода
от 28.06.1997 год. до датата на прекратяване на трудовия и договор - 30.09.1998 год. срещу
трудово възнаграждение в размер на 120 лева.
По делото са представени издадени удостоверения от *** в които е отразено, че
ищцата е работила в съответната *** на длъжност „*** на ***“, в периода от *** год. до
11.12.1996 год., всичко – 1 година, 7 месеца и 20 дни, както и в периода 28.06.1997 год. -
30.09.1998 год., всичко 1 година, 3 месеца и 2 дни.
2
По делото е представено решение № *** год. постановено по дело по
несъстоятелност № *** год. по описа на ***ОС видно от което *** /в ликвидация/ с. П.,
обл.Я., с ЕИК *** със същото е било постановено заличаването му от Търговския регистър.
По делото е представено удостоверение изх.№ *** от 24.08.2022 год. на *** на *** Я.,
в уверение на това, че в *** на *** липсват писмени данни за положен от лицето Д. Д. М. на
трудов/осигурителен стаж за периода 01.10.1996 год. до 11.12.1996 год. и 28.06.1997 год.
30.09.1998 год.
Представен е и отказ от *** на *** Я. за издаване на удостоверение обр.УП-13 за
трудов стаж на ищцата за периода *** год. – 01.12.1996 год.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата М. С. И. и С.К.Д..
Видно от показанията на св.М. И., същата познава ищцата. От 1995 год. до 1998 год.
свидетелката работила в ***. Свидетелката била там до 1998 год., пратили я на борсата, а тя
продължила да работи. Докато тя била там и Д. работила на ***, на ***, където ***.
Нейната длъжност била на *** и на ***. Сутрин от 7.30 ч. до 5 часа следобед. Не им
плащали заплати. Възнаграждения на ведомост им давали, но в действителност не им
давали заплати.
Видно от показанията на св. С.Д., същият познава ищцата. Работили заедно в ***
„***“. Работил там 17 години. Когато отишъл прец 1995 год. в *** ищцата била там и
продължила до 1998 година да работи там. Свидетелят бил ***, а тя била на *** зареждала
от сутрината, а после когато имали нещо да ***. Длъжността и била ***. Получавали
някакви заплати на ведомост Работили сутрин от 8 до 6 часа. Работното време на ищцата
било такова. Заплатите били малки, на ония пари 200-300 лева. Към момента *** не
съществувала. В администрацията в с.П. на центъра давали заплати.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като намира, че същите са
непредубедени, кореспондират помежду си и са житейски логични. Освен това се подкрепят
и се явяват допустими, с оглед представените копия от страници на трудовите книжки на
двамата свидетели, от които се установява, че св.М. С. действително е работила до 1998 год.
във въпросната ***, както и св.С.Д., всички до 01.12.1998 год. Т.е. полагали са труд при
същия работодател в периода който е предмет и на исковата претенция.
Действително, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, но ведомостите и книжата му са иззети по съответния законов ред същите
се ползват за издаване на документи за осигурителен и трудов стаж. В случая обаче се
установява, че такива са били иззети за периода м.юли 1994 год. до м.септември 1996 год.
/представения отказ за издаване на удостоверение/, липсват данни да са иззети и за периода
предмет на иска от една страна, а от друга от събраните гласни и писмени доказателства се
установява, че осигурителят е продължил дейността си и след тази дата. Представено е
изрично удостоверение по чл.5, ал.2 ЗУТОССР издадено от ответника, че в осигурителния
архив на *** липсвали писмени данни за положеният от ищцата трудов стаж за периода от
01.10.1996 г. до 11.12.1996г. и от 28.06.1997 г. до 30.09.1998 г. при работодателя *** с.П..
липсват данни да са били изземвани по съответния ред ведомости за заплати и
трудовоправни документи на работодателя за периода след 09.1996 год., поради което и
съдът прие, че са същите с оглед и преценка на събраните по делото доказателства са
загубени, респ. унищожени. Още повече видно от представеното по делото решение № ***
год. постановено по дело по несъстоятелност № *** год. по описа на ***РС, по делото са
били представени баланси на процесната *** към 17.09.2005 год.; 17.06.2006 год.; 13.09.2007
год. и 01.09.2009 год., както и че и че датата на изпадане в неплатежоспособност е
13.09.2007 год., което в съвкупност индицира, че *** е продължила с дейността си и след
периода м.юли 1994 год. до м.септември 1996 год., за който са били иззети от ответника
ведомости за заплати и трудовоправни документи.
3
Ето защо и при тази доказателствена съвкупност съдът намери исковата претенция за
допустима, от събраните писмени и гласни доказателства съдът прие, че иска е основателен
и доказан за периода от 01.10.1996 год. до 01.12.1996 год. и за периода 28.06.1997 год. до
30.09.1998 год., като за периода от 01.12.1996 год. до 11.12.1996 год. иска се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли на това основание. За да достигне до
този извод съдът съобрази, че в трудовата книжка на ищцата от една страна е посочен
период в който ищцата е работила в процесната ***, а именно от *** г. до 01.12. 1996 год., а
не до 11.12.1996 год.. Действително в представеното удостоверение издадено от
работодателя е посочен период *** г. – 11.12.1996 год., но наред с това е посочен трудов
стаж в размер на 1 година, 7 месеца и 20 дни, което при обикновено математическо
пресмятане се явява период близък до 01.12, а не до 11.12.1996 год., а и самата ищца
признава с исковата си молба, че трудовото и правоотношение е било прекратено на
01.12.1996 год.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в настоящото производство, а
именно сумата от 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по отношение на *** *** –
гр.Я., ул.“*** представлявано от ***, че Д. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: с.П., обл.Я.,
общ.Б., ул.“***, е работила в *** на пълен работен ден като „*** ***“ за периода от
01.10.1996 год. до 01.12.1996 год. и в периода от 28.06.1997 год. до 30.09.1998 год., като
иска за периода от 01.12.1996 год. до 11.12.1996 год. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** *** – гр.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Д. М. с ЕГН ********** сумата от 300,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4