Р Е Ш
Е Н И Е
№ 662
гр. Пловдив, 02
април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, ХVIII състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 2519 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбоподателят
Н.Р.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. И.Н.-пълномощник,
оспорва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619006985-091-001/08.06.2020г., издаден от
З.Д.В., началник сектор, възложил ревизията, и Ф.Г.К., главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 408/24.08.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя са определени
допълнителни данъчни задължения, както следва: - данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 12 145.30 лв., ведно с
лихви в размер на 7 531.91 лв.; за 2014 г. – 19 020.10 лв. и лихви 9 862.68
лв.; за 2015 г. – 17 406.40 лв. и лихви – 7 239.04 лв.; за 2016 г.
-8 058.50 лв. и лихви – 2 536.39 лв. ; за 2017 г. 23 443.20 лв.
и лихви – 5 014.64 лв. и за 2018 г. – 13 756.60 лв. и лихви –
1 547.74 лв.; - за вноски за ДОО за 2013 г. в размер 2 734.08 лв. и
лихви 1 695.54 лв.; за 2014 г. – 3 041.28 лв. и лихви – 1 577.02
лв.; за 2015 г. – 4 264.08 лв. и лихви – 1 773.36 лв.; за 2016 г. –
3 119.38 лв. и лихви – 981.82 лв.; за 2017 г. – 4 442.64 лв. и лихви
– 950.31 лв. и за 2018 г. в размер на 4 589.64 лв. и лихви 516.38 лв.; -
вноски за ЗО за 2013 г. – 1 708.80 лв. и лихви 1 059.71 лв.; за 2014 г. – 1 900.80 лв. и лихви –
985.64 лв.; за 2015 г. – 2 092.80 лв. и лихви 870.36 лв.; за 2016 г. –
1 530.98 лв. и лихви – 481.87 лв.; за 2017 г. – 2 054.40 лв. и лихви
439.45 лв. и за 2018 г. – 2 006.40 лв. и лихви – 225.74 лв.; - за вноски
за ДЗПО – УПФ за 2013 г. – 1 068.00 лв. и лихви – 662.32 лв.; за 2014 г. –
1 188.00 лв. и лихви – 616.03 лв.; за 2015 г. г. – 1 308.00 и лихви –
543.98 лв.; за 2016 г. – 956.86 лв. и лихви 301.17 лв.; за 2017 г. –
1 284.00 и лихви – 274.66 лв. и за 2018 г. – 1 254.00 и лихви –
141.09 лв., или – главница в общ размер от 134 374.24 лв. и лихви в общ
размер от 47 828.85 лв.
Претендира
се отмяна РА поради неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че в хода на
ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до порок на издадения РА. В тази насока се твърди, че при
повторното провеждане на ревизията след отмяната на предходен ревизионен акт №
Р-16001618008126-091-001/18.07.2019 г., освен връчване на две искания за
представяне на документи и писмени обяснения, други процесуални действия не са
извършвани, а само е присъединен посоченият по-горе РА, с което са нарушени
процесуалните правила, свързани с констатациите касателно
наличие на предпоставки за реализиране състава на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. В
тази насока се твърди, че РА е без мотиви, а същият препраща към РД, което
представлява нарушение на процесуалния ред и прави този акт непълен, постановен
при липса на съществен реквизит. На второ място се твърди, че РА е неправилен.
В този смисъл се излагат възражения, че неправилно от страна на ревизиращия
екип е определено началното салдо към 01.10.2013 г., като не са отчетени
получените в заем от Д. парични средства от множество ФЛ, както и наличности по
банкови сметки. Твърди се, че не е отчетено обстоятелството, че тези заеми са
били обект на погасяване чрез финансови средства от дружество „Фитони 1“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала се
явява Н.Д.. Жалбоподателят не е съгласен и с изводите на ревизиращия екип от
анализа на счетоводната документация и информацията от счетоводните регистри на
„Фитони 1“ ЕООД, тъй като смята, че извършената
проверка е непълна, понеже е следвало да бъде изискана информация и от други
счетоводни сметки и отразяването на движение на каса и наличността на касата в
дружеството. Според жалбоподателя, неправилен е изводът, че не са представени
доказателства за основанията и произхода на получените преводи, поради което
неправилно е прието, че са налице доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. Твърди се също
така, че ревизиращият екип не е взел предвид установения доход, произтичащ от
продажбата на дружествени дялове и съответно, принудителното им събиране чрез
съдебен изпълнител, като счита, че няма причина същите да не участват в разчета
и оценката на паричните потоци, засягащи ревизията. По отношение предоставянето
на парични средства на „Фитони 1“ ЕООД,
жалбоподателят счита, че липсва изследване относно съпоставимостта на
движението на паричните потоци в дружеството и отношението на ревизираното лице
към извършените вноски. Иска се отмяна на акта по доводи, подробно изложени в
представената писмена защита и се претендират разноски по делото.
Ответникът
- директор на дирекция “ОДОП” - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Р., оспорва жалбата по доводи, изложени в
представените по делото писмени бележки. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, при което положение се явява допустима.
Ревизията
е втора по ред и е във връзка с Решение № 578/07.10.2019 г. на директора на
дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е отменен РА №
16001618008126-091-001/08.07.2019 г. и преписката е върната за извършване на
нова ревизия по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периода 2013 – 2018 г.
Началото
на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001619006985-020-001/01.11.2019 г., изменена със ЗВР №
Р-16001619006985-020-002/10.02.2020 г. на началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив, с обхват задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се
лице, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2018 г., като
е определен краен срок за приключване – 10.04.2020 г. Заповедите са надлежно
връчени на ревизираното лице по електронен път, съответно на 12.11.2019 г. и
13.02.2020 г .
В
срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите
органи по приходите № Р-16001619006985-092-001/24.04.2020 г. Срещу така
изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е депозирано възражение вх. № 94-00-2921/11.05.2020
г.
Въз
основа на РД в срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е съставен оспореният РА №
16001619006985-091-001/08.06.2020 г., с който на оспорващия са определени
посочените по-горе публични задължения.
В срока
по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция
“ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и
решението си под № 408/24.08.2020 г., с което е потвърдил изцяло акта в
обжалваната част.
Срещу
така потвърдения РА, е подадена жалба, по повод на която е образувано и
настоящото съдебно производство.
По
делото са приложени Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. и Заповед №
РД-09-1801/28.09.2018 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с
която са делегирани съответните права, както и CD,
съдържащо цитираните по-горе актове.
Съгласно
чл.160 ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
ревизионния акт в оспорената му част включва преценка дали той е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материално - правните разпоредби по издаването му.
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е надлежно подписан от
компетентни длъжностни лица по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Издаден
е в предвидената форма съгласно чл.120 ал.1 от ДОПК и съдържа изискуемите
реквизити по чл.120 ал.2 от ДОПК. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за
отмяна на ревизионния акт и предвид разпоредбата на чл.160 ал.4 във връзка с
ал.1 от ДОПК и задължението на съда да реши делото по същество, като установи
размера на данъчните задължения, без възможност за връщане на преписката за
отстраняване на процесуални нарушения. Всички протоколи от извършени насрещни
проверки на задължени лица, на трети лица и институции, искания за представяне на доказателства и
писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и
представляват годни доказателствени средства.
На трето
място, с оглед направените в хода на ревизионното производство констатации,
органите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът,
предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, а именно: - декларираните
и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за
2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г. не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
При това
положение и във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен
спор, в случая, ще следва да се съобразят следните нормативни текстове:
Данъчната
основа правилно е определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по
общия ред, тъй като от Н.Р.Д. не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода
2012 – 2018 г., с които да са декларирани доходи, като според справка по чл.73
от с.з. за изплатени суми от фирми, за ревизираното лице са налице данни за
изплатени такива – доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, а в същото
време, лицето е внасяло парични средства за финансиране на дейността на „Фитони 1“ ЕООД.
В този
смисъл съдът намира, че няма нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК, тъй
като само горепосоченото обстоятелство е достатъчно, за да бъде проведена
ревизията по особения ред на ДОПК. На данъчнозадълженото лице е изпратено
уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. Доходите са от дивиденти, продажба на
дружествени дялове, дарение от родителите на Д. и заеми от различни физически
лица.
Според
разпоредбата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК - органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал.2 основа, когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
Съответно,
според чл.123 ал.1 от ДОПК - В случаите по чл.122 ал.1 при определяне на
основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:
1.
стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране, получени от него;
2.
направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1 т.3 б.
"а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера
на декларираните получени средства.
В
случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - В
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със
събраните доказателства.
Предвид
изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, но дори да беше
налице нарушение на процесуалните норми, следва се има предвид разпоредбата на
чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът, при съдебното обжалване на ревизионните
актове, е задължен да разреши материалноправния спор
по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на
ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това
основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените
по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.
От фактическа страна
съдът намира за установено следното:
I.
По ЗДДФЛ.
Ревизията за установяване задълженията на Н.Р.Д.
за данък върху дохода обхваща периода 01.01.2012 г. -31.12.2018 г. Ревизираното лице, по смисъла на
чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по този закон за доходите,
получени от него през отделните данъчни периоди, попадащи в обхвата на
ревизията. За периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. Н.Р.Д.
е управител и едноличен собственик на капитала на „Фитони
1“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, склад 29. В „Омега голд стар“ ЕООД е едноличен собственик на капитала от 18.01.2019
г., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско
шосе“ № 147, склад 16.
С
Протокол за присъединяване на документи № 1360825/27.02.2020 г. (л.514, т.2),
към преписката са присъединени писмени доказателства, събрани в предходното ревизионно
производство. С Протокол за присъединяване № 1360824/26.02.2020 г. (л.266, т.1)
са присъединени документи от ИС на НАП. С Протокол за присъединяване на
документи № 1360829/09.04.2020 г. (л.146, т.1) са присъединени: сравнителни
таблици за периода 2013 – 2018 г. и аналитични справки на всички банкови сметки
за периода; аналитични оборотни ведомости на сметка 498 – Други дебитори на
дружество „Фитони 1“ ЕООД. От Н.Р.Д. не са подавани
годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ
за периода 2012 – 2018 г. Съгласно направена справка по чл.73 от ЗДДФЛ
за изплатени суми от фирми, за ревизираното лице са налице данни за изплатени
суми – доходи от дивиденти и ликвидационни дялове от „Търговски център „Тракия“
в следните размери: - 2013 г. – 28.95 лв.; 2014 г. – 19.49 лв.; 2014 г. – 19.49
лв.; 2015 г. – 20.31 лв.; 2016 г. – 21.27 лв.; 2017 г. -0 16.38 лв. и 2018 г. –
35.50 лв.
През
същите периоди лицето е внасяло парични средства за финансиране на дейността на
„Фитони 1“ ЕООД общо в размер на 514 535.00 лв., както следва: - през 2013 г. –
61 000.00 лв.; 2014 г. – в размер на 135 000.00 лв.; - през 2015 г. –
61 000.00 лв.; през 2017 г. – 122 325.00 лв. и през 2018 г. –
72 210.00 лв.
В
хода на предходната ревизията Н.Д. е представила писмени обяснения,
присъединени в настоящото производство, в които посочва, че към 01.01.2012 г. разполагаемата сума на паричните средства в брой
е 295 467.00 лв., представляващи:
80 000.00 лв., дарени от родителите й /К.А.К.и Р.Х.К./, получени с разписка на 20.08.2008 г. въз основа на
споразумение между Н.Д. и брат й – Г.Р.К.. В представеното заверено копие на
споразумение от 20.08.2008 г., сключено в гр. Пловдив, Г.Р.К. получава като
дарение апартамента на родителите К.А.К.и Р.Х.К., с НА за дарение № 57, т.87,
д. № 21741, а Н.Р.Д. получава в замяна от родителите си, Р.Х.К. и К.А.К./
сумата от 80 000.00 лв., която те притежават от продажбата на наследствени
земи на К.А.К.в родното й село – Плевня, обл. Драма,
Р Гърция и техни спестявания, като Н.Д. заявява, че няма да предявява претенции
към наследствения апартамент на родителите, който те даряват на Г.Р.К.. При
получаване на сумата, Н.Р.Д. подписва разписка за получената сума, която
съхранява в Г.Р.К.. Представено е заверено копие на разписка от 20.08.2020 г.,
съгласно която, Н.Д. е получила като дарение сумата от 80 000.00 лв. от
родителите й. В същата е положен подпис единствено на Н.Р.Д., т.е. като лице
получило сумата, но липсва подпис на лице, удостоверяваща предаване на процесната сума;
-
Продажба на дружествени дялове във „Фитони 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, на обща стойност по договор за
продажба на дружествен дял по чл.129 от ТЗ от 02.08.2010 г., заверен от
нотариус Е.С., гр. Пловдив, № 645 по регистъра на НК, в размер на
186 160.93 лв.;
-
Договор за заем с Г.Н.за
получени 30 000.00 лв.;
-
Договор за заем с К.Г.Д.за
получени
20 000.00 лв.;
-
Договор за заем с Г.Р.К. за
20 000.00 лв.;
-
Договор за заем с Й.Д.К. за 18 500.00 лв.
Относно дарението в размер на 80 000.00
лв. от родителите на Д., органите по приходите са формирали извод, че не може
по категоричен начин да се удостовери, че именно през 2008 г. РЛ е получило
сума в такъв размер от родителите си като дарение, за сметка на направеното
дарение на недвижим имот през 1998 г. на Г.Р.К.. Във връзка с дадените
обяснения за продажба на наследствени земи на К.А.К.в родното й село Плевня, обл. Драма, Гърция, от РЛ, с ИПДПОЗЛ №
16001618008126-040-002 от 19.03.2019г. са изискани писмени доказателства за
получените парични средства от родителите К. и Р.К., от продажбата на
наследствени земи на К. К. в родното й село – нотариални актове, разписки за
получени суми, свидетелства, декларации, удостоверения, облигации и купони към
тях и други; или е изискано да се посочат всички трети лица, органи и учреждения, у които се намират данни, сведения, документи,
книжа, носители на информация или други доказателства, отнасящи се до
декларираните обстоятелства и факти, които следва да бъдат доказани в
настоящото ревизионно производство. От Д. е представено с вх. № 3642/05.04.2014
г. единствено копие от споразумението с Г.Р.К. от 20.08.2020 г., без дори да
посочи конкретното местонахождение на продадените земи, лицата, които са ги
закупили или трети лица, от които органите по приходи да поискат данни,
сведения или писмени обяснения.
Що
се отнася до заемите, получени от посочените по-горе лица, органите по
приходите са извършили насрещни проверки на тези четири лица, както и проверка
в ИС на НАП, при което е установено, че никое от лицата не е имало финансовата
възможност за предоставяне на заеми в такива размери, като конкретно е
установено, че: - К. Г.Д., през периода 01.01.2009 г.
– 28.02.2019 г. е осигурявана по трудови правоотношения от „Фитони
1“ ЕООД на 8-часов работен ден и на осигурителен доход от 340.00 до 614.80 лв.;
- Й.Д.К. е предоставила в заем сумата от 18 500.00 лв., с произход потребителски паричен кредит от
27.08.2008 г. за сумата от 9 500.00 евро от „Юробанк
и еф джи България“, които
средства са върнати, съгласно представени РКО от „Фитони
1“ ЕООД през 2018 г. За останалите две лица е констатирано, че не са имали
финансови възможности за предоставяне на заеми в такива размери, като е прието,
че се касае до частни документи, които не са заверени нотариално и липсват
доказателства за предаване на сумите.
Или
иначе казано, органите по приходите, след като са изследвали твърденията на
жалбоподателя и са извършили анализ на събраните в хода на ревизията документи
и писмени обяснения, след направени подробни разяснение и изчисления, са
формирали извод, че лицето не е разполагало с посочената сума от
295 467.00 лв. като начално салдо, а със сума в размер на 32 521.76
лв.
В хода на
ревизията, са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения
със справки на ревизираното лице, както и на трети лица – службите по
вписванията, отдел „МДТ“, банките, ОД „Полиция“. Въз основа на събраните
доказателства е извършена съпоставка на извършените разходи и доказаните
приходи, за установяване наличието на съответствие между тях, с цел евентуално последващо прилагане на чл.123 от ДОПК.
Органите
на приходната администрация са констатирали, че през всичките ревизирани години
лицето е извършвало разходи за финансиране на дружеството си и други разходи в
значителни размери, без да реализирало доходи. Несъответствие през ревизираните
години е онагледено с изготвени таблици, в които е извършена съпоставката по
години. В резултат на тези действия ревизиращият екип е установил наличие на
предпоставките, визирани в чл.122 ал.1 т.2 (налице са данни за укрити приходи
или доход) и т.7 (декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на РЛ не съответстват на имущественото му и финансово състояние за
ревизирания период) от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда
на чл.122 ал.2 от с. к.
На
Н.Р.Д., на основание чл.124 ал.1 от ДОПК е връчено уведомление и декларации по
чл.124 ал.3 от с. к. (л.290; л.293, т.1). По връченото искане за представяне на
документи и писмени обяснения (л.297, т.1), от ревизираното лице не е взето
становище и не са представени декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК. От
присъединените документи е установено, че Н.Д. е приложила декларации по чл.124
ал.3 от ДОПК за периода 2012 г. – 2018 г. към подаденото от нея възражение
срещу РД № Р-16001618008126-092-001/10.06.2019 г. (л.559 – л.623, т.2) от
предходното ревизионно производство.
Установено
е, че наличните парични средства, с които лицето е можело да разполага в
началото на ревизирания период са 32 521.76 лв. В резултат на направената
съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от
него разходи и декларираните и получени от него доходи, е установено
несъответствие по години, както следва: - за 2013 г. – в размер на
98 943.28 лв.; - за 2014 г. – 193 568.58 лв.; - за 2015 г. – в размер
на 175 978.00 лв.; - за 2016 г. – в размер на 72 484.23 лв.; - за
2017 г. – 238 224.12 лв. и за 2018 г. – 146 060.96 лв.
Освен
това е установено, че са получавани суми по разплащателната сметка на
ревизираното лице с наредители – физически лица и
еднолични търговци. Н.Д. не е предоставила данни относно основанието и
произхода на получените преводи. Общият размер на постъпилите суми по години
са, както следва: - за 2013 г. – 29 498.00 лв., за 2014 г. -4 240.00
лв., за 2015 г.- 7 228.50 лв., за 2016 г. – 14 853.53 лв., за 2017 г.
– 5 661.61 лв. и за 2018 г. – 1 271.30 лв. При анализа на тези суми е
установено, че същите са преведени с различни основания (вноски, превод,
плащане, захранване). При тези основания на преводите, от страна на
ревизиращите е прието, че плащанията са във връзка с реализирани доходи. Въз
основа на гореизложеното е прието, че сумите представляват доходи по смисъла на
чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, като са взети предвид и участват в определянето на годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, определена по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК.
За да
потвърди РА в тази част, контролният орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип.
По
КСО и ЗЗО.
От
извършена проверка в ИС на НАП, ревизията е установила, че Н.Р.Д. няма сключен
трудов договор. С подадена декларация по чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващи се лица и българските
граждани на работа в чужбина и морските лица, ревизираното лице е декларирало
започване на трудова дейност като едноличен собственик на капитала на „Фитони 1“ ЕООД, считано от 23.06.2008 г. и осигуряване за
всички осигурени социални рискове. С декларация обр.1,
самоосигуряващото се лице е подало информация за
дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за
периода 2012 г.- 2018 г. С декларация обр.6 е
деклариран размерът на дължимите суми за задължителни осигурителни вноски по
фондове за всяка една от ревизираните години. В хода на ревизионното
производство е установено, че Н.Д. е внесла авансово дължимите ЗОВ върху
минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за
съответната година.
За
ревизирания период органите по приходите са установили наличието на
обстоятелствата по чл.122 ал.2 т.1, т.2 и т.7 от ДОПК и са определили данъчната
основа за облагане на лицето като са съпоставили извършените разходи с
получените и доказани приходи, в резултат на което са установени доходи с
недоказан произход, както следва: - за 2013 г. – 128 441.28 лв.; за 2014
г. – 197 808.58 лв.; за 2015 г. – 183 206.00 лв.; за 2016 г. –
87 337.76 лв.; за 2017 г. –
243 885.73 лв. и за 2018 г. 147 33220 лв.
Органът по приходите е приел, че лицето
е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ, които следва да бъдат
определени върху осигурителен доход, установен по реда на чл.124а от ДОПК, а
размерът на задълженията за осигурителни вноски е установен по реда на КСО и
ЗЗО.
За
да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип
и е приел, че съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА
при извършена ревизия по чл.122 от с. к., фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
ал.1 на този член е подкрепено със събраните доказателства и с тази презумпция
се ползва и обжалваният РА.
В
съдебно заседание на 22.02.2021 г. е изслушана и приета с възражения от
ответната страна съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която вещото
лице е използвало всички приложени по делото документи, както и допълнително
представени договори за кредит за текущо потребление от „Банка ДСК“ АД,
„Райфайзенбанк“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД и 27 бр.
договори за заем от физически лица през различните години от ревизирания
период. Изготвен е паричен поток на
лицето за периода 2013 – 2018 г., като са включени посочените банкови кредити,
като всички останали приходи и разходи, включени в паричния поток на
жалбоподателя, посочени в РД са запазени без промяна, при което, според
експертизата, не е налице превишение на разходите над
приходите за 2013, 2014 и 2018 г., а за 2015, 2016 и 2017 г. то е съответно в
размери: 15 007.30 лв., 9 384.23 лв. и 16 184.12 лв. В табличен
вид са представени и постъпилите суми по банкови сметки, приети в РД като доходи
по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. Пак в табличен вид, вещото лице е представило по години
и сумите за облагане с неизяснен характер и в отделна таблица – превишението на разходите над приходите по години и сумите
за облагане за всяка една година.
Крайният
извод на експерта е, че Н.Р.Д. има задължения за данъци и ЗОВ по години, както
следва: - за 2013 г. дължим данък 152.13 лв. и лихви – 94.34 лв.; за 2014 г. –
0.00 лв.; за 2015 г. – дължим данък 1 139.71 лв. и лихви – 590.98 лв.; за
2016 г. – дължим данък 712.66 лв. и лихви – 226.70 лв. и за 2017 г. – дължим
данък в размер на 1 360.48 лв. и лихви – 291.01 лв. ЗОВ: - за 2013, 2014
г. и 2018 г. не са установени задължения; за 2014 г. – задължения за ДОО в
размер на 1 057.04 лв. и лихви – 333.29 лв., ДЗПО – 324.25 лв. и лихви –
102.24 лв. и ЗО – 518.79 лв. и лихви – 163.58 лв. и за 2017 г. - задължения за
ДОО в размер на 2 249.58 лв. и лихви – 481.20 лв., ДЗПО – 690.06 лв. и
лихви 236.17 лв. и ЗО – 1 104.09 лв. и лихви – 147.61 лв.
В
заключение вещото лице е посочило, че при извършена проверка в счетоводството
на „Фитони 1“ ЕООД е представено движение по сметка
498 – „Други дебитори“ и сметка 493 – „Разчети със собствениците“. Счетоводните
записвания по с/ка 498 кореспондира със счетоводни
сметки 501 – Каса в лева и сметка 5032 – Разплащателна сметка в лева.
Счетоводните записвания по сметка 493 – Разчети със собственици кореспондират
със сметка 501 – Каса в лева. По отношение произхода на средствата,
експертизата е посочила, че не може да даде отговори на въпроса, тъй като
следва да се изследва движението на паричните потоци от самото създаване на
дружеството.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени представени писмени
доказателства – 27 бр. договори за заем и три броя журнал-сметка за сметка 493.
При така установеното от фактическа страна в частта по ЗДДФЛ съдът
формира следните правни изводи:
С оглед направените в хода на
ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация
са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122
ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: - нелице са данни за укрити приходи/доходи и
декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице за 2013, 2014 г., 2015, 2016, 2017 и 2018 г. не съответстват
на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Както се посочи по-горе в настоящото решение, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
ревизионния акт. Данъчната основа правилно е определена по реда на чл.122 ал.1
и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. Доходите са от дарение, от
дивиденти и ликвидационни дялове и заеми.
Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК,
органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за
укрити приходи или доходи, а според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК -
когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - в случаите по
чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато:
1. стойността на имуществото на лицето явно съществено
превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;
2. направените разходи от лицето и от свързаните с
него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на
чл.124 ал.2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122
ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в
Република България и в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на
облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в чл.35 т.6
от с.з. е указано, че облагаем доход са и “... всички други източници, които не
са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда
на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане..”.
Като
последица от определената по реда на чл.122 от ДОПК основа за облагане с преки
данъци при условията на чл.124а от ДОПК ревизиращите са определили окончателния
размер на осигурителния доход за тези периоди, съгласно реда на чл. 122 –
чл.124а от ДОПК и следващите се от това
задължения за внасяне на допълнителни осигурителни вноски за периоди:
2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г., като са приели, че лицето е извършвало
трудова дейност, за която са дължими и задължителни осигурителни вноски.
Относно
наличието на предпоставките по чл.124а от ДОПК, в случая е необходимо да се
отбележи следното:
Ревизиращият
орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към
установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и
доходът с неустановен произход за съответните ревизирани периоди и облагаемата
основа на лицето. В случая, и доколкото анализът на събраните доказателства не
дава основания за формиране на друг извод, органът по приходите правилно е
приел, че доходите на лицето са от трудова дейност, за която са дължими ЗОВ.
Правният
извод е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезите на чл.122 ал.1
т.2 и т.7 от ДОПК, във връзка с чл.123 от ДОПК, което предопределя определяне
на основата за облагане с процесния пряк данък по
реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, а оттам и определяне на окончателния размер на
осигурителния доход, и следващите се осигурителни вноски, в хипотезата на
чл.124а от ДОПК.
От приетите доказателства съдът
намира, че от страна на ревизиращите, при извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства, при която е изготвен паричен поток на лицето за 2012 г.,
е прието, че началното салдо е в размер на 32 521.76 лв. В тази връзка е
представено споразумение и разписка за получена сума от Г.К.за 2008 г., което е
подписано само от лицето, получаващо сумата от 80 000.00 лв. – Н.Д., но не
и на лицето, предало сумата – брат й Г.К.. От друга страна, макар и на Д., при
повторната ревизия да е дадена възможност да представи доказателства и писмени
обяснения във връзка с твърденията й в тази насока, и при повторната ревизия не
се представят доказателства – какви точно земи са продадени, на кого са продадени,
за каква сума, едва в съдебна фаза, са представени множеството договори за заем
с различни физически лица, с цел доказване на доходи през ревизирания период.
Не се представени трудов договор, или документ от социална служба, или банкови
извлечения и пр., удостоверяващи действително положен труд и получени доходи в
чужбина.
Отделно от това, независимо, че вещото лице е
направило парични потоци за периода 2013 г. – 2018 г., съдът намира, че при
установените доходи от страна на Н.Д. за сочения период, през който
междувременно и се е издържала, е извършвала множество плащания по банкови
кредити от няколко банки: „Уникредит Булбанк“, „Прокредитбанк“, „Банка ДСК“, в значителни размери, трудно
биха спестени тези средства така, както
се твърди в жалбата, при положение, че сумата от 80 000.00 лв. е получена
през 2008 г., още повече, че липсват каквито и да било доказателства за
наличието на тези средства към 2012 г.
По отношение на извършените преводи на различни,
значителни суми от различни ФЛ, съдът намира обясненията на Д. в тази насока,
за несъстоятелни, тъй като нито се представят доказателства, че тези физически
лица: П.Л.Д, К. Г.Д., Г.Т.Н., Й.Д.К., Г.Р.К. и П.В.Д., са й предоставили сумите по някакъв начин, нито
се представят доказателства за по-ниски такси и комисионни.
Отделно от това, представените в съдебна фаза договори
за поръчка, сключени между различни физически лица, като възложители, и „Фитони 1“ ЕООД, като изпълнител, са формални и не
установяват обстоятелства, доказващи твърденията в тази насока, че това са
възстановени заемни средства на въпросните ФЛ, изплатени чрез „Фитони 1“ ЕООД за сметка на вземанията на жалбоподателя.
Това е така, тъй като предвид характера на договора за поръчка като
доказателства за реално извършена поръчка, следва да са представят придружителни документи: - задание, какви точно стоки се
поръчват, спецификация на същите и пр. Отделно от това, предвид факта, че гаранцията представлява задържано обезщетение, то съгласно
чл. 84 от ППЗДДС, според който за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер, не се издава данъчен документ, а
същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им,
документ за това не е издаден, нито от „Фитони 1“
ЕООД, нито от някое от физическите лица, нито от Н.Д.. В този смисъл, съдът намира, че представените
в съдебното производство договори не могат да докажат тезата на жалбоподателката.
На следващо място, според поддържаното становище, че
част от сумите, с които е разполагала през ревизирания период са придобити от
нея по силата на заемните договори с посочените физически лица, описани
подробно по-горе в настоящото изложение и в ССчЕ.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че
договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ, действително не
притежава материална доказателствена сила. Доказателствената сила на този писмен документ е формална.
Той инкорпорира данни за това, че волеизявленията на лицата, които са го
съставили и подписали, са били такива, каквито са отразени в писмения документ.
Договорът за заем обаче, е реален договор, т.е. за да се приеме, че въпросното
съглашение е сключено и е породило действие, необходимо е не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и
реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/
от заемодателя, на заемателя. Едва тогава е налице
възникнало облигаторно правоотношение, което поражда
едностранно за заемателя, задължението да върне
заетата сума пари или заместима вещ от същият вид,
количество и качество.
С оглед тези характеристики на заемния договор, в
материалните и процесуалните граждански правоотношения, при наличието на
съответен материалноправен спор, без съмнение ще е от
съществено значение установяването посредством допустимите от гражданския
процесуален закон, ред и доказателства, на наличието на облигаторно
правоотношение между спорещите, на реалното предаване на паричните суми или заместими вещи, на изпълнение на задължението на заемателя да върне вещите или парите. Следва обаче, в
случая да не се забравя, че предмет на административноправния
спор е наличието на констатиран паричен приход от Н.Д. и установяване на неговия
произход, с оглед последиците, които има това обстоятелства за облагането на
лицето с преки данъци.
Налице са писмени договори, които без никакво съмнение
съставляват годно писмено доказателство по смисъла на чл.57 от ДОПК и могат да
послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за
определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Тези писмени
доказателства обаче, следва да бъдат преценени с оглед всички останали
доказателства по делото, включително, като се съобразят фактите и
обстоятелствата от значение за преценка на заинтересоваността на страните по
договорите от изхода на настоящото производство.
Както се посочи по-горе в настоящото решение, в случая
елементите на спора между страните са ясно и точно конкретизирани както от
фактическа, така и от правна гледна точка.
Повече от очевидно е, че на съмнение от страна на
приходна администрация се подлагат преди всичко времето, мястото и начина на обективиране на волеизявленията на страните по тези
договори за заем от 2008 г. (таблица на стр.5 от РД, л.88, т.1), и реалното,
фактическо предаване на паричните суми, съответно заемодателите: - от
18 500.00 лв. (Й.К.), 15 000.00 лв. (В.Ц.), 15 000.00 лв. (Г.Н.),20
000.00 лв. (Г.К.) и 20 000.00 лв. ( К. Г.), на заемополучателя.
По отношение на тези основни спорни въпроси, от страна
на жалбоподателя, не са ангажирани никакви конкретни доказателства. Освен
представените договори, не са представени нито обяснения, които да дават
задоволителен отговор на въпросите за времето, мястото и начина на обективиране на волеизявленията на страните по петте
договора за заем, нито пък за начина на реалното фактическо предаване на сумите
от заемодателите на заемополучателя, нито пък начина
на съхранение или изразходване на тези средства, които са в значителен размер –
88 500.00 лв. Неясно е как точно са
предавани конкретните парични суми, като в случая без съмнение следва да се
съобрази обстоятелството, че става реч за значителни като размер финансови средства.
Неясно е какъв е произходът на средствата; къде точно е ставало твърдяното
предаване на парите. По отношение на тези обстоятелства ангажираните в хода на
ревизионното производство писмени доказателства не са категорични, тъй като
освен Й.Д.К., никое от лицата не е представило документи за доходи. Останалите
4 лица, макар и да са представили
договори за заем от банки, не установяват наличие на достатъчно средства
за издръжка на живот, за да ги предоставят на Д..
Ето защо, всичко изложено до тук остава в
производството само и единствено като твърдения на страната, за които не се
представиха убедителни и допустими от процесуалния закон доказателства.
Ангажирането на конкретни данни в тази насока е необходимо, именно, с оглед
същностната характеристика на заема като реален договор.
Следва също така да се допълни, че доколкото
представените писмени договори, с които са разполагали лицата, са били
достатъчни, за да се приемат за реално сключени с тях, сочените от
жалбоподателя договори за заем, то повече от очевидно е, с оглед особеностите
на твърдените договори за заем, сключени с петте лица, че следваше да се
ангажират доказателства за конкретните обстоятелства, при които е обективирана волята на страните по сделките и точният начин
и място на реалното предаване на паричните суми, за да е възможно да се направи
един безпротиворечив извод, за наличието на тези
заемни договори, като позитивно проявени юридически факти. Въз основа на
приобщените в хода на производството писмени документи - договори и разписки,
при липсата на други писмени доказателства, както и данни в обсъжданата до тук
насока, е възможно да се направи единствено предположение, че е възможно такива
сделки действително да са били сключени, но не и, ясен и безпротиворечив
извод в тази насока. Административният акт и още повече, съдебното решение
обаче, не могат в никакъв случай да се основат на предположения, а само и
единствено, на несъмнено установени факти и обстоятелства.
Във връзка с дадената
възможност за ангажиране на доказателства и указване на последиците от
неангажирането им, от жалбоподателя не се ангажираха доказателства за
установяване по-висок размер на разполагаемите към 01.01.2013
г., парични средства /начално салдо/. В този ред на мисли, неоснователно е
възражението на жалбоподателя по отношение на изготвените парични потоци,
предвид несъгласието му, че началното салдо на 01.01.2012
г. е определено на 5 000.00 лв. Това е така, тъй като при липсата на
документи и доказателства за наличие на други средства, намира приложение
разпоредбата на чл.164 ал.1 т. 3 от ГПК във §2 от ДР на ДОПК и чл.144 от АПК.
Не са представени
доказателства относно други доходи, както в ревизионното, така и в настоящото
съдебно производство.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя и в насока твърденията му, че органите по
приходите не са взели предвид събраните данни за получените от лицето доходи.
Съдът установи, че както в хода на ревизията, така и в настоящото съдебно
производство доказателства относно произход на средства, от страна на ЗЛ, не са
представени. Органите по приходите са извършили справки, каза се по-горе в ИМ
на НАП и в данъчно-осигурителното досие на лицето, за което са налични
протоколи по чл.50 от ДОПК, които представляват годни доказателствени средства
и същите изцяло са в подкрепа на формираните от ревизиращия екип изводи.
В частта за установените данъчни
задължения за периода 2013 - 2018 г., съдът счита, на първо място, че при
формирането на данъчната основа ревизиращият орган правилно е приложил
разпоредбата на чл.12 ал.1 и чл.14 ал.1 от ЗДДФЛ. Съгласно цитираните норми с
данък върху общата данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити
през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като
едноличен търговец и на доходите от друга стопанска дейност по чл.29а (регистрирани
земеделски производители). В изпълнение на тези разпоредби органът по приходите
е определил годишна данъчна основа за доход от трудови правоотношения.
Всъщност, само такива доходи са установени у лицето. Според чл.15 пък,
данъчната година е календарната година, а в чл.17 от ЗДДФЛ е предвидено, че
общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25,
30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Така
възприетият от органите по приходите подход, е изцяло в синхрон с императивното
правило по чл.17 от ЗДДФЛ.
В конкретния случай,
възприетият от органите по приходите подход е довел до констатираното надвишение на разходите над приходите, което е в размери: –
за 2013 г. – 98 943.28 лв., за 2014 г. – 193 568.58 лв., за 2015 г. –
175 978.00 лв., за 2016 г. – 72 484.23 лв., за 2017 г. –
238 224.12 лв. и за 2018 г. – 146 060.96 лв., но същият обаче не е
отчел факта, че при липсата на доказателства или информация относно заявена
наличност на средства в началото на периода, се приема, че лицето разполага със
сума не повече от 32 521.76 лв.
Тук следва да се посочи
също, че съдът не кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ,
тъй като същата е изготвена на база условията, поставени от жалбоподателя, т.
е. включване на сумите по посочените по-горе разписка и договори и сумите по
договори, сключени между различни ФЛ и „Фитони 1“
ЕООД за изпълнение на поръчка. Посочи се по-горе в настоящото изложение, че не
се представят доказателства къде и как са предавани паричните средства както по
разписката от 20.08.2008 г., свързана със споразумението за дарение на
апартамент от родителите на жалбоподателя на брат и Г.Р.К., така и по петте
договора за заем от 2008 г. от посочените по-горе физически лица. На второ
място, липсват доказателства как паричните средства по представените в съдебна
фаза договори за поръчка, сключени между различни физически лица и „Фитони 1“ ЕООД са реални и дали в действителност иде реч за
средства на дружеството, което безспорно се
установява и от ССчЕ с отговора по задача № 3, за да
бъдат включени в паричните потоци като приход на Д.. Липсват и доказателства,
че тези средства са реално предоставени на „Фитони 1“
ЕООД от Н.Д., за да подлежат на връщане.
Предвид изложеното, съдът
намира жалбата, в частта за допълнително определените задължения по ЗДДФЛ, за
неоснователна.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че при повторната ревизия, от страна на
ревизиращия екип не са изискани нови доказателства и писмени обяснения. Това е
така, тъй като в случай на отмяна на ревизионния акт по реда на чл.155 ал.4 от ДОПК и връщане на преписката на органа по приходите за издаване на нов
ревизионен акт, не се провежда ново производство, а се възстановява висящността на производството по отменения ревизионен акт,
съобразно дадените указания от по-горестоящия
административен орган. С втората заповед за възлагане на ревизия не започва
ново производство. Същата има за цел да определи обхвата и срока на ревизията,
компетентните органи по приходите, които да извършат законосъобразните
действия, в резултат на които се издава последващият
ревизионен акт, а действията на органите по приходите се изразяват само и
единствено с дадените в отменителното решение
указания. В случая указанията са били в насока: анализ на пълни хронологии с
данни за аналитични обороти за периода от 01.01.2011
г. до 31.12.2011 г. за „Фитони 1“ ЕООД на сметки:
501, 502, 503 и 504, за което, до Н.Д., в качеството й на представляващ „Фитони 1“ ЕООД е изпратено първото искане (ИПДПОЗЛ №
Р-1600162015150-040-001/21.01.2020 г. – л.308, т.1); с второто искане №
П-1600162015150-040-002/12.02.2020 г. (л.303, т.1) от Д., в качеството й на
представляващ „Фитони 1“ ЕООД, са изискани
доказателства във връзка с установените парични преводи в полза на „Фитони 1“ ЕООД с основание „захранване на сметка“ ,
преведени от личната сметка на Н.Д., като са посочени конкретни суми; с третото ИПДПОЗЛ №
Р-16001619006985-040-003/14.02.2020 г. (л.297, т.1) е предоставена възможност
на жалбоподателя да представи допълнително данни и доказателства във връзка с
попълнените в предходното ревизионно производство декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК. Предвид представените писмени доказателства – договори и разписки,
извършените насрещни проверки на лицата-заемодатели и дарители, информацията от
трети лица и институции, като установени факти, и изпълнявайки указанията на
решаващия орган с отменителното решение, органите по
приходите са изпълнили служебните си задължения съобразно принципите, заложени
в чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от ДОПК.
Неоснователно е и
възражението за липса мотиви на РА. Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ДОПК предвижда,
че с ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за
данъци и за задължителни осигурителни вноски, възстановяват се резултати за
данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон и
се възстановяват недължимо платени или събрани суми. Фактическите и правни
изводи за подлежащите на установяване задължения и основанията за тях се
излагат в ревизионния доклад (чл.117 ал.1 т.6 от ДОПК), а съгласно чл.120 ал.2
от ДОПК, ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част
от него. Поради това, възражението за липса на самостоятелни мотиви в
ревизионния акт и за незаконосъобразно препращане към мотивите на ревизионния
доклад е неоснователно.
По
констатациите в частта по КСО и ЗЗО.
На
първо място, необходимо е да се отбележи, че в жалбата до настоящата инстанция,
възражения относно определените задължения за ЗОВ не са направени, единствено се иска отмяна на РА изцяло.
На второ място, съгласно чл.124а от ДОПК „Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при
особени случаи”, разпоредбите на чл.122 -124 от същия кодекс се прилагат
съответно за установяване на задължителните осигурителни вноски. На основание
чл.124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните 2013
г., 2014 г., 2015, 2016 г., 2017 и 2018 г. и допълнително установените доходи
от ревизираното лице, представляват доход от дейността на самоосигуряващото
се лице и като такъв следва да се включи в общия размер на годишния
осигурителен доход, върху който Н.Д. е следвало да внася задължителни
здравноосигурителни вноски. Върху така определената база, органът по приходите,
на основание чл.124а от ДОПК е определил задълженията на лицето за задължителни
осигурителни и здравни вноски за тези шест години. Правилно в годишния
осигурителен доход на лицето следва да се включи и установеният недеклариран
доход, в резултат на констатираното несъответствие на доходите спрямо
имущественото и финансово състояние на жалбоподателя.
Няма спор по делото, че Н.Д. е внесла
авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход,
определен със ЗБДОО за съответната година. РЛ попада в обхвата на лицата,
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и
смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност дейност като едноличен собственик на капитала на „Фитони 1“ ЕООД.По смисъла на чл.5 ал.2 от КСО Н.Д. е самоосигуряващо
се лице ФЛ, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя
сметка.
На основание чл.6 ал.9 от КСО и чл.40
ал.1 т.2 от ЗЗО лицето е длъжно да внася и окончателни осигурителни вноски за
ДОО, ДЗПО и ЗО. След като са събрани доказателства, че лицето е получило
доходи, които не представляват осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО,
органът по приходите правилно е приел, че установените по реда на чл.122 от ДОПК доходи са от трудова дейност и като такива следва да се третират като
осигурителен доход.
При
така изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира жалбата за
неоснователна и в тази част, поради което РА, като правилен и законосъобразен,
следва да бъде потвърден.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се
констатираха в размер на 4 352.09 (четири хиляди триста петдесет и два и 0.09)
лв., съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, ХVIII
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Р.Д., ЕГН **********
срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619006985-091-001/08.06.2020г., издаден от З.Д.В.,
началник сектор, възложил ревизията, и Ф.Г.К., главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
408/24.08.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Пловдив, в частта, с която са определени допълнителни данъчни
задължения, както следва: - данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на
12 145.30 лв., ведно с лихви в размер на 7 531.91 лв.; за 2014 г. –
19 020.10 лв. и лихви 9 862.68 лв.; за 2015 г. – 17 406.40 лв. и
лихви – 7 239.04 лв.; за 2016 г. -8 058.50 лв. и лихви –
2 536.39 лв. ; за 2017 г. 23 443.20 лв. и лихви – 5 014.64 лв. и
за 2018 г. – 13 756.60 лв. и лихви – 1 547.74 лв.; - за вноски за ДОО
за 2013 г. в размер 2 734.08 лв. и лихви 1 695.54 лв.; за 2014 г. –
3 041.28 лв. и лихви – 1 577.02 лв.; за 2015 г. – 4 264.08 лв. и
лихви – 1 773.36 лв.; за 2016 г. – 3 119.38 лв. и лихви – 981.82 лв.;
за 2017 г. – 4 442.64 лв. и лихви – 950.31 лв. и за 2018 г. в размер на
4 589.64 лв. и лихви 516.38 лв.; - вноски за ЗО за 2013 г. – 1 708.80
лв. и лихви 1 059.71 лв.; за 2014
г. – 1 900.80 лв. и лихви – 985.64 лв.; за 2015 г. – 2 092.80 лв. и
лихви 870.36 лв.; за 2016 г. – 1 530.98 лв. и лихви – 481.87 лв.; за 2017
г. – 2 054.40 лв. и лихви 439.45 лв. и за 2018 г. – 2 006.40 лв. и
лихви – 225.74 лв.; - за вноски за ДЗПО – УПФ за 2013 г. – 1 068.00 лв. и
лихви – 662.32 лв.; за 2014 г. – 1 188.00 лв. и лихви – 616.03 лв.; за
2015 г. г. – 1 308.00 и лихви – 543.98 лв.; за 2016 г. – 956.86 лв. и
лихви 301.17 лв.; за 2017 г. – 1 284.00 и лихви – 274.66 лв. и за 2018 г.
– 1 254.00 и лихви – 141.09 лв., или – главница в общ размер от
134 374.24 лв. и лихви в общ размер от 47 828.85 лв.
ОСЪЖДА
Н.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ –
гр. София, сумата от 4352.09 (четири хиляди триста петдесет и
два лв. и 0.09ст.), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р. България
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: