Определение по дело №182/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260706
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20215310100182
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

 

Година

20.05.2021г.

 

   Град

Асеновград

 

Асеновградският районен

съд

 

Първи   граждански

  състав

 

На

  Двадесети май

 

Година

 2021

 

В публично заседание в следния състав:

               Председател:

М. Караджова

 

 

      Съдебни заседатели:

 

 

 

 

Секретар:

Йорданка  Алексиева

 

Прокурор:

 

 

Сложи за разглеждане докладваното от

Съдията

 

       Гр.

   дело

       номер

       182

                  по описа за

 2021

година.

 

На именното повикване в

  9,50

часа се явиха:

 

НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ, в изпълнение разпоредбата на чл. 142, ал.1  от ГПК:

 

Ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован,  се явява лично и с адв.Балтаджиев, с пълномощно по делото от по-рано.         

 

АДВ.БАЛТАДЖИЕВ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

Постъпил е отговор от ответника, с който взема становище по предявения иск, като твърди, че същия е погасен по давност. Оспорва обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно на длъжника, като твърди, че разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК е погрешно приложена. Моли да бъде спряно гр.д.№ 182/2021г. и приложеното ч.гр.д. да бъде върнато на АРС, с указания по чл.415 от ГПК. Претендира направен по делото разноски. Твърди, че липсва идентичност между вземането за което е издадена заповед за изпълнение и това по предявеният иск.  

 Постъпило е писмо от АРС, с което изпращат ч.гр.д.№186/2020 г.

 

 

 

АДВ.БАЛТАДЖИЕВ: Поддържам депозирания отговора по исковата молба в нейната цялост. Оспорвам претенциите за изискуемо вземане изцяло като погасена по давност и считам, че искът както е предявен е недопустим за разглеждане от определения състав на АРС, с оглед на местната му подсъдност и следва да бъде оставен без уважение, а настоящето производство на основание чл.110 от ЗЗД следва да бъде прекратено поради изтекла пет годишна погасителна давност, която започва да тече от монета на изплащане на обезщетението за неимуществени вреди, а именно на Емрал Назиф Шевкет. От приложените по делото писмени доказателства става видно, че постигнатото и подписано споразумение между ЗК „Лев Инс“ АД и упълномощеното лице, което следва да представлява Емрал Назиф Шевкед  е с дата 17,11,2015г., както и от представен платежен документ става видно, че сумата е изплатена в размер на 15 360 лева и същата е преведена на 10,12,2015г.. Като пет годишния давност срок изтича, ако приемем, че е от момента на сключване на споразумението 17,11,2020г. или уважаемия съд приеме, че е от момента на получаване на паричните средства т.е. датата е 10,12,2020г. От направена справка по делото виждаме, че настоящият иск е заведен в деловодството на АРС с вх.№ 261331 от 29,01,2021г., което ни дава право да твърдим, че е изтекъл срок близо 19 дни след изискуемия, който може да се търси съответното изплащане на дължимата сума. На второ място оспорваме и така издадената заповед за изпълнение в нейната цялост, въпреки, че същата не е описана в исковата молба с нейните задължителни реквизити, поради което е считаме за нищожна като същата не може да произведе съответното правно действие с каквото е неговото предназначение.  Според мен би следвало гр.д.№ 182/2021г. да бъде спряно и да се връчи заповедта за изпълнение, при което ние трябва да вземем в срок становище, след което процедурата ще продължи по чл.415 от ГПК като направим нашето възражение и след това вече би следвало като се спазят всички процесуални изисквания на закона, ищцовото дружество да си предяви своята претенция. Претенцията не следва да бъде уважена.

 

Съдът намира, че възражението за недопустимост на предявеният иск поради неспазване на процедурата по чл.47 от ГПК в заповедното производство е основателно. Длъжникът не е бил открит както на настоящия така и на постоянния си адрес, но съобщението изпратено до постоянния адрес на лицето не е било връчено чрез залепване на уведомление, поради което не са били налице основанията за прилагане на същото към делото като редовно връчено. Като краен резултат съдът неправилно е дал указания за предявяване на предявеният иск. Ето защо производството по настоящето дело следва да бъде прекратено, като се присъдят на ответника направените по същото разноски, а след влизане в сила на определението по ч.гр.д №186/2020г. следва да бъде върнато на АРС за изпълнение на процедурата по чл.447 от ГПК. С оглед на горното,

 

СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 182/2021г. по описа на ІІІ-ти гр.с.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Я.О.Г., ЕГН ********** *** сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) представляваща направени по производството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

След влизане в сила на определението гр.д.№ 186/2020г. ДА СЕ ВЪРНЕ на АРС, с оглед за редовното връчване на съобщението с което е изпратено препис от заповедта за изпълнение.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес за ответника и от съобщаването му за ищеца пред ОС Пловдив.

 

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в   10,00   часа.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                 СЕКРЕТАР: