О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2700
гр.Пловдив, 30. 12. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на тридесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2707/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба
от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление- гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, чрез юрк. К.Е. С., против Определение № 365/09.10.2019г.
на Районен съд –Първомай, II с., по гр.д.№ 419/2019г., с което е върната искова
молба с вх.№ 5072/02.08.2019г., подадена от дружеството срещу К. С. Т., ЕГН- **********, с адрес-***, и адрес за съдебна кореспонденция:
гр. П., обл. П., ул. „О.” № 4, вх. „Б”, ет. 1, ап. 16, и е прекратено производството по
гр. дело № 419/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, в частта относно иска за установяване
съществуването на вземане за договорно възнаграждение в размер на 4 434,
19 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда до изплащане на вземането. Моли да
бъде отменено като незаконосъобразно и делото да се върне на Районния съд за
продължаване на исковото производство и постановяване на съдебно решение за
установяване дължимостта на вземането.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Пред Районен съд –Първомай от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е заведена искова молба с вх.№ 5072/02.08.2019г. по чл.422 от ГПК. С т.2 на Разпореждане от 02.08.2019г., исковата молба е
оставена без движение, тъй като в обстоятелствената част и петитума несе
конкретизира характерът на процесното вземане, доколкото същото е
индивидуализирано като «неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **********», а се излагат фактически твърдения за
произтичащи от посочената сделка
разнородни притезания – за връщане на заемна сума и за заплащане на
възнаградитена лихва.
С Молба с вх. № 5540/27.08.2019 г. дружеството
конкретизира, че в цената на иска са включени всички задължения, които
произтичат от процесния договор на длъжника К. С. Т. по Договор за
потребителски кредит с № *********/27.02.2014 г. Общото неизплатено задължение
по договора е в размер на 6 378,45 лв., което включва отделни неизплатени
задължения, както следва: 1 944,26 лв. – главница, представляваща отпуснатата
сума по заема и 4 434,19 лв. – договорно възнаграждение.
С атакуваното определение Районният съд, за да
върне исковата молба в горепосочената част, излага основни съображения, че със Заповед № 95/17.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 183/2018 г. по описа на
Районен съд – Първомай, ІІ състав, е постановено принудително
удовлетворяване на произтичащи от сключен между страните Договор за
потребителски кредит № *********/27.02.2014 г. задължения за заплащане на
главница и мораторна лихва за периода от 13.05.2014 г. до 05.05.2015 г. в
размер съответно на 6 378, 45 лева и 7, 03 лева, които са индивидуализирани изцяло в съответствие с твърденията на кредитора,
наведени в Заявление вх. № 2510/16.04.2019 г. В съдържанието му сумата от
6 378, 45 лв. е определена като „главница“, а дължимост на договорно
възнаграждение за потреблението на заемните средства дори не се е споменало. Наложен е
извод, че при това положение, ищецът не се ползва от изпълнително основание по
отношение на вземането за възнаградителна лихва от 4 434, 19 лв. За
установяването му по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК липсва правен интерес и доколкото заявителят не е упражнил правото си да
претендира присъждането му в настоящия процес при условията на чл. 210, ал. 1
от ГПК. Районният съд е посочил също, че не споделя застъпената в Молба с вх. №
5540/27.08.2019 г. теза на ищцовото дружество, че за допустимостта на
специалната искова защита по чл. 422, ал. 1 от ГПК е необходим и достатъчен
идентитет на процесните задължения в заповедното и тези в исковото производство
по правопораждащ факт и сумарна величина, без да се държи сметка за естеството
на всяко от тях, тъй като така пренебрегва процесуалното изискване на чл. 410,
ал. 2, изр. І-во във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК за точна и изчерпателна идентификация на заповедните притезания по основание и размер чрез изложение в заявлението по чл. 410 от ГПК на
всички, релевантни за възникването, съществуването
и изискуемостта им фактически
обстоятелства, в степен, гарантираща на длъжника възможност за информиран
избор дали да възрази срещу заповедта за
изпълнение, или да се въздържа от оспорване.
С частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД се възразява, че е налице идентичност между страните и
правопораждащия факт, понеже се касае за вземане по договор за потребителски
кредит, което е индивидуализирано като главница в заявлението, а в исковата
молба е направена конкретизация на отделните компоненти в рамките на заповедта.
В този смисъл не била налице нередовност на исковата молба, тъй като с нея вече
е индивидуализирано вземането по отделни пера, размер и основание. Размерът на
цялото вземане съвпадал с това по заповедта. Позовава се на съдебна практика в
тази насока.
ПдОС – V гр.с., намира, че частната
жалба е неоснователна. Видно е от съдържанието на Заповед № 95/17.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
183/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, че същата е издадена
за сумата 6 378,45 лв. –главница, като съдът се е произнесъл стриктно съобразно
подаденото заявление от кредитора. В т.9 от заявлението изрично е записано- парично вземане в размер
на 6 385,48 лв. – главница. В обстоятелствената част на заявлението не е
упоменато изобщо за претендирано друго различно вземане от тази главница.
Доколкото производството по чл.422 от ГПК се явява продължение на
производството по чл.410 от ГПК, исковият съд е обвързан от обхвата на
заповедта за изпълнение на паричното задължение и затова няма как да допусне
разглеждане на друга претенция, която не е била въведена за разглеждане от
кредитора със заявлението. Неоснователно е възражението, че след като е
уточнено в исковото производство, че сумата в размер на 6 385,48 лв. е сборна
от две задължения на длъжника и съответно, произтичащи от един и същи договор,
то нямало процесуална пречка да се приеме, че се касае за конкретизация. Това
не е така, тъй като съгл. чл.411 ал.2 пр.2 от ГПК – заявлението трябва да
отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2, тоест това са
нормите, отнасящи се за съдържанието на исковата молба и приложенията към нея.
След като е налице произнасяне от заповедния съд по заявлението, процесуално
недопустимо се явява искането на ищеца за разглеждане под формата на
уточнение/конкретизация по реда на чл.422 от ГПК на нова претенция, която не е
била заявена по реда на чл.410 от ГПК. Относно цитираната съдебна практика,
същата не е със задължителен характер и не се споделя от настоящия въззивен
състав.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава Определение № 365/09.10.2019г. на
Районен съд –Първомай, II с., по гр.д.№ 419/2019г.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :