Определение по дело №297/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК по частна жалба,подадена от А.Щ.,в качеството му на процесуален представител на Х. Д. Ю.,против протоколно определение №6547 от 01.12.2011г.,постановено по Г.д.№119/11 по описа на РС Р.,с което е прекратено производството по делото на основание чл.238 ал.2 ГПК.Твърди се,че правилно РС Р. е приел и съобразил,че към момента на провеждане на съдебното заседание на 01.12.2011г. ищецът е бил без процесуален представител,поради загубване на качеството на адвокат на представителя.Районният съд е приел,че на ищеца следва да му се връчи нарочно писмо,за да бъде уведомен за последиците ,свързани с прилагане на чл.238 ал.2 ГПК и е отхвърлил искането за постановяване на незабавно решение,направено от ответниците.По-късно е приел,че ищецът е редовно призован и е прекратил производството.Счита се,че незаконосъобразността на действията на съда личат от постановените определения.В жалбата се изтъква обстоятелството,че Ю. живее в чужбина,не е могъл да се яви,нито да упълномощи представител.Моли да се отмени атакуваното определение и делото се върне за разглеждане.

Ответниците са подали писмен отговор,в който подробно са изложили доводи за това,че действията на РС Р. са в съответствие със закона и правилно на посоченото основание е прекратено производството по делото.

Подадената частна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения С. акт.

Разгледана по същество е основателна.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК дава възможност на ответника да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски И. постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Анализът на така посочената разпоредба води до извода, че за ответника са предвидени алтернативни права ,като същият при кумулативното наличие на визираните в хипотезата на правната норма предпоставки, да може да поиска прекратяване на делото И. постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.

В настоящия случай, ищецът по делото е бил представляван от А.Щ.,която е отписана от АК на 01.11.2011г.,видно от приложения към отговора протокол.При подаване на исковата молба,същата е посочила адреса си,като С. такъв,за връчване на съобщенията по делото.На същия този адрес на 22.06.2011г. е връчена призовка за първо заседание по делото,като е посочено,че се връчва отговора на ответниците,определение № 3456,което е основно определение по допускане на исканите от страните доказателства и проекта за доклад по делото,какъвто безспорно не е бил изготвен към този момент.

Няма спор,че ищецът не е дал становище по отговора на ответниците,но на 26.09.2011г.,за когато е било насрочено първо по делото заседание,А.Щ. се е явила,представлявайки ищеца.Действително,на съдебното заседание не е даден ход на делото,поради нередовно призоваване на ответниците.Съдът е диктувал определение,че Ю. е уведомен Ч. А.Щ.

На следващото съдебно заседание,проведено на 27.10.2011г. е даден ход на делото, след като А.Щ. е депозирала писмена молба,че не възразява относно променения час на съдебното заседание,моли да се даде ход на делото,поддържа искането за експертиза и няма нови искания по доказателствата.

На следващото с.з.,проведено на 10.11.2011г. не се е явил ищеца И. негов представител,като съдът не е дал ход на делото,а е оставил исковата молба без движение.Отложил е делото за 01.12.2011г.,на което с.з. не се е явил ищецът И. негов процесуален представител.По искането на ответниците за прекратяване на производството на основание чл.238 ал.2 ГПК, съдът първоначално е приел,че ищецът не е уведомен за последиците при бездействие и е диктувал определение да се уведоми с нарочно писмо.След това по настояване на другата страна,без да отмени предходното си определение, е приел,че е налице хипотезата на чл.238 ал.2 ГПК и е прекратил производството,като е осъдил ищеца да заплати на ответниците разноските.

Процесуалните действия на първоинстанционния съд,според настоящия състав са незаконосъобразни,защото не са налице в условията на комулативност ,предпоставките,за да се прекрати производството по делото на това основание-чл.238 ал.2 ГПК.Видно е от посоченото по-горе,че на първото съдебно заседание,макар проведено формално,защото не е бил даден ход на делото, се е явил процесуалния представител на ищеца.За следващото поред заседание,което е първо , редовно проведено ,процесуалният представител на ищеца е депозирал молба,в която макар и не изрично и точно казано,може да се приеме,че ищецът желае делото да се разгледа в негово отсъствие.Т.е. липсват две от условията,за да се прекрати производството по образуваното гражданско дело.

Вероятно е фактическа грешка,че в диспозитива на определението,правното основание на което се прекратява делото е чл.329 ал.1 пр.1 ГПК,който текст не е свързан с развилата се хипотеза.

С оглед на изложеното,обжалваното определение следва да се отмени,като делото се върне за продължаване на процесуалните действия по него.Макар в жалбата изрично да не е посочено,че се обжалва определението в частта,с която ищецът е осъден да заплати разноските на ответниците,естествена последица от отмяна на определението за прекратяване е да се отмени определението и в частта за разноските.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА протоколно определение № 6547 от 01.12.2011г.,постановено по Г.д.№119/11 по описа на РС Р.,с което е прекратено производството по делото на основание чл.238 ал.2 ГПК и в частта,с която Х. Д.Ю. е осъден да заплати на А. М. и М. М. направени разноски и ВРЪЩА делото на РС Р. за продължаване на съдопроизводството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове :