№ 442
гр. Перник, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720103740 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:
*********, в качеството му на цесионер по договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен с „Юробанк България“ АД, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. Д. К., срещу А. Т. К., с ЕГН:
**********, с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3000 лева – частичен иск от сумата в общ размер
от 19 604,54 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № FL****/26.09.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД /с
предишни наименования „Юробанк и еф джи България“ АД и „Българска
пощенска банка“ АД/, като заемодател и ответника като заемополучател,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1501/2022 г. по описа на
Пернишкия РС – 25.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесното вземане произтича от
договор за потребителски кредит № FL****/26.09.2008 г., сключен между
„Юробанк България“ АД /с предишни наименования „Юробанк и еф джи
България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД/, като заемодател и
ответника като заемополучател. Посочва се, че договорът е сключен при
следните параметри: сума на кредита – 20000 лева, срок на кредита – 120
месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 17.11 % и годишен лихвен
процент /ГЛП/ 15.20 % /формиран от базов лихвен процент от 11.50 % и
надбавка от 3.70 %/. В тази връзка и общата сума, която ответникът следвало
1
да върне възлизала на 38 625.11 лева – и включвала главница и договорна
лихва от 18 825.11 лева. Размерът на погасителните вноски възлизал на 321.87
лева, с изключение на последната, която била в размер на 322.58 лева.
На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за
кредит ответникът е бил запознат с условията по същия и е приел да сключи
договора при тези параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със
съдържанието на договора и погасителния план.
Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно
задълженията си по същия като е превел на ответника сумата от 20 000 лева. а
ответникът усвоил сумата. В началото ответникът изпълнявал надлежно
задълженията си по кредита, но впоследствие допуснал забава в плащанията и
в крайна сметка прекратил същите. Така по договора останала дължима, но
незаплатена главница от общо 19 604,54 лева – като от същата се претендира
частично сумата от 3000 лева.
На последно място се твърди, че доколкото кредитът не бил обслужван
между заемодателя и ищцовото дружество бил сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания от18.01.2016 г. По силата на цесията ищцовото
дружество придобило вземанията, произтичащи от договора за кредит.
Уточнява се, че ответникът бил уведомен за цесията като му било изпратено
уведомително писмо, но пратката се върнала като непотърсена.
С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за
паричен заем с погасителен план към него, молба за потребителски кредит,
договор за възлагане на вземания с приложение № 1 към него, уведомително
писмо, обратна разписка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, не е постъпил писмен отговор. Препис от исковата молба е връчен на
ответника на 08.09.2022 г. чрез лице от домашните /съпруга/.
В депозираното по ч.гр.д. № 1501/2022 г. по описа на Пернишкия РС
възражение ответникът е посочил, че не дължи процесната сума, поради
погасяването й по давност.
В съдебно заседание, проведено на 30.03.2023 г., от процесуалния
представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява
становище за уважаване на исковата претенция.
Ответникът А. Т. К. редовно призован, не се явява в насроченото по
делото съдебно заседание, не изпраща свой представител и не изразява
допълнително становище по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземането, което е предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 932/29.03.2022 г. по
2
ч.гр.д. № 1501/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника А. Т. К. /лично/, който е депозирал възражение срещу същата.
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит №
FL****/26.09.2008 г. се установява, че на 26.09.2008 г. между дружеството
„Юробанк България“ АД /с предишни наименования „Юробанк и еф джи
България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД/ като заемодател и
ответника като заемополучател е сключен договор за паричен заем при
следните параметри: сума на кредита: 20000 лева, срок на кредита 10 години
/120 месечни вноски/- при първо плащане с падеж – 26.10.2008 г. и последно
плащане с падеж – 26.09.2018 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 17.11
% и плаващ годишен лихвен процент /ГЛП/ - към момента на сключване на
договора 15.20 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в
размер на 38 625.11 лева – като същото включва главница от 20000 лева /без
200 лева/ и 18 825.11 лева – договорна лихва. Договорът и погасителният
план са подписани на всяка страниците от ответника заемополучател, като
подписът му не е оспорен.
По делото липсва спор, че кредитът е усвоен като сумата е получена от
заемополучателя. В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът нито
във възражението срещу заповедта за изпълнение, нито в срока за отговор на
исковата молба е оспорил действителното усвояване на сумата.
Кредитът е с настъпил падеж като предсрочна изискуемост не се твърди
да е обявявана. За периода от 26.12.2017 г. до 26.09.2018 г. дължимата
главница по кредита е в размер на 3006.01 лева.
На последно място от договор за възлагане на вземания от 2016 г. се
установява, че вземанията на заемодателя по процесния договор за кредит
срещу ответника са прехвърлени в полза на ищцовото дружество. До
ответника е отправено уведомление за цесията, което обаче се е върнало като
непотърсено.
По делото липсва спор и че ответникът не е извършил плащания след
първоначалното преустановяване на същите – нито на първоначалния
кредитор, нито на ищцовото дружество вкл. след цесията.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителният иск е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответника по договор за потребителски кредит № FL****/26.09.2008 г, за
което е издадена заповед № 932/29.03.2022 г. по ч.гр.д. № 1501/2022 г. на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
3
вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е
сключен потребителски кредит, неговото съдържание, както и усвояването на
паричните средства от страна на ответника. Ищецът следва да установи и че
съдържанието на договора отговаря на изискванията на ЗЗП и ЗПК, а
претендираните суми, извън главницата, са начислени въз основа на валидни
договорни клаузи.
В настоящия случай по делото се претендира единствено главницата
по договора за кредит – и то като частичен иск за сумата от 3000 лева
/частично от 19 604,54 лева/. В тази връзка между страните липсва спор, че
сумата от 20 000 лева – заемна сума по кредита е усвоена от ответника т.е.,
липсва спор, че договорът е породил своето действие. Освен това ответникът
не навежда никакви възражения срещу валидността на договора за кредит
или за неравноправни клаузи в същия. Поради това и доколкото връщането на
главницата се дължи винаги, когато същата е усвоена, независимо от
валидността на целия договор или отделни негови клаузи, то настоящият
състав не намира за нужно да обсъжда в детайли валидността на договора,
нито въпросът за неравноправни клаузи в същия.
Видно от приложения погасителен план договорът е с настъпил падеж.
Няма данни, нито са наведени твърдения вземанията по същия да са
обявявани за предсрочно изискуеми. В тази връзка и единственият спорен
въпрос по делото е дали процесната сума за главница е погасена по давност.
Съгласно трайната практика на ВКС досежно задълженията по договор
за кредит, дори същите да са разсрочени на отделни вноски, това не ги
превръща в периодични плащания. По тези съображения и когато вземанията
произтичат от договор за кредит (с изключение на вземанията за лихви)
спрямо тях винаги се прилага петгодишната погасителна давност съгласно
чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС
по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК и много други).
Налице е обаче противоречива съдебна практика вкл. на върховната
съдебна инстанция досежно това кой е началният момент на давността при
вземанията по договор за кредит. В тази връзка и част от съставите на ВКС –
напр. Решение № 50173/13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г., 3-то Г.О. на
ВКС приемат, че началният момент, от който започва да тече давностният
срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни
4
вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита.
От своя страна други състави на ВКС пък приемат, че началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната вноска – така . Решение № 45/17.06.2020 г. по
гр.д. № 237/2019 г., 2-ро Т.О. на ВКС.
В настоящия случай обаче се претендира единствено сумата от 3000
лева – частично вземане от общото вземане за главница. Заявлението по
ч.гр.д. № 1501/2022 г. за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
25.03.2022 г. От своя страна съгласно погасителния план вноските за
главница в периода от 26.12.2017 г. до 26.09.2018 г. възлизат на 3006.01 лева.
Поради това което и от двете становища на ВКС да се приеме предвид
конкретните факти по делото погасителната давност за сумата от 3000 лева не
е изтекла. Това е така, доколкото от 26.12.2017 г. до 25.03.2022 г. така или
иначе са изтекли по-малко от пет години.
Прехвърлянето на процесното вземане в полза на ищцовото дружество
не се оспорва от ответника като не се навеждат и твърдения за извършени
плащания в полза на стария кредитор, които да не са съобразени при
формулиране на претенцията. Освен това на ответника така или иначе е
връчен препис от исковата молба ведно с приложени документи за
извършената цесия. Поради това и съдът приема, че ответникът е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания.
В тази връзка и съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана в претендирания размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 1501/2022 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса от 60 лева. Поради това с оглед изхода на делото от сумата от 60 лева
следва да бъде присъдена изцяло.
Ответникът длъжник не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 3740/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство на ищцовото дружество отново претендира
разноски от 60 лева за държавна такса. Не се претендират разноски за адвокат
5
и не се представят доказателства за реално извършване на такива. Поради
това и на ищеца се дължи сумата от 60 лева.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
за извършването на такива. Предвид изхода на делото на ответника разноски
така или иначе не се дължат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Т. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. **** ДЪЛЖИ НА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и
адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков
Казанджията 4-6, в качеството му на цесионер по договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен с „Юробанк България“ АД, сумата от
3000 лева – частичен иск от сумата в общ размер от 19 604,54 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
FL****/26.09.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД /с предишни
наименования „Юробанк и еф джи България“ АД и „Българска пощенска
банка“ АД/, като заемодател и ответника А. Т. К. като заемополучател, както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1501/2022 г. по описа на
Пернишкия РС – 25.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1501/2022 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА А. Т. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:
********* и адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо
Петков Казанджията 4-6 сумата от общо 60 лева – разноски в производството
по ч.гр.д. № 1501/2022 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 60
лева – разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 3740/2022 г. на
РС Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 1501 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6