ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
21.07.2020 г.,
гр. София,
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 344 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „А.
З. С. Н.в.“ ЕАД срещу разпореждане № 1100 от 28.02.2020
г. по ч.гр.д. № 293 по описа за 2020 г. на Районен съд – Ботевград, пети
граждански състав, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя с вх. № 201/04.02.2020
г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника А.И.И., в частта за сумата от 32,50 лева,
представляваща възнаграждение за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги към договор за заем CrediHome+ № ………….. за
периода от ……….
г. до ……………
г., за сумата 165 лева, представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 15.02.2018 г. до 15.06.2018 г., както и за
сумата от 24,29 лева, представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 15.02.2018 г. до 04.02.2020 г.
В жалбата се твърди, че
разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно
и необосновано. Изложени са доводи, че процесния договор
за допълнителни услуги не е нищожен като противоречащ на чл. 10а от ЗПК. Посочва
се, че уговорените допълнителни услуги не са свързани с управлението на
кредита. Твърди се, че предоставянето на допълнителни услуги е уредено в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, както и възможността да се заплаща от
потребителя такса за тях. По изложените аргументи се иска отмяна на обжалваното
разпореждане.
На
основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При
служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта
– в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното
разпореждане съдът сам решава въпроса по жалбата.
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление на „А.з. с. Н. В.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А.И. за сумата
от 418,98 лева, представляваща главница по договор за заем CrediHome
…………..
от
………….
г., сключен с „М.
К.“
АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от
08.06.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението до
окончателното плащане; сумата от 24,22 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 15.02.2018 г. до 15.06.2018 г.; сумата от 54,52 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.02.2018 г. до 03.02.2020
г.; сумата 32,50 лева за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
към договора за заем от 11.12.2017 г.; сумата 165 лева, представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 15.02.2018
г. до 15.06.2018 г.; 24,29 лева, лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 15.02.2018 г. до 03.02.2020 г., както и разноски в размер
на 75 лева.
Съгласно чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави, а според чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Съдът извършва преценка за съответствие на заявлението със
закона и с добрите нрави, при която съпоставя твърденията за обстоятелствата,
от които произтичат вземанията, предмет на заявлението със закона и с добрите
нрави. Когато се претендира вземане от договор сключен с потребител, съдът
преценява наличието на неравноправни клаузи в договора. При установяване на
нищожност на договора или на отделна негова клауза поради противоречието им със
закона или добрите нрави или поради наличие на неравноправна клауза, съдът
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 или т. 3 от ГПК.
Сключеният на
11.12.2017 г. между „М.
К.“
АД и А.И.И. договор за заем CrediHome
№ …………..,
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
поради което са приложими разпоредбите на този закон. Между „М. К.“ АД и А.И.И.
е сключен и договор за допълнителни услуги от 11.12.2017 г. към договора за
заем CrediHome
№ ………………..
Заявителят е претендирал сума в размер на 32,50 лева, представляваща
възнаграждение по договора за допълнителни услуги за периода от 15.02.2018 г.
до 15.06.2018 г. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира такси /т.е.
възнаграждение/ за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но тези
дейности не може да са свързани с усвояването и управлението на кредита и освен
това трябва да са точно и ясно определени в договора. Освен това таксата може
да се събира само веднъж за едно действие. В заявлението заявителят не е
посочил изрично какви дейности са включени в пакета от допълнителни услуги. От
представеното приложение № 1 става ясно, че тези услуги включват посещение в
дома на длъжника за събиране на вноски, внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по сметка на кредитора, продоговаряне
и разсрочване на заема, преференциално обслужване в офис. Посочените
допълнителни услуги всъщност са свързани със самото усвояване, управление и
администриране на кредита, а както беше посочено според чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
не може да се изисква плащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Освен това потребителят заплаща такса не
за ползвани услуги, а за една бъдеща и евентуална възможност да ги използва.
Това е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 3, от ЗПК, според която кредиторът
не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие. Поради това следва да се приеме, че посочената сума е уговорена извън
разрешените хипотези на чл. 10а от ЗПК и следователно тази уговорка е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като
противоречаща на повелителни норми на закона, съответно и сумата от 32,50 лева
не се дължи от длъжника. В случая става въпрос за нищожност на уговорки в
договор свързан с договора за потребителски кредит поради противоречие със
закона, предоставящ защита на потребителите /ЗПК/, като съдът следва да
съобрази тази нищожност в заповедното производство, тъй като както беше
изяснено според чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповед за изпълнение не се издава,
ако претенцията на заявителя, противоречи на закона. Отделно от това с
въвеждането на подобен тип такси и разходи се постига заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Към главницата по кредита се добавят допълнителни суми,
които го оскъпяват за сметка на потребителя, независимо от това, че той сам е
избрал да сключи договор за допълнителни услуги, за които всъщност кредитодателят не следва да събира такса /възнаграждение/. Поради
недължимост на възнаграждението по договора за
допълнителни услуги, недължима се явява и сумата от 24,29 лева, представляваща мораторна лихва по договора за допълнителни услуги за
периода от 15.02.2018 г. до 04.02.2020 г.
Заявителят е
претендирали и сумата от 165 лева, представляваща застрахователна премия за
периода от 15.02.2018 г. до 15.06.2018 г. по застраховка Защита, пакет „П. Ж.“, сключена с посредничеството на
„М.
К.“
АД с ЗК „У.
Ж.“
АД. Длъжникът се е задължил по силата на договора за допълнителни услуги да
върне на „М.
К.“
АД платената от него на ЗК „У.Ж.“ АД застрахователна премия на 6
равни месечни вноски в размер на 33 лева. Съгласно договора за допълнителни
услуги застрахователната премия се дължи от потребителя дори и в случаите на
предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от сключен договор
за заем. В договора е предвидено и, че при забава на потребителя в плащането на
седмичните/месечните вноски, или предсрочна изискуемост на заема, „М. К.“ АД ще има право на неустойка в
размер на оставащата застраховка до края на срока на договора. Следователно в
случая неустойката представлява задължение за потребителя на услугата да
заплаща нейната цена, въпреки, че търговецът се е освободил от задължението си
по договора да предоставя съответната услуга, тъй като договорът е прекратен.
Въвеждането на задължение за потребителя да заплаща цена за услуга, която вече
не му се предоставя, е аналогична хипотеза на нормата на чл. 143, т. 6 от ЗЗП,
според която неравноправна клауза в потребителски договор е тази, която дава
възможност на търговеца да задържи сума, получена за престация,
която не е извършил, когато сам прекрати договора. В случая сумата не се
задържа, тъй като все още не е заплатена от потребителя, но се твърди, че тя е
дължима. Поради това посочената клауза в договора е неравноправна, тъй като тя
създава значително неравновесие в правата на потребителя и на търговеца,
доколкото позволява на търговеца да получи възнаграждение за услуга, която не е
предоставил. Неравноправните клаузи са нищожни /чл. 146, ал. 1 от ЗЗП/ и следователно
претендираната застрахователна премия не се дължи.
По изложените
съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане правилно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане
№ 1100 от 28.02.2020 г. по ч.гр.д. № 293 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Ботевград, пети граждански състав.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.