РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря В. П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500314 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** против решение №262200/09.08.2021 г.,
постановено по гр. дело №19561/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, 22 гр. състав,
с което се признава за установено по отношение на банката, че М. Т. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***** не й дължи сумата от 1000 лева, предявена частично от общата сума от
13 252.77 лева, заявена като дължима по договор за потребителски кредит № 125РКО-А-
0112 от 24.07.2007 г. по силата на който бил предоставен овърдрафт с разплащателна сметка
№ BG87FINV91501000027238 с кредитен лимит от 2000 лева и с което е осъдена да заплати
на ищеца сумата 60 лв. и неговия пълномощник- сумата 360 лв.- разноски по делото, в т.ч. и
с определение №263871/10.11.2021г на същ.съд.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд по съображения
изложени в жалбата и вместо него да се постанови друго, което да се отхвърли предявения
отрицателен установителен иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Т. Б. чрез К.К. - счита жалбата за неоснователна и моли съда
да потвърди решението на съда. Претендира разноски.
В жалбата са изложени оплаквания, че: РС не е съобразил, че от заключението ССЕ се
доказвало, че ищецът има задължения към ответника за главница, договорната и
наказателна лихва, техните размери и за какви периоди са били дължими, също и откъде
произтичат; Правилно РС е счел, че следва да се приложат правилата на отменения ЗПК в
1
сила от 01.10.2006г., тъй като договорът за кредитна карта е подписан на 24.07.2007г., а не
ДПК в сила от 2010 г., но неправилно РС е приел, че договорът за кредитна карта
противоречи на чл.9 от ЗПК/отм./, тъй като същия не е приложим за договори за кредитни
карти, а е следвало да приложи чл.10 от ЗПК/отм./, където е казано, че договорът за кредитна
карта трябва да съдържа задължително информация за: 1.горната граница на кредита;
2.условията за ползване и връщане на кредита;3.ГЛП и разходите, ако има такива,
приложими към момента на сключване на договора, като и условията, при които могат да
бъдат променяни.
Счита, че договорът за кредит не е недействителен, тъй като са спазени
императивните пр.норми на чл.6,чл.7,т.4-14 и чл.10 от ЗПК/отм./, конкретно: чл.10 от
ЗПК/отм./ е спазен, тъй като горната граница на кредита е определена в т.2 от договора на
2000 лв.; начина на ползване на кредитната карта е определен в т.3 – определена е краен
срок на КК, който се подновява автоматично по реда на ОУ, които са неразделна част от
договора и ищецът е декларирал, че се е запознал с тях при подписване на договора; в т.6 от
договора е посочен начина на ползване на кредитната карта, както и в р-л V от ОУ, а
връщането на кредита е уговорено в т.7 и т.8 от договора, както и в р-л Х от ОУ ; съответно
– в т.7 от договора е уговорен годишния лихвен процент, а в т.8 – Годишният процент на
наказателната лихва.
Счита, че неправилно РС е приел, че не са посочени условията за ползване и връщане
на кредита – в т.6 от договора е посочено, че се дава 45 дневен гратисен срок, в който ако
ищцата погаси изцяло дебитното си салдо, лихва не се начислява, а в т.7 – при липса на
пълно погасяване на дебитното салдо до датата на падежа /45-я ден/, се начислява лихва -
16% ако овърдрафта е усвоен на ПОС терминал и 18% за всички останали случаи; в т.8 от
договора – при неплащане на месечна погасителна вноска се начислява наказателна лихва, а
размерът на минималната погасителна вноска е определен в б.“п“ от раздел I „Определения“
на ОУ.Посочен е пример с таблица 1 от ССЕ, от където се виждало, че от 07.08.2007г до
10.08.2007г. ищцата е усвоила общо 1950лв., а от таблица 4 се виждало, че първото
погасяване по кредитната карта е на 31.10.2007г,т.е. след 45-я ден, поради което е
възникнало задължението за минимална погасителна вноска и плащане на договора лихва, а
от таблица 3 от ССЕ се виждало, че ищцата е била в забава почти постоянно, поради което е
следвало начислявене на наказателна лихва. По отношение на възражението за погасителна
давност – счита,че е направено в последното открито съдебно заседание, поради което е
преклудирано, тъй като не е направено с ИМ.
В отговора на ВЖ са направени доводи, че нито в договора, нито в ОУ са посочени
условията за ползване и връщане на кредита, не е бил посочен падежа на връщане на
усвоените суми и до кога е следвало да бъде върната сумата, което водило до невъзможност
да се установи дали ищцата е заплатила в срок усвояваните от нея суми и дали са налице
предпоставки за начисляване на наказателна и възнаградителна лихви, поради което счита,
че правилно РС е обявил кредита за недействителен; съгласно чл.9,ал.1 от ЗПК/отм./
условията за прекратяване на договора е следвало да фигурира в самия договор, а не в
2
общите условия, а липсата на посочените в този член елементи от договора го правят
недействителен на осн.чл.14,ал.1 ЗПК/отм./; счита, че правилно съдът е приел възражението
на ищцата за изтекла погасителна давност, претендирана в първото по делото заседание от
03.06.2020г.
Постъпила е и ЧЖ от АД“Г.“ чрез адв.К. К. срещу определение №263588/17.09.2021г
по гр.д.№19561/2019г на ПРС, 22 гр.с. , с което е отказано да измени решението си в частта
за разноските по молбата й с пр.осн.чл.248,ал.1 ГПК. Иска се отмяна на определението и
присъждане на допълнително възнаграждение по чл.7,ал.9 от Наредба №1/2004г.
По направените доводи от страните и предвид събраните доказателства, ПОС
установи следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК да се признае за
установено по отношение на Първа инвестиционна банка, че М. Т. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***** не й дължи сумата от 1000 лева, предявена частично от общата сума от
13 252.77 лева, заявена като дължима по договор за потребителски кредит № 125РКО-А-
0112 от 24.07.2007 г. по силата на който бил предоставен овърдрафт с разплащателна сметка
№ BG87FINV91501000027238 с кредитен лимит от 2000 лева.
От представения по делото договор е видно, че банката е предоставила на ищцата
овърдрафт по картова раплащателна сметка в размер на 2000 лв. със срок на ползване – до
24.07.2009 г. като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвиден в
ОУ на банката /чл.3 от дог./;за ползвания овърдрафт титулярат ползва гратисен период със
срок до 45 дни –ако погаси изцяло дебитното салдо – банката не начислява лихва /чл.6/, а
ако не погаси – заплаща ГЛП в размер на 16% за безналични плащания на ПОС терминали и
18% за всички останали транзакции – чл.7; при неплащане на месечна погасителна вноски
или надвишаване наразрешениея кредитен лимит, банката начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент с надбавка 12%/чл.8/, а за ползване а кредитната
карта титулярът заплаща на банката такси и комисиони съгласно действащата Тарифа за
такси и комисиони на банката, неразделна част от договора.
Приложим закон към момента на сключване на договора за кредит от 24.07.2007 г. е
ЗПК/отм./, в сила от 01.10.2006 г.
РС е приел, че процесният договор не е спазил императивната разпредба на чл.9,ал.1
от ЗПК от 2006 г., тъй като не са посочени начините на прекратяване на договора, както и и
условията за ползване и връщане на кредита, поради което договорът бил недействителен
съгласно чл.14, ал.1 от ЗПК/отм./. Този извод на съда е незаконосъобразен, тъй като в чл.9
ал.1 от ЗПК от 2006 г. изрично е посочено, че е неприложим при договори за овърдрафт по
картови разплащателни сметки. Съгласно чл.10 от ЗПК/отм./ - договорът за потребителски
кредит, свързан с изпълзването на кредтна карта трябва да съдържа задължително: 1.горната
граница на кредита, ако такава е договорена или начините за нейното определяне;
2.условията за ползване и връщане на кредита; 3.ГЛП и разходите, ако има такива,
приложими към момента на сключване на договора, като и условията, при които те могат да
бъдат променяни. ПОС намира, че чл.10 от ЗПК/отм./ е спазен, тъй като е посочен кредитния
3
лимит – 2000 лв., условията за ползване и връщане на кредита са посочени в чл.3,чл.6, чл.7 и
чл.8 от договора, а ГЛП е посочен в чл.7 от договора, където е казано, че ГЛП е 16% за
безналични плащания на ПОС терминали и 18% за всички останали транзакции; разходите
по кредита се формират от такси и комисиони, съгласно действащата Тарифа за такси и
комисиони на банката, която е неразделна част от договора.
По делото е приета ССЕ, изпълнена от ВЛ Д. С. –заключение от 05.07.2021г. На ВЛ е
била поставена задача да отговори как е формирана сумата от 13252,77лв. , в т.ч. главница,
възнаградителна лихва, наказателна лихва и банкови такси и съответно какви суми са
плащани от ищцата по договора за потребителски кредит от 24.07.2007г., ВЛ е посочило, че
по кредита е усвоена и непогасена главница в размер на 2000 лв., договорна лихва за
периода 19.11.2007 – 16.01.2020 г. в размер на 8355,51 лв. и наказателна лихва – 2897,26 лв.
за периода 19.11.2007 – 21.07.2020 г., а платените суми по договора от ищцата са в общ
размер 3095 лв. , вкл.главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва са правилно
начислени. Пред ПОС е назначена нова ССЕ с посочената по-горе задача с ВЛ Б. П., което е
изготвило заключение от 05.03.2024 г., неоспорено от страните и според съда компетентно
изготвено, от което се установява, че ищецата е изтеглила по договора за кр.карта общо
3825,64 лв., дължи възнаградителна лихва в размер на 8355,51 лв. и наказателна лихва –
4120,63 лв., а е погасила общо 3095 лв.
По отношение на възражението за погасителна давност:
Ищцата е направила възражение за погасяване на вземанията на банката по давност
за първи път във второто редовно открито с.з. на 03.06.2020 г., както и в пледоарията по
същество в с.з. на 08.07.2021 г., което ПОС намира за несвоевременно направено, поради
което е преклудирано, съгласно ТР №1/09.12.2013 г. на ВКС по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК,
т.4 , където е казано, че възраженията за погасителна и придобивна давност се преклудират
ако не се предявят от ищеца с исковата молба, съгласно чл.127,ал.2 от ГПК , а от ответника –
с изтичане на срока за отговор на исковата молба.
По изложените съображения ПОС намира, че ВЖ е основателна, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Срещу определение №263588/17.09.2021г по гр.д.№19561/2019г на ПРС, 22 гр.с. , с
което е отказано да измени решението си в частта за разноските по молбата на ищеца с
пр.осн.чл.248,ал.1 ГПК, е подадена ЧЖ. РС отказал да присъди допълнително АВ в размер
на 600 лв. във вр. с чл.7,ал.9 от НМРАВ, която урежда, че за всяко следващо след второто
съд.заседание, на адвоката се дължи възнаграждение в размер на 100 лв. От приложеното
дело ПОС констатира, че причината за отлагането му е била неизготвянето на ССЕ, при
което не са били извършвани други процесуални действия на съда и страните, поради което
не следва да се присъжда допълнително АВ на пълномощника на ищцата – ЧЖ е
неоснователна.
Не до същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението му е
4
неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,
с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск като неоснователен.
С оглед изхода от спора, на въззивника следва да се присъдят направените в
производстото разноски в общ размер 900,78 лв.,съгласно представения списък на
разноските и допълнително внесената сума от 415,78 лв. за вещо лице.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262200/09.08.2021 г., постановено по гр. дело №19561/2019г. по
описа на Пловдивски районен съд, 22 гр. Състав, както и определение №263871/10.11.2021
г. на ПРС, 22 гр.с. по същ.д., в само частта, с което е изменено и допълнено решение
№262200/09.08.2021 г. за осъждане на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***** да
заплати на М. Т. Б., ЕГН ********** сумата 50 лв.- платена ДТ и вместо тях
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от М. Т. Б., ЕГН ********** против
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***** да се признае за установено по отношение
на банката, че М. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** не й дължи сумата от 1000 лева,
предявена частично от общата сума от 13 252.77 лева, заявена като дължима по договор за
потребителски кредит № 125РКО-А-0112 от 24.07.2007 г. по силата на който бил
предоставен овърдрафт с разплащателна сметка № BG87FINV91501000027238 с кредитен
лимит от 2000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената частна жалба от АД“Г.“ чрез адв.К. К.
срещу определение №263588/17.09.2021г по гр.д.№19561/2019г на ПРС, 22 гр.с. , с което е
отказано да измени решението си в частта за разноските по молбата пр.осн.чл.248,ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град ****,
разноските по делото пред ПРС и ПОС в размер на 900,78 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5