Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
08.11.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1122 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.А. (Т.А.), чрез адв. Е.М. ***,
депозирана против наказателно постановление № 38-0000554/15.05.2019г., издадено
от Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.
2 ЗАП, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
по т. 1 от НП, на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 ЗАП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 7,
§ 1 AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП
и чл. 2, § 3 от Регламент 561; по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 11, т.
3 ЗАП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, за
нарушение по чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 и по т. 3 от НП на
основание чл. 93б, ал. 6, т. 2 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1 AETR ДВ 28 от
1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент 561.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано и издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде
отменено наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната
жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира
доводи, че от наказателното постановление не става ясно жалбоподателят, какви
нормативни актове е нарушил и не може да бъде изведена волята на
административнонаказващия орган, и не е ясно дали е приложен Регламент № 561
или AETR, като по този начин е нарушено правото на защита
на жалбоподателя, тъй като за него не е ясно въз основа на коя правна норма и
кой нормативен акт са му наложени наказанията. На следващо място се развиват
съображения, че при текстовото описание на нарушенията не може да се разбере,
какво точно е приел административнонаказващият орган, че представлява
нарушение, с оглед нормативните документи на Европейския регламент и
Европейската спогодба, където е допустимо да бъдат направени отклонения за
ползването на седмичната и дневна почивка, като бъде ползвана намалена такава.
Във връзка с т. 2 и т. 3 НП се навеждат твърдения, че не става ясно, какво
всъщност е конкретното нарушение и не става ясно кога жалбоподателят е ползвал
предходните си седмична и дневна почивки и защо административнонаказващият
орган е приел, че са касае именно за неспазена редовна, а не намалена почивка.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от пълномощника на жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 264833/14.05.2019г., за това, че на 14.05.2019г., около 22,50 часа, в
град Русе, ГКПП „Дунав мост” изход на Р. България, управлявал товарен автомобил
„Волво FH“ кат. N
3, с рег. № 35АЕЕ424, оборудван с дигитален тахограф typ 1381 с № 106534, с прикачено полуремарке Krone, кат.
О 4, с рег. № 07ADA272, като извършвал международен обществен
превоз на товар от Р. Турция за Р. Румъния и осъществил съставите на следните
нарушения: 1. Водачът извършвал превоза с МПС, оборудвано с дигитален тахограф typ 1381 с
№ 106534, като за дата 01.05.2019г., управлявал без прекъсване над 4 часа и 30
минути, като превишението на времето е над 90 минути,
а именно 140 минути и е за времето от 04 часа и 30 минути до 12 часа и 40
минути, които факта са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 7,
§ 1 AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП
и чл. 2, § 3 от Регламент 561. 2. На следващо място било установено в хода на
извършената проверка, че водачът не спазил изискванията за нормална седмична
почивка, като намалението на времето е с над 9 часа и 30 минути, за дата 26.04.2019г.
от 05 часа и 50 мин до дата 03.05.2019г. до 21 часа и 30 минути -
продължителност от 12085 минути или 8 дни 09 часа и 25 минути, които факти са
субсумирани от актосъставителя като нарушение на чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) AETR
ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и
чл. 2, § 3 от Регламент № 561. На следващо място било установено, че водачът не
е спазил изискванията за нормална дневна почивка, като намалението на времето е
с над 2 часа – 144 минути, от 08 часа 36 минути за дата 02.05.2019г. от 07 часа
и 30 минути до 00 часа и 00 минути, с което е прието, че е нарушил чл. 8, § 2,
изр. 1 AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1
ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно деянията,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установените нарушения са наложени административни наказания, както следва: по
т. 1 от НП, на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 ЗАП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 7, § 1 AETR ДВ 28
от 1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент 561; по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 ЗАП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение
по чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 и по т. 3 от НП на
основание чл. 93б, ал. 6, т. 2 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1 AETR ДВ 28 от
1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент 561.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от нарушенията и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също
и конкретните законови разпоредби, под които са субсумирани фактите, установени
от административнонаказващия орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
При
описание на първото нарушение и в АУАН и в НП, изрично е посочено неспазеното
нормативно изискване, което се изразява в управление без прекъсване над 4 часа
и 30 минути; констатираното превишение – над 90 минути,
а именно 140 минути, както и датата и часовете на управление от страна на
водача с посочване на началния и крайния момент, а именно 01.05.2019г. от 04
часа и 30 минути до 12 часа и 40 минути.
При
описание на второто нарушение, както в АУАН, така и в НП изрично е посочено,
какво изискване не е спазил водачът, а именно, че се касае за неспазване на
изискванията за нормална седмична почивка, установеният период на конкретното
намаление, което е с над 9 часа и 30 минути, посочени са датите и конкретния
времеви интервал, а именно за дата 26.04.2019г. от 05 часа и 50 мин до дата
03.05.2019г. до 21 часа и 30 минути, което е продължителност от 12085 минути
или 8 дни 09 часа и 25 минути.
При
описание на третото нарушение, както в АУАН, така и в НП отново изрично е
посочено, какво изискване не е спазил водачът, а именно, че се касае за
неспазване на изискванията за нормална дневна почивка, установеният период на
конкретно установеното намаление – 144 минути и че същото е с над 2 часа,
ползваният период на почивка, а именно 08 часа и 36 минути, както и са посочени
датата (02.05.2019 г.) и конкретният времеви интервал (от 07:30 часа до 00:00 часа).
Налице
е единство между описанието на всяко едно от нарушенията и приетата за нарушена
разпоредба под която същите са субсумирани.
Не е
налице неяснота досежно приложимия нормативен акт като по този начин да е
нарушено правото на защита на санкционираното лице. В самия АУАН, който поставя
началото на административнонаказателното производство, изрично е посочено, че всяка
една от приетите за нарушени разпоредби на чл. 7, § 1, чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) и чл. 8, § 2, изр. 1 са от АETR.
Същите разпоредби са цитирани и в НП, макар и не толкова прецизно, но това
според настоящия съдебен състав не е нарушило правото на защита на наказаното
лице, да разбере за какви конкретни нарушения е ангажирана неговата
отговорност, чрез посочване на фактите и правната квалификация на същите и
според настоящият съдебен състав е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Неоснователни
са оплакванията, че е допуснато съществено процесуално нарушение при описанието
на нарушението, с оглед на това, че не е посочено защо е прието, че се касае за
нормална, а не намалена седмична, респективно дневна почивка.
Действително
чл. 8, § 6 от AETR предвижда различни хипотези, включително и изключения от
общото правило от този текст, но както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган съгласно чл. 42, т. 5,
съответно чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН са задължени да посочат в АУАН и НП законовите
разпоредби, които са били нарушение, което именно са направили, при липсата на
данни за наличието на някое от предвидените в нормата изключения.
В този
смисъл са и Решение от 28.10.2019г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 260 по описа на съда за 2019г., Решение от 18.10.2019г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 223 по описа на съда за 2019г.
и Решение от 14.10.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД №
271 по описа на съда за 2019г.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на
жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да е довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице, да разбере за какви конкретни
нарушения е ангажирана неговата отговорност.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна,
а именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина три
административни нарушения по чл. 7, § 1 AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561,
чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) AETR ДВ 28 от 1995г., във вр.
чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561 и чл. 8, § 2, изр. 1
AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл.
2, § 3 от Регламент 561, както от обективна, така и от
субективна страна.
От
гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество
на свидетел на актосъставителя Ю.Д.С., а така също и
от писмените доказателствени средства, приобщени по преписката – разпечатка на
дигиталната карта на водача безспорно се установяват и доказват всички изложени
в обстоятелствената част на АУАН и НП фактически констатации, които подведени
под хипотезиса на правните норми, обосновават извод,
че жалбоподателят, е осъществил съставите на всяко едно от трите нарушения.
По
отношение на нарушението по т. 1 от НП.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 7, § 1 от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
(AETR), след период на управление от четири часа и половина водачът ползва
прекъсване от най-малко 45 минути, освен ако не започва период на почивка.
От
доказателствата по делото безспорно се установява и доказва, че водачът е
управлявал без прекъсване, през времето от 04 часа и 30 минути до 12 часа и 40
минути на дата 01.05.2019г., като превишението е над
90 минути, а именно 140 минути.
По
отношение на нарушението по т. 2 от НП.
Съгласно
разпоредбата на по чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) от Европейска спогодба за работата
на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози (AETR), приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент № 561/2006, през всеки две последователни седмици водачът ползва
най-малко (ii) една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка
от най-малко 24 часа.
Необходимо и достатъчно условие,
за да е налице състава на това административно нарушение от страна на водача, е
да се установи, че водачът не е спазил изискванията за ползване на нормална
седмична почивка, което безспорно се установява и доказва от събраните в хода
на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита на актосъставителя Ю.Д.С., а така също и то писмените такива
представената разпечатка от дигиталния тахограф.
По отношение на нарушението по т.
3 от НП
Съгласно правилото на чл. 8, § 2,
изр. 1 от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), приложима на основание чл.
78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561/2006, за всеки период от 24
часа след края на предходната дневна почивка, водачът трябва да е ползвал нова
дневна почивка.
В настоящият случай от доказателствата
по делото съдът намира за безспорно установено и доказано, че водачът не е
спазил това изискване, като констатираното намаление на времето е с над 2 часа,
а именно 144 минути за дата 02.05.2019г.
И по отношение на трите нарушения
са приложими именно разпоредбите на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR).
Разпоредбата на чл. 2, § 3 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г.
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, изрично предвижда, че за международни транспортни
операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са
договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване.
Управляваното от жалбоподателя превозно
средство е с регистрация в Република Турция, която е страна по спогодбата,
поради и което, и по силата на чл. 2, § 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006
правилата на Европейската спогодба (AETR) намират приложение, за цялото
пътуване, включително за частта от маршрута, когато е извършван превоз в
държави, които не са страна по тази спогодба.
В същият смисъл е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 08.08.2019г.,
постановено по КАНД № 175 по описа на съда за 2019г., Решение от 20.09.2019г.,
постановено по КАНД № 198 по описа на съда за 2019г. и Решение от 30.07.2019г.
постановено по КАНД № 183 по описа на съда за 2019г.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти
за всяко едно от трите нарушения са субсумирани под приложимият нормативен акт.
Въз основа на правилно
установените факти, касаещи всяко едно от трите нарушения, правилно е издирена
и приложена и съответстващата санкционна разпоредба, като по т. 1
от НП, на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 ЗАП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушението по чл. 7, § 1 AETR, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561;
по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение по чл. 8,
§ 6, б. „а“, (ii) AETR, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и
чл. 2, § 3 от Регламент 561 и по т. 3 от НП на основание чл. 93б, ал. 6, т. 2
ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за
нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1 AETR, вр. чл. 78,
ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561.
По отношение на всяко едно от
нарушенията санкцията е в абсолютен размер, именно какъвто размер на санкцията,
предвидена за всяко едно от нарушенията е наложена на нарушителя.
Правилно, съобразно разпоредбата
на чл. 18 ЗАНН за всяко едно от нарушенията е ангажирана отговорността на
дееца.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нито едно от извършените
нарушения не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършените от
жалбоподателя нарушения, разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Самите нарушения
касаят дейност, строго регламентирана от международното право, с цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата и конкретните превишения на
времето на управление без прекъсване и нарушенията на изискванията за намалена
нормална дневна и седмична почивка, също са значителни сами по себе си, което
от своя страна повишава обществената опасност на всяко едно от тези деяния и
изключва приложимостта на чл. 28 ЗАНН.
По
изложените мотиви жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000554/15.05.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на Т.А. (Т.А.), роден на ***г., гражданин на Република Турция са
наложени следните административни наказания: по т. 1 от наказателното постановление, на основание чл. 93б, ал.
4, т. 3 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл. 7, § 1, AETR ДВ 28 от
1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент 561; по т. 2 от наказателното
постановление, на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 ЗАП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1000 (хиляда) лева, за
нарушение по чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 и по т. 3 от наказателното постановление, в която част на основание
чл. 93б, ал. 6, т. 2 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1 AETR ДВ 28
от 1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент 561
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: