Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260346
гр. Пловдив, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV
н.с., в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4495/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 20-0435-000143 от 08.06.2020 г. на Г.Н.М. – Началник РУ към ОД на МВР
Пловдив, 02 РУ Пловдив, с което на И.П.Б., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на
основание чл.178д от ЗДвП – глоба в размер
на 200 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че нарушението не е
извършено, мястото където е паркирал не е било обозначено по надлежния ред,
описанието е бланкетно и неясно, сочи че се с НП се въвеждат нови факти, както
и че актосъставителят няма компетентност да съставя АУАН.
Жалбоподателят И.Б., редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание, представлява се от адв.М.К., който сочи че са събрани
доказателства, че нарушението не е извършено от клиента му и иска отмяна на
наказателното постановление, претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата страна – 02 РУ
Пловдив при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
На 29.05.2020 г. жалбоподателят И.Б.
управлявал лек автомобил „БМВ” с рег. № **, собственост на Р.В.в гр.Пловдив.
Около 13.40 часа същият паркирал автомобила си на бул. „Васил Априлов” срещу №
88 на паркомясто определено за хора с трайни увреждания. Местоположението на
автомобила било възприето от полицейския служител при 02 РУ при ОД на МВР
Пловдив – св.П.П., който установил че жалбоподателят Б. излязъл от офис на
мобилен оператор и заявил, че е бил вътре да заплати сметка. Св.П. установил,
че на автомобила липсва стикер за инвалидност. След като установил
самоличността на водача, св.П. съставил на И.Б. АУАН за нарушение на чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП. Последният подписал съставения АУАН, като отбелязал в
графата за възражение, че няма такива. Въз основа на съставения АУАН било
издадено процесното НП.
В хода на съдебното следствие,
разпитан като свидетел, полицейският служител П.П. сочи, че преди да състави
АУАН е изчакал до автомобила да се появи водачът му.
В хода на съдебното следствие е
разпитан като свидетел приятел на жалбоподателят – св.Д.М., който сочи че е
видял как на жалбоподателят му се съставя АУАН. Сочи, че не е говорил с него на
този ден, но автомобилът е бил спрян на нормално парко място леко косо. В
последствие сочи, че там има пътен знак, който не се вижда, знакът е за
инвалиди, но е сложен високо, мястото не е обозначено долу за инвалиди.
Приобщени по делото са и писмо от
Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ и схема на
вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на административен адрес
гр.Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 88.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителна
заповед, писмо от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ и
схема на вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на административен
адрес гр.Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 88 както и от показанията на св. П.П., които
съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви и същите не се оборват
от други доказателства по делото.
Показанията на св.Д.М. се
кредитират, но от същите не може да се установи категорично къде точно е бил
паркиран лекия автомобил на жалбоподателят. Това е така, тъй като св.М.сочи, че
автомобилът е бил паркиран на нормално място, но в последствие сочи, че там е
имало знак за инвалиди, който не се е виждал тъй като е бил високо поставен и
закриван от дърво. С оглед на тези противоречия съдът приема, че св.М.е
възприел паркирания лек автомобил на жалбоподателят И.Б., но не може само от
показанията на св.М.да се направи извод, че автомобилът не е бил паркиран на
място за хора с увреждания.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е
безспорно доказано осъществяването на визираните в НП нарушения по чл.98, ал.2,
т.4 от ЗДвП доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на 29.05.2020
г., около 13.40 часа жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ” с
рег. № ** в гр.Пловдив, който е паркирал на бул.“Васил Априлов“ срещу № 88 на
паркомясто определено за хора с трайни увреждания. За да приеме, че автомобилът
е бил паркиран на такова място съдът отчита показанията на свидетеля П., който
сочи че водачът е дошъл към автомобила от офис на мобилен оператор. От тези
факти може да се заключи, че не се касае до престой на МПС. Това е така, тъй
като определението за престояващо пътно превозно
средство е дадено в
§1, т.44 от Допълнителните разпоредби на
Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата. Съгласно него такова е пътно превозно средство, спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. От доказателствата по делото пък
се установява, че водачът на автомобила е бил извън моторното превозно
средство, поради което и не може да се приеме, че спирането е било за
ограничено време. Следва да се посочи и че показанията на св.М.не са такива,
които да оборят категорично показаниятъа на св.П. и доказателствената сила на
редовно съставения АУАН. Доколкото е доказано, че същият няма и валидно
разрешение за паркиране на места предназначени за обслужване на хора с
увреждания, съдът счита че е доказано извършването на нарушение по чл.98 ал.2, т.4 от
ЗДвП.
Не може да се счита, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото АУАН е съставен в законоустановения срок, в него и в НП са дадени
подробни описания на извършените нарушения и липсват основания да се приеме, че
правото на защита на жалбоподателя е било нарушено. Твърденията за твърде
лаконично описание на нарушението не могат да бъдат споделени, тъй като изрично
се сочи в АУАН и НП, че водачът не е имало право да паркира на място за хора с
увреждания. Непосочването на това, че липсва валиден стикер за инвалиди
поставен на автомобила не е от такова естество, че да направи неясно описанието
на нарушението до степен, че да се наруши правото на защита на жалбоподателят.
Недоказани и неоснователни са и възраженията, че в НП се въвеждат нови факти,
които не са описани в АУАН, като така наказващия орган повдига нови обвинения.
Неоснователни са и възраженията,
че мястото където е паркирал жалбоподателят не е обозначено по съответния ред.
От приложените доказателства се установява, че съгласно утвърдената схема има
поставен пътен знак, който да указва кои места са отредени за паркиране от
автомобили управлявани или обслужващи хора с увреждания. От показанията на св.М.пък
се установява, че действително към датата на нарушението е имало пътен знак
указващ това обстоятелство на соченото място.
Що се касае до наложената санкция съдът счита, че следва да посочи, че за
нарушението по чл.98 ал.2, т.4 от
ЗДвП санкцията е определена в твърд размер, поради което и наказващия орган не
е имал възможност за индивидуализация.
Следва да се посочи, че
нарушението не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото
обществената му опасност не се отличава
с по-ниска степен в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0435-000143 от 08.06.2020 г. на Г.Н.М. – Началник РУ към ОД
на МВР Пловдив, 02 РУ Пловдив, с което на И.П.Б., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание на
основание чл.178д от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.