Решение по дело №1242/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 1151

 

15.10.2019г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII-ми  граждански състав

На  25.09.2019г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                 ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело № 1242 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е   по реда на чл. 258  и сл. от ГПК. 

             

 

 

Образувано  по въззивна жалба, подадена от  В.М.К., с ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. С.М.,  против Решение №1425/15.04.2019г. по гр.д.№5330/2018г. по описа на РС-Пловдив , с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от  жалбоподателя  главен иск  с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК  за признаване за установено, че не  дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,  поради погасяване на задължението чрез плащане на сумата от 339.68 лв. – част от главница, възлизаща в пълен размер на 399.56 лв. ведно със законната лихва, възлизаща към датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2018 г. в размер  на 29.03 лв., и евентуален иск по чл. 439, ал. 1 ГПК  , че не дължи процесните суми на търговското дружество, поради изтекла в негова полза погасителна давност, за които в полза на търговското дружество е издадена Заповед № 1412/07.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист   и образувано изп. д. № 325 по описа на ЧСИ рег. № 827 – Величко Апостолов, продължено от ЧСИ рег. № 824 – Константин Павлов, под № 7472/17 г..

            Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение ,  

 

 

 

поради нарушение на материалния закон и конкретно на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Жалбоподателят поддържа , че преценката направена от първоинстанционния съд  относно реда на погасяване на задълженията  е неправилна и не е съобразено, че  сумата от 350 лева- юрисконсултско възнаграждение  , не е била претендирана от взискателя нито с молбата за образуване на изпълнителното дело, нито в по-късен момент, поради което не следва да бъде включена  в общия размер на дълга. По тези съображения се поддържа погасяване в цялост на задълженията, обективирани в издадената срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, в това число и досежно присъдените суми за съдебни разноски. Релевирани са оплаквания и за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд , че  в негова полза не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Оспорват се изводите  на съда, че извършените удръжки въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника  , представляват действия , годни да прекъснат изтичане на погасителната давност. Твърди, че  годно изпълнително действие е само налагането на запор върху трудовото възнаграждение , но не и постъпване на суми от трети задължени лица.С оглед изложеното се прави искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявената претенция.

             

 

 

 

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който взема становище за нейната неоснователност.Оспорват се твърденията на жалбоподателя,че търговското дружество не е претендирало  юрисконсултско възнаграждение в размер от 350 лева. Такова е заявено за събиране от взискателя още с молбата за образуване на изпълнителното дело , прието за събиране от ЧСИ , като е включено в изпратените до длъжника ПДИ, искания за налагане на запори и възбрани.Поддържа се , че първоинстанционният съд правилно е приложил реда за погасяване на задълженията уреден в разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД  и при спазване на указанията по приложение на материалния закон дадени от ВКС  с ТР №3/17г.  на ОСГТК . Оспорват се и твърденията на жалбоподателя, че вземането е погасено по давност , като се твърди че търговското дружество   е  предприело изпълнителни действия и сезирало многократно съдебния изпълнител с искане за предприемане  на такива , поради което не налице период по -дълъг от 3 години, водещ до погасяване на вземането по давност.

            Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

             

 

 

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

             

 

 

 

Производството по делото е образувано по предявен от В.М.К., с ЕГН **********, ,главен иск  с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,  за признаване за установено, че не  дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,  поради погасяване на задължението чрез плащане на сумата от 339.68 лв. – част от главница, възлизаща в пълен размер на 399.56 лв. ведно със законната лихва, възлизаща към датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2018 г. на 29.03 лв., и евентуален иск по чл. 439, ал. 1 ГПК  , че не дължи процесните суми на търговското дружество, поради изтекла в негова полза погасителна давност, за които в полза на търговското дружество е издадена Заповед № 1412/07.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист   и образувано изп. д. № 325 по описа на ЧСИ рег. № 827 – Величко Апостолов, продължено от ЧСИ рег. № 824 – Константин Павлов, под № 7472/17 г..

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Страните не спорят, че процесните вземания са възникнали на договорно основание – за цената на доставена топлинна енергия и за обезщетение за забава, за които вземания от страна на ответника „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е инициирано заповедно производство по чл.410 ГПК, във връзка с което в негова полза, против ищеца В.М.К. с ЕГН **********, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д. № 1412/2014 г. по описа на ПРС, която заповед не е оспорена от длъжника в законоустановения срок с подаване на възражение по чл.414 ГПК, поради което и въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист на 07.05.2014 г., като за принудителното осъществяване на процесните вземания, въз основа на така издадения изпълнителен лист, е  образувано изп. д. № 325 по описа на ЧСИ рег. № 827 – Величко Апостолов, продължено от ЧСИ рег. № 824 – Константин Павлов, под № 7472/17 г.

Предметът на проверка на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно преценката на факта на извършеното в хода на изпълнителното дело плащане от страна на ответника съответно на 12.12.2014г. на сумата от 583,63 лева и на 19.12.2014г. на сумата от 116  лева и реда по който с  тези плащания се погасяват паричните задължения спрямо търговското дружество.

За да отхвърли предявения главен иск районният съд е изложил съображения,че  ответното дружество не е приело извършените от ищеца плащания  в посочения от него ред , поради което приложение и съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3 по т. д. № 3/17 г. на ОСГТК, следва да намери разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД уреждаща последователността на погасяване на главни и акцесорни задължения.Така кредитирайки неоспореното от страните заключение по ССЕ, съдът е приел, че с направените от длъжника в хода на изпълнителното дело плащания  са били погасени разноските по заповедното производство в размер на 125 лева, таксата за образуване на изпълнителното дело в размер на 440 лева,  юрисконсултското възнаграждение в размер от 350 лева и част от лихвите за забава в размер на 18,63 лева, но не  и главницата по процесния изпълнителен лист.

По наведения с въззивните жалби на страните довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

С Общите условия на топлофикационното дружество е предвиден ред за погасяване на паричните задължения от клиентите  – чл. 44, ал. 3 от ОУ действащи към датата на плащането , регламентиращ , че когато сумата, платена от купувача не е достатъчна да покрие законната лихва, съдебните разноски и главницата, погасяват се първо разноските, след това лихвата и накрая - главницата. Този ред на погасяване на задължението съответства, както  на нормативно  уредения в чл.76,ал.2 от ГПК , но и на и задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК,според които за погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД-при недостатъчно изпълнение се погасяват най - напред разноските, след това лихвите и най - после главницата. Според цитирания акт по отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна, като законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Същевременно по делото е установено,  че задължението на длъжника по изпълнителното дело възлиза  в размер от 399,56 лева-главница;  59,07 лева-обезщетение за забава  за периода 01.01.2012г.-29.01.2014г.;168,98 лева- обезщетение за забава за периода 30.01.2014г.-30.03.2018г.;125 лева-разноски направени от взискателя в заповедното производство;350 лева-разноски на взискателя за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителния процес;140,10 лев- заплатени от взискателя авансови такси; 90 лева- такси по ЗЧСИ.

Възражението на жалбоподателя,че сумата от 350 лева- юрисконсултско възнаграждение  , не е била претендирана от взискателя и не следва да бъде включена  в общия размер на дълга са неоснователни. Процесното вземане  е заявено за събиране от взискателя още с молбата за образуване на изпълнителното дело , прието за събиране от ЧСИ , като е включено в изпратените до длъжника ПДИ, искания за налагане на запори и възбрани.Същото не е оспорено от длъжника по предвидения специален ред за това-чл.435,ал.2,т.7 от ГПК  и евентуалните възражения на длъжника за неговата недължимост или прекомерност не могат да се изследват в настоящия исков процес.

Според заключението на вещото лице по приетата  в първоинстанционното производство ССЕ, което съдът като компетентно изготвено и неоспорено от страните кредитира, постъпилите плащания в резултата на доброволно погасяване на дълга от длъжника и на приложените от съдебния изпълнител принудителни способи, са в общ размер на сумата от 826,60 лева.Същите са  осчетоводени от ответното търговско дружество и са  отнесени по партидата на ищеца.

Изхождайки  от посочения ред на погасяване, съдът установява, че сумата от 826,60 лева не е достатъчна да покрие претендираните вземания, като най - напред се погасяват разноските, след това лихвите и на последно място главницата.Направеният от длъжника избор на поредността на погасяване на задължението не обвързва кредитора, , поради което с платените 826,60 лв. се погасяват първо задълженията за разноските възлизащи в общ размер от 705,10 лева . Остатъкът от 121,50 лв. погасява част от лихвите за  забава възлизащи в общ размер от 228,05 лева  , при което остава непогасен остатък в размер от 339,56 лева-главница и 106,55 лева-лихви за забава.

Следователно предявеният от ищеца главен иск за установяване на недължимостта на сумата от 339.68 лв. –главница и на обезщетение за забавеното й плащане в размер  29.03 лв. , поради погасяване на дълга чрез плащане, е неоснователен и правилно е бил отхвърлени от първоинстанционния съд.

Поради отхвърлянето на главния иск се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения от ищеца евентуален иск, основаващ се на направеното правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

В настоящия случай приложение намира кратката тригодишна погасителна давност, тъй като задължението за заплащане на консумирано количество топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в който смисъл е ТР 3/18.05.2012 г., по т.д.№3/2011г. ОСГК на ВКС.

Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС №3/80г. е загубило сила  и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение.

Отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. има действие  обаче от 26.06.2015 г. – датата, на която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, в който смисъл е Решение №51 от 21.02.2019г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., ГК    и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ІV г. о.

Следователно до 26.06.2015 г. давността по отношение на сумите, които  В.К.  е осъден да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г. и към датата на подаване на исковата молба в съда -20.03.2018г. не е изтекла.

С оглед на изложеното вземането на  топлофикационното дружество не е погасено по давност и предявеният от ищеца иск следва да бъде отхвърлен като  неоснователен.

Тъй като изводите на въззивния съд  съвпадат с тези направени от районния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор в полза на  въззиваемото търговско дружество следва да се присъдят направените  във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) вр.  чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло  Решение № 1425 от  15.04.2019 г. постановено по гр.д. № 5330/ 2018 г. по описа  на Районен съд –Пловдив, ХIХ-ти гр. състав.                          

ОСЪЖДА В.М.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,  сумата от 100 лева -разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

      2.