Р Е Ш Е Н И
Е № 238
гр. Сливен, 13.12.2022
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на тридесети ноември
през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Ваня Фърчанова и с участието на
прокурора Красимир
Маринов
като разгледа докладваното от
председателя КАНД № 248 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Х.Ж.Ж., чрез пълномощника му адв.С.Р.
***, против Решение № 401 от 18.10.2022 г., постановено по АНД №
20222230200508/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен, в частта, с която е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 21-0804-002445
(в решението е допусната техническа грешка, като е посочен № 22-0804-002445) от
31.08.2021г. на Началника на сектор „Охранителна полиция" при РУ на МВР –
Сливен при ОД на МВР- Сливен, с която на Х.Ж.Ж., с
ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.
1 и 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „Глоба" в размер на 150 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба" в размер на 150 лева за
нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, както и в частта, с която Х.Ж.Ж. е осъден да заплати на ОД на МВР- Сливен направените по
делото разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен
съд – Сливен е неправилно в обжалваната част, в която е
прието, че касаторът е извършил административно
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Твърди, че
не е доказано от обективна страна извършването на нарушението. Счита, че не
следва да се кредитират показанията на свидетелите, тъй като не си спомняли
нищо съществено. От представените снимки се виждало, че маневрата не е
изпреварване, а заобикаляне на спрели автомобили. Моли съда да постанови
решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен в обжалваната част,
като неправилно. Претендира разноски пред касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
С.Р. ***, който заявява, че поддържа касационната жалба. Моли съда да постанови
решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен.
Претендира
адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Ответникът по касация - ОД на МВР -
Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В постъпило по делото
писмено становище от пълномощник заявява, че оспорва подадената жалба като
неоснователна. Счита проведеното административнонаказателно
производство за изцяло законосъобразно, а решението на районния съд за правилно
и обосновано. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Съдът,
като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Въз основа на събраните по делото доказателства,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.08.2021 г.
около 10,42 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. №***
по бул. „Цар Освободител“, гр. Сливен, до хотел „Централ“ в посока
съдебната палата, като не се е съобразил с пътната
маркировка в участъка - единична непрекъсната линия „М-1“, изпреварил е три
автомобила и навлизайки в пътната лента, предназначена за насрещното движение е
създал непосредствена опасност за движението, опасност от удар с лекия
автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, който в този момент се е
движел в тази лента. Така предприетото изпреварване от страна на жалбоподателя
принудило водача на п. автомобил „Пежо 307“ – п. с.св. Д. К., да спре рязко, за
да избегне пропусне навлязлото срещу него МПС. Участник в движението по бул.
„Цар Освободител“ бил и друг п. с., който управлявал третата кола пред лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, която била изпреварена от жалбоподателя
точно преди хотел „Централ“ и пешеходната пътека.
Предвид констатираното, на Ж. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за нарушение на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП, на
чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение, впоследствие началникът на сектор „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР – Сливен, при ОД на МВР- Сливен, възприел същата
фактическа обстановка, като издал процесното наказателно постановление № 21-0804-002445
от 31.08.2021г..
За да потвърди НП в частта, с която на Ж. за нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.
1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 150
лева и за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1,
т.5, предл.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба" в размер на 150 лева, РС - Сливен приел, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е извършил посочените нарушения, които са описани правилно в
АУАН и в НП.
Пред районния съд са разпитани свидетелите: Р. И. –
очевидец; Д. К. – очевидец, присъствал при установяване на нарушението и а.– Я.
З.. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели изцяло като безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.
Решението на Районен съд - Сливен е валидно, допустимо
и правилно.
Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП вменява на участниците
в движението задължение да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Съгласно чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, водач, който изпреварва, е
длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея. За неспазване предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението, в чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е определено
наказание - глоба във фиксиран размер от 150 лева.
Настоящият касационен състав счита, че правилно
районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило състава на нарушенията,
за които е привлечено към административнонаказателна
отговорност.
Направените изводи от решаващият съд се споделят
изцяло от касационната инстанция, като за тяхната обоснованост в делото са
налице писмени и гласни доказателства. Наведените в касационната жалба
възражения и твърдения останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не
бяха ангажирани доказателства в тази насока.
За неоснователно се преценява оплакването, че
въззивният съд неправилно е приел за безспорно установена фактическата обстановка,
описана в АУАН. В обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от
които е видно, че фактическата обстановка, описана в АУАН е достоверна. Изложените
мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не намира за нужно
да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК. Съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесният
АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т. е. представлява редовно
съставен акт, а в хода на съдебното производство пред РС - Сливен не са събрани
доказателства, които да опровергават материалната му доказателствена сила. След
като в производството по обжалване не са ангажирани доказателства, оборващи
презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за
безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка
и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност
на нарушението.
Неоснователно е оплакването, че с оглед изхода на
делото пред районния съд, в полза на ОД на МВР – Сливен неправилно са присъдени
разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, релевирано в касационната
жалба. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В ал. 4 на същата разпоредба е посочено, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С
решението си районният съд е потвърдил обжалваното НП в частта, с която са
наложени административни наказания в общ размер от 300 лева и е отменил НП в частта, с която са наложени административни наказания в общ размер от
20 лева. При този изход на делото е спазена разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. Няма данни и не се твърди от касационния жалбоподател, да е подавана
молба за допълване на решението в частта на разноските, по претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на жалбата.
Оплакване в този смисъл не е направено и с подадената касационна жалба.
Настоящият състав не намира основания да приеме, че са
налице сочените касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното
решение, поради което същото като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото се явява неоснователно
искането на касатора за присъждане на разноски.
Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 401
от 18.10.2022 г., постановено по АНД № 20222230200508/2022 г. по описа на
Районен съд – Сливен в частта, с която е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 21-0804-002445 от
31.08.2021г. на Началника на сектор „Охранителна полиция" при РУ на МВР –
Сливен, при ОД на МВР- Сливен, в частта, с която на Х.Ж.Ж.,
с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.
1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 150
лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба" в размер на 150 лева за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.