РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 01.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9969/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 96289/26.07.2019 г., предявена от В.В.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против „Д.И.“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** и Д.Р.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът
В.В.М. твърди, че на 21.11.2016 г. е сключил с „Д.И.“ ЕООД и Д.Р.В., като
солидарен длъжник и поръчител, предварителен договор за учредяване на право на
строеж срещу обезщетение с жилищни площи, по силата на който „Д.И.“ ЕООД се задължило
срещу учреденото от ищеца право на строеж върху УПИ V-424, в квартал 206а,
местност „Подуене-Редута“, ул. „********, СО - район „Слатина“, гр. София, да
построи със собствени средства и за своя сметка жилищна сграда съобразно
предвижданията на квартално-застроителния план и предаде на ищеца обекти в
сградата, съставляващи по площ 35% от надземната и подземната застроена площ на
сградата.
На
21.03.2017 г., между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за
учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда
с магазин и подземни гаражи, по силата на който В.В.М. си запазил право на
строеж върху следните обекти в сградата:
1.
Магазин
за промишлени стоки, разположен на първи (партерен) етаж със застроена площ от
545.70 кв. м., състоящ се от търговско помещение, склад и санитарен възел с два
самостоятелни входа заедно със 17.24% идеални части от общите части на
сградата;
2.
Апартамент
№ 2, разположен на втори етаж със застроена площ от 85,05 кв. м., състоящ се от
антре и коридор, дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални, баня с
тоалетна, тоалетна, склад и две тераси, заедно с 2.69 % идеални части от общите
части на сградата;
3.
Апартамент
№ 8, разположен на трети етаж със застроена площ от 63,50 кв. м., състоящ се от
антре и коридор, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, баня с
тоалетна, склад и два балкона, заедно с 2.01 % идеални части от общите части на
сградата;
4.
Апартамент
№ 14, разположен на трети етаж със застроена площ от 53,05 кв. м., състоящ се
от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна,
склад и балкон, заедно с 1.68 % идеални части от общите части на сградата;
5.
Апартамент
№ 19, разположен на четвърти етаж със застроена площ от 85,77 кв. м., състоящ
се от антре и коридор, дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални, баня с
тоалетна, тоалетна, склад и балкон, заедно с 2.71 % идеални части от общите
части на сградата;
6.
Апартамент
№ 22, разположен на пети етаж със застроена площ от 63,55 кв. м., състоящ се от
антре и коридор, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, баня с
тоалетна, склад и два балкона, заедно с 2.01 % идеални части от общите части на
сградата;
7.
Апартамент
№ 25, разположен на пети етаж със застроена площ от 85,55 кв. м., състоящ се от
антре и коридор, дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални, баня с
тоалетна, тоалетна, склад и балкон, заедно с 2.70 % идеални части от общите
части на сградата;
8.
Апартамент
№ 29, разположен на подпокривен етаж със застроена площ от 136,54 кв. м.,
състоящ се от антре и коридор, дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални,
кабинет баня с тоалетна, тоалетна, склад и две тераси, заедно с 4.38 % идеални
части от общите части на сградата;
9.
Гараж
№ 1, разположен в сутерена със застроена площ от 17.76 кв. м., заедно с 3.85 %
идеални части от общите части на подземните гаражи;
10.
Гараж
№ 2, разположен в сутерена със застроена площ от 16.64 кв. м., заедно с 3.60 %
идеални части от общите части на подземните гаражи;
11.
Гараж
№ 22, разположен в сутерена със застроена площ от 16.40 кв. м., заедно с 3.55 %
идеални части от общите части на подземните гаражи;
12.
Гараж
№ 23, разположен в сутерена със застроена площ от 16.84 кв. м., заедно с 3.65 %
идеални части от общите части на подземните гаражи;
13.
Гараж
№ 24, разположен в сутерена със застроена площ от 20.97 кв. м., заедно с 4.54 %
идеални части от общите части на подземните гаражи.
Ищецът
твърди, че обектите, върху които си е запазил правото на строеж са били
определени по представена от дружеството таблица –площоразпределение към одобрен
инвестиционен проект на фаза „идеен проект“. Съгласно тази таблица, избраните
от него обекти надвишавали с 11.66 кв.м.
общото обезщетение от 35 %, поради което и ищецът заплатил на ответното
дружество 18 910 лева, представляваща левовата равностойност на 9328 евро,
платена в британски лири.
Срокът
за предаване на обектите, които му се дължат като обезщетение е бил 02.05.2019
г., но към предявяване на исковата молба „Д.И.“ ЕООД все още не е изпълнило
това свое задължение.
Ищецът
твърди, че се е оказало, че обектите, за които си е запазил правото на строеж и
които трябвало да отговарят да уговореното обезщетение в размер на 35 % от
застроената площ на сградата, в действителност са с по-малка площ. Поради това
му се дължало връщането на допълнително заплатената сума в размер на
18 910 лв.
Ответникът дължал на ищеца и заплащането 31.46
кв. м., с колкото била по-малка площта на реално застроеното в сравнение с
уговореното обезщетение.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответниците да
бъдат осъдени да му заплатят солидарно:
- сумата
от 18 910 лева - неоснователно
заплатена за 11.66 кв.м., с колкото избраните
от ищеца обекти надвишавали общото
обезщетение от 35 % според изготвеното от „Д.И.“ ООД площообразуване,
- сумата
от 82 090 лева, представляващи
стойността на 31.46 кв. м. (31.46 кв. м. х 2 609 лв.), с които площта на
обектите, представляващи обезщетение е по-малка от дължимите му 35 % от
застроената (надземна и подземна) площ на сградата.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответниците „Д.И.“ ЕООД и Д.Р.В. са депозирали отговори
на исковата молба. Ответниците не оспорват сключването на твърдените договори,
с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорват исковете с възражението, че
са недопустими, евентуално неоснователни. Ответникът В. сочи, че естеството на
предварителния договор от 21.11.2016 г. не предполага наличието на „солидарен
длъжник“ и „поръчител“, както и че солидарната отговорност следва да се
установи от страната, която се позовава на нея.
Ответниците
излагат съображения, че предварителният договор от 21.11.2016 г. се е изчерпал
откъм съдържание със сключването на нотариалния акт от 21.03.2017 г., с който
се дерогират и преуреждат клаузите на предварителния договор. Те твърдят, че
описаните в нотариалния акт имоти, собственост на ищеца, съответстват точно на
договорените в предварителния договор проценти обезщетение. Проектите, въз
основа на които била изградена сградата, както и всички изчисления по тях, били
изготвени от лицензирани проектанти, строители и оценители и не били променяни
по време на строителството. По сигнал на ищеца били извършени множество
проверки, завършващи с едно и също заключение – че не са налице отклонения от
одобрените проекти. Самият ищец, на 01.03.2019 г. подписал Акт - образец 15, а
впоследствие на 29.08.2019 г. за сградата било издадено Удостоверение за въвеждане
в експлоатация. Молят, исковете да бъдат отхвърлени. Претендират направените по
делото разноски.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 21.11.2016 г. В.М., като
учредител, и „Д.И.“ ООД, като приобретател, са сключили предварителен договор
за учредяване на право на строеж срещу обезщетение с жилищни площи (видно от договора, приложен на л. 9-17 от делото). С него ищецът се е
задължил да учреди на дружеството правото да построи жилищна сграда в
собствения му имот, а именно: УПИ V-424, кв. 206А, м. „Подуяне-Редута“, ул. „********, район Слатина, обл. София
(столица). Дружеството се е задължило да построи със свои средства и за своя
сметка, жилищна сграда, съобразно с предвижданията на квартално-застроителния
план и изискванията на предварително съгласуваните със учредителя и изготвени
от приобретателя идеен и работен проект (чл. 1, ал. 2 от договора). В чл. 4 от
договора страните са уговорили, че като
обезщетение за учреденото право на строеж приобретателят се задължава да
предаде на учредителя жилищни и
магазинни площи, и паркоместа, съставляващи 35 % (тридесет и пет
процента) от разгънатата застроена площ на сградата, която предстои да
бъде построена, съгласно строителните книжа, която площ ще бъде образувана от жилищните имоти - апартаменти, магазини,
паркоместа и общи части, заедно със съответните идеални части от общите части
на новопостроената сграда. Освен това, страните са постигнали съгласие, че
обезщетението от 35 %, което В.М. ще получи, ще бъде
предоставено чрез построяване на недвижими имоти, съгласно отстъпеното право на
строеж, като учредителят избира партерният етаж в неговата цялост, а остатъка
до 35 % ще избере в жилищни имоти от разгънатата застроената площ на обектите
еднакво и пропорционално разделена по етажи (чл. 4, ал. 2 от договора). Изборът
на конкретни обекти от страна на учредителят е следвало да се случи в срок от
30 дни от одобряването на идейния проект и уведомяването на учредителя за това,
като за този избор страните са се съгласили да подпишат допълнително
споразумение (чл. 4, ал. 3 от договора). Договорът е пописан и от Д.Р.В. в
качеството му на солидарен длъжник и поръчител на „Д.И.“ ООД.
На
09.03.2017 г., проектът за изграждане на сградата е бил одобрен от главния
архитект на СО - район „Слатина“ - видно от поставения печат върху проектната
документация (л. 135, л. 140).
На
21.03.2017 г., В.М. е учредил в полза на „Д.И.“ ООД правото да построи сграда в
имота му на ул. „********, гр. София (с нотариален
акт, л. 18-24). С нотариалния акт ищецът е запазил правото на строеж върху
конкретни обекти, които ще бъдат построени в сградата и на които той ще стане
собственик, а именно:
1.
Магазин за промишлени стоки, разположен на първи (партерен) етаж, със
застроена площ на магазина от 545,70 (петстотин четиридесет и пет цяло и
седемдесет стотни) кв. м., заедно със
17,24 % (седемнадесет цяло и двадесет и четири стотни процента) идеални части
от общите части на сградата, равняващи се на 93,21 (деветдесет и три цяло и
двадесет и една стотни) кв. м. от общите части на сградата, както и обособена дворна част пред магазина - зелени
площи (градина) с обща площ 153,37 (сто петдесет и три цяло и тридесет и седем
стотни) кв. м.
2.
Апартамент
№ 2 (две), разположен на втори етаж, със застроена площ на апартамента от 85,05(осемдесет
и пет цяло и пет стотни) кв. м., заедно с 2,69 % (две цяло и шестдесет и девет
стотни процента) идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
14,53 (четиринадесет цяло и петдесет и три стотни) кв. м.от общите части на
сградата;
3.
Апартамент
№ 8 (осем), разположен на трети етаж със застроена площ на апартамента от 63,50
(шестдесет и три цяло и петдесет стотни) кв. м., с заедно с 2,01 % (две цяло и
една стотна процента) идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 10,85 (десет цяло и осемдесет и пет стотни) кв. м.от общите части на
сградата
4.
Апартамент
№ 14 (четиринадесет), разположен на трети етаж със застроена площ на
апартамента от 53,05 (петдесет и три цяло и пет стотни) кв. м., заедно с 1,68 %
(едно цяло и шестдесет и осем стотни процента) идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 9,06 (девет цяло и шест стотни) кв. м.от общите части
на сградата.
5.
Апартамент
№ 19 (деветнадесет), разположен на четвърти етаж, със застроена площ на
апартамента от 85,77 (осемдесет и пет цяло и седемдесет и седем стотни) кв. м.,
заедно с 2,71 (две цяло и седемдесет и една стотни процента) идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 14,65 (четиринадесет цяло и шестдесет
и пет стотни) кв. м.от общите части на сградата
6.
Апартамент
№ 22 (двадесет и две), разположен на пети етаж, със застроена площ на
апартамента от 63,50 (шестдесет и три цяло и петдесет стотни) кв. м., заедно с
2,01 % (две цяло и една стотни процента) идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 10,85 (десет цяло и осемдесет и пет стотни) кв. м.от
общите части на сградата.
7.
Апартамент
№ 25 (двадесет и пет), разположен на пети етаж, със застроена площ на
апартамента от 85,55 (осемдесет и пет цяло и петдесет и пет стотни) кв. м.,
заедно с 2,70 % (две цяло и седемдесет стотни процента) идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 14,61 (четиринадесет цяло и шестдесет и една
стотни) кв. м.от общите части на сградата.
8.
Апартамент
№ 29 (двадесет и девет), разположен на подпокривен етаж, със застроена площ на
апартамента от 136,54 (сто тридесет и шест цяло и петдесет и четири стотни) кв.
м., заедно с 4,38 % (четири цяло и тридесет и осем стотни процента) идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 23,66 (двадесет и три цяло и
шестдесет и шест стотни) кв. м.от общите части на сградата
9.
Гараж № 1
(едно), разположен в сутерена, със застроена площ 17,76 (седемнадесет цяло и
седемдесет и шест стотни) кв. м., заедно с 3,85 % (три цяло и осемдесет и пет
стотни процента) идеални части от общите части на подземните гаражи, равняващи
се на 8,47 (осем цяло и четиридесет и седем стотни) кв. м. от общите части на
подземните гаражи
10.
Гараж № 2
(две), разположен в сутерена, със застроена площ 16,64 (шестнадесет цяло и
шестдесет и четири стотни) кв. м., заедно с 3,60 % (три цяло и шестдесет стотни
процента) идеални части от общите части на подземните гаражи, равняващи се на
7,93 (седем цяло и деветдесет и три стотни) кв. м. от общите части на
подземните гаражи.
11.
Гараж № 22
(двадесет и две), разположен в сутерена, със застроена площ 16,40 (шестнадесет
цяло и четиридесет стотни) кв. м., заедно с 3,55 % (три цяло и петдесет и пет
стотни процента) идеални части от общите части на подземните гаражи, равняващи
се на 7,82 (седем цяло и осемдесет и две стотни) кв. м. от общите части на
подземните гаражи
12.
Гараж № 23
(двадесет и три), разположен в сутерена, със застроена площ 16,84 (шестнадесет
цяло и осемдесет и четири стотни) кв. м., заедно с 3,65 % (три цяло и шестдесет
и пет стотни процента) идеални части от общите части на подземни гаражи,
равняващи се на 8,03 (осем цяло и три стотни) кв. м. от общите части на
подземните гаражи
13.
Гараж № 24
(двадесет и четири), разположен в сутерена, със застроена площ 20,97 (двадесет
цяло и деветдесет и седем стотни) кв. м., заедно с 4,54 % (четири цяло и
петдесет и четири стотни процента) идеални части от общите части на подземните
гаражи, равняващи се на 10,00 (десет) кв. м. от общите части на подземните
гаражи.
Отделно от
тези индивидуални обекти, с нотариалния акт, страните са разпределили и начина
на ползване на предвидените по проект 7 паркоместа, като В.М. е получил
ползването на 6 от тях (№ 2-7), а „Д.И.“ ООД – на паркомясто № 1 (т. VI от нотариалния
акт, л. 22).
В окончателния договор не е посочено
какъв размер от общата разгъната
застроена площ (РЗП) на сградата представляват индивидуалните обекти, за
които В.М. си е запазил правото на строеж. Посочено е, че сградата ще бъде
изградена съгласно инвестиционния проект, одобрен от главния архитект на СО
район „Слатина“ на 09.03.2017 г.
На 03.04.2017 г., инвестиционният проект,
първоначално одобрен като „идеен“, е бил одобрен и като „технически или работен“,
видно от
поставения печат върху проектната документация (л. 135, л. 140), от
заключението на СТЕ (л. 251) и показанията на вещото лице арх. Г. (л. 264-265).
На същата дата е издадено и разрешение за строеж на сградата (л. 202).
На
20.04.2017 г., В.В.М. е платил на „Д.И.“ ООД, сумата от 11 951,32 британски
паунда, конвертирани в 27 9000 лева (платежно нареждане, л. 25). В основанието
е посочен адреса на сградата в гр. София - ул. „********.
В хода на строителството са извършени няколко промени,
респ. изменения в одобрения архитектурен проект. Тези промени обаче не засягат
обекти, за които В.М. си е запазил правото на строеж, нито променят общата РЗП
на сградата. Те касаят вътрешни преустройства на обекти, извън тези, дадени в обезщетение на ищеца (вж. заключението на
арх. Г., л. 253-254 и заповедите на главния архитект на СО район „Слатина“, л.
203-205).
На 25.04.2019 г. е връчена нотариална покана на „Д.И.“
ООД. С нея В.М. и изразил възражения по отношение на некачествени строителни
дейности, както и по отношение на формирането на площите на индивидуалните
обекти и съответстващите им общи части (нотариалната покана, л. 28-32).
В хода на строителството са били извършени няколко
проверки от компетентните за това органи. Тези проверки не са установили
нарушения на правилата на ЗУТ (видно от писмата на л. 52-57 и видно от СТЕ, л. 254).
Така на 29.08.2019 г. сградата е била въведена в експлоатация (видно от
удостоверението, л. 51).
По делото са изслушани и две заключения на вещи лица по
приетите съдебно-техническите експертизи (л. 249-257 и л. 302-308).
От заключението на арх. Г. (л. 249-257) се установява, че
площите на обектите, калкулирани в площообразуването,
са аналогични на посочените в нотариалния акт от 21.03.2017 г. Съгласно това
площообразуване надземната РЗП на
шестте етажа в сградата възлиза на 3703,71 кв. м., а застроената площ на подземното
гаражно ниво - на 681,80 кв. м., или общата надземна и подземна РЗП е 4 385,51 кв.
м..
Същевременно при проверка на изчисленията
арх. Г. е констатирала, че надземната
разгъната застроена площ на шестте етажа в сградата всъщност е 3 408,88 кв.
м., а застроената площ на подземното гаражно ниво - 854,22 кв. м. или
общата надземна и подземна РЗП е 4 263,10 кв. м.. Ако договореното обезщетение
се изчисли като 35 % от РЗП на сградата, според контролните калкулации, то
следва да е: 1 193,11 кв. м. от
надземната част в сградата и 298,98 кв.
м. от подземното гаражно ниво или сумарно 1 492,09 кв. м. (т. 1 от
заключението, л. 256). Същевременно получените от ищеца обекти са с площ
от 1 419,99 кв. м., която арх. Г. е
изчислила по данни от проектната документация, както следва: 1 292,36 кв. м. в надземната част от
сградата; 127,63 кв. м. в подземното
гаражно ниво (отговора на 3-та задача, л. 256-гръб).
Вещото лице е дало заключение, че
сградата е изпълнена съобразно одобрените проекти, но не е извършвало подробно
заснемане и поради това не е дало категоричен отговор дали това е така.
По отношение на пазарната стойност на кв.м. за надземната част от сградата вещото лице е дало
заключение, че същата възлиза на 1 185,099 евро, а по отношение на тази стойност за гаражите, тя е 854,00 евро.
От приетото заключение на в.л. д-р
арх. П.Г. (л. 302-308) се потвърждава, че има разлика между площта, описана в
площообразуването и тази, която действително имат построените обекти. Това си
заключение вещото лице е дало след архитектурно заснемане на избраните от В.М.
обекти, направено в рамките на 4 посещения на имота. При тези си посещения д-р
арх. П.Г. е установил, че предвидени по проект покриви на втория етаж и на
подпокривния етаж са усвоени като тераси. Това е довело до увеличаване
както на площта на сградата, така и на площта на обект на ищеца - апартамент 2.
След извършените замервания вещото
лице е констатирало, че надземната застроена площ на сградата е 581,30 кв.м.
без топлоизолация и 591,03 кв.м. - с топлоизолация. Експертът е изчислил, че
всички обекти в надземната част от сградата, за които ищеца е запазил за себе
си правото на строеж, имат площ от 1 136,67
кв.м., а гаражите – 90,78 кв.м.
Тази площ е в повече от площта, която е
посочена в нотариалния акт, респ. в площообразуването, където е записано,
че обектите в надземната част са с площ от общо 1 118,66 кв.м[1] (видно от таблица –
приложение № 1 към СТЕ, л. 257-гръб с бележката, че площта на магазина
посочена в нотариалния акт е 545,70 кв.м., а не 547,70 кв.м., както е посочено
в таблицата).
И двете заключения по СТЕ приемат,
че в застроената площ не следва да се
включва топлоизолацията. Отново и двете вещи лицa са отговорили, че
обектите, които ищецът е запазил за себе си при учредяването на правото на
строеж в надземната част от сградата
са с действителна площ, по-голяма от тази, в първия случай – от 35 % от общата
РЗП (л. 256), а във втория - от
посочената в нотариалния акт (л. 305-306).
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Относно иска за връщане на сумата
от 18 910 лева, като неоснователно заплатена за 11.66 кв.м., с колкото
избраните от ищеца обекти надвишавали общото обезщетение от 35 % според
изготвеното от „Д.И.“ ООД площообразуване:
Съгласно чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. При
фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без
основание, ищецът следва да докаже факта на предаването на вещ, респективно на
плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за
задържане на полученото.
В настоящия случай се установи,
че ищецът е заплатил 27 900 лева на ответното дружество. Затова е налице първата
предпоставка за уважаване на иска по отношение на този ответник, а по отношение
на другия – Д.В., липсва такава, тъй като той не е получил даденото.
От платените 27 900 лева
ищецът заявява, че 18 910 лева са дадени без основание. Твърдението на В.М. в
тази връзка е, че е заплатил тази сума, поради това, че е получил с 11.66 кв.м.
повече от уговорените с предварителния договор 35 % от общото РЗП на сградата
като обезщетение за учредяването на право на строеж, но същевременно е получил
по-малко.
В отговора си „Д.И.“ ЕООД е
заявил, че с нотариалния акт страните са уредили окончателно отношенията си
като ищецът е избрал конкретни обекти, на които да стане собственик. Не е
посочено основание, на което дружеството да има право да задържи сумата, за
която е установено, че е получило. Такова основание и не се установи по делото,
тъй като съдът възприема за основателен довода, че уговорката за обезщетяване
на суперфициара с обекти, чиято площ да възлиза на 35 % от общата РЗП на
сградата е била включена единствено в предварителния договор, а в нотариалния
акт В.М. е избрал конкретни обекти, за които да запази правото на строеж и
такава уговорка за обезщетение в размер на процент от РЗП на сградата не е била
възпроизведена в окончателния договор. В същият смисъл е и константната съдебна
практика по сходни въпроси, която приема, че със сключването на окончателния
договор се погасява организационното задължение, поето с предварителния – да се
прехвърли собствеността, респ. да се учреди право на строеж, за конкретни
обекти (Решение № 96 от 07.07.2017 г. по т. д. № 722/2016 г., ІІ ТО на ВКС;
Решение №201 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 884/2011 г. IV ГО на ВКС). Поради това
и след като в окончателния договор не е включена уговорката, че обектите, за
които ищеца си е запазил правото на строеж, възлизат на 35 % от общата РЗП на
сградата, то следва да се приеме, че вместо тази уговорка от предварителния
договор в нотариалния акт страните са посочили конкретни обекти, за които
ищецът си е запазил правото на строеж.
Следователно не е налице
основание за плащането на сумата от 18 910 лева. Искът за осъждането на дружеството да върне
тази сума на ищеца е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно иска по чл. 79, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД за плащане на сумата от 82090 лева, представляващи стойността на
31.46 кв. м. (31.46 кв. м. х 2 609 лв.), с които площта на обектите,
представляващи обезщетение била по-малка от дължимите на ищеца 35 % от
застроената (надземна и подземна) площ на сградата:
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за
неизпълнение. В тежест на ищеца по този иск е да докаже валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение
/пълно или частично/ на договорното задължение; вреди, настъпили от
неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
В
случая ищецът твърди, че дружеството не е изпълнило задължението си да му
предаде индивидуални обекти в сградата, съставляващи 35 % от нейното РЗП като
обезщетение за учреденото право на строеж. По делото се установи, че това
задължение е уговорено между страните в сключения от тях предварителен договор.
Установи се, че такова задължение не е залегнало в нотариалния акт, който е бил
подписан в изпълнение на уговорките от предварителния. При разглеждането на
иска по чл. 55 ЗЗД се прие, че избирайки конкретни индивидуални обекти в
сградата страните са преуредили отношенията помежду си и това задължение за
предаване на обекти, съставляващи 35 % от РЗП на сградата, се е трансформирало
в такова за предаване на посочените в нотариалния акт обекти. Ето защо твърдяното
от ищеца задължение не е налице, респ. не е налице и неизпълнение на това
задължение. Поради това, искът за заплащане на 82 090 лева, представляващи
обезщетение за неизпълнението на соченото договорно задължение, не е
основателен и следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Ищецът В.М. направил своевременно
искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени
такива в общ размер на 11 556,84 лева (л. 2, л. 130, л. 248, л. 282, л.
313-320), от които 6 000 лева – платено адвокатско възнаграждение. В
открито съдебно заседание на 07.02.2022 г., процесуалният представител на
ответника Д.В. е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца и е поискал същото да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е
справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съдът, след като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания,
вида и обема на доказателствата и доказателствените средства, както и след като
съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г.,
приема, че възнаграждението следва да се намали до минималното съгласно
посочената наредба. Предявените от ищеца
искове са с цена от 101 000 лева. Ето защо, адвокатското възнаграждение
следва да се определи на 3 950 лева (101 000-1000000*0,02+3530+400).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищеца, следва да се присъди сумата от 1
779,94 лева – разноски по делото (9506,84*18910/101000).
Ответниците не са представили
доказателства за извършени разноски, вкл. за уговорено, респ. заплатено
адвокатско възнаграждение (на л. 243 е приложено само пълномощно), поради което
и разноски не им се присъждат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.И.“
ЕООД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.В.М., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 18 910 лева – платена без
основание от ищеца на ответника с банков превод от 20.04.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 779,94 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни:
- иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 18 910 лева,
преведена с банков превод от 20.04.2017 г., предявен
от В.В.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Д.Р.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***;
- искове по
чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за заплащане
на сумата от 82090 лева, представляващи
стойността на 31.46 кв. м., с които площта на обектите, представляващи
обезщетение за учредяването на право на строеж на сграда в гр. София, ул. *******,
била по-малка от дължимите на ищеца 35 % от застроената (надземна и подземна)
площ на сградата, предявени от В.В.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Д.И.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***
и Д.Р.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***.
-
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
Магазин |
545,7 |
|
ап.2 |
85,05 |
|
ап.
8 |
63,5 |
|
ап.
14 |
53,05 |
|
ап.
19 |
85,77 |
|
ап.
22 |
63,5 |
|
ап.
25 |
85,55 |
|
ап.
29 |
136,54 |
|
общо |
1118,66 |