РЕШЕНИЕ  

 

№                             26.02.2018 г.            Град  Пазарджик

 

 

В          И  М  Е  Т  О             Н  А              Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти  граждански състав

На двадесет и шести  януари, две хиляди и  осемнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова             

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №2585  по описа за   2017  година.

 

 

 

            Предявен е иск  с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, от  Б.В.Д., ЕГН-********** *** и Ш.Ф.Д., ЕГН-********** *** , трайно пребиваващи в Германия, чрез адв.С.В., против Л.С.А., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 4192.00 лева. 

 В исковата молба, депозирана в съда срещу ответникът,  се твърди, че ищците са съпрузи. Доскоро били собственици на тристайно жилище - апартамент № 13 с площ от 85.44 кв.м. с принадлежащото му избено помещение № 41 с площ от 5.22 кв.м. намиращ се на петия етаж от 8 етажна сграда - блок в гр. Пазарджик с административен адрес - ул. „ П. „ № * вх.“*“.. Собствеността върху това жилище притежавали по силата на договор за покупко-продажба по време на брака ни на името на ищеца Б.В.Д. - сключен с Нот. акт № 14, том. IV от 27.05.2008 год. на нотариуса А.Илкова.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е във владение на това жилище от 13.05.2010 год. Бил е допуснат в него от Г. Р. С. , с която е сключил предварителен договор за покупко-продажба от посочената дата. С последната, ищците имали сключен предварителен договор за продажбата му от 15.05.2009 год. Не се стигнало до сключването на окончателен договор между тях, поради липса на съдействие от купувача Г.С.. Вместо това - тя е „продала" с посочения предварителен договор жилището на ответника.

Твърди се в исковата молба, че жилището на ищците е било ипотекирано за обезпечаване на отпуснат от „Банка ДСК“ - клон Пазарджик паричен кредит на ищеца Б.Д., част от който ответникът е погасявал. Впоследствие ответникът А.  предявил против ищците претенции за заплащането на съответните суми, които са предмет на разглеждане по гр.д. № 3130/2016 г. и 3129/2016 год. на РС - Пазарджик за суми в размер на  24638 лв. и съответно 14200 лв. / Отделно от това е предявил претенция за извършени строителни подобрения в жилището на стойност 12245 лв. по гр.д. № 3276/ 2016 г., която е уважена с влязло в сила решение/.

 Съгласно изложеното в исковата молба,  през изтеклия 7 годишен период ищците били лишени от възможността да ползват имота си и от неговите евентуални граждански плодове. Размерът им бил равен на наемната цена, която биха били реализирали, ако разполагали с владението на жилището си. Със същата сума е настъпило неоснователно обогатяване на ищеца Л.А. за тяхна сметка. За част от периода /от 31.10.2013 год. до 31.10.2016 год. / ищците предявили искане чрез възражение за признаване на това тяхно вземане и прихващането му с претенцията на ответника по гр.д. № 3130/ 2016 год. по описа на РС- Пазарджик.

Заявяват искане за заплащане на обезщетение за периода от 05.07.2012 год. до 31.10.2013 г.- или за 16 месеца за сумата 4192.00 лв. / при месечна наемна цена определена от вещо лице по гр.д. № 3130/2016 г. За периода преди 05.07.2012 год., ищците не предявяват претенция, поради възможното възражение за погасяване на вземането по давност.

Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищците сумата 4192.00 лв., представляващо обезщетение за периода от 05.07.2012 год. до 31.10.2013 год. със законната лихва върху нея от предявяването на иска, както и разноските по делото. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че от фактическа страна няма спор, че ищците са били собственици през релевантния период. Вярно било също, че ищците са сключили предварителен договор за продажба на процесния имот с третото лице Г. Р. С.  от дата 15.05.2009г. По силата на този договор, купувача е заплатил на ищците сумата 3 270.00 евро , като е поел задължението да изплаща, вкл. чрез встъпване в дълга на ищците към Банка ДСК възникнал по силата на договор за ипотечен кредит обезпечен с процесния имот. От този момент нататък , ищците са напуснали страната и се установили в Германия , като напълно се дезинтересерали от имота и от кредита си. От своя страна третото лице Г.  Р. С. е сключила аналогичен договор за продажба на процесния имот с ответника Л.А. от дата 13.05.2010г., като последния, освен че е платил определена парична сума, се е задължил да изплаща задълженията на ищеца по кредитния договор с „Банка ДСК“ до пълното им погасяване. Така ответникът е започнал да плаща кредита на ищеца, като за периода от м. май 2010 г.  до  м. август на 2016г. е заплатил над 20000 евро чужди задължения без да има правен интерес. Така по повод на втория предварителен договор, ответника е получил от третото лице Рамадан I=  владението върху недвижимия имот. Понеже жилището било в окаяно състояние, непозволяващо ползване по предназначение, от края на 2013 до края на 2014г. ответника извършил основен ремонт на жилището. Едва през лятото на 2016 г. е осъществен първия и единствен контакт / и то по телефона / между ищците Д.  и ответника А.. Станало ясно, че ищците нямали намерение да прехвърлят собствеността на ответника. Оспорва се предявения иск - по основание и размер .

Твърди се в отговора на исковата молба, че ищците са били лишени от ползването на имота не заради друго, а поради обстоятелството, че самите те са предали владението върху имота на трето лице във връзка с предварителния договор за покупко-продажба от 15.05.2009г. и което е легитимирало впоследствие и владението осъществено от ответника във връзка с последващия предварителен договор.

Съгласно изложеното, през претендирания период жилището е било в толкова лошо състояние, че не е било годно за използване по предназначение. Последното обективно препятствало възможността в релевантния период същото да дава граждански плодове /наем/ в претендирания размер. Едва в края на 2014г. вследствие основния ремонт извършен от ответника, жилището е добило днешния си вид. Вида и стойността на извършените подобрения са предмет на влязло в сила решение по гр.д. № 3276/2016г. по описа на ПРС. В същото решение е било прието, че подобренията в имота са извършени с мълчаливо съгласие на ищците и на ответника са признати права като на добросъвестен подобрител - чл. 74 ал.2 ЗС . По този въпрос е формирана СПН, което означавало, че ответникът има право да ползва веща и плодовете от нея /арг. чл. 72 от ЗС/.

Моли се съдът да отхвърли изцяло иска с присъждане на разноските.

Съдът, като прецени събраните по делото  доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

          Не се спори между страните по делото, че  ищците  Б.В.Д. и Ш.Ф.Д. са съпрузи. Видно от представения с исковата молба препис от  Нотариален акт за собственост №14 от 27.05.2008г., на посочената дата ищецът Д. е закупил недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с жилищно предназначение, представляващ апартамент №13, находящ се в осеметажен жилищен блок в гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, разположен на ет.V-ти, застроен на площ от 85,44 кв.м., ведно с избено помещение №41 на площ от 5,22 кв.м. и 2,8184% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. По гореописаният начин ищците са станали собственици на недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена общност.

           На 19.05.2008г. между Банка „ДСК“ ЕАД, като кредитор и ответника Б.В.Д., като кредитополучател, е бил сключен Договор за ипотечен кредит за сумата в размер на 19 000 евро, обезпечен с ипотека върху собствения на съпрузите недвижим имот – апартамент №13, находящ се в осеметажен жилищен блок в гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, разположен на ет.V-ти, застроен на площ от 85,44 кв.м., ведно с избено помещение №41 на площ от 5,22 кв.м. и 2,8184% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж.  За обезпечаване на кредита е била учредена ипотека върху общия имот.

          На 15.05.2009г.,  ищците Б.В.Д., ЕГН-********** и Ш.Ф.Д., ЕГН-********** , като продавачи, са сключили Предварителен договор за продажба на ипотекирания недвижим имот с купувач - лицето Г. Р. С. . Била е договорена  между страните покупна цена за апартамента в размер на 3270.00 евро, както и изплащането от страна на купувача на дължимите от продавача погасителни вноски по договора за ипотечен кредит от 19.05.2008г., считано от датата на подписването на предварителния договор до пълното изплащане на всички суми по договора за кредит, като за тази цел е било договорено, че купувачът ще встъпи в дълга на продавача по договора за ипотечен кредит. Страните са се договорили, че окончателният договор ще бъде сключен в нотариална форма в срок до 14.06.2009г. Съгласно предварителния договор е уговорено, че владението върху недвижимия имот, предмет на сделката, ще бъде предадено от продавача на купувача след сключване на окончателния договор. В посочения срок, а и след това, окончателен договор между страните не е бил сключен.

          Видно от приетия по делото Договор от 13.05.2010г., на 13.05.2010г. между Г. Р. С.  и  Л.С.А., ЕГН-********** бил сключен Предварителен договор за продажба на ипотекирания недвижим имот с купувач – ответника А.. С. продала на А. всички свои права и задължения по Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 15.05.2009г. за сумата от 9500.00лв., която сума била изплатена от купувача на продавача напълно и в брой. По силата на сключения договор, купувачът А. встъпил в предварителния договор като страна- купувач, на мястото на Г. Р. С. . Тъй като жилището било ипотекирано за обезпечаване на отпуснат от „Банка ДСК“ кредит на ищеца Д., ответникът А., който  влязъл във владение на недвижимия имот на 13.05.2010г., погасил част  от този кредит. Впоследствие А. предявил против ищците в настоящото производство претенции за заплащане на съответните суми, които били предмет на разглеждане по гр.дело №3130/2016г. и гр.дело №3129/2016г. по описа на РС-Пазарджик. А. предявил и претенция за извършени подобрения в жилището  на стойност 12 245.00лв. по гр.дело №3276/2016г. , която претенция била уважена от съда с влязло в сила съдебно решение /видно от приетото по делото Решение №230 от 03.04.2017г., постановено по гр. дело №3276/2016г. по описа на РС-Пазарджик./

По делото била допусната, извършена и приета съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, видно от заключенията по които, стойността на пазарния наем на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с жилищно предназначение, представляващ апартамент №13, находящ се в осеметажен жилищен блок в гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, разположен на ет.V-ти, застроен на площ от 85,44 кв.м., ведно с избено помещение №41 на площ от 5,22 кв.м. и 2,8184% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, за периода от 05.07.2012г. до 31.10.2013г. в случай,че апартаментът е бил ремонтиран през 2011г. , е 3989.00лв. Стойността на пазарния наем на недвижимия имот за същия период, в случай,че апартаментът нее бил ремонтиран, е 3076.00лв. Съдът кредитира   експертните заключения по изготвените експертизи като компетентни и обосновани, същите са неоспорени от страните по делото.

           За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. Като свидетели бяха разпитани С. А. Т. /живуща ***/, както и В.Г.Д. /тъст на ответника А./.

         От разпита на св. Т. се установи, че ответникът А. се е нанесъл в процесното жилище през 2011г., като след около 2-3 месеца е започнал да извършва ремонт в имота. Като съсед, св.Т. е влизала в имота и е придобила непосредствени впечатления от извършваните в него ремонтни дейности. Била поставена алуминиева дограма, била направена вътрешна изолацияв хола на апартамента, както и в другите стаи. След това била поставена мазилка и жилището било боядисано в бяло. Следващият ремонт в жилището бил правен през 2016г.

В качеството си на свидетел по делото е била разпитан В.Г.Д.. Съгласно показанията на св.Д., основен ремонт в жилището бил извършен през 2013г., когато дъщеря му и зет му се върнали от Германия. До този момент, апартаменът бил в окаяно състояние- стените били голи, нямало контакти, нямало врати.Бил извършен и основен ремонт на банята, като било сменено всичко.

 

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

 По допустимостта на предявеният иск - Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД,  от  Б.В.Д., ЕГН-********** и Ш.Ф.Д., ЕГН-**********, трайно пребиваващи в Германия, чрез адв.С.В., против Л.С.А., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 4192.00 лева  ,  който е допустим, като е налице правен интерес от предявяването на иска.

По основателността на предявения иск - Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е. фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.59 от  ЗЗД, включва три кумулативни елемента - обогатяване, обедняване и липса на основание за обогатяването. За успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При това, трябва взаимно да са обусловени обедняването и обогатяването, т.е. обогатяването на едното лице да става за сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти. Най-после, правото на този иск възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити (чл.59, ал.2 от ЗЗД). Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. При хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването. В общото правило за недопустимост на неоснователното обогатяване, възпроизведено в нормата на чл.59 от ЗЗД, законът не се интересува от конкретния път, по който се е стигнало до обогатяване на едно лице за сметка на друго. При това неоснователно обогатяване, обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между двете стойности се дължи връщане на по-малката между обедняването и обогатяването, т.е. при иск по чл.59 от ЗЗД следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера му.

В конкретният случай,  от  събраните  по делото  доказателства  е безспорно установено, че ищците Б.В.Д., ЕГН-********** и Ш.Ф.Д., ЕГН-********** са били собственици на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с жилищно предназначение, представляващ апартамент №13, находящ се в осеметажен жилищен блок в гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, разположен на ет.V-ти, застроен на площ от 85,44 кв.м., ведно с избено помещение №41 на площ от 5,22 кв.м. и 2,8184% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, през периодът от време, за който се претендира обезщетение от ответника. Не е спорно също между страните, че на 15.05.2009г.,  ищците Б.В.Д., ЕГН-********** и Ш.Ф.Д., ЕГН-********** , като продавачи, са сключили Предварителен договор за продажба на ипотекирания недвижим имот с купувач - лицето Г. Р. С. . Видно от приетия по делото Договор от 13.05.2010г., на 13.05.2010г. между Г. Р. С.  и  Л.С.А., ЕГН-********** бил сключен Предварителен договор за продажба на ипотекирания недвижим имот с купувач – ответника А.. I=  продала на А. всички свои права и задължения по Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 15.05.2009г., като ответникът А. започнал да владее имота, считано от 13.05.2010г.

От приетите по делото доказателства се установява,че между Г. Р. С.  и ищците в настоящото производство не е бил сключен окончателен договор за продажбата на недвижимия имот, като вместо това С. е сключила договор на 13.05.2010г. с Л.С.А., ЕГН-**********, на който е било предадено владението на недвижимия имот. Не са налице данни и не са били ангажирани каквито и да е доказателства, че ищците са били запознати с подписания между С. и А. договор, или че ищците са били уведомени за намерението на С.. С оглед на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира ,че ищците, като собственици, са били лишени от ползването на собствения си имот,както и че, упражнявайки фактическа власт върху имота без правно основание, ответникът се е обогатил, като размерът на обогатяването за процесния период е измерим със средния пазарен наем за вещта. Събрани са категорични писмени и гласни доказателства, че това ползване на имота за процесния период от време е било без съгласието на ищците като негови  собственици. Поради което са налице всички законови предпоставки за уважаване на облигационния иск по чл.59 от ЗЗД за парично обезщетение, тъй като държането на имота без правно основание от ответникът е довело до неговото обогатяване, което следва да бъде възстановено парично.

 Неоснователно е възражението на ответника, че когато владението е предадено по силата на предварителен договор за продажба, купувачът има правата по чл.71 и чл.72 от ЗС, което включвало правото на добивите от веща, в това число и наемите от имота. Купувачът по предварителния договор от 15.05.2009г. - С., няма такива права, защото с посочения договор е било уговорено, че предаването на владението на имота ще стане едновременно със сключването на окончателния договор, който на практика изобщо не е бил сключен. Неоснователни са съображенията на ответната страна, изложени във връзка с владението на имота от страна на ответника,  който владял същият на правно основание , понеже владението било основано на предварителен договор от 15.05.2009г. Не може да има спор, че предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен със собственик, не прехвърля правото на собственост, а той е само индиция за промяна на намерението на купувача да свои имота за себе си. При това, доколкото един имот се ползва или не със съзнание за своене, а от там- дали се касае за държане или владение, е фактически въпрос, който подлежи на доказване. Наличието на сключен предварителен договор между страните не представлява годно правно основание, тъй като предварителният договор няма прехвърлително действие, а е източник единствено на задължения за страните по него.

 

 

 

В случая, безспорно се установява по делото от възприетите по делото доказателства, че за периода от 05.07.2012г. до 31.10.2013г., ответникът не е ползвал процесния имот на годно правно основание. След като е доказано неоснователно ползване на процесния имот за исковия период, то претенцията за неоснователно обогатяване следва да бъде уважена като доказана, тъй като ответникът  се е обогатил неоснователно за сметка на  ищците в настоящото производство, в размера на дължимия се месечен наем за ползвания процесен имот, а от своя страна. Предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването на ищците от ползване на имота от страна на ответника следва да бъде уважен. Съгласно константната съдебна практика, обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, включва не само придобиването на определена имуществена облага или имуществени права, но и спестяване на изразходването на блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени.

Размерът на обезщетението, което се дължи от ответникът, се установява от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, видно от заключенията по които, стойността на пазарния наем на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с жилищно предназначение, представляващ апартамент №13, находящ се в осеметажен жилищен блок в гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, за периода от 05.07.2012г. до 31.10.2013г. в случай,че апартаментът е бил ремонтиран  през 2011г. , е 3989.00лв. Стойността на пазарния наем на недвижимия имот за същия период, в случай,че апартаментът нее бил ремонтиран, е 3076.00лв. Съдът кредитира   експертните заключения по изготвените експертизи като компетентни и обосновани, същите са неоспорени от страните по делото. Спорът между страните се изразява в това, дали към процесния период, жилището вече е било ремонтирано или не от ответника, съответно кой от двата варианта на изготвеното експертно заключение следва да бъда възприет от съда. Възражението на ответника се свежда до това,че през исковия период жилището било негодно за ползване. Обсъждайки гласните доказателства и преценявайки ги в тяхната съвкупност и съпоставка, съдът установи, че са налице противоречия в показанията на свидетелят, воден от ищеца и показанията на воденият от ответника свидетел. При преценка достоверността на същите, съдът на първо място взема предвид,че свидетелят Д. е баща на съпругата на ответника, с оглед на което показанията му следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид неговата възможна заинтересованост /съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК/. В същото време липсват основания да бъдат поставени под съмнение показанията на  св. Т. , съгласно които ответникът А. се е нанесъл в процесното жилище през 2011г., като след около 2-3 месеца е започнал да извършва ремонт в имота. Като съсед, св.Т. е влизала в имота и е придобила непосредствени впечатления от извършваните в него ремонтни дейности. Съдът кредитира показанията на св.Тачева, като достоверни, обективни и последователни, същите кореспондират и се допълват от останалите събрани по делото доказателства. Св.Т. е придобила преки и непосредствени впечатления от действията на ответника непосредствено след като последният е започнал да владее имота, и е добре запозната с обстоятелствата, тъй като живее в непосредствена близост. /Т. притежава жилище на същия етаж и същата жилищна площадка/. Предвид гореизложеното, съдът следва да уважи предявеният иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване до размера от  3989.00лв., тъй като приема,че апартаментът е бил ремонтиран през 2011г. Обстоятелството, че е налице влязло в сила решение , постановено по гр.дело №3276/2016г. по описа на РС-Пазарджик, е ирелевантно към предмета на настоящия спор , тъй като мотивите на цитирания от ответника съдебен акт не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

По отношение на разноските - при този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска. Видно от приложения списък на разноските, ищците са направили разноски по гр.дело 2585/2017г. по описа на РС-Пазарджик в общ размер на 757.68лв. Тези разноски, сторени от ищците, следва да им бъдат заплатени съразмерно на уважената част от иска , а именно в размер на 721,00 лева.

         Ищците също следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. От материалите по делото е видно,че ответникът е направил разноски в общ размер на 550.00лв. Тези разноски, сторени от ответника, следва да му бъдат заплатени   съразмерно на отхвърлената част от иска , а именно  в размер на 27,00 лева.

         Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОСЪЖДА Л.С.А., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, на Б.В.Д., ЕГН-********** *** и Ш.Ф.Д., ЕГН-********** ***, трайно пребиваващи в Германия, чрез адв.С.В., сумата от 3989.00 лв. /три хиляди деветстотин осемдесет и девет лева/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 05.07.2012г. до 31.10.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда /05.07.2017г./ до окончателното й  изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за в останалата му част – над присъдените размери от 3989.00 лв. до претендираните размери от 4192.00 лв. /четири хиляди сто деветдесет и два лева/, като неоснователен  и недоказан.  

          ОСЪЖДА Л.С.А., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Д., ЕГН-********** *** и Ш.Ф.Д., ЕГН-********** ***, трайно пребиваващи в Германия, чрез адв.С.В. , сторените разноски  по производството съразмерно на уважената  част от иска, а именно  в размер на 721.00 лева /седемстотин двадесет и един лева /, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.

 

           ОСЪЖДА Б.В.Д., ЕГН-********** *** и Ш.Ф.Д., ЕГН-**********,*** трайно пребиваващи в Германия , ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.С.А., ЕГН-********** *** , сторените разноски  по производството съразмерно на отхвърлената  част от иска, а именно  в размер на 27.00 лева /двадесет и седем лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: