РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Кубрат, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100032 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище в град
София, р-н Витоша и адрес на управление: *** чрез пълномощник адв.Х.Х. И.
от САК със съдебен адрес: ***, твърди, че по силата и при условията на
Договор за издаване на кредитна карта Visa № VC2753 от 29.06.2018 г.,
ищцовото дружество предоставило на ответника В. П. Р. кредит под формата
на кредитен лимит в размер на 2300 лв. и е издало като средство за отдалечен
достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта. Картодържателят
следвало да усвоява предоставения кредит по начините, уговорени в чл. 5 и
чл. 6 от Общите условия на „Юробанк България“ АД за издаване и и
използване на кредитни карти, предсктавляващи неразделна част от договора.
С оглед специфичния характер на кредитния продукт, картодържателят
можело да усвоява различни суми през различни периоди. Дължал като
главница само това, което е изтеглил (потребил) като стойност от картата,
поради което е възможно за някои месеци да не дължи нищо, ако няма
1
ползване на съответни суми или дължимите такива са заплатени. С приемо-
предавателен протокол на 29.06.2018 г. ищецът изпълнил задължението си по
договора като предоставил на ответника Кредитна карта № 479000175402909.
Съгласно чл. 8 от ОУ към процесния договор, банката издавала и изпращала
всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което
отразявало всички транзакции с картата, както и всички операции на
картодържателя, извършени през съответния месечен период. Ответникът не
изпълнил договорните си задължения по чл. 9 и чл. 10 от ОУ, а именно: не е
заплатил най-малко минималната месечна вноска , както и всички задължения
за които е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния си лимит и не
е заплатил дължимите на банката възнаграждения, вкл. лихви итакси съгласно
ОУ и Приложение № 1 към тях. На основание чл.20.2 вр. чл.17.1 от ОУ
поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователния
месечни извлечения с краен срок за плащане съответно 29.01.2019 г. и
01.03.2019 г., банката е обявила задължението на картодържателя за изцяло
предсрочно изискуемо и дължимо с Покана чрез ЧСИ Г. С. рег. № 761 на
КЧСИ с р-н на д-е ОС–Разград, връчена на 29.10.2020 г. при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК.
На 11.12.2020 г. кредитодателят е подал заявление в РС-Кубрат, за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК,
образувано в ЧГД № 593/2020 г. Издадената по цитираното дело Заповед №
260083/14.12.2020 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
2 признае за установено по отношение на В. П. Р., че съществува изискуемо
вземане на „Юробанк България“ АД в размер на сумите: 2 199.17 лева –
просрочена главница по Договор за издаване на кредитна карта Visa №
VC2753/29.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
11.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 535.55 лева –
възнаградителна лихва начислена за периода от 30.01.2019 г. до 29.10.2020 г.;
315.08 лева – мораторна лихва начислена за периода от 30.01.2019 г. до
12.03.2020 г.; 187.82 лева – начислени такси за периода от 08.10.2018 г. до
02.12.2020 г.; 143.04 лева – застраховки начислени за периода 26.10.2018 г. до
02.12.2020 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото
2
производство разноски.
Ответникът В. П. Р., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, чрез
особения си представител адв.П.Х. от АК – Разград ангажира становище, че
така предявения иск е допустим, но тъй като няма контакт с ответника,
формално заявява, че оспорва всички главни, акцесорни и евентуални искове
по основание и размер.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и В. П. Р. като
кредитополучател на 17.11.2017 г. е сключен Договор за издаване на кредитна
карта Visa № VC2753 от 29.06.2018 г., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя банков потребителски кредит под
формата на кредитен лимит с размер от 2 300.00 лева и е издала като средство
за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта.
Картодържателят следвало да усвоява предоставения кредит по начините,
уговорени в чл. 5 и чл. 6 от Общите условия на „Юробанк България“ АД за
издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от
договора. С полагане на подписа си, Картодържателят изрично е потвърдил,
че е запознат с Общите условия към процесния договор и ги приема.
Предвид специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с
договора, картодържателят усвоява различни суми, през различните периоди
и дължи като главница само това, което е изтеглил като стойност от картата.
С Приемо-предавателен протокол № 533302 от 29.06.2018 г., банката, е
изпълнила задължението си за предаване на кредитна карта №
479000175402909 по Договор за издаване на кредитна карта Visa №VC275384
от 29.06.2018 г., на кредитополучателя.
Съгласно чл. 8 от Общите условия към процесния договор, банката е
издавала и изпращала всеки месец с обикновена поща до картодържателя
месечно извлечение, което отразява всички транзакции с картата, както и
всички операции на картодържателя, извършени през съответния месечен
отчетен период. Копия на тези месечни извлечения, издавани и изпращани до
картодържателя, са приети като доказателства по делото.
3
Според предвиденото в чл. 9 от Общите условия, картодържателят
може да погаси задълженията си, възникнали при използването на картата, в
срок до датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без
начисляване на лихва (в случаите по чл. 9.2. от ОУ), или на части. При
изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от
кредитния лимит се олихвява с възнаградителна лихва, по реда и условията на
чл. 10 от ОУ, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните
извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен
процент е посочен в приложение към Общите условия.
Общият брой просрочени минимални месечни вноски по месечни
извлечения е 22.
Ответникът не е изпълнил договорните си задължения, относно
погасяване на дължимите суми, съгласно чл. 9 и чл. 10 от Общите условия на
„Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти към
Договор за издаване на кредитна карта Visa № VC275384 от 29.06.2018 г., тъй
като не е заплатил най-малко минималната месечна вноска, както и всички
задължения за които е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния
лимит; не е заплатил дължимите на банката възнаграждения, включително
лихви и такси, съгласно Общите условия и Приложение № 1 към тях.
По силата на чл. 20.2. от Общите условия към процесния договор, при
непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения, банката има право да обяви задължението на
картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо, след което да поиска
издаване на заповед за изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист, въз
основа на които да пристъпи към принудително събиране на вземанията си.
На основание чл. 20.2., вр. чл. 17.1. от Общите условия на банката към
Договор за издаване на кредитна карта Visa № VC275384 от 29.06.2018 г.,
поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 29.01.2019 г. и
01.03.2019 г., банката е обявила задължението на ответника за изцяло
предсрочно изискуемо и дължимо с покана чрез ЧСИ Г. С., peг. № 761 на
КЧСИ и район на действие ОС Разград, изпратена на посочения в договора
адрес, връчена на 29.10.2020 г., при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
4
На ответника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с
която бил уведомен от банката, че е изтекъл крайния срок за издължаване на
кредита. Поканата е била връчена чрез ЧСИ Г. С., с рег.№ 912, р-н на д-е ОС–
Разград на 09.07.2020 г. по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК чрез Г. И. К. – брат на
длъжника, като на ответника е била дадена възможност за доброволно
погасяване на задълженията му.
Поради това, че кредитополучателят не погасил задълженията си по
договора за кредит, ищецът представяйки извлечение от счетоводните си
книги, установяващо вземането на банката по цитирания договор е поискал
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
образувано на 11.12.2020 г. в ЧГД № 593/2020 г. по описа на РС–Кубрат. По
цитираното дело съдът е разпоредил издаването на заповед за незабавно
изпълнение № 260083/14.12.2020 г. и на изпълнителен лист. Поради това,че
така издадената заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, съдът е указал на кредитора възможността да предяви иск за
установяване на вземането си, което ищецът е сторил, подавайки настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Приетият като писмено доказателство Договор за издаване на кредитна
карта Visa № VC275384 от 29.06.2018 г., съставляващ частен диспозитивен
документ, подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно
съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно
разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника,
има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него
са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
От заключението на изготвената ССчЕ се установява, че
картодържателят е усвоявал суми от разрешения му кредитен лимит през
време на действието на Договор за издаване на кредитна карта Visa №
VC275384 от 29.06.2018 г., и техният общ размер е 2199.17 лв., като е
приложена справка, в която са отразени отделните суми по дати и
размер.Кредитополучателят е направил само две вноски по кредита в размер
на 201.04 лв.Размерът на неизплатеното задължение на ответника към
банката, към датата на подаване на заявлението в съда, респ. към датата на
изготвяне на експертизата възлиза на: главница – 2199.17 лв.,
възнаградителна лихва – 535.55 лв., мораторна лихва–315.08 лв., такси –
5
187.72 лв. и застраховки – 143.04 лв. Съдът кредитира заключението на
изготвената ССчЕ като относимо към правния спор, компетентно извършено
и неоспорено от страните.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
д. № 593/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо
на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Последната, е обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ –
извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредит под формата на кредитна
карта от 29.06.2018 г., по силата на който кредиторът предоставя на
потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а
потребителят се задължава да върне получената сума съгласно условията,
уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне
на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат
да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора;
осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на
които е вземането на кредитора е станало изискуемо и уведомяването на
ответника за това, както и размера на всяко от претендираните вземания (по
пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за кредит под формата на кредитна карта.
Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от представените по делото
6
писмени доказателства, неоспорени от ответника и изслушаната по делото
ССчЕ се установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума,
предмет на договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото, в т. ч. и от приетата съдебносчетоводна
експертиза.
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост на
договора е настъпила на 29.10.2020 г. и при забава в плащанията от страна на
ответника по две последователни месечни извлечения съответно до
29.01.2019 г. и до 01.03.2019 г., както и на приетото по делото заключение по
назначената съдебносчетоводна експертиза, което съдът цени като
компетентно изготвено, следва изводът за основателност на исковата
претенция за претендираната главница.
Основателността на главния иск води до извод за основателност и на
акцесорните претенции за възнаградителна лихва и мораторна лихна, както и
за такси и застраховки. Последните са безспорно установени от заключението
на изготвената ССчЕ към 11.12.2020 г., както и към датата на изготвяне на
експертизата, поради което следва да се уважат изцяло.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 11.12.2020 г.
след като вземанията на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил
задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и
извършеното доказване на иска. Установените от вещото лице суми като
размер на главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва, такси и
застраховки са изчислени на база поставената му задача, а видно и от
извлечението от счетоводните книги на банката, нарушенията в плащанията
датират от 29.01.2019 г.
Предвид изложеното съдът намира, че претенциите на ищцовото
дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по
настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете,
7
както и сторените такива за заповедното. В настоящото такива са направени в
общ размер на 1 380.34 лв., от които внесена държавна такса – 220.36 лв.,
възнаграждение за особен представител – 300 лв., адвокатски хонорар –
559.98 лв. и възнаграждение за вещо лице – 300 лв., а в заповедното са
сторени разноски в общ размер на 485.60 лв., от които внесена държавна
такса в размер на 67.61 лв. и заплатен адвокатски хонорар – 417.99 лв.
Предвид изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца сторените
от него разноски в настоящото и в заповедното производство в размера,
съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. Р., ЕГН **********, с
пост./наст. адрес *** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София, р-н Витоша и адрес на управление: ***,
представляван от Д. Б. Ш. – член на УС и изпълнителен директор и М. И. В. –
прокурист чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“
представлявано от адв. Х.Х. И. от САК с адрес: ***, следните суми, за които е
издадена Заповед № 260083/14.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 по ч. гр. д. № 593/2020 г. по описа на РС – Кубрат:
2 199.17 лева (две хиляди сто деветдесет и девет лева, седемнадесет
стотинки) – просрочена главница по Договор за издаване на кредитна карта
„VISA CLASIC“ ОТ 29.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 11.12.2020 год. до окончателното изплащане на вземането; 535.55
лева (петстотин тридесет и пет лева, петдесет и пет стотинки) –
възнаградителна лихва начислена за периода от 30.01.2019 г. до 29.10.2020 г.;
315.08 лева (триста и петнадесет лева, осем стотинки) – мораторна лихва
начислена за периода от 30.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 187.82 лева (сто
осемдесет и седем лева, осемдесет и две стот.) – начислени такси за периода
от 08.10.2018 г. до 02.12.2020 г.; 143.04 лева (сто четиридесет и три лева,
четири стот.) – застраховки начислени за периода 26.10.2018 г. до 02.12.2020
г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. П. Р., ЕГН **********, с пост./наст. адрес *** да заплати
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище град София,
8
р-н Витоша и адрес на управление: ***, представляван от Д. Б. Ш. – член на
УС и изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист чрез пълномощник
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ представлявано от адв. Х.Х. И. от САК с
адрес: ***, сумата 1 380.34 лева (хиляда триста и осемдесет лева, тридесет и
четири стот.) представляваща направени разноски в исковото производство и
сумата 485.60 лева (четиристотин осемдесет и пет лева, шестдесет стот.) –
сторени разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9