Решение по дело №19/2022 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 19

 

гр. Сливен 31.01.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми януари,  две  хиляди  двадесет и втора година,  в  състав:

 

                    

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Галя Георгиева, и с участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Светлана Драгоманска адм. дело № 19/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на  чл. 84, ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Ч.М.А., ЛНЧ: **********, г. на ***, н. – к., с адрес: ***, срещу Решение № УПБ- 2/06.01.2022 г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да н. с. си били свързани с наличието на з. за ж. и с. на ч. Цитира се разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и се сочи, че т. п. можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателката изложила подробно своята и. пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо нея не били налице предпоставките за п. на х. с. Обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. То не съдържало нито един аргумент дали молбата за з. е явно неоснователна или не. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Аргументацията на AO в издаденото решение по никакъв начин не съответствало на изложената от нея фактическа обстановка. На практика административният орган й бил отказал правото да търси б. ж. позовавайки се на изходящи от самия него справки-анализи, а не анализирайки нейните твърдения. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна "компилация" между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателката молба за з. не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. На следващо място, неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателката добросъвестно се опитала да изложи своите о. относно о. в И., както и относно факта, че положението се в. н., в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата й. Посочено било в мотивите на административния акт, че ч. не бил обект на р. и нямало р. за ж. му. Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващата се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за о. о. за п. Оспорващата сочи, че била в о. и се ч. у., а нямало към кого да се обърне за помощ. Заявила пред административния орган, че ако й бъде о. з. и бъде в. о. в И., щяла да бъде и. на о. от с. п. и р. р. за ж. и л. й с. Всичко това идвало да покаже, че и. о. за ж. си там и това била причината да н. с. В жалбата се посочва, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл. 9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с нормите на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2, и чл. 9 от ЗУБ, и за връщане преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.

В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от назначен по реда на ЗПП п. п. – адв. Е.Х. ***, която поддържа жалбата. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се върне преписката на АО за ново произнасяне.

Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ с. Б. при Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, редовно призован не се явява. Представлява се от п. п. юриск. З. Т., който излага съображения, относно неоснователността на жалбата и се моли за отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен счита оспорването за неоснователно. Излага съображения за законосъобразност на административния акт.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№ 105450 - 8893 от 08.12.2021 г. на Дирекция „Миграция", жалбоподателката, под името Ч. М. А. от И., поискала от властите в Република България п. на з. Искането е потвърдено с молба с вх. № 236 от 14.12.2021 г., с рег. №УП 2850/14.12.2021 г. на ДАБ, подадена с името Ч.М.А.. Тъй като ч. не разполагал с д. за с., последната била установена с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с рег. № УП 2850/14.12.2021 г., видно от която т. з. л. се индивидуализирало с имената Ч.М.А., г. на И., р. на ****** г. в ***, н. На същата дата лицето е регистрирано с имената Ч.М.А., р. на ******** г. в ***, със същия п. а., г. на И., е. п. – к., р. – м., с., п. к. и., о. – в., н., без д. за с.

С писмо с рег. № УП 2850/18.12.2021 г. на ДАБ, Директор на РПЦ – с. Б. е изискал от СД „М“ - Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за з., като в писмото е посочено, че при з. л. се е представило като Ч. М. А., р. на ****** г., от И. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

 

На 06.01.2022 г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег. № УП 2850/06.01.2022 г. В хода на производството жалбоподателката е заявила, че потвърждава казаното на регистрация. Посочила, че преди да дойде в България е ж. в ***, ***. Не е о. Напуснала И. на ******** г., л. с а. за Т. Останала в И. за е. в. и с кола тръгнала за България с д. ф. п. и била з. на г., на п. К. А. на ******** г. Имала в И. л. к. и п., които останали там. За пръв път подавала молба за з. Не била а. и о. Н. в. за държави на ЕС. Заявила, че е к., м. Не е имала проблеми заради и. р. Имала з.  в. о. – к. с. Като причини за н. на с. си посочва следното : Преди около ***г. се запознала с и. г. в с. м. „Ф.", който ж. в Ш. Н. р. поискали от н. р. д. им да се о., като за целта направили г. пред и. Първоначално р. й били с., като поставили едно, условие, т. б. з. да се в. в И., за с. на б. След като р. й разбрали, че той н. да се з., о. с. с. относно с. на д. им. Жалбоподателката обмисляла начин, как да з. при г. си в Ш. Р. й з. да й о. з., след като разбрали какво о. д. им и затова тя им казала, че ще р. г. и не ж. да се о. След като н. И., и след като р. й разбрали, че е р. да з. при н. в Ш., започнали да й о. з. по – т., като й казали, че вече тя не била т. д. и щ. да я у. При т. р., м. й казала, да се в. в И., за да не бъде п. Споделя, че не е п. п. в п., защото нямало как да й п. Освен това разказва, че другата причина поради която н. с. си била, че з. в. о. – и., но не могла да си н. р. Заявила, че не ж. да се з. в с. си по п., защото ако се з. щ. да я у., а и искала да ж. при г. си в Ш. Искала з.

С Решение № УПБ-2/06.01.2022 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за п. на м. з. на Ч.М.А. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателката на 13.01.2022 г., а жалбата е подадена на 17.01.2022 г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по  чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – М. А. П., с. е. в Р.-п. ц. – с. Б., определен със Заповед № РД05-270/08.06.2021 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за и. о.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на м. з. се образува с регистрирането на ч. по подадена от него молба за м. з. В случая ч. е регистриран на 14.12.2021 г., а оспореният акт е издаден на 06.01.2022 г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – с. Б. при ДАБ, с ч. е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на п. на р. за него е.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за п. на м. з. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на ч. не следва да бъде п. с. на б. и х. с., като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в б. му и., така и обстановката в с. му на п. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на ч. да разбере мотивите на административния орган да му откаже м. з.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи п. на с. на б. и на х. с., са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, с. на б. в Република България се предоставя на ч., който поради о. о. от п., основани на р., р., н., п. м. или п. към определена с. г., се намира извън д. си по п. и поради тези причини не може или не желае да се ползва от з. на тази държава или да се з. в нея.

Наличието и основателността на о., следва да бъдат преценени с оглед представените в б. и. на кандидата за с. данни, като се отчете произходът на п., дали последното води до нарушаване на о. п. на ч. и з., която може да бъде получена от д. по п.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същата е заявила като причина за н. на И. обстоятелството, че била з. от р. си и л. на р., като излага твърдения, че се о. за ж. си. От изложената б. и. на жалбоподателката е видно, че последната е ж. с. с. ж. в И., не се установява срещу нея да е било о. п. по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от б. и. на жалбоподателката и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за п. на ч. на б. с. Правилно е отчетено, че причината, поради която Ч.М.А. е напуснала д. си по п., не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на ч. не може да бъде п. с. на б. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на о. от конкретни р., предприети спрямо нея или ч. на с. й по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Същата не заявява да е била п., поради своята е. п. на к. и р. на м. Спрямо нея не е у. ф. н. и не е била обект на р. по тези причини. Не е п. а., от което следва извода, че не е имала проблеми относно своето п. м. или у.  В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо ч. п. по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателни о. от п.". Следователно с. от п. по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от жалбоподателката не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващата н., мотивирана единствено по причини от л. х., които не са релевантните за настоящото производство.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за п. на х. с. на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, х. с. се п. на ч., който не отговаря на изискванията за предоставяне на с. на б. и който не може или не желае да получи з. от д. си по п., тъй като може да бъде изложен на р. о. от т. п., като: 1. с. н. или е.; 2. и., н. или у. о., или н.; 3. т. з. срещу ж. или л. на цивилно лице поради б. н. в случай на в. м. или в. к.

В разглеждания случай т. з. въобще не е навела като причина за н. на с. си по п. наличието на о. да бъде о. на с. н. или е. или пък да бъде подложена на и. или н. или у. о., или н. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателката не е направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявила, че не е била а. или о., не е имала проблеми с о. в. Причините, които са я мотивирали да н. И., били п. с р. й и л. на р. Правилна е преценката на органа, че дори да се приеме, че н. р. могат да се окачествят като субект на п., то тя е имала възможност да потърси помощ от о. в. в с. й по п. Но тя изрично е заявила, че не е п. о. в п. срещу р. си, като по този начин с това свое действие д. се е о. от з., която би могла да й п. И..

Третата причина за п. на х. с. - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – т. з. срещу ж. и л. на ч. като ц. л. поради б. н. в случай на в. или м. в. к., съдът също не приема за налична по отношение на оспорващата.

Жалбоподателката се позовава на Решение от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург по дело № C- 465/07 г., поради което е нужно да се посочи, че нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. С цитираното Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/M. E. and N. E. vs S. van Justitie/, по отправено от х. страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за з., решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД - 544/29.10.2021 г. относно Р. И. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. На основание чл. 21, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл. 21, т. 7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за б. потоци.

Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б"в" от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна з. по изключение може да се счита за установено, когато степента на х. в. к. б. н. в с. достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ц. л. поради самия факт на п. там е изложено на р. о. да претърпи т. и л. з.

При подробен анализ на Справка с вх. № МД - 544/29.10.2021 г. съдът намира, че на т. на И. не е налице в. к.

Сигурността на д. по п. търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за с. за ж. на т. у., следва да са актуални, както е в настоящия случай.

От актуалната справка за п. в И. става ясно, че ситуацията там не е до такава степен у., за да се приеме, че са налице предпоставки за п. на м. з. на л. от т. д. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за з. и в тази й част като неоснователна.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката от п. или р. о. от т. п. са обективни. Обсъдена е о. в И., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателката не са налице причини от х. х. или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват п. на х. с. по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Във връзка с гореизложеното на основание чл. 172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен 

 

Р          Е          Ш          И :

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч.М.А., ЛНЧ: **********, срещу Решение № УПБ- 2/06.01.2022 г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване. 

  

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :