№ 113
Гр.
Силистра, 14 декември 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Елена Чернева
при
секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм. д № 5 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. ДОПК и чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на "ПНС Стандарт" ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление:
гр. Силистра, п.к. 7500, Офис 10, ул. "Добруджа" № 41, ет. 4
(седалището и адресът на управление са актуализирани съобразно промяна в ТР от
13.04.2023 г.), представлявано от управителя Д.Д.Т., срещу Ревизионен акт № Р-03001921007402-091-001/ 21.09.2022 г.
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден след
обжалване по административен ред с Решение № 233/ 14.12.2022 г. на директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при
ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за периода 01.09.2021 г. –
30.11.2021 г. в размер на 10110. 09 лева и лихви върху тези суми в размер на
789. 21 лева.
Жалбоподателят оспорва всички констатации и
заключения на органите по приходите относно мястото на облагане на
осъществените доставки, предмет на ревизията, както и заключенията относно ползването
на данъчен кредит. Във връзка с установените задължения, произтичащи от сделки
по закупуване на стоки от страни членки на ЕС предназначени за краен клиент
извън ЕС – в Русия, до когото се транспортират от територията на държавата по
закупуването през Литва – жалбоподателят оспорва констатацията на приходната
администрация за наличието самостоятелни доставки на стоки, в смисъл че по
отношение на първата е налице вътрешнообщностно придобиване, а втората е с
място на изпълнението извън територията на ЕС. Счита, че въз основа на този
извод погрешно е определено мястото на
облагане на доставките и е начислен ДДС. Според дружеството е налице транзитна продажба
на стоки, включваща две свързани доставки с място на изпълнение извън
територията на ЕС, като в този случай ДДС се начислява и дължи в страната на
вноса и в качеството си на износител дружеството не е било длъжно да декларира
ДДС. В условията на евентуалност посочва, че дружеството има право съгласно чл.
73а ЗДДС на данъчен кредит за начисления ДДС. Позовава се и на предприетите
действия в хода на настоящото производство за ДДС регистрация в Литва, където
твърди, че процесните доставки са били обложени с ДДС, поради което ДДС в
България не следва да се начислява (молба л. 716-717). По изложените
съображения моли за отмяна на ревизионния акт, а в условията на евентуалност –
да бъде признато право на данъчен кредит за целия ревизиран период и за всички
сделки, посочени в ревизионния доклад.
Ответникът – директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно
управление на НАП, чрез своя процесуален представител, поддържа заявеното до момента становище за
неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Със заповед № Р-03001921007402-020-001 /22.12.2021
г. (л. 547), на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, органа по приходите М.Т.Г., чиято
компетентност се установява от заповед № Д-1675 / 27.08.2021 г. на директора на
ТД на НАП – Варна (л. 179), е възложил извършването на ревизия по отношение на
жалбоподателя, касаеща данъка върху добавена стойност (ДДС) за периода 01.09.2021
г. – 30.11.2021 г. Определен е двумесечен срок за извършване на ревизията,
считано от връчването на заповедта (последното е осъществено на 04.01.2022 г.,
видно от разписката за извършено връчване по електронен път). Посочени са Е.Н.Г.(ръководител
на ревизията) и М.А.Р.– главни инспектори по приходите – като длъжностни лица,
които следва да извършат ревизията.
Възложителят на ревизията е издал последваща
заповед № Р-03001921007402-023-001 / 24.02.2022 г., съобщена по електронен път
на 25.02.2022 г., с която производството е било спряно на основание чл. 34, ал.
1, т. 5 от ДОПК по искане на
ревизираното лице, както и заповед № Р-03001921007402-143-001 / 26.04.2022, също
съобщена електронно, с която производството е било съответно възобновено. Със заповеди
№ Р-03001921007402-020-002/26.04.2022 г. и № Р-03001921007402-020-003/30.05.2022
г. на възложителя на ревизията ( и двете
съобщени електронно) е била изменена ЗВР, като е удължен срока за извършване на
ревизията първоначално до 03.06.2022 г., а в последствие до 04.08.2022 г.
Гореспоменатите инспектори по приходите са
съставили ревизионен доклад (РД) № Р-03001921007402-092-001 /118.08.2022 г. (в
срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК), връчен по електронен път на 25.08.2022 г. на
жалбоподателя (л. 400-407-гръб).
На 09.09.2022 г. дружеството е подало възражения
срещу ревизионния доклад.
Въз
основа на РД е издаден ревизионен акт № Р-03001921007402-091-001/21.09.2022 г.
от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията. Посредством
ревизионния акт са установени
за довнасяне задължения на дружеството-жалбоподател за ДДС в общ размер на 10899.30
лева, за посочените данъчни периоди м. 09 - м. 11. 2021 г., както и лихви върху
тези задължения в общ размер на 789. 21 лева.
РА е връчен на жалбоподателя по електронен път
на 26.09.2022 г. Последвало е оспорване в цялост на РА по административен ред,
предявено в ТД на НАП-Варна на 10.10.2022 г. (л. 184).
С решение № 233 / 14.12.2022 г. на ответника
оспореният РА е потвърден изцяло. Съобщаването на решението е осъществено по
електронен път на 20.12.2022 г., след което – на 04.01.2023 г. – е постъпила жалбата,
по повод на която е бил сезиран съда.
На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, копия (на диск) от
съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на
жалбоподателя на 13.02.2023
г. като приложение на съобщение (л. 582) във връзка с разпореждане № 48/02.02.2023
г., с което на жалбоподателя бе предоставена възможност да изрази становище по
приемането на електронните документи в срок до първото съдебно заседание. В
рамките на въпросния срок възражение от страна на жалбоподателя срещу
електронните документи не постъпи, поради което те бяха приети като
доказателства по делото в съдебното заседание на 16.03.2023 г.
При преглед на диска (намиращ се в плик на л. 172 от делото), на който са записани електронните
документи и проверка на удостоверенията към файловете с електронни подписи
посредством програмата Adobe Reader,
се установява, че ЗВР,
заповедите за спиране и възобновяване на ревизията, РД и РА, са материализирани като електронни документи
на посочените в тях дати на издаване, подписани са с КЕП и не са променяни от
датата на подписването. При проверка на сертификатите на КЕП, издадени от StampIT - Global
Qualified CA, се установява, че към момента на подписването
всички сертификати са били валидни. В тази връзка следва да се приеме, че
всички актове в ревизионното производство съдържат подпис на органа, техен
издател, като задължителен реквизит, предвиден в чл. 117, ал. 1, т. 10 ДОПК и
чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК.
В заключение на изложеното настоящата инстанция
приема, че Ревизионен акт № Р-03001921007402-091-001/21.09.2022 г. г. е издаден
от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.
На следващо място е
необходимо да се обсъди материалната законосъобразност на РА, около която е
съсредоточен спора в производството.
Въз основа на събраните в
производството доказателства органите по приходите са установили, че
ревизираното дружество е осъществявало търговска дейност на едро с резервни части
за съоръжения и е извършвало посреднически услуги. До момента на издаването на
РА дружеството не е имало ДДС регистрация в друга държава членка. В ревизирания
период дружеството е закупило двукратно стока от фирма PLASTITALIA S.P.A.,
която е с валидна ДДС регистрация в Италия. За покупките са издадени фактури №
544/А/14.09.2021 г. с левова равностойност 4638.57 лв. и № 671/А/12.11.2021 г. с
левова равностойност 60232.84 лева. Стоките са транспортирани от Италия до
границата на ЕС (Литва) за сметка на доставчика
/FCA/, като
получател на пратките в Литва е бил GPA Logistika. В посочените фактури, издадени от
италианския доставчик на ревизираното дружество, не е начислен ДДС. „ПНС
стандарт“ ЕООД е отразило фактурите за закупените от Италия стоки в дневниците
си за покупки като доставка без право на данъчен кредит. Същото не е издало
протоколи по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, не е начислило ДДС за осъществените покупки.
В хода на ревизионното производство не са били представени доказателства, че
доставките са били обложени в Литва, като дружеството е твърдяло, че по
отношение на тези доставки не е налице вътреобщностно придобиване. От Литва,
след митническо оформяне на документите, стоките са претоварвани и са изнасяни
за Русия, където техен купувач бил LLC CENTRE TECHFORM-Русия, за което са представени
фактури за продажба № **********/17.09.2021 г. и № **********/22.11.2021 г.,
доставките по които са облагаеми с нулева ставка на ДДС, съгласно чл. 28, т. 2
ЗДД. Към документите за продажба на
LLC CENTRE TECHFORM-Русия са приложени транспортни документи и декларации,
удостоверяващи излизането на стоката от територията на Съюза, В митническите
декларации и в документите за транспорта от Литва за Русия като износител и
изпращач е вписано ревизираното дружество, а транспортът е бил за сметка на
получателя.
Отделно от посочените по-горе
сделки, ревизиращите органи са установили, че дружеството е закупило мостри от
френската фирма GTF SAURON по фактура № FA**********/25.10.2021 г. с левова
равностойност от 3152. 80 лева, като за това вътреобщностно придобиване не е
бил издаден протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и не е начислен данък
върху стойността на придобитото имущество.
Относно така установените
факти страните не спорят – относно закупените от PLASTITALIA S.P.A. резервни
части по посочените по-горе две фактури са извършвани двойка доставки – покупка
на стока от страна от ЕС и последваща продажба в Русия, без същата стока да
стига до България. Спорът е относно начина, по който се интерпретират тези факти
от приходната администрация и от дружеството-жалбоподател. Според органите по
приходите са налице две самостоятелни доставки-първата с доставчик италианско
дружество и получател българското дружество, а втората с доставчик българското
дружество и получател съответно LLC CENTRE TECHFORM-Русия. Относно първата
доставка в РА е прието, че е налице вътреобщностно придобиване с място на
изпълнение на територията на страната съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, доколкото
българското дружество придобива стоките под идентификационния номер по ЗДДС и
не разполага с доказателства съответното придобиване да е обложено с ДДС в
държавата членка, където стоките са пристигнали или завършил превозът им.
Посочено е, че в този случай ДДС се дължи от българското дружество на осн. чл.
84 ЗДДС и ревизираното лице е следвало да начисли данъка с издаването на
протокол по чл. 117 от закона, което не е сторило. По тези съображения е
определен за довнасяне ДДС по двете фактури, като в табличен вид в РА са
посочени конкретните размери за довнасяне за съответните данъчни периоди, изчислени
като разлика между декларирания размер на данъка съгласно подадените СД от
ревизираното лице и установения ДДС.
От своя страна дружеството жалбоподател
счита, че е налице транзитна продажба на стоки, включваща две свързани доставки
с място на изпълнение извън територията на ЕС, като в този случай ДДС се
начислява и дължи в страната на вноса и в качеството си на износител
дружеството не е било длъжно да декларира ДДС.
В случая съображенията на жалбоподателя
визират хипотезата на последователните доставки, регламентирана в чл. 65а ЗДДС,
приет с § 30, т. 14 от ПЗР на ЗИДЗКПО (обн. ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г.). Тази разпоредба обаче
изисква стоките да бъдат превозени от една държава членка до друга държава
членка, за да се приемат двете сделки като част от една обща верига на
вътрешнообщностни доставки. Това условие в случая не е изпълнено, тъй като
втората доставка е до страна, която е извън ЕС, т. е. двете доставки имат различен данъчен режим– ВОД, съответно
ВОП на стока от Италия, по която сделка получател е жалбоподателя, и износ на
същата стока от Литва до местоназначение извън Общността (Русия), съгласно чл. 146, § 1, т. 1 от Директива
2006/112/ЕО, по която
сделка жалбоподателят е доставчик.
В този ред на мисли правилно
се явява становището на ответния орган, че по отношение на първата доставка е
налице ВОП. Що се касае до мястото на
изпълнение, следва да бъде споделен извода на органите по приходите, че е
налице фактическият състав на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, тъй като от една страна
закупените резервни части не са били транспортирани до България, а до Литва, т.
е. приложение на общия текст на ал. 1 на чл. 62 ЗДДС не може да бъде
обосновано, а от друга страна в двете фактури за закупени стоки от доставчика
от Италия, жалбоподателят е бил вписван с идентификационният си номер по ЗДДС. При
условие, че е осъществена хипотезата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, жалбоподателят е
следвало да начисли дължимия ДДС с издаването на протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, който да отрази в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Това не е сторено, независимо, че не е разполагал с доказателства, че вътрешнообщностното
придобиване на стоките е било обложено в Литва- държавата членка, където
стоките са пристигнали или е завършен превозът им, съгласно чл. 62, ал. 3 ЗДДС.
Представените едва в хода на настоящото производство доказателства, че
дружеството е регистрирано по ДДС в Литва от 02.11.2022 г., където е подало
отчети за минало време за нулеви задължения
за внасянето на ДДС, дължим от лице, което не е регистрирано като
данъчнозадължено по ДДС (в това число и за данъчни периоди м. 09 и м. 11 2021
г.), не могат да променят с обратна сила извода за приложимост на чл. 62, ал. 2 ЗДДС. На първо място хипотезата на корекции по чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 9,
ал. 1 от ППЗДДС е приложима в случай на
начислен данък с протокол по чл. 117 ЗДДС, какъвто жалбоподателят не е издавал.
В случая данъкът е начислен в резултат на проведено ревизионно производство, а
декларирането в държавите членки, където стоките са пристигнали, е извършено
след инициирането на оспорване на ревизионния акт по съдебен ред. Подаването на
декларациите в Литва следва да се преценява като нов факт по смисъла на чл.
142, ал. 2 АПК. Тълкуването на въпросната
разпоредба в съдебната практика е еднозначно и непротиворечиво, като под нови факти от значение за делото се
разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение
значение на юридически или доказателствени факти. Правно значение по
делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на
издаването на административния акт правно положение и на които по силата на
нормативен акт е предадено обратно действие, или факти, които са съществували
към момента на издаването на акта, но не са били известни на административния
орган или на адресата на акта. Казано по друг начин, новите факти по смисъла на
чл.142, ал.2 от АПК не следва да са „новосъздадени”, т.е. да са възникнали след
издаването на административния акт, изключая хипотезата на такива факти, на
които законът предава обратно действие (в този смисъл Решение № 4111 от
25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 360/2014 г., I о., както и Решение № 4736 от
17.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10307/2021 г., I о. и цитираната в него
практика). В случая липсва законова разпоредба, придаваща обратно действие на
извършено деклариране в държавата членка, където стоките са пристигнали, след
издаването на ревизионния акт на лицето в страната, където издаден
идентификационният му номер. Възможността за корекция на резултата от
прилагането на чл. 62, ал. 2 от закона би могла да бъде осъществена по реда на
чл. 62, ал. 4 от закона, ако жалбоподателят беше положил дължимата грижа и се
беше регистрирал своевременно за целите на ДДС в Литва, където да подава справки-декларации
по ДДС за извършените от него доставки до крайния срок съгласно чл. 252 от
Директива 2006/112/ЕО. Декларирането едва в хода на настоящото
производство на ВОП в държавите членки,
където стоките са пристигнали, цели единствено освобождаване от последиците от
издадения ревизионен акт, респ. от последиците на бездействието, поради което
има характер на новосъздаден факт без обратно действие, без възможност да
предизвика желания от ревизираното лице резултат.
Що се касае
до начисления ДДС по фактура № FA0000010836/25.10.2021 г., издадена от доставчика
GTF SAURON-Франция, от жалбоподателя не са изложени никакви конкретни
оплаквания. По отношение на тази доставка е налице чиста хипотеза на вътреобщностно
придобиване, за което е следвало да бъде
начислен ДДС с протокол по чл. 117, ал.
1, т. 1 от ЗДДС. Тъй като това не е сторено, констатациите на органите по
приходите за необходимост
за довнасяне на ДДС относно тази доставка са правилни, респ. правилно е
съобразена при определянето на конкретните размери за довнасяне за съответния
данъчен период.
На следващо
място е необходимо да се разгледа евентуално предявеното искане от
жалбоподателя за признаване на право на данъчен кредит относно сделките,
посочени в ревизионния доклад на осн. чл. 73а ЗДДС.
Настоящия
състав счита, че възможността за признаване на право на приспадане на данъчен
кредит не би могла да се изведе от нормата на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС. Тази
разпоредба намира приложение когато, въпреки неспазване на формалните
изисквания от страна на данъчно задължените лица, са изпълнени материалните
предпоставки за упражняване на претендираното право, доставките не са укрити и
за тях са налични данни в счетоводството на получателя. Съдът приема, че
доставките действително не са укрити – същите според назначеното по делото вещо
лице са осчетоводени от дружеството и са включени в дневника за покупките като
доставки без ДДС/ВК (относно закупените части от PLASTITALIA S.P.A. по посочените по-горе две фактури) . Въпреки това обаче, доколкото нормата на чл. 73а,
ал. 1 от ЗДДС, сама по себе си, няма правопораждащ ефект, не са налице материалноправни
предпоставки за прилагането ѝ. За да възникне право на приспадане на
данъчен кредит в страната в посочената хипотеза, е необходимо да е доказан
износ по смисъла на чл. 28, т. 1 от ЗДДС, което обстоятелство следва да е
установено чрез документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Износ, по смисъла на
цитираната разпоредба, представлява "доставката на стоки, които се изпращат
или превозват от място на територията на страната до трета страна", т. е.
за да е налице посочената хипотеза на облагаема доставка с нулева ставка и
право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно просто стоките да са напуснали
територията на ЕС, а следва доставката (износът) им да е започнала от
територията на страната. Легално определение на понятието "територия на
страната" е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗДДС и това е географската
територия на Република България. В случая, както беше посочено по-горе, е
безспорно и от доказателствата се установява, че износът (втората доставка) е
започнал не от Република България, а от територията на Литва. По делото няма
спор, че стоката изобщо не е пристигала на територията на Република България, а
е транспортирана директно от Литва до Русия. След като търговското дружество
жалбоподател не е извършило износ по смисъла на чл. 28 от ЗДДС, не може да се
приеме, че придобитите от вътреобщностното придобиване стоки са използвани за
последващи облагаеми доставки с нулева ставка по смисъла на чл. 28 от ЗДДС като
за ревизираното лице не би възникнало и право на приспадане на данъчен кредит
по реда на чл. 73а от ЗДДС (в този смисъл вж. изрично решение № 3890 от
12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2019 г., VIII о.). В тази връзка
основателно се явява и позоваването на ответния орган на решение на Съда на ЕС
по съединени дела C-536/08 и C-539/08, според което когато стоките, които
подлежат на облагане като ВОП, за които се приема, че са осъществени в
страната, когато тя е държава по идентификация, не пристигат в действителност и
превозът им не завършва на територията на страната, не може да се счита, че за
придобиванията възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на
ЗДДС.
В обобщение се налага извода, че констатациите
на органите по приходите са правилни.
С РА, на осн. чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, са определени лихви в размер на 789.21 лева относно
задълженията по ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката
или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката
като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. На основание чл. 25, ал. 6, т. 1
от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът по този закон става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли, като следва да бъде издаден и данъчен документ и да бъде отразен в
отчетните регистри за съответния данъчен период. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице,
за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен
период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период;
чл. 89, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ДДС се внася в срока за подаване на справка
декларация за този данъчен период, която декларация, съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС,
се подава до 14-то число на месеца, следващ данъчния период за който се отнася,
което означава, че забавата за плащане на задълженията настъпва от следващия
ден, т. е. от 15-то число на посочения месец, от който ден, съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК,
за неплатени в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в
размер, определен в съответния закон.
В приложения лихвен лист към РА са посочени дължимите лихви за отделните данъчни периоди за времето от 15-число на месеца, следващ данъчния период за
който се отнася, до датата на издаване на РА 21.09.2022 г., при
сумирането на които е изчислен и общия размер на
лихвата. Въз основа на това следва да се
приеме, че лихвите са определени от органите по приходите в съответствие с разпоредбите
на материалния закон, поради което оспорването на РА в тази част е
неоснователно.
В заключение
на изложеното съдът намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и
обоснован, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
страна на процесуалния представител на ответника, в полза на НАП, доколкото съгласно
чл. 2, ал. 2 ЗНАП тя е юридическото лице, в структурата на което е
административния орган - § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер възлиза на 1380.94 лева и е определен съгласно чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (1300 лв. + 9 % за горницата над 10 000 лева, при интерес в размер на 10899.30 лв.).
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ПНС
Стандарт" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, п.к. 7500, Офис 10, ул.
"Добруджа" № 41, ет. 4, представлявано от управителя Д.Д.Т., срещу
Ревизионен акт № Р-03001921007402-091-001/ 21.09.2022 г. издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден след обжалване по административен
ред с Решение № 233/ 14.12.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са
установени задължения за ДДС за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2021 г. в размер
на 10110. 09 (десет хиляди сто и десет лв. и девет ст.) лева и лихви върху тези
суми в размер на 789. 21 (седемстотин осемдесет и девет лв. и двадесет и една
ст.) лева.
ОСЪЖДА "ПНС Стандарт" ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.
Силистра, п.к. 7500, Офис 10, ул. "Добруджа" № 41, ет. 4,
представлявано от управителя Д.Д.Т., да заплати на Националната агенция по
приходите разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1380.
94 (хиляда триста и осемдесет лв. и деветдесет и четири ст.) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: